№ 12955
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110141974 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 161266/02.08.2022 г.,
подадена от името на „м. 7“ ООД, чрез адвокат Т. Т. срещу „н“ ЕООД, с която е
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/
иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ – за сумата от 4384,08 лева,
представляваща незаплатена цена на стоки – хранителни продукти по неформални
договори за покупко-продажба, сключени между „м. 7“ ООД, в качеството на
продавач и „НГ О3“ ЕООД, в качеството на купувач, за която сума са издадени
фактури, както следва: фактура № **********/06.10.2021 г., фактура №
**********/13.10.2021 г, фактура № **********/17.11.2021 г., фактура №
**********/24.11.2021 г., фактура № **********/15.12.2021 г., фактура №
**********/29.12.2021 г., фактура № **********/19.01.2022 г., фактура №
**********/26.01.2022 г., фактура № **********/02.02.2022 г., фактура №
**********/16.02.2022 г., фактура № **********/23.03.2022 г., фактура №
**********/30.03.2022 г. и фактура № **********/01.04.2022 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.08.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата и 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 228,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.10.2021 г.
– 01.08.2022 г., върху претендираната сума за главница.
Ищецът твърди, че е бил търговски отношения с ответното дружество, по
1
силата на които между страните в производството били сключени неформални
договори за покупко-продажба на стоки – хранителни продукти, сключени между
„м. 7“ ООД, в качеството на продавач и „НГ О3“ ЕООД, в качеството на купувач.
Поддържа се, че във връзка със съществувалите между страните търговски
отношения, ответникът поръчал, а ищецът му продал и доставил стоки –
хранителни продукти на стойност от общо 4384,08 лева, съгласно издадени
фактури, както следва: фактура № **********/06.10.2021 г., фактура №
**********/13.10.2021 г, фактура № **********/17.11.2021 г., фактура №
**********/24.11.2021 г., фактура № **********/15.12.2021 г., фактура №
**********/29.12.2021 г., фактура № **********/19.01.2022 г., фактура №
**********/26.01.2022 г., фактура № **********/02.02.2022 г., фактура №
**********/16.02.2022 г., фактура № **********/23.03.2022 г., фактура №
**********/30.03.2022 г. и фактура № **********/01.04.2022 г. Поддържа, че
стоките били доставени и предадени на купувача в срок, за което последният
подписал складови разписки за изписване на получена стока. Твърди се, че към
момента на депозиране на исковата молба в съда, ответникът все още не е
заплатил в цялост уговорената между страните и дължима от ответника продажна
цена по процесните договори за покупко-продажба на стоки и издадените за
извършените доставки фактури. Поддържа се, че ответникът е изпаднал и в забава
по отношение изпълнение на задължението си за заплащане на дължимата
продажна цена, поради което се претендира и лихва за забава върху
претендираната главница, в размер на 228,16 лева за периода 21.10.2021 г. –
01.08.2022 г.
Моли се, за уважаване на предявените искове и за осъждането на ответното
дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 4384,08 лева,
представляваща незаплатена цена на стоки – хранителни продукти по неформални
договори за покупко-продажба, сключени между „м. 7“ ООД, в качеството на
продавач и „н“ ЕООД, в качеството на купувач, за която са издадени фактури,
както следва: фактура № **********/06.10.2021 г., фактура №
**********/13.10.2021 г, фактура № **********/17.11.2021 г., фактура №
**********/24.11.2021 г., фактура № **********/15.12.2021 г., фактура №
**********/29.12.2021 г., фактура № **********/19.01.2022 г., фактура №
**********/26.01.2022 г., фактура № **********/02.02.2022 г., фактура №
**********/16.02.2022 г., фактура № **********/23.03.2022 г., фактура №
**********/30.03.2022 г. и фактура № **********/01.04.2022 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.08.2022 г. до
2
окончателното изплащане на сумата и 2/ сумата от 228,16 лева, представляваща
лихва за забава за периода 21.10.2021 г. – 01.08.2022 г., върху претендираната
сума за главница..
Претендират се разноски, както в настоящото исково производство, така и
производството по допускане обезпечение на бъдещ иск, предявен за разглеждане
в настоящото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и след това до настоящия
момент/ не е депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както
следва: 1/ иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ – за сумата от 4384,08 лева,
представляваща незаплатена цена на стоки – хранителни продукти по неформални
договори за покупко-продажба, сключени между „м. 7“ ООД, в качеството на
продавач и „н“ ЕООД, в качеството на купувач, за която са издадени фактури,
както следва: фактура № **********/06.10.2021 г., фактура №
**********/13.10.2021 г, фактура № **********/17.11.2021 г., фактура №
**********/24.11.2021 г., фактура № **********/15.12.2021 г., фактура №
**********/29.12.2021 г., фактура № **********/19.01.2022 г., фактура №
**********/26.01.2022 г., фактура № **********/02.02.2022 г., фактура №
**********/16.02.2022 г., фактура № **********/23.03.2022 г., фактура №
**********/30.03.2022 г. и фактура № **********/01.04.2022 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.08.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата и 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 228,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.10.2021 г.
– 01.08.2022 г., върху претендираната сума за главница.
По отношение на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, съдът
намира следното:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ е да докаже наличието на правоотношение между страните по
валиден договор за търговска продажба, по силата на който е изпълнил
задължението си за предаване на стоката и в тежест на ответника е възникнало
изискуемо задължение за плащане на цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
3
погасяването на дълга
Правното действие на твърдените в исковата молба договори за търговска
продажба попадат под приложното поле на ТЗ, тъй като се твърди договорното
правоотношение да е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат
нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 318, ал. 1, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал.
1 ТЗ. По това материално търговско правоотношение за ищеца са породени две
основни облигаторни задължения - да прехвърли правото на собственост върху
описаните в процесните фактури и складови разписки стоки и да предаде тяхното
владение на купувача, а за ответника - да заплати уговорената продажна цена и да
получи вещите, предмет на договора - арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален
и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие
между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата -
стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.
Без значение е начинът на договаряне, същественото е съвпадането на насрещните
воли на страните за продажба, за да се приеме, че между страните се учредява
валидно облигационно правоотношение. Само наличието на последното не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за плащане, тъй като
основанието ще възникне при изпълнението на договора - с извършване на
доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от
страна на купувача. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез
съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването
на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за
действителността му. Поради неформалния характер на продажбата преценката за
сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на
фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и
на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора
/получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени
предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на
облигационната връзка.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ищцовото дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните по договор за продажба, изпълнение на задължението
на ищеца за непаричната престация - да прехвърли собствеността на продадената
вещ и да предаде /достави/ вещта, както и настъпване на изискуемостта на
4
вземането.
По делото не е спорно и се установява от събраните в производството
доказателства /включително фактура № **********/06.10.2021 г., складова
разписка за изписване № ЕВ00060816/06.10.2021 г., фактура №
**********/13.10.2021 г., складова разписка за изписване №
ЕВ00060903/13.10.2021 г. фактура № **********/17.11.2021 г., складова разписка
за изписване № ЕВ00061241/17.11.2021 г., фактура № **********/24.11.2021 г.,
складова разписка за изписване № ЕВ00061319/24.11.2021 г., фактура №
**********/15.12.2021 г., складова разписка за изписване №
ЕВ00061584/15.12.2021 г. фактура № **********/29.12.2021 г., складова разписка
за изписване № ЕВ00061761/29.12.2021 г. фактура № **********/19.01.2022 г.,
складова разписка за изписване № ЕВ00061928/19.01.2022 г., фактура №
**********/26.01.2022 г., складова разписка за изписване №
ЕВ00061996/26.01.2022 г., фактура № **********/02.02.2022 г., складова разписка
за изписване № ЕВ00062059/02.02.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г.,
складова разписка за изписване № ЕВ00062200/16.02.2022 г. фактура №
**********/23.03.2022 г., складова разписка за изписване №
ЕВ00062592/23.03.2022 г. фактура № **********/30.03.2022 г., складова разписка
за изписване № ЕВ00062680/30.03.2022 г., фактура № **********/01.04.2022 г. и
складова разписка № ЕВ00062769/01.04.2022 г., че между страните в
производството са налице трайни търговски отношения, с предмет сключени
договори за покупко - продажба и доставка на стоки-хранителни продукти.
Същевременно от събраните по делото доказателства, в това число фактура №
**********/06.10.2021 г., фактура № **********/13.10.2021 г, фактура №
**********/17.11.2021 г., фактура № **********/24.11.2021 г., фактура №
**********/15.12.2021 г., фактура № **********/29.12.2021 г., фактура №
**********/19.01.2022 г., фактура № **********/26.01.2022 г., фактура №
**********/02.02.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г., фактура №
**********/23.03.2022 г., фактура № **********/30.03.2022 г. и фактура №
**********/01.04.2022 г., с доставчик „м. 7“ ООД и получател „н“ ЕООД, се
установява в производството, че страните по делото са били обвързани от валидно
възникнали и съществували правоотношения по договори за търговска продажба с
предмет стоките – хранителни продукти, посочени във фактура №
**********/06.10.2021 г., фактура № **********/13.10.2021 г, фактура №
**********/17.11.2021 г., фактура № **********/24.11.2021 г., фактура №
**********/15.12.2021 г., фактура № **********/29.12.2021 г., фактура №
5
**********/19.01.2022 г., фактура № **********/26.01.2022 г., фактура №
**********/02.02.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г., фактура №
**********/23.03.2022 г., фактура № **********/30.03.2022 г. и фактура №
**********/01.04.2022 г., с доставчик „м. 7“ ООД и получател „н“ ЕООД.
Установените въз основа на горепосочените писмени доказателства
обстоятелства се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал, а именно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена,
приета и неоспорена от страните в производството съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира, че следва да кредитира, доколкото вещото лице е
отговорили ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като
същевременно не възниква съмнение относно правилността на изводите,
обективирани от вещото лице в заключението.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
счетоводна експертиза се установява по делото, че процесните фактури /с
изключение на фактура № **********/02.02.2022 г./, с доставчик „м. 7“ ООД и
получател „н“ ЕООД, са осчетоводени от ищцовото дружество, като данъчната
основа е отчетена като приход, а ДДС е начислен като задължение към бюджета
по кредитна сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“ и кредитна сметка №
453 „Начислен данък за продажбите“. От заключението на вещото лице по
приетата в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява още, че
процесните фактури /с изключение на фактура № **********/02.02.2022 г./, с
доставчик „м. 7“ ООД и получател „н“ ЕООД, са осчетоводени от ответното
дружество, включени са в дневниците за покупка и са подадени със справка-
декларация в ТД на НАП, като от страна на ответното дружество е ползван и
данъчен кредит по процесните фактури /с изключение на фактура №
**********/02.02.2022 г./.
От обсъдените по-горе събрани по делото доказателства, се доказва в
производството, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
валидно съществувало между страните по делото договорно правоотношение, по
силата на което ищцовото дружество се е задължило да продаде и достави на
ответника стоки – строителни материали /подробно индивидуализирани и
посочени в процесните фактура № **********/06.10.2021 г., фактура №
**********/13.10.2021 г, фактура № **********/17.11.2021 г., фактура №
**********/24.11.2021 г., фактура № **********/15.12.2021 г., фактура №
**********/29.12.2021 г., фактура № **********/19.01.2022 г., фактура №
**********/26.01.2022 г., фактура № **********/02.02.2022 г., фактура №
6
**********/16.02.2022 г., фактура № **********/23.03.2022 г., фактура №
**********/30.03.2022 г. и фактура № **********/01.04.2022 г., с доставчик „м.
7“ ООД и получател „н“ ЕООД/ срещу поето от ответното дружество задължение
за заплащане на уговорената между страните цена.
Съдът намира, че е доказана и изправността на ищцовото дружество по
отношение поетите по процесното договорно правоотношение задължения, т.е.
проведено е пълно и главно доказване на обстоятелството, че ищецът е
прехвърлил на ответника собствеността върху стоките, предмет на процесния
договор за търговска продажба и е предал стоката на купувача по договора /н
ЕООД/. Това обстоятелство се установява от събраните по делото доказателства, в
това число фактура № **********/06.10.2021 г., складова разписка за изписване
№ ЕВ00060816/06.10.2021 г., фактура № **********/13.10.2021 г., складова
разписка за изписване № ЕВ00060903/13.10.2021 г. фактура №
**********/17.11.2021 г., складова разписка за изписване №
ЕВ00061241/17.11.2021 г., фактура № **********/24.11.2021 г., складова
разписка за изписване № ЕВ00061319/24.11.2021 г., фактура №
**********/15.12.2021 г., складова разписка за изписване №
ЕВ00061584/15.12.2021 г. фактура № **********/29.12.2021 г., складова разписка
за изписване № ЕВ00061761/29.12.2021 г. фактура № **********/19.01.2022 г.,
складова разписка за изписване № ЕВ00061928/19.01.2022 г., фактура №
**********/26.01.2022 г., складова разписка за изписване №
ЕВ00061996/26.01.2022 г., фактура № **********/02.02.2022 г., складова
разписка за изписване № ЕВ00062059/02.02.2022 г., фактура №
**********/16.02.2022 г., складова разписка за изписване №
ЕВ00062200/16.02.2022 г. фактура № **********/23.03.2022 г., складова разписка
за изписване № ЕВ00062592/23.03.2022 г. фактура № **********/30.03.2022 г.,
складова разписка за изписване № ЕВ00062680/30.03.2022 г., фактура №
**********/01.04.2022 г. и складова разписка № ЕВ00062769/01.04.2022 г. и
заключението на вещото лице по допусната, приета и неоспорена от страните по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
По делото се установи, при условията на пълно и главно доказване, че
процесните фактури са получени от ответното дружество и са осчедоводени от
последното, което на самостоятелно основание представлява признание на
задължението по фактура № **********/06.10.2021 г., фактура №
**********/13.10.2021 г, фактура № **********/17.11.2021 г., фактура №
**********/24.11.2021 г., фактура № **********/15.12.2021 г., фактура №
7
**********/29.12.2021 г., фактура № **********/19.01.2022 г., фактура №
**********/26.01.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г., фактура №
**********/23.03.2022 г., фактура № **********/30.03.2022 г. и фактура №
**********/01.04.2022 г., с доставчик „м. 7“ ООД и получател „н“ ЕООД. В тази
връзка, следва да се посочи, че трайно установена е практиката на ВКС, че
фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с
осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в дневника за
покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит, представляват
недвусмислено признание на задължението по тях. Съгласно непротиворечивата
практика на ВКС, обективирана в решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008
г., решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г.
по т. д. № 593/2009 г. и др., е обосновано становище, че фактурата може да се
приеме като доказателство за сключен договор, ако отразява съществените
елементи от съдържанието на сделката - вид на предоставената услуга, стойност,
начин на плащане, имена на страните, респ. на техните представители, време и
място на сключване на договора. Според други решения на ВКС, а именно -
решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II ТО, решение №
109/07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г., II ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по т. д.
№ 478/2010 г., II ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., I ТО,
решение № 118/05.07.2011 г. по т. д. № 491/2010 г. на II ТО, решение №
71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II ТО, фактурите отразяват
възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от
търговското дружество -ответник, включването им в дневника за покупко-
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване. Нещо повече, според приетото в решение № 42/2010 г. по т. д. №
539/2009 г. на II ТО, решение № 92/2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на II ТО и
решение № 47/2013 г. по т.д. № 137/2012 г. на II ТО, дори да се счете, че
издадената фактура е неистинска /неавтентична/ или е останала неподписана за
"получател" от купувача по договора за търговска продажба, респ. от възложителя
по договор за изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи
на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван
данъчен кредит. В решение № 211/2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г. на II ТО
е посочено още, че само по себе си отсъствието на изискуеми от Закона за
счетоводството реквизити във фактурата, не е основание за отричане на
8
продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на
продажбата, преценката за сключването на договора не следва да бъде
ограничавана само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да
се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно
предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се
разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като
вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и
купувача, отразяването на стойността й в справки-декларации и ползването на
данъчен кредит по нея, са обстоятелства, несъмнено релевантни за възникването
на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена. Същите
тези действия по отразяване на фактурата в счетоводството на ответното
дружество, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването
на данъчен кредит по същата, съответно превеждането на дължимия във връзка с
продажбата ДДС от купувача по сметка на продавача, представляват
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. По
тези съображения в решение № 30/08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I
ТО, е прието, че включването на фактурите в регистрите по ЗДДС, отразяването
им в счетоводството на получателя чрез заверка на съответния счетоводен
регистър и приспадането на данъчен кредит по тях, представлява потвърждаване
по смисъла на чл. 301 от ТЗ от страна на купувача на действията на лицата,
подписали без представителна власт процесните фактури и складови разписки за
изписване.
Същевременно от събраните по делото делото доказателства, включително
складова разписка за изписване № ЕВ00062059/02.02.2022 г., се установи в
производството, че стоките, предмет на фактура № **********/02.02.2022 г., са
предадени на представител на ответното дружество, респективно са били
получени от последното.
От събраните по делото доказателства, включително фактура №
**********/06.10.2021 г., фактура № **********/13.10.2021 г, фактура №
**********/17.11.2021 г., фактура № **********/24.11.2021 г., фактура №
**********/15.12.2021 г., фактура № **********/29.12.2021 г., фактура №
**********/19.01.2022 г., фактура № **********/26.01.2022 г., фактура №
**********/02.02.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г., фактура №
**********/23.03.2022 г., фактура № **********/30.03.2022 г. и фактура №
**********/01.04.2022 г., с доставчик „м. 7“ ООД и получател „н“ ЕООД, се
установи в производството, че продажната цена по процесните договори за
9
търговска продажба е следвало да бъде заплатена от купувача до 15.04.2022 г.,
респективно, изискуемостта на задължението на купувача за заплащане на
уговорената между страните продажна цена, е настъпила считано най-късно от
16.04.2022 г.
От страна на ответното дружество, нито се навеждат твърдения, нито се
ангажират доказателства, за извършено плащане на сумите по процесните
фактури /която именно сума е предмет на предявения за разглеждане в
настоящото производство иск/, като същевремнно от заключението на вещото
лице по допуснатата и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза се
установи по делото, че неплатената част по процесните фактура №
**********/06.10.2021 г., фактура № **********/13.10.2021 г, фактура №
**********/17.11.2021 г., фактура № **********/24.11.2021 г., фактура №
**********/15.12.2021 г., фактура № **********/29.12.2021 г., фактура №
**********/19.01.2022 г., фактура № **********/26.01.2022 г., фактура №
**********/02.02.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г., фактура №
**********/23.03.2022 г., фактура № **********/30.03.2022 г. и фактура №
**********/01.04.2022 г., с доставчик „м. 7“ ООД и получател „н“ ЕООД, е в
размер на 4384,08 лева. Действително от заключението на вещото лице се
установи, че от страна на ответника са извършвани частични плащания, но същите
са се отнасяли за задължения различни от процесните, т.е. за извършвани
доставки, различни от тези, предмет на процесните фактури.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ се явява основателен и
доказан за пълния предявен размер, като ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 4384,08 лева, представляваща
незаплатена цена на стоки – хранителни продукти по неформални договори за
покупко-продажба, сключени между „м. 7“ ООД, в качеството на продавач и „НГ
О3“ ЕООД, в качеството на купувач, за която сума са издадени фактури, както
следва: фактура № **********/06.10.2021 г., фактура № **********/13.10.2021 г,
фактура № **********/17.11.2021 г., фактура № **********/24.11.2021 г.,
фактура № **********/15.12.2021 г., фактура № **********/29.12.2021 г.,
фактура № **********/19.01.2022 г., фактура № **********/26.01.2022 г.,
фактура № **********/02.02.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г.,
фактура № **********/23.03.2022 г., фактура № **********/30.03.2022 г. и
фактура № **********/01.04.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на
10
сумата.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът
намира следното:
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа, за което
не сочи доказателства.
От събраните и обсъдени по-горе писмени доказателства се установи
наличието на главен дълг, а именно стойността на стоките, предмет на процесните
договори за покупко-продажба на стоки – хранителни продукти.
Видно от отбелязванията във фактура № **********/06.10.2021 г.,
стойността на стоките, подробно посочени в същата, е следвлао да бъде заплатена
от купувача на продавача в срок до 20.10.2021 г. Следоватлено ответникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане
цената на стоките, предмет на фактура № **********/06.10.2021 г., считано от
21.10.2021 г. и дължи лихва за забава за периода 21.10.2021 г. – 01.08.2022 г. в
размер на 14,48 лева /установен от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетовдна експертиза, която
съдът намира, че следва да кредитира/.
Видно от отбелязванията във фактура № **********/13.10.2021 г.,
стойността на стоките, подробно посочени в същата, е следвлао да бъде заплатена
от купувача на продавача в срок до 27.10.2021 г. Следоватлено ответникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане
цената на стоките, предмет на фактура № **********/13.10.2021 г., считано от
28.10.2021 г. и дължи лихва за забава за периода 28.10.2021 г. – 01.08.2022 г. в
размер на 24,68 лева /установен от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетовдна експертиза, която
съдът намира, че следва да кредитира/.
Видно от отбелязванията във фактура № **********/17.11.2021 г.,
стойността на стоките, подробно посочени в същата, е следвало да бъде заплатена
от купувача на продавача в срок до 01.12.2021 г. Следоватлено ответникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане
цената на стоките, предмет на фактура № **********/17.11.2021 г., считано от
02.12.2021 г. и дължи лихва за забава за периода 02.12.2021 г. – 01.08.2022 г. в
11
размер на 45,78 лева /установен от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетовдна експертиза, която
съдът намира, че следва да кредитира/.
Видно от отбелязванията във фактура № **********/24.11.2021 г.,
стойността на стоките, подробно посочени в същата, е следвлао да бъде заплатена
от купувача на продавача в срок до 08.12.2021 г. Следоватлено ответникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане
цената на стоките, предмет на фактура № **********/24.11.2021 г., считано от
09.12.2021 г. и дължи лихва за забава за периода 09.12.2021 г. – 01.08.2022 г. в
размер на 21,07 лева /установен от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетовдна експертиза, която
съдът намира, че следва да кредитира/.
Видно от отбелязванията във фактура № **********/15.12.2021 г.,
стойността на стоките, подробно посочени в същата, е следвлао да бъде заплатена
от купувача на продавача в срок до 29.12.2021 г. Следоватлено ответникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане
цената на стоките, предмет на фактура № **********/15.12.2021 г., считано от
30.12.2021 г. и дължи лихва за забава за периода 30.12.2021 г. – 01.08.2022 г. в
размер на 19,09 лева /установен от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетовдна експертиза, която
съдът намира, че следва да кредитира/.
Видно от отбелязванията във фактура № **********/29.12.2021 г.,
стойността на стоките, подробно посочени в същата, е следвлао да бъде заплатена
от купувача на продавача в срок до 12.01.2022 г. Следоватлено ответникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане
цената на стоките, предмет на фактура № **********/29.12.2021 г., считано от
13.01.2022 г. и дължи лихва за забава за периода 13.01.2022 г. – 01.08.2022 г. в
размер на 20,02 лева /установен от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетовдна експертиза, която
съдът намира, че следва да кредитира/.
Видно от отбелязванията във фактура № **********/19.01.2022 г.,
стойността на стоките, подробно посочени в същата, е следвлао да бъде заплатена
от купувача на продавача в срок до 12.01.2022 г. Следоватлено ответникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане
цената на стоките, предмет на фактура № **********/19.01.2022 г., считано от
02.02.2022 г. и дължи лихва за забава за периода 03.02.2022 г. – 01.08.2022 г. в
12
размер на 11,72 лева /установен от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетовдна експертиза, която
съдът намира, че следва да кредитира/.
Видно от отбелязванията във фактура № **********/26.01.2022 г.,
стойността на стоките, подробно посочени в същата, е следвлао да бъде заплатена
от купувача на продавача в срок до 09.02.2022 г. Следоватлено ответникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане
цената на стоките, предмет на фактура № **********/26.01.2022 г., считано от
10.02.2022 г. и дължи лихва за забава за периода 10.02.2022 г. – 01.08.2022 г. в
размер на 8,51 лева /установен от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетовдна експертиза, която
съдът намира, че следва да кредитира/.
Видно от отбелязванията във фактура № **********/02.02.2022 г.,
стойността на стоките, подробно посочени в същата, е следвлао да бъде заплатена
от купувача на продавача в срок до 16.02.2022 г. Следоватлено ответникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане
цената на стоките, предмет на фактура № **********/02.02.2022 г., считано от
17.02.2022 г. и дължи лихва за забава за периода 17.02.2022 г. – 01.08.2022 г. в
размер на 16,20 лева /установен от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетовдна експертиза, която
съдът намира, че следва да кредитира/.
Видно от отбелязванията във фактура № **********/16.02.2022 г.,
стойността на стоките, подробно посочени в същата, е следвлао да бъде заплатена
от купувача на продавача в срок до 02.03.2022 г. Следоватлено ответникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане
цената на стоките, предмет на фактура № **********/16.02.2022 г., считано от
03.03.2022 г. и дължи лихва за забава за периода 03.03.2022 г. – 01.08.2022 г. в
размер на 6,08 лева /установен от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетовдна експертиза, която
съдът намира, че следва да кредитира/.
Видно от отбелязванията във фактура № **********/23.03.2022 г.,
стойността на стоките, подробно посочени в същата, е следвлао да бъде заплатена
от купувача на продавача в срок до 06.04.2022 г. Следоватлено ответникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане
цената на стоките, предмет на фактура № **********/23.03.2022 г.,, считано от
13
07.04.2022 г. и дължи лихва за забава за периода 07.04.2022 г. – 01.08.2022 г. в
размер на 20,10 лева /установен от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетовдна експертиза, която
съдът намира, че следва да кредитира/.
Видно от отбелязванията във фактура № **********/30.03.2022 г.,
стойността на стоките, подробно посочени в същата, е следвлао да бъде заплатена
от купувача на продавача в срок до 13.04.2022 г. Следоватлено ответникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане
цената на стоките, предмет на фактура № **********/30.03.2022 г., считано от
14.04.2022 г. и дължи лихва за забава за периода 14.04.2022 г. – 01.08.2022 г. в
размер на 4,40 лева /установен от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетовдна експертиза, която
съдът намира, че следва да кредитира/.
Видно от отбелязванията във фактура № **********/01.04.2022 г.,
стойността на стоките, подробно посочени в същата, е следвлао да бъде заплатена
от купувача на продавача в срок до 15.04.2022 г. Следоватлено ответникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане
цената на стоките, предмет на фактура № **********/01.04.2022 г., считано от
16.04.2022 г. и дължи лихва за забава за периода 16.04.2022 г. – 01.08.2022 г. в
размер на 16,03 лева /установен от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетовдна експертиза, която
съдът намира, че следва да кредитира/.
От изложеното по-горе се установява в производството, че обезщетението
за забава за просрочени задължения за главници по процесните фактури за
периода от деня, следващ уговорения падеж на плащане по всяка от фактурите до
01.08.2022 г. е в общ размер от 228,16 лева, поради което се налага извод, че
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и
доказан за пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
14
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 225,36
лева; 2/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250,00 лева; 3/ за
заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на
1140,00 лева.
От ищеца се претендират и разноски във връзка с проведено от ищеца
производство по обезпечаване на исковете, предмет на разглеждане в настоящото
производство, както следва: 1/ сумата от 40,00 лева, представляваща заплатена
държавна такса в производството по обезпечение на бъдещ иск, предмет на
разглеждане в настоящото производство; 2/ сумата от 570,00 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството по
обезпечение на бъдещ иск, предмет на разглеждане в настоящото производство; 3/
сумата от 66,00 лева, представляващи разноски в производството по изпълнително
дело № 20229240400908 по описа на ЧСИ Галин Костов, рег. № 924 в КЧСИ,
извършени във връзка с налагане на допуснати обезпечителни мерки; 4/ сумата от
66,00 лева, представляващи разноски в производството по изпълнително дело №
20229240400980 по описа на ЧСИ Галин Костов, рег. № 924 в КЧСИ, извършени
във връзка с налагане на допуснати обезпечителни мерки.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г.
от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по
същество и съобразно неговия изход. При изложеното, именно настоящият състав
е компетентен да се произнесе по искане за присъждане на разноски във връзка с
проведено от ищеца производство за обезпечаване на иска.
Цитираното Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г.,
постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разглежда въпроса
единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство
разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на
ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване
на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата
част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното производство, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител след приключване на исковото производство с влязло в сила съдебно
решение и снабдяване с подлежащ на принудително изпълнение титул /в този
смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о.,
15
ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о.,
ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
874/2016 г., I т. о., ТК/. Следователно, разноски сторени в изпълнителното
производство в хода на което са наложени обезпечителните мерки, не следва да се
присъждат в съдебното производство.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът „н“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
*************************, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
„м. 7“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
******************* сумата от 1615,36 лева, представляваща разноски в исковто
производство по гр.д. № 41974/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът „н“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
*************************, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
„м. 7“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
******************* сумата от 610,00 лева, представляваща разноски във връзка
с проведено от ищеца производство по обезпечаване на исковете, предмет на
разглеждане в настоящото исково производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „н“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
************************* ДА ЗАПЛАТИ в полза на „м. 7“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ******************* на основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ, сумата от 4384,08 лева, представляваща незаплатена цена на стоки –
хранителни продукти по неформални договори за покупко-продажба, сключени
между „м. 7“ ООД, в качеството на продавач и „НГ О3“ ЕООД, в качеството на
купувач, за която сума са издадени фактури, както следва: фактура №
**********/06.10.2021 г., фактура № **********/13.10.2021 г, фактура №
**********/17.11.2021 г., фактура № **********/24.11.2021 г., фактура №
**********/15.12.2021 г., фактура № **********/29.12.2021 г., фактура №
**********/19.01.2022 г., фактура № **********/26.01.2022 г., фактура №
**********/02.02.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г., фактура №
**********/23.03.2022 г., фактура № **********/30.03.2022 г. и фактура №
**********/01.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
16
считано от 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „н“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
************************* ДА ЗАПЛАТИ в полза на „м. 7“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ******************* на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 228,16 лева, представляваща лихва за забава за периода
21.10.2021 г. – 01.08.2022 г., върху дължимата сума за главница.
ОСЪЖДА „н“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
************************* ДА ЗАПЛАТИ в полза на „м. 7“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ******************* на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 1615,36 лева, представляваща разноски в исковто
производство по гр.д. № 41974/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „н“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
************************* ДА ЗАПЛАТИ в полза на „м. 7“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ******************* на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 610,00 лева, представляваща разноски във връзка с
проведено от ищеца производство по обезпечаване на исковете, предмет на
разглеждане в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17