№ 230
гр. С., 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20241800500674 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. Б. П. и П. Ц. П. – ответници в
първоинстанционното производство, срещу решение № 260012 от 25.10.2023 г. по гр. д. №
105/2020 г. по описа на РС – С., с което по иск на Р. РА. П.а, починала в хода на делото и
заместена от наследника й по закон Н. А. П., е допусната делба на недвижими имоти –
дворно място и построена в него триетажна жилищна сграда, находящи се в с. Гургулят,
община С., между съделителите и при дялове, както следва: Н. А. П. – 6/18 ид. ч.; С. Б. П. –
3/18 ид. ч.; П. Ц. П. – 2/18 ид. ч.; Е. Б. С. – 1/18 ид. ч.; Р. П. Ю. и Д. П. Д. – общо 6/18 ид. ч. С
решението е отменен констативен нотариален акт за собственост от 2006 г., легитимиращ С.
Б. П., Е. Б. С. и тяхната майка П. Б. С.а като собственици на 1/3 ид. ч. част от дворното
място и на втория етаж от жилищната сграда, ведно с 1/3 ид. ч. от общите части на сградата.
Решението е обжалвано в частта, в която е допусната делба на дворното място и на втория
етаж от жилищната сграда. Поддържат се твърденията, изложени в първоинстанционното
производство, че вторият етаж от жилищната сграда е самостоятелен обект на право на
собственост и същото е придобито от съделителите С. Б. П. и Е. Б. С. и тяхната майка П. Б.
С.а на основание наследство и давност, а впоследствие П. Б. С.а продала на С. Б. П. по
време на брака й с П. Ц. П. притежаваните от нея 2/3 ид. ч. от така описаните имоти, от
който момент само С. Б. П., П. Ц. П. и Е. Б. С. владеят втория етаж от сградата, като е
1
наведено и ново твърдение, а именно, че при извод за основателност на горното, то дворното
място е обща част към отделните жилища в сградата, поради което то също не следва да се
допуска до делба. При условията на евентуалност решението се обжалва в частта досежно
квотите на съделителите, като се иска да бъде съобразена придобитата от съделителите С. Б.
П. и П. Ц. П. идеална част, съответстваща на продадената им от П. Б. С.а и владяна от тях
реална част от сградата.
Препис от жалбата е връчен на ищеца в първоинстанционното производство Н. А. П.,
като в срока за отговор е постъпил такъв от него, в който жалбата е оспорена.
С определение № 776 от 30.09.2024 г. въззивният съд, при отчитане, че към момента
на подготвителното закрито заседание във въззивното производство не участват останалите
съделители, а съсобствениците са задължителни необходими другари в производството по
делба /и същевременно неподалите жалба ответници в първоинстанционното производство
имат съвпадащ интерес с този на жалбоподателите, видно от отговора на исковата молба,
подаден от Р. П. Ю. и Д. П. Д., и качеството на Е. Б. С. на наследник на Б. РА. С., който е
наследодател и на жалбоподателката С. Б. П./, на основание чл. 265, ал. 2 ГПК служебно е
конституирал като въззивници Е. Б. С., Р. П. Ю. и Д. П. Д..
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по
следните съображения:
За да уважи исковете за делба при посочените дялове на съделителите,
първоинстанционният съд е приел следното: По делото е доказано придобиването по
наследство от общия наследодател Р. С. на правото на собственост върху делбените имоти,
като децата на общия наследодател, които той е оставил за свои наследници по закон - Б. РА.
С. /починал и оставил за свои наследници по закон децата си С. Б. П. и Е. Б. С. – ответници
и съпругата си П. Б. С.а – починала и оставила за свои наследници по закон С. Б. П. и Е. Б.
С./, Р. РА. Г. /ищца, починала в хода на делото и заместена от сина си Н. А. П./ и Б. РА. Д.
/починала преди съставяне на констативен нотариален акт № 189/2003 г., легитимиращ
страните като собственици на делбените имоти, и оставила за свои наследници по закон
децата си Р. П. Ю. и Д. П. Д. – ответници/, са наследили по 1/3 ид. ч. от имотите; С
нотариален акт № 10/2006 г. П. Б. С.а, С. Б. П. и Е. Б. С. са признати за собственици по
наследство и давност на 1/3 ид. ч. /с площ от 326.3 кв. м./ от дворното място и на целия
втори етаж от жилищната сграда, построена в него, ведно с 1/3 ид. ч. от общите части на
сградата, а с нотариален акт № 86/2007 г. П. Б. С.а е продала на С. Б. П. по време на брака й
с П. Ц. П., сключен на 24.04.1977 г., притежаваните от нея 2/3 ид. ч. от така описаните
имоти; П. Б. С.а, С. Б. П. и Е. Б. С. не са могли да придобият правото на собственост върху
втория етаж от жилищната сграда по наследство и давност, тъй като същият не е
самостоятелен обект на право на собственост, съответно с нотариален акт № 86/2007 г. П. Б.
С.а е прехвърлила на С. Б. П. по време на брака й с П. Ц. П. повече права, отколкото е имала
/притежавала е 2/9 ид. ч./, поради което сделката е действителна, но е непротивопоставима
2
на останалите сънаследници за частта, надхвърляща 2/9 ид. ч., съответно С. Б. П. и съпругът
й П. Ц. П. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху 2/9 ид. ч. от имотите.
По навадените във въззивната жалба доводи настоящият въззивен състав намира
следното:
Неприложимо е в случая по отношение на втория етаж от жилищната сграда
разрешението, дадено в ТР № 3/2017 г. по тълк. д. № 3/2014 г., ОСГК на ВКС, на което се
позовават жалбоподателите. Това ТР касае хипотеза на прехвърляне чрез сделка на право на
собственост върху реално определена част от недвижим имот, която фактически не е
обособена, но е възможно да бъде обособена като самостоятелен обект съобразно
изискванията на устройствения закон към този момент. Придобиването на право на
собственост по давност е оригинирен способ за придобиване на правото, като елементите от
фактическия състав, обуславящ това придобиване, се различават от елементите от
фактическия състав, обуславящ придобиването на право на собственост чрез деривативен
способ. Според настоящия въззивен състав именно с оглед спецификата на давностното
владение като способ за придобиване на право на собственост не може да се приеме, че
упражняването на давностно владение е мислимо преди фактическото обособяване на
реално определената част от имота, тъй като владелецът не би имал знание, че владее
самостоятелен обект на право на собственост. А в случая такова фактическо обособяване не
е извършено. Инвестиционният проект, предвиждащ обособяването на втория етаж от
сградата като самостоятелен обект /приет във въззивното производство по делото/, е
одобрен през 2004 г., но от доказателствата по делото – показанията на свидетелите и
заключенията по допуснатата основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, се
установява, че и към момента сградата на съответства на одобрения инвестиционен проект –
не е водоснабдена и не са налични предвидените санитарни възли на отделните етажи, а
според вещото лице и таванският етаж не отговаря на законовите изисквания за
обособяването му като самостоятелен обект. В случая релевантно е фактическото
несъответствие с инвестиционния проект само на втория етаж от сградата, като същото е
достатъчно за извод, че този втори етаж не е обособен фактически като самостоятелен обект
въпреки наличната възможност за това. Дори да се приеме, че даденото в ТР № 3/2017 г. по
тълк. д. № 3/2014 г., ОСГК на ВКС разрешение е приложимо и по отношение на
придобиването на право на собственост на основание давностно владение, то би се поставил
въпросът за началния и крайния момент на давностния срок от гледна точка на
осъществяването на всички факти - елементи от сложния фактически състав, обуславящ
придобиването на правото на собственост в случая. Не би било мислимо упражняване на
давностно владение преди настъпване поне на яснота, че реално обособената част от имота е
правно възможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост, тъй като,
както се посочи, преди това владелецът не би имал знание за този факт. В случая яснота за
това, че е правно възможно вторият етаж от жилищната сграда да възникне като
самостоятелен обект на право на собственост е настъпила с одобряването на
3
инвестиционния проект – 17.06.2004 г., като до датата на съставяне на констативния
нотариален акт – 28.12.2006 г., срокът на придобивната давност не е изтекъл. Този срок
обаче не е изтекъл и след тази дата /в каквато насока са наведени доводи във въззивната
жалба и е цитирана съдебна практика/, тъй като, както се посочи, и към момента жилищната
сграда не отговоря на инвестиционния проект, като вторият етаж не е фактически обособен.
А съгласно приетото в ТР № 3/2017 г. по тълк. д. № 3/2014 г., ОСГК на ВКС, ако към
момента на сключване на сделката инвестиционен проект не е изготвен и не е одобрен,
договорът е действителен, но неговият вещен ефект ще настъпи след осъществяването на
останалите елементи от фактическия състав на придобиването: обособяването на реално
определената част като отделна вещ или като придадена част към друга отделна вещ
съгласно сключения договор и одобрения инвестиционен проект при спазване на
строителните правила и норми. Отнесено към настоящия казус /в случай на извод, че това
разрешение е относимо и към придобиването на право на собственост на основание
давностно владение/, това налага извод, че дори началото на давностния срок в случая да е
поставено с одобряването на инвестиционния проект, то придобиването на правото на
собственост е обусловено не само от изтичане на необходимия, определен от закона, срок за
придобиване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно
владение, но и от фактическото обособяване на реално определената част като отделна вещ
съгласно одобрения инвестиционен проект при спазване на строителните правила и норми –
в рамките на давностния срок или по-късно, но преди датата на предявяване на исковете за
делба. А в случая такова фактическо обособяване не е налице и към момента. Следва да се
отбележи, че по същите съображения, макар сделката по продажбата на 2/3 ид. ч. от
описаните в нотариален акт № 86/2007 г. имоти от П. Б. С.а на дъщеря й С. Б. П. по време на
брака й с П. Ц. П. да е действителна, доколкото с нея са прехвърлени идеални части от
несамостоятелни обекти на право на собственост, тя не е породила вещно-прехвърлителен
ефект не само по отношение на прехвърлените ид. ч., надхвърлящи действително
притежаваните такива от П. Б. С.а, но и по отношение на последните /в каквато насока,
както се посочи, е приетото в ТР/, поради което и П. Ц. П. не е придобил право на
собственост от делбените имоти. Решението обаче не е обжалвано в частта относно
признатото негово право на участие в делбата и никой от съделителите не оспорва
претендираните от него права. Участието в делбата на П. Ц. П. намалява само дела Е. Б. С.,
но той изрично е заявил – в депозираната от него въззивна жалба срещу решението /която е
върната от първоинстанционния съд поради неотстраняване на нередовностите й, но
връщането й не заличава факта на изразената от него воля/, че вторият етаж представлява
съсобственост между него, С. П. и П. П., които го владеят и към момента. Същевременно
спорът е концентриран върху това самостоятелен обект на право на собственост ли е вторият
етаж от жилищната сграда /и съответно ако е, се иска изключването му от делбената маса, а
също и изключване от нея на дворното място/ или не е такъв самостоятелен обект, в който
случай се иска прилагането на института на правната конверсия, съгласно който е налице
възможност за придобиване по давност на идеална част от недвижим имот, съответстваща
на владяна реална част /при което дяловете на съделителите С. Б. П., П. Ц. П. и Е. Б. С. от
4
делбените имоти биха били по-големи/. Поради това решението в частта досежно правото на
участие в делбата на П. Ц. П. не е предмет на настоящата въззивна проверка.
Не се отразява на правилността на решението обстоятелството, че поземленият имот
при индивидуализирането му в диспозитива на решението не е описан единствено според
актуалния му статут, а е включено и описанието на имота, направено в исковата молба /в
което е допуснато смесване на идентификацията на имота според данни от кадастрален и от
регулационен план/, тъй като по делото не е налице неяснота относно идентификацията на
имота и идентичността му с имота, описан в представените по делото актове за собственост
и скици, както и изследван от вещото лице, освен това от решението е видно, че волята на
съда е ясна – допусната е делба на поземлен имот с идентификатор 18133.700.99 по
действащите кадастрална карта и кадастрални регистри.
С оглед всичко гореизложено решението следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
С оглед изхода на делото на въззивниците С. Б. П. и П. Ц. П. не следва да се
присъждат претендираните разноски.
На въззиваемия се дължат разноски за настоящото производство с оглед изхода на
делото, претендират се такива в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, съответно
същите следва да му се присъдят. Неоснователно е наведеното от насрещната страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 25.10.2023 г. по гр. д. № 105/2020 г. по описа
на РС – С. в обжалваната част, в която е допусната делба на поземлен имот с
идентификатор 18133.700.99 по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-18-660/16.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
площ по издадена от СГКК – С. област скица от 1154 кв. м., при съседи по скицата: имоти с
идентификатори 18133.700.397, 18133.700.398, 18133.700.100, 18133.700.425, 18133.700.98,
както и на втори етаж от построената в поземления имот триетажна масивна жилищна
сграда с площ на етажа по документ от 100 кв. м., с идентификатор на сградата
18133.700.99.1 и идентификатор на етажа 18133.700.99.1.2 при следните дялове на
съделителите: Н. А. П. – 6/18 ид. ч.; С. Б. П. – 3/18 ид. ч.; П. Ц. П. – 2/18 ид. ч.; Е. Б. С. –
1/18 ид. ч.; Р. П. Ю. и Д. П. Д. – общо 6/18 ид. ч.
В останалата част решение № 260012 от 25.10.2023 г. по гр. д. № 105/2020 г. по описа
на РС – С. е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА С. Б. П. с ЕГН **********, П. Ц. П. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
С., ул. „Ч.В.“ № 8, Е. Б. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. „Ш.“ № 12, Р. П. Ю. с ЕГН
5
********** и Д. П. Д. с ЕГН **********, двете с адрес: гр. С., ж. к. „С.“ № 13, ет.5, ап. 19 да
платят на Н. А. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Х.С.“, бл. 47, вх. А, ет. 3, ап. 13
поравно общата сума от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща направени във въззивното
производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6