РЕШЕНИЕ
№ 891
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330105862 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 ГПК, на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, с адрес на управление във *****, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А клон България, адрес: гр. София, ж.к „Младост“ 4, Бизнес
парк София, сгр. 14, чрез процесуалния представител ****, против С. К. Б., ЕГН
********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
главница в размер на 772.02 лева /седемстотин седемдесет и два лева и две стотинки/ по
договор за револвиращ потребителски кредит от 11.08.2015г., сключен с „БНП Париба
пърсънъл файненс” ЕАД, чийто универсален правоприемник е ищецът; възнаградителна
лихва в размер на 310.63 лева /триста и десет лева и шестдесет и три стотинки/ за периода от
01.11.2016 г. до 13.11.2017 г.; обезщетение за забава ( мораторно обезщетение ) в размер на
законната лихва в размер на 182.51 лева /сто осемдесет и два лева и петдесет и една
стотинки/ за периода 13.11.2017 г.-12.03.2020 г. и обезщетение за забава ( мораторно
обезщетение ) в размер на законната лихва в размер на 33.67 лева /тридесет и три лева и
шестдесет и седем стотинки/ за периода 14.07.2020 г.-17.12.2020 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 23.12.2020
г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 45 от
19.01.2021 г. по ч.гр.д. № 17369/2020 г. на РС-Пловдив.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит с кредитна карта; че ответникът не е погасил претендираната сума за главница, която
е изтеглил, като се претендира възнаградителна лихва и лихва за забава.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, подава отговор на исковата
молба, с който възразява за недействителност на договора за кредит, с подробно развити
съображения, както и за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
1
предявените искове за процесуално допустими, като разгледани по същество исковете са
частично основателни, по следните съображения:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, а и не налице спор, че
на 11.08.2015 г. между страните е сключен договор за револвиращ потребителски кредит,
усвоим чрез издадена кредитна карата, при максимален кредитен лимит от 10 000 лева,
договорена възнаградителна лихва от 35 % и ГПР от 44,90 лева. Установява се от приета по
делото ССч.Е на вещото лице Д., която съдът кредитира изцяло, че в периода от 10.02.2016
г. до 12.02.2016 г. ответницата е изтеглила общо сумата от 1030, 30 лева от АТМ устройство,
като започнала да погасява същата. Съдът намира за основателни доводите на особения
представител, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването
на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая, изводимо вкл. и от приетата по делото експертиза, потребителят е поел
задължение за заплащане на разноски за събиране на вземането, месечна такса и
застраховка, които съществено са оскъпили ползвания от него паричен ресурс. Така за
периода от 02.2016 г. до 10.2017 г. номиналният размер на задължението е нараснал до
сумата от 1767,23 лева. Съдът намира, че включените допълнителни разходи и такси по
своето естество представляват скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от
гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно
положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него
( в общите му условия ) допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от
законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се
явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на
обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че
потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и
клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза,
която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички
останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита,
какъвто може да се заключи е случаят. Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент
на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира
разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10
ЗПК. В случая дори и без допускане на експертиза е видно, че ГПР не би отговарял на
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на
непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по
сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.
Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за
връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към
ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към
ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.
2
Установява се от ССч.Е, че задълженията по договора за кредит са изпълнявани до
месец ноември 2017 г. При изпълнението обаче са престирани недължими суми, които
следва да се приспаднат от чистата стойност на главницата, тъй като само главницата е
дължима. По кредита са платени общо 682,74 лева, т.е. дължимата главница е в размер на
347,66 лева, до която сума следа да се уважи искът за присъждане на главница. Върху нея се
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, както следва: за периода от
23.12.2017 г. до 12.03.2020 г. в размер на 78,32 лева, а за периода от 14.07.2020 г.-
17.12.2020г. в размер на 15, 16 лева, до които размери следва да бъдат уважени предявените
акцесорни искове. В тази връзка съдът намира, че частично е основателно възражението за
изтекла погасителна давността що се касае до обезщетението за забава за периода от
13.11.2017 г. до 23.12.2020 г., тъй като вземането се погасява с изтичането на 3-годишна
погасителна давност, която за този период е изтекла.
Искът за присъждане на възнаградителна лихва подлежи на отхвърляне в цялост,
предвид недействителността на договора. Вземането за главница се погасява с изтичането на
5-годижна давност, т.е. възражението на ответника в тази му част е неоснователно.
При този изход на делото ищецът има право на разноски за заповедното и исковото
производство, пропорционално на уважената част от иска. Разноските възлизат общо на 850
лева, съобразно приложен списък, от които следва да се присъдят 288,68 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. К. Б., ЕГН **********
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, с адрес на управление във *****, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А клон България, ЕИК *********, адрес: гр. София, ж.к
„Младост“ 4, Бизнес парк София, сгр. 14 сумата от 347,66 лева – главница по договор за
револвиращ потребителски кредит с активирана кредитна от 11.08.2015 г., сключен с „БНП
Париба пърсънъл файненс” ЕАД, чийто универсален правоприемник е ищецът, сумата от
78,32 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница
за периода от 23.12.2017 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 15,16 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху присъдената главница за периода от 14.07.2020 г.-
17.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда– 23.12.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 45 от 19.01.2021 г. по ч.гр.д. № 17369/2020 г. на РС-
Пловдив, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, представлявано
от *****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А клон България, ЕИК *********, адрес:
гр. София, ж.к „Младост“ 4, Бизнес парк София, сгр. 14 против С. К. Б., ЕГН **********
искове по реда на чл. 422 ГПК, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
разликата над сумата от 347,66 лева до пълния предявен размер от 772.02 лева – главница по
договор за револвиращ потребителски кредит с активирана кредитна от 11.08.2015 г.,
сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, чийто универсален правоприемник е
ищецът; възнаградителна лихва в размер на 310.63 лева за периода от 01.11.2016г. до
13.11.2017г.; обезщетение в размер на законната лихва за забава за разликата над сумата от
78,32 лева до пълния предявен размер от 182.51 лева и за периода 13.11.2017г.-23.12.2017г.,
както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за
периода от 14.07.2020 г.-17.12.2020г за разликата над сумата от 15,16 лева до пълния
предявен размер от 33.67 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 45 от
19.01.2021 г. по ч.гр.д. № 17369/2020 г. на РС-Пловдив.
3
ОСЪЖДА Среие К. Б., ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А представлявано от ****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А клон
България, ЕИК ********* сумата от 288,68 лева – съдебни и деловодни разноски за
исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4