№ 2219
гр. Бургас, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело
№ 20252120101502 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. *******, срещу ответника Д. Й. С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Б.***, с която се иска признаване за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сума в общ размер на
602,51 лева и са формирани както следва: 69.46 лева, дължими вноски по
договор за лизинг на базови аксесоари от ***. за период ***- *** г., 129,18
лева дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от *** г. за период ***- 14/11/2022г., 403.87 лв., дължима неустойка
за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от *** г., от които: 148,89 лева, представляващи три
стандартни месечни такси и 254,98 лева за устройство ***** , представляващи
разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната
цена по сключения договор за закупуване на устройство при сключване на
абонаментен план, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед №
***/25.11.2024 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № ***/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Твърди се в исковата молба, че между ответника и „Йеттел България“
ЕАД /с предишно наименование “Теленор България“ ЕАД/ са сключени
договори за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г., и за
закупуване на устройство ***** на преференциална цена и договор за лизинг
на базови аксесоари от ***.. Сочи се, че ответникът не е изпълнил своите
задължения в следствие на което договорите са прекратени на *** г., поради
1
прехвърляне на услугите по тях от страна на потребителя към мобилната
мрежа на друг доставчик на мобилни услуги преди дата на минимално
уговорения срок. Като последица от посоченото неизпълнение е начислена
договорена неустойка. Съгласно договорните клаузи, в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги .
Посочва се още, че претендираните суми за неустойка се формират чрез
кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни
престации на кредитора - по договор за мобилни услуги, представляваща три
месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено
устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за
ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при
прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Счита, че
така формулирани двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не
излизат извън обезщетителната си функция, поради което са действителни,
породили са действие и обвързват страните. Задълженията били фактурирани
отделно, като в последствие била издадена една обща фактура. Представени
са писмени доказателствени средства. Претендира присъждане на
направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от особения представител на ответника, с който на първо
място се твърди, че исковата молба е нередовна. Оспорва се, че върху
представеният от ищеца Договор за лизинг на базови аксесоари от *** г. и
Застрахователната полица № *** за застраховка на устройство „***“ от *** г.
липсват подписи на ответницата, поради което липсвало облигационно
отношение с това съдържание. Също така не били приети от потребителя и
представените общи условия. Твърди се, че представените общи условия не са
тези които са приложими, към процесните сделки, като следвало да са тези
към ***. Сочи се, че са налице разминавания в отделните фактури и общата
фактура. Твърди се, че клаузите, с които са предвидени неустойките, които се
претендират по делото са нищожни поради това че са неравноправни, както и
защото не съответстват на предвидените функции на неустойката. Подробно
са изложени аргументи в тази насока. Сочи се, че договора за мобилни услуги
е нищожен поради заобикаляне на закона, тъй като било налице фактическо
обединяване на договор за предоставяне на мобилни услуги с договор за
2
лизинг, като операторът се обогатява със суми, наричани неустойки, които
прикриват търговска продажба на мобилно устройство. Сочи се, че няма
данни ответника да е поканен да заплаща задълженията си. Твърди се, че
достъпът до мрежата е бил прекъснат от оператора през януари 2023г. Твърди
се, че няма данни за писмено уведомяване на ответника за прекратяване на
договора, поради което не се дължала и предвидената неустойка.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща
представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се
поддържат предявените искове.
Ответникът в съдебно заседание, чрез назначения особен представител
оспорва исковете.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр.чл. 86 ЗЗД, като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на
установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателствени
средства, а именно преписи от: Договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от *** г., подписан от ответника, с който е уговорено
предоставянето на ответника на мобилни услуги и цената на месечния
абонамент – 29,99 лв. и след изтичане на срока на договора – 45,99 лв. ,
Уговорено е и закупуване на устройство ***** на преференциална цена 347,91
лв. Уговорени са две неустойки при прекратяване на договора по вина на
абоната в размер на три месечни такси и по договор за мобилна услуга и
разликата между преференциалната и стандартната цена на предаденото
устройство. Представено е заявление за активиране на услугата. Представено
е детайлно потребление за мобилен номер ***, с посочване на датата, часа и
избрания номер на проведени мобилни разговори.
Представен е Договор за лизинг на базови аксесоари в който е уговорено
предаването на пакет базови аксесоари срещу заплащането на обща лизингова
цена от 72,56 лв., която следва да бъде заплатена в рамките на 23 месеца –
срока на договора, като се дължат месечни вноски по 3,02 лв. Липсват
подписи върху документа.
Представена е застрахователна полица за застраховка на устройство
*****, като е договорена месечна застрахователна премия в размер на 4,89 лв.
Липсват подписи върху документът.
Представени са и преписи от подписани от абоната декларация-съгласие,
че ответника е получил екземпляр от общите условия на ищеца, както и
информацията по чл. 4, ал. 1 ЗЗП и чл. 226 ЗЕС. По делото са приети
3
описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор за
процесния период. Представени са и Общи условия на Йеттел България ЕАД
за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги,
действали за процесния период.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в
законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането,
които са допустими.
По исковете за изпълнение на договора за мобилни услуги съдът
намира, че от гореописаните, приети по делото документи по категоричен
начин се установява възникването и развитието между страните на
облигационно отношение – по договор за мобилни услуги и предоставяне на
интернет, което ги обвързва и е действало в рамките на заявения от ищеца
период.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на договора,
поради заобикаляне на закона, тъй като не се претендират суми
представляващи цена на предаденото устройство и начисляването на ДДС, не
е предмет на изследване по настоящото дело. Изчисляването на дължимия
данък не е необходимо да е описано в договора и доколкото не са събирани
доказателства за начина на функциониране на търговската дейност на
ищцовото дружество не може да се установи заобикаляне на данъчния закон.
Видно от приетите доказателства по делото, се установява, че в
процесния период, на ответника е бил предоставен достъп до
далекосъобщителната мрежа на ищеца, като в договора е посочено че е
предоставен такъв достъп, чрез предаване на СИМ картата, която го
осигурява. Предвидените в договорите абонаментните такси се дължат за
предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят
от това дали реално ответника ги потребява - по арг. т. 23 от Общите условия.
Неоснователно е възражението на ответника, че общите условия не са
подписани и предадени на ответника, тъй като по делото е представена
изрична декларация подписана от ответника, в която е посочено, че са му
предадени.
Ответникът не ангажира доказателства за прекъсване на достъпа до
мрежата през м. 01.2023 г.
Претендираните суми за абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги са обективирани в представени и приети по делото фактури, и не са
налице доказателства, които да разколебават извода, че ищецът е предоставил
достъп до потребление на мобилните услуги за процесния период.
Поради това по отношение на фактурираните месечни абонаментни
такси за мобилни услуги, съдът намира, че същите са дължими, тъй като по
делото се установи наличието на валидно сключен и действащ към процесния
4
период договор между страните, по силата на който ответникът дължи
заплащане на месечен абонамент, като абонаментната такса е дължима
ежемесечно за цялото време на действие на договора. За това вземане следва
да бъде присъдена и поисканата лихва за забава от дата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на сумите.
По отношение на фактурираните месечни суми по договор за лизинг на
базови аксесоари, съдът намира, че същите не са дължими, тъй като по делото
не се установи сключването на твърдения от ищеца договор за лизинг на
базови аксесоари. Това е така, защото представеният по делото документ
обективиращ този договор не е подписан. Не се твърди от ищеца договрът да е
сключен от разстояние или чрез подписването му с електронен подпис.
Впрочем липсва отбелязване за подписването на документа с електронен
подпис. Поради това искът за тези суми следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира, че претендираната неустойка представляваща съразмерна част
от направена отстъпка от стандартната цена на предоставените на ответника
устройства и неустойката по договора за мобилни услуги в размер на три
месечни такси се дължат при условията уговорени в договора или общите
условия, според което неустойките са предвидени само при разваляне на
договора.
Действителната обща воля на страните досежно клаузата за неустойка
следва да се установени точно съобразно критериите на нормата на чл. 20
ЗЗД. В процесния договор е уговорена неустойка дължима единствено при
разваляне на договора, която не може да счита дължима за всяко
неизпълнение. Съобразно възприетото становище в Тълкувателно решение
№7/2013г. на ОСГТК на ВКС, неустойката при разваляне на договора е
самостоятелен и отделен вид неустойка, който може да бъде уговорен, тъй
като нормата на чл. 92 ЗЗД, която урежда неустойката дължима при
неизпълнение е диспозитивна.
Всяко едностранно прекратяване на договор при неизпълнение на някоя
от страните следва да се квалифицира като разваляне на договора по смисъла
на ЗЗД. Страните са свободни да уговорят условията, при които един договор
може да бъде развален.
В настоящия случай не е предвидено автоматично прекратяване на
договора. Нито от индивидуалните уговорки, нито от общите условия може да
се направи извод, че страните са уговорили такъв вид прекратяване на
договора. При тълкуване волята на страните, за съда е категорично ясно, че се
касае за уговорки относно реда за разваляне на договора поради
неизпълнение. При това положение е известно, че при настъпване на
уговорените от страните предпоставки за кредитора възниква потестативно
право да развали договора, което се упражнява извънсъдебно, с едностранна
правна сделка, която за да породи правни последици трябва да достигне до
другата страна.
По делото липсват представени доказателства за изпратено от ищеца и
5
получено от ответника преди изтичане срока на договора изявление за
разваляне на договора. Не са наведени и твърдения в тази насока. Процесната
предпоставка за дължимост на неустойките не е осъществена и с връчване на
препис от исковата молба на ответника, доколкото не са заявени такива
твърдения в исковата молба – съответно липсва волеизявление за разваляне,
както и поради факта, ч срокът на договора вече е изтекъл, а неможе да бъде
развален договор, който вече е прекратен на друго основание.
По изложените съображения, съдът приема, че не са налице
предпоставките за възникване на вземането за неустойка, поради което
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, и съгласно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в
заповедното и исковото производство, съответно на уважената част от
исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Д. Й. С.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б.***, дължи на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
С. *******, следната сума: 129,18 лева дължими за месечни и еднократни
такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор
за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г. за период ***-
14/11/2022г.;, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане ищецът се е снабдил
със заповед № ***/25.11.2024 г., за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите в размер на 69.46 лева, дължими вноски
по договор за лизинг на базови аксесоари от ***. за период ***- *** г.; и за
403.87 лв., дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г., от които:
148,89 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 254,98 лева за
устройство ***** , представляващи разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на
устройство при сключване на абонаментен план, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането за които
суми е издадена Заповед № ***/25.11.2024 г., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***/2024 г. по описа на
Районен съд – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. Й. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б.*** да
заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* сумата в размер на
6
220,84 лв. /двеста и двадесет лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7