Р Е Ш Е Н И Е
№…………/10.05.2021
г.
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на двадесети април две хиляди двадесета и първа година, в публичното
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Желязкова т. д. 2464 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на “П.И.2.“ ООД срещу “Д.” ЕООД.
В исковата молба ищецът
твърди, че е сключил договор за изработка с ответника, по силата на който “П.И.2.“
ООД в качеството на ИЗПЪЛНИТЕЛ се задължава да извърши пътно-строителни
дейности за обновяване на улици в гр. Враца. Съгласно договора, за “Д.” ЕООД
като ВЪЗЛОЖИТЕЛ е възникнало задължение да изплати възнаграждение за конкретно
извършена работа след приемането й и подписването на протокол за стойността на
извършените строителни дейности. Ищецът твърди, че
на 21.11.2017 г. дружеството е изпълнило задължението си по част от
договорените строително-ремонтни работи, които били приети с Протокол номер 1 от 21.11.2017 г., подписан от двете
страни, съгласно който стойността им възлиза на 54 685,75 лв. с ДДС.
Посочва, че на 24.11.2017 г. е издадена фактура Nо 91 за сумата от 48 685,
75 лв. с ДДС, след приспадане на авансово получени от ищеца 5000 лева. Сочи, че
на 06.12.2017 г. ответникът е превел по банков път само част от дължимата сума в размер на 28 685, 75 лв., а остатъкът от
20 000 лв. е останал незаплатен. Ищецът твърди, че на 21.12.2017 г. са
изпълнени и останалите договорени дейности, които били приети от възложителя
без забележки с протокол Nо 3 от 21.12.2017 г., подписан
от двете страни. Задължението на ответника по този протокол е в размер на 22 574, 93 лв. с
ДДС и към настоящия момент не е било погасено.
Ищецът излага, че общо по
двата протокола и по фактура номер 87 от 20.10.2017 г. за сумата от 1000 лв.,
представляваща ДДС по авансовото плащане, дължимата главница е в размер на
43 574, 93 лева. Твърди, че ответникът дължи обезщетение за забава на
плащанията по Протокол номер 3 съгласно разпоредбата на чл. 309 а от Търговския
закон в размер на законната лихва, а именно 6 860,
27 лв. за периода 21.12.2017 г. до датата на образуване на делото
18.12.2020 година. С оглед изложеното иска от Съда ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 20 000 лв.- главница по протокол No1/ 21.11.2017 г.,
сумата от 22 574, 93 лв. - главница по протокол No 3/21.12.2017
г., сумата от 6 860, 27 лв. - мораторна лихва върху главницата по протокол
No 3 за периода 21.12.2017 г. до датата на образуване на делото - 18.12.2020 г., както и сумата от 1000 лв. -
ДДС по авансовото плащане, ведно с разноските по делото и законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Ответникът “Д.” ЕООД- редовно
уведомен за производството, не представя отговор на исковата молба.
Софийски градски съд, след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С определение
261679/22.03.2021 г. Съдът е обявил на страните за безспорно сключването на
договор за изработка от 10.2017 г. между страните, с уговорени единични цени на
работите и последваща уговорка за всяка конкретна улица. Не се спори, че ищецът
като изпълнител е изпълнил посочените в ИМ СМР профилиране на улици, повдигане
на шахти, почистване на основи на улици, услуги с асфалтова техника, с камион,
с бобкат по улици Орешака, Дъбника, Независимост, Възраждане, Съединение и под Техномаркет,
улици Подбалканска, Канарата, Дъб, Извор,Герена, както и за приемането на
описаните в ИМ СМР, за тяхната стойност, за издаването и получаването от
възложителя на фактурите, както и за полученото частично плащане.
По делото са приети и като доказателства фактура
87/20.10.2017 г. за заплатена авансова вноска
в размер на 6000 лева с ДДС, протокол номер 1 от 21.11.2017 г., подписан
от двете страни, съгласно който стойността на изпълнени СМР възлиза на
54 685,75 лв. с ДДС и фактура 91/24.11.20217 г. към същия за сумата от
48 685,75 лева, в която е отразено приспадане на авансово получени от
ищеца 5000 лева, и преводно нареждане по фактурата от 06.12.2017 г. за сумата
от 28 685,75 лева. Представена е и протокол Nо 3 от 21.12.2017 г., подписан от двете
страни за изпълнени СМР на стойност 22 574, 93 лв. с ДДС.
При така установените
обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
По иска по чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД
По иска по чл. 79, ал.1 от ЗЗД
във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже:1) сключване на
договор с твърдения от него предмет, 2) изпълнение на възложената работа и 3) приемане
на същата от ответника като възложител в сроковете, съотв. начина, посочен в
договора.
Ищецът основава претенцията си на
договор между страните от 10.20217
година.
С оглед приетото за безспорно по делото
и събраните доказателства, обсъдени по-горе, Съдът намира, че ищецът по делото
доказа при условията на пълно, главно доказване, че е изпълнил задълженията си
по договора – изцяло са изпълнени възложените СМР, като ответникът, като
възложител е приел извършената работа, с подписване на двата протокола.
Следователно, налице е приемане на
изпълнената работа от страна на възложителя с нарочен документ.
Съгласно чл.264, ал.2 от ЗЗД „при
приемането“ поръчващият следва да прегледа работата и незабавно (в разумен
срок) да направи възражения си, като ако не направи това, съгласно ал. 3 се
счита, че работата е приета. Липсват данни в протоколите, а и в останалите
доказателства по делото, възложителят и ответник в настоящото производство да е
правил възражения за неправилно изпълнение в количествено, качествено и времево
отношение или за липса на каквото и да е изпълнение по договора, както при
подписването на протоколите, така и впоследствие, преди предявяване на иска.
Поради това и в конкретния случай Съдът
намира, че ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора за
изработка между страните.
Следователно, установиха се всички
предпоставки за основателност на иска по чл. 266 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Общият
размер на сумата, подлежаща на плащане, съгласно по трите фактури и двата
протокола към тях (следва да се отбележи, че доколкото не се установи да има
различна уговорка, дължими суми са с ДДС, тъй като ДДС е задължителна част от
цената) възлиза на 77 282,68 лева.
Установи се плащане на СМР на стойност 33
685,75 лева по протокол 1.
Поради това и искът е основателен за
разликата над 33 685,68 лева до 77 282,68 лева, от които 21 012
лева по протокол 1 (доколкото цената, както бе посочено по-горе е уговорена с
ДДС и дължимия ДДС) и сумата от 22 574,93 лева – по протокол 3.
С оглед
диспозитивното начало, искът е основателен за претендираните суми от
21 000 лева по протокол 1 и сумата от 22 574,93 лева – по протокол 3.
Относно иска по чл.86 от ЗЗД за сумата
от 6 860,27 лева – лихва за забава за периода 21.12.2017 г. – 18.12.2020
г.
С оглед чл. 79 от ЗЗД законодателят е
предвидил, че кредитор, който не получи изпълнение в отклонение, от сключения
договор по време, обем, качество, има право на обезщетение за вреди, когато
тези вреди са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението. При
паричното задължение на основание чл. 81, ал. 2 от ЗЗД длъжникът не може да се
освободи от отговорност за неизпълнението. Паричното задължение е винаги
възможно. Законодателят е предвидил, че при неизпълнение на парично задължение
винаги се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата -
чл. 86 от ЗЗД, като кредиторът не доказва вредите си, а законодателят е приел,
че задължително при неизпълнение на парично задължение е налице намаляване на
имуществото на кредитора с поне стойността на законната лихва. За действително
претърпените вреди в по-висок размер, кредиторът може да иска обезщетение
съобразно общите правила (така решение № 89 от 02.10.2019 г. по т. д. №
1214/2018 г., TK, II TO на ВКС).
В конкретния случай, видно и от двата
подписани протокола, длъжникът е бил поканен за плащане на датата на подписване
на протоколите.
Поради това искът за лихва за забава е
основателен за исковия период 21.12.2017 г.
- 10.12.2020 г. (датата на предявяване на иска) за сумата от 6 810,11 лева (определена на основание чл.162
от ГПК от Съда с помощта на компютърна програма). До пълния претендиран размер и за периода
11.12.2020 г. – 18.11.2020 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските в производството
С оглед този изход на делото,
на ищеца се дължат направените разноски
съобразно уважената част от исковете. Следва да се отбележи, че в
разноските по делото не се включва внесената гаранция по допуснатото
обезпечение на иска, тъй като същата подлежи на освобождаване, при посочените в
ГПК условия.
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д. ЕООД, ЕИК******, съдебен адрес: ***, адв. Н.Т. да заплати на П.И.2.
ООД, ЕИК*******, съдебен адрес:г***, адв. Д.С. по иск
с правно основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл.266 от ЗЗД сумата от 21 000
лева по протокол 1/21.11.2017 г. и сумата от 22 574,93 лева – по протокол
3 от 21.12.20217 г. – стойността на изпълнени
СМР, заедно със законната лихва върху тези суми от 11.12.2020 г. до
окончателното заплащане на сумите, по иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД сумата от 6 810,11 лева - законна
лихва за периода 21.12.2017 г. -
10.12.2020 г. върху сумата от 22 574,93 лева, както и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 2016,10 лева - разноски за внесена държавна такса и 4998 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.2. ООД, ЕИК ********,
съдебен адрес:г***, адв. Д.С. срещу Д.
ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***, адв. Н.Т. иск
с правно основание чл.86 от ЗЗД сумата над 6 810,11 лева - законна
лихва за периода 21.12.2017 г. -
10.12.2020 г. върху сумата от 22 574,93 лева до пълния претендиран размер
от 6 860,27 лева и за периода 11.12.2020 г. – 18.12.2020 година.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: