№ 9674
гр. София, 02.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110170795 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 318 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. К. К. против И. Л. К. с правно
основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК за прекратяване на сключения между
страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака по вина на ответницата К., иск по чл. 56 СК за предоставяне на
семейното жилище за ползване от ответницата.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло изложеното в исковата молба.
В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова
претенция с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК за прекратяване на
брака по вина на ответника К..
Исковата молба е допустима и редовна.
Съдът намира, че насрещните искове следва да бъдат приети за
съвместно разглеждане в производството, на основание чл. 322, ал. 2 ГПК.
Съдът констатира, че насрещната искова молба, инкорпорирана в отговора, е
нередовна, тъй като не са представени доказателства за внесена държавна
такса.
Препис от насрещния иск следва да се връчи на ответника, първоначален
ищец, с указания, че може да подаде отговор в едномесечен срок от
съобщението. За процесуална икономия, за да не става това допълнителна
причина за забавяне на делото, следва делото насрочено за разглеждане в
съдебно заседание.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Искането на всяка от страните за допускане на събиране на гласни
доказателства чрез разпит на по един свидетел при режим на довеждане е
1
необходимо, относимо и допустимо. При наличие на основанието по чл. 159,
ал. 2, изр. 2 ГПК определението в тази част може да бъде ревизирано.
Исканията на страните във връзка с висящо досъдебно производство - за
изискване на справка и за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с
препис от протоколи за разпит, са неотносими към предмета на настоящото
дело, поради което следва да бъдат оставени без уважение.
Следва по почин на съда да се изиска справка от НБД „Население“ за
наличие на непълнолетни деца от брака.
Налице са предпоставките за насрочване на делото, поради което на чл.
140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения насрещен иск с правно
основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещния иск, инкорпориран в отговора
на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск И. К. на основание чл. 129, ал. 2
ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да представи документ за внесена държавна такса в размер на 25
лв. по банкова сметка на СРС за държавни такси, като
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че при неизпълнение на дадените
указания в срок, насрещният иск ще бъде върнат.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по един
свидетел, осигурен при режим на довеждане от всяка страна, относно
твърдените факти и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо
разстройство и за състоянието на брачната връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за разпит на повече от един
свидетел за същите обстоятелства, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
страните, като неотносими към предмета на производството.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
непълнолетни деца, родени от брака на страните.
УКАЗВА на двете страни, че явяването им в първото заседание по
делото е задължително, като при неявяването без уважителна причина
производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 321, ал. 2
ГПК.
НАПЪТВА СТАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ.
2
УКАЗВА на страните, че постигане на споразумение чрез ВЗАИМНИ
ОТСЪПКИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ е в най-добрия интерес на страните.
Приключването на делото по този ред ще им спести разноски.
НАСРОЧВА делото за 05.06.2024 г. от 11.10 часа , за когато да се
призоват страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ ПРЕПИС на страните от настоящото определение.
ДА СЕ ИЗПРАТИ ПРЕПИС на ищеца М. К. от отговора на исковата
молба, в който е инкорпориран насрещен иск.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск М. К., че в едномесечен срок
има право да подаде писмен отговор със задължителното съдържание по
чл.131, ал.2 от ГПК: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. името и
адреса на ответника, както и на неговия законен представител или
пълномощник, ако има такъв; 3. становище по допустимостта и
основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се
основава искът; 5. възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те
се основават; 6. подпис на лицето, което подава отговора.
УКАЗВА на ответника, че възражение за неподсъдност на делото,
включително и местна такава, може бъде направено най-късно в срока за
отговор на исковата молба.
УКАЗВА на ответника за възможността да ползва правна помощ, ако
има необходимост и право на това.
УКАЗВА на ответника, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в
чужбина или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
УКАЗВА на ответника, че ако отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е
длъжен да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на това
задължение, на основание чл.41, ал. 2 от ГПК всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за редовно връчени.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТО-ДОКЛАД както следва:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 28.11.1992 г., като от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.
Посочва се, че първоначално страните живели в семейното им жилище,
находящо се в с. Казичене, ул. „Никола Петков“, № 52, придобито в режим на
семейна имуществена общност. Твърди се, че от месец януари 2023г.
отношенията между страните били влошени изключително поради
3
поведението на ответницата, която започнала да държи към ищеца враждебно
и агресивно, проявявала ревност към него, което се отразило в негативен
аспект на семейните и професионални отношения на ищеца. Ответницата
публикувала публикации и коментари в социалните мрежи, чието съдържание
злепоставяло ответника. В тази връзка се посочва, че страните се занимавали
със спорт и са олимпийски медалисти, а с описаното поведение на
ответницата се уронвал престижът в обществото както на ищеца, така и на
дъщерята на страните. Изразява се съмнение, че ответницата е съпричастна
към увреждане на автомобил на колега на ищеца, за което има образувано
висящо досъдебно производство. По изложените съображения се прави
искане бракът между страните да бъде прекратен по вина на ответницата, като
се заявява изрично, че ищецът не възразява да бъде предоставено ползването
на семейното жилище на ответницата и не претендира издръжка.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, от
страна на ответницата се оспорват изцяло изложените от ищеца
обстоятелства. Твърди се, че страните имат от брака си дъщеря и син, които
са пълнолетни, като в продължение на години семейните отношения на
страните се основавали на взаимно уважение и разбирателство. Поддържа се,
че постепенно отношенията между страните се влошили, като брачната
връзка била дълбоко и непоправимо разстроена поради поведение на ищеца,
изразяващо се в грубо и неуважително отношение спрямо ответницата, както
и осъществени актове на физическо и психическо насилие спрямо нея.
Изтъква се, че с оглед запазване на доброто име, имиджа и авторитета на
семейството, ответницата не подавала сигнали за тези обстоятелства до
съответните полицейски органи. Посочва се, че през 2023 година
отношенията между страните се влошили поради поведение на ищеца, за
когото разбрала, че комуникира с друга жена. Поддържа се въз основа на
изложените в отговора на исковата молба твърдения, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ищеца. Ответницата предявява насрещен
иск с искане бракът да бъде прекратен по вина на съпруга, ответник по
насрещния иск.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възражения:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. с ал. 3 СК за
прекратяване на брака по вина на ответницата К., иск по чл. 56 СК, както и
насрещен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. с ал. 3 СК за прекратяване
на брака по вина на ответника К..
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от
страните, доколкото всеки от съпрузите има качеството ищец досежно
собствената си искова претенция за развод, че бракът им е дълбоко и
4
непоправимо разстроен чрез установяване на всички положителни факти,
които са довели до това положение.
В доказателствена тежест на ищеца по исковата молба и на ищцата по
насрещната искова молба, обективирана в отговора, доколкото са релевирали
искане за произнасяне по въпроса за вината, е всеки от тях да докаже вината
на другия съпруг за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка, като в брачния процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложим и
брачната вина не се предполага, като следва да докаже твърденията си за
положителни факти, представляващи поведение на насрещната страна,
довели до това състояние.
В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК предоставянето за ползване
на семейното жилище е последица от развода между страните - елемент от
имуществените последици на прекратяването на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това и има жилищна нужда.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в
чужбина или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който
веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
В случай, че страните не изпълнят задължението си, всички съобщения
ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа
по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК - развод по взаимно съгласие и
същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на
страните, че при останалите два начина за уреждане на спора - медиация
и/или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде
прекратен, но същите могат да получат помощ за постигане на помирение
5
помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване
на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да
постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по
инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или
СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане
възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в
състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата,
ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо
ги решение на спора. като са свободни да определят решението на
всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани
от типичните за съдебното производство формални критерии и
предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят
с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в
съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да
възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-
доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение
предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи
лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
6
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на
страните, а в случай на необходимост страните могат да получат
експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да
се върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „ Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по
висящи пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат
към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: spogodbi@srsjustice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7