Р Е Ш
Е Н И Е № 122
гр. Пловдив, 25.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търговско
дело № 142
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение № 120 от 08.12.2017г. на Окръжен
съд - П., постановено по т.д. № 122/2015г., с което е признато за установено по
отношение на ответниците „Е.П.“ АД /в несъстоятелност / - с. К. и „С.Е.“ ЕООД /в несъстоятелност/ - с. П.,
представлявани от синдика М.И.Н., че съществуват вземания на ищеца „И.“ АД ***
на основание Договор за банков кредит № *-*-*/**** –*/**.**.**** г. и анекси
към него, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 310/11.03.2015
г. по ч. гр. д. № 584/2015 г. на П. районен съд срещу тях в качеството им на
солидарни длъжници,както следва: за част от главница по инвестиционния
кредит - в размер на 26 519, 44
евро, със законната лихва до изплащане на задължението, за просрочена договорна
/възнаградителна/ лихва - в размер на 779 532,66 евро за периода от
27.12.2009 г. до 05.11.2013 г., за главница по оборотния кредит - в размер на 831 614,82 евро, както и за направените в заповедното производство
разноски в общ размер на 122 349,92 лева и с което са осъдени ответниците
„Е.П.“ АД /в несъстоятелност/ -с. К. и „С.Е.“
ЕООД /в несъстоятелност/- с. П., представлявани от синдика М.И.Н., да заплатят
на ищеца „И.“ АД *** разноските в исковото производство в общ размер на 66 906.96
лева по равно или всеки от тях – по 33 453.48 лева. Жалбоподателите „Е.П.“ АД /в несъстоятелност/
-с. К. и „С.Е.“ ЕООД /в
несъстоятелност/- с. П., представлявани от синдика М.И.Н., със съдебен адрес:***,
молят съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения установителен иск
като приеме несъществуване на вземанията на Банката спрямо тях. Твърди, че съдът
е игнорирал правната последица от сключения договор за заместване в дълг от
27.02.2012г., а именно – погасяване на солидарната отговорност на двете
дружества по договора за кредит между „И.“ ООД и „П.“ ООД / в ликвидация/.
Счита, че договорът за заместване в дълг е в сила и към настоящия момент, тъй
като даденото от кредитора съгласие се явява неоттегляемо. Счита, че съдът не е
обсъдил наведените възражения: че договорът за заместване в дълг не може да
бъде развален, без да бъде даден подходящ срок за неговото изпълнение съобразно
императивното изискване на чл.87 ал.1 от ЗЗД, че развалянето на договора
представлява злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като неизпълнението на
едно от задълженията, причина за развалянето, е дълг не само на длъжника, а и
на кредитора и са учредени множество обезпечения, поради което и не е било
нужно учредяване на допълнителни такива. В тази връзка счита, че развалянето на
договора не е породило правните си последици. Твърди необоснованост на съдебния
акт. Възразява срещу направените изводи и неправилното приложение на
материалния закон. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата
страна „И.“ АД ***, ЕИК ********* чрез процесуалния си представител адвокат К.И.
е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли
обжалваното решение да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът
разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото
доказателства и намери за установено следното:
Претендирано
е от ищеца да се признае за установено по отношение на „Е.П.“ АД /в
несъстоятелност / - с. К. и „С.Е.“ ЕООД
/в несъстоятелност/ - с. П., представлявани от синдика М.И.Н., че съществуват негови
вземания към тях на основание Договор за
банков кредит № *-*-*/**** –*/**.**.**** г. и анекси към него, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение № 310/11.03.2015 г. по ч. гр. д. № 584/2015 г.
на П.районен съд срещу тях в качеството им на солидарни длъжници,както следва:
за част от главница по инвестиционния кредит
- в размер на 26 519, 44 евро, със законната лихва до изплащане на
задължението, за просрочена договорна /възнаградителна/ лихва - в размер на
779 532,66 евро. за периода от 27.12.2009 г. до 05.11.2013 г., за главница
по оборотния кредит- в размер на
831 614,82 евро, и да бъдат осъдени да заплатят направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 122 349,92 лева, както и разноските,
направените в исковото производство.
Правният интерес на ищеца от
установителния иск се мотивира с оглед на постъпилите на 18.02.2015г. възражения
по чл.415 от ГПК за недължимост на претендираните суми, депозирани по ч.гр.д. №584/2015г.
на РС - П.. Същият е предявен преди откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на двамата солидарни длъжници. След откриване на
производствата по несъстоятелност, производството по установителния иск е било
спряно на основание чл. 637, ал.1 от ТЗ. Поради обстоятелството, че вземанията
– предмет на установителния иск, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, не са приети в производствата по несъстоятелност на двамата
солидарни длъжници /по т. д. № 74/2015 г. и № т.д. 76/2015 г. на ОС – П./, исковото
производство по установителния иск по чл.422 от ГПК е възобновено на основание чл.
637, ал.3 от ТЗ.
От страна на ответниците е подаден
отговор на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на
иска. Твърди се несъществуване на вземанията на ищеца „И.“ АД, поради погасяване на солидарната отговорност на двете
дружества по договора за кредит между „И.“ ООД и „П.“ ООД / в ликвидация/ със
сключването на договор за заместване в дълг от 27.02.2012г. Във връзка с
действието на този договор и невъзможността за развалянето му от страна на
кредитора, се поддържат възраженията – предмет на настоящата жалба.
Основанието на претендираното материално право по
установителния иск е вземане по договор за банков кредит №*-*-*/****-*/**.**.****г., изменен
и допълнен с анекс №*/20.09.2007г., №*/24.07.2008г., №*/25.11.2008г., №*/26.01.2009г.,
№*/27.04.2009г., №*/08.12.2009г. и №*/08.12.2009г., по който се твърди да е
допуснато просрочие от страна на кредитополучателя „П.“ ООД, солидарни длъжници
по който кредит се явяват ответниците. Не се спори между страните относно сключване
на цитирания договор за банков кредит №*-*-*/****-*/**.**.****г., изменен и
допълнен с посочените анекси.
Представеният договор за банков
кредит е сключен между банката – ищец и дружеството „П.“ ООД. По него на това
дружество – кредитополучател е отпуснат и усвоен кредит в общ размер 4 355 780 лева, от които:
2 925 780 лева - инвестиционен кредит и 1 430 000 лева - оборотен
кредит. Този договор ответниците по настоящия иск са подписали в качеството на
солидарни длъжници. С цитираните анекси е извършвано превалутиране и
увеличаване на размера на инвестиционната част на кредита. Поради просрочие в
плащането на задълженията по кредита, той е обявен за предсрочно изискуем
съгласно решение на управителния съвет на банката от 05.11.2013 г. Страните за
уведомени за това с нотариални покани, получени на 22.11.2013 г.
Издадена е заповед за изпълнение №
310/11.03.2015 г. по ч. гр. д. № 584/2015 г. на П. районен съд срещу „Е.П.“ АД
/в несъстоятелност/ -с. К. и „С.Е.“ ЕООД
/в несъстоятелност/- с. П. в качеството им на солидарни длъжници,както следва:
за част от главница по инвестиционния кредит
- в размер на 26 519, 44 евро, със законната лихва до изплащане на
задължението, за просрочена договорна /възнаградителна/ лихва - в размер на 779 532,66
евро. за периода от 27.12.2009 г. до 05.11.2013 г., за главница по оборотния
кредит- в размер на 831 614,82
евро, както и за направените в
заповедното производство разноски в общ размер на 122 349,92 лева.
Между страните по делото не се
спори относно сключването на
договор за заместване в дълг от 27.02.2012 г. С него е свързан и основния спор по делото дали
същият е породил правни последици и дали е довел до погасяване на отговорността
на солидарните длъжници.
Видно от този договор „И.“ АД -
кредитор, „П.“ ООД - заместения длъжник, „Ю.Д.“АД - поемател на дълга и „С.Е.“
ЕООД и „Е.П.“ АД – солидарни съдлъжници, са постигнали съгласие относно размера
на предоставените кредити на длъжника „П.“ ООД и задълженията по сключените
договори към 27.02.2012г., един от които е и договор за банков кредит №*-*-*/****-*/**.**.****г.
Постигнали са съгласие и относно вписаните ипотеки и дадени други обезпечения
по кредитите. Съгласно чл.2 ал.1 от договора за заместване в дълг между
кредитора и поемателя на дълга е уговорено задълженията на „П.“ ООД,
включително и тези, произтичащи от договор за банков кредит №*-*-*/****-*/**.**.****г.,
да бъдат поети от „Ю.Д.“АД на основание чл.102 от ЗЗД при конкретно посочени
условия, фиксирани в договора за заместване в дълг от буква „а“ до буква „м“ на
чл.2 ал.1 от същия. Тези условия се отнасят до начина на погасяване на
задължения, заплащането на комисионни, лихви и неустойка, както и относно
учредяване в определен посочен срок на допълнителни обезпечения на поетите
задължения и застраховане на недвижимите имоти, за които има учредена ипотека.
Съгласно ал.2 на чл.10 от
договора за заместване в дълг, заместения длъжник ще се освободи от отговорност
за задълженията си към кредитора след осъществяване на всички предвидени в него условия, включително условието по
чл.10, ал.1 от същия. Предвиденото в цитираната разпоредба условие е в срок
до 31.03.2012 г. на основание чл.171 от ЗЗД да бъде извършено вписване в имотния регистър в съответните служби по
местонахождението на ипотекираните имоти, като
разноските са за сметка на заместения длъжник. В чл.10 ал.3 от договора
е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по чл.10, ал.1 от същия, договорът
ще се счита автоматично прекратен.
С анекс от 30.03.2012 г. се удължава
срокът по чл.10,ал.1 като е предвидено до 18.07.2012 г. да бъде извършено
вписване на осъщественото заместване в
дълг. При неосъществяване на задълженията за вписването, както и за учредяване
на допълнителните обезпечения в новия срок, както и в случай, че се установят
предходни вписвания на дружи тежести към други лица, касаещи предоставените на
банката обезпечения, договорът за
заместване в дълг се счита автоматично за прекратен, като банката може да предприеме действия за
удовлетворяване на вземанията си от заместения длъжник и съдлъжниците, които
имат и качеството на ипотекарни
длъжници. С анекс от 17.07.2012 г. отново се удължава срока за вписване
на осъщественото заместване в дълг и за учредяване на предвидените в договора
обезпечения- определена е датата 30.10.2012 г. Запазена е уговорката, че при
неизпълнение на посочените задължения, договорът за заместване в дълг ще се
счита за прекратен и банката може да предприеме действия срещу първоначалния
–заместения длъжник и останалите
длъжници-настоящите жалбоподатели.
Едновременно с подписване на
договора за заместване в дълг - на 27.02.2012 г. е сключен и договор за
поръчителство като двете ответни дружества се приели да поръчителстват за
задълженията, в които поемателя на дълга замества длъжника.
Сключването на договора за
заместване в дълг не се отрича от кредитора. С него е постигнато съгласие за
заместване в дълг по смисъла на чл.102 от ЗЗД като съгласието на банката е в
писмена форма съгласно чл.430, ал.3 от ТЗ. С него новият длъжник поема едно чуждо задължение,
произтичащо от отделно правоотношение между първоначалния длъжник и неговия кредитор. Със сключването на договора задължението преминава върху
поемателя, а старият длъжник се освобождава от отговорност. Кредиторът може да
търси изпълнение вече не него, а от поемателя на дълга. Правоотношението се
запазва като се променя една от страните по него. В настоящия случай третите
лица, дали обезпечение за дълга, са дали съгласие за тяхното запазване.
Цитираният договор за заместване
в дълг действително би имал като правна последица погасяване на солидарната
отговорност на съдлъжниците по договора за кредит между „И.“ АД и „П.“ ООД
/н./. В случая обаче той е сключен под условие. Няма пречка такава клауза,
предвиждаща сбъдване на определено условие, да бъде част от съдържанието и на
договор за заместване в дълг. Не съществува и пречка страните да предвидят
момент, от който договорът ще произведе своето действие и той да е различен от
момента на сключването му. В конкретния случай е налице е уговорката – чл.10
ал.2 от договора за заместване в дълг - заместеният длъжник да бъде освободен
от отговорност за задълженията си към кредитора след осъществяване на всички
предвидени в него условия, включително
условието по чл.10, ал.1 от същия. Налице е и клаузата на чл.2 ал.2 от
договора, според която заместеният длъжник се освобождава от отговорност за задълженията си към кредитора след
осъществяване на всички предвидени в него условия. При отлагателните условия правното действие на
сделката е поставено в зависимост от осъществяването на едно бъдещо и несигурно
събитие и докато то не настъпи, сделката не поражда действие. Тъй като предвиденото условие не се е сбъднало
съобразно уговорките в чл.10 ал.1 и в определения от страните срок – не са учредени допълнителните обезпечения и не е
извършено вписване на договора, то договорът за заместване в дълг не е породил
правно действие.
С нотариална покана от **.**.****г.,
рег. №****, том *, №* на нотариус В.Г. кредиторът „И.“ АД е отправил изявление
до кредитополучателя и солидарните длъжници за неговото разваляне. С тази
нотариална покана и изявлението на кредитора са свързани и основните доводи на
жалбоподателите – за невъзможността договорът за заместване да бъде развален,
без да бъде даден подходящ срок за неговото изпълнение и че конкретното развалянето
на договора представлява злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като
неизпълнението на едно от задълженията, причина за развалянето, е дълг не само
на длъжника, а и на кредитора.
Изпратената нотариална покана обаче
не би могла да породи и не е породила правни последици, тъй като поради
несбъдване на отлагателното условие, договорът за заместване в дълг не е
породил действие. Тя има само уведомителен характер, че Банката счита поетите
задължения, явяващи се условие за действие на договора, за неизпълнени. Независимо
от горното следва да се отбележи, че възраженията във връзка с развалянето биха
били неоснователни. Срокът за изпълнение е удължаван два пъти с два анекса,
поради което даването на друг подходящ срок за изпълнение, би било
безпредметно. Не може да се говори за злоупотреба с право от страна на
кредитора, който също би могъл да поиска вписване на договора, тъй като
предвиденото условие е длъжника да плати разноските по вписването, каквото не е
сторено. Не е злоупотреба с право и изискването на кредитора за допълнителни
обезпечения. Договорът за заместване в дълг има за предмет не само задълженията
на „П.“ ООД, произтичащи от договор за банков кредит №*-*-*/****-*/**.**.****г.,
но и от други договори за кредит между същите страни. Наличието на обезпечение
по единия от договорите, от които произтичат задълженията на заместващия
длъжник, не предполага пълна обезпеченост на всички негови задължения. Това се
отбелязва от съда само за пълното на изложението, доколкото настоящият състав
споделя становището, че изпратената нотариална покана относно развалянето на
договора за заместване в дълг има само
уведомително действие за непораждане на правно действие на този договор, поради
несбъдване на условията, предвидени в него.
С оглед на изложеното, в
отношенията между страните, има действие подписания договор за банков кредит №*-*-*/****-*/**.**.****г.
и анексите към него, според които двете ответни дружества са солидарни
длъжници. Поради просрочие в плащането на задълженията по кредита, той е обявен
за предсрочно изискуем като страните за уведомени за това с нотариални покани,
получени на 22.11.2013 г.
За вземания на Банката е издадена
заповед за изпълнение № 310/11.03.2015 г. по ч. гр. д. № 584/2015 г. на П.
районен съд срещу жалбоподателите тях в качеството им на солидарни длъжници, както
следва: за част от главница по инвестиционния кредит - в размер на 26 519, 44 евро, със
законната лихва до изплащане на задължението, за просрочена договорна
/възнаградителна/ лихва - в размер на 779 532,66 евро за периода от
27.12.2009 г. до 05.11.2013 г., за главница по оборотния кредит - в размер на 831 614,82 евро, както и за направените в заповедното производство
разноски в общ размер на 122 349,92 лева
Относно дължимостта на тези вземания
към датата на подаване на заявлението за образуване на заповедно производство е
прието заключение – основно и допълнително на вещото лице Л.Ц. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза. Видно от същите към 06.03.2015г. по договора за кредит са налице
непогасени задължения, както следва: 26 519.92 евро – остатък от дължима
главница по инвестиционния кредит, 831 614.82 евро главница по оборотния
кредит и 780 211.51 евро -просрочена договорна /възнаградителна/ лихва по
инвестиционния кредит за периода от 27.12.2009 г. до 05.11.2013 г.
Следователно вземанията, предмет
на установителния иск, не надхвърлят вземанията – предмет на заповедното
производство. Настъпилата предсрочна изискуемост на същите не се оспорва, тя се
е осъществила преди
подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Ето защо предявеният
установителен иск за признаване за установено по отношение на ответниците „Е.П.“
АД /в несъстоятелност / - с. К. и „С.Е.“
ЕООД /в несъстоятелност/ - с. П., представлявани от синдика М.И.Н., че
съществуват вземания на ищеца „И.“ АД *** на основание Договор за банков кредит
№ *-*-*/**** –*/**.**.**** г. и анекси към него, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение № 310/11.03.2015 г. по ч. гр. д. № 584/2015 г. на П.
районен съд срещу тях в качеството им на солидарни длъжници,както следва: за
част от главница по инвестиционния кредит
- в размер на 26 519, 44 евро, със законната лихва до изплащане на
задължението, за просрочена договорна /възнаградителна/ лихва - в размер на
779 532,66 евро за периода от 27.12.2009 г. до 05.11.2013 г., за главница
по оборотния кредит - в размер на
831 614,82 евро, се явява основателен и като такъв същият следва да бъде
уважен. Основателен при това положение се явява и предявеният осъдителен иск за
заплащане на сторените разноски по заповедното производство в размер на
122 349,92 лева.
Като е
приел основателност на предявените искове и ги е уважил, окръжният съд е постановил
правилно решение, което ще следва да се потвърди.
Пред въззивната инстанция не са
ангажирани доказателства за сторени разноски от страна на въззиваемата страна,
поради което и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 120 от 08.12.2017г. на Окръжен съд - П., постановено по т.д. №
122/2015г., с което е признато за установено по отношение на ответниците „Е.П.“
АД /в несъстоятелност / - с. К. и „С.Е.“
ЕООД /в несъстоятелност/ - с. П., представлявани от синдика М.И.Н., че
съществуват вземания на ищеца „И.“ АД *** на основание Договор за банков кредит
№ *-*-*/**** –*/**.**.**** г. и анекси към него, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение № 310/11.03.2015 г. по ч. гр. д. № 584/2015 г. на П.
районен съд срещу тях в качеството им на солидарни длъжници,както следва: за
част от главница по инвестиционния кредит
- в размер на 26 519, 44 евро, със законната лихва до изплащане на
задължението, за просрочена договорна /възнаградителна/ лихва - в размер на
779 532,66 евро за периода от 27.12.2009 г. до 05.11.2013 г., за главница
по оборотния кредит - в размер на
831 614,82 евро, както и за
направените в заповедното производство разноски в общ размер на 122 349,92
лева и с което са осъдени ответниците „Е.П.“ АД /в несъстоятелност/ -с. К. и „С.Е.“ ЕООД /в несъстоятелност/- с. П.,
представлявани от синдика М.И.Н., да заплатят на ищеца „И.“ АД *** разноските в
исковото производство в общ размер на 66 906.96 лева по равно или всеки от
тях – по 33 453.48 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: