Р Е Ш Е Н И Е
№ 252/12.2.2020г.
гр.В., 12.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
2736 по описа за 2019
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от М.В.В. против НП № 19-0819-002234/23.05.2019 г. на Началника
на група в сектор „ПП“при ОД на МВР-В., с което на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от два месеца.
В жалбата си, оспорва фактическата обстановка досежно извършено от него нарушение на чл. 123 от ЗДвП. Твърди, че предвид ранния час, в който е настъпил инцидента е
решил да не притеснява собственика на автомобила, който е пострадал от
инцидента. Излага становище, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
доколкото АУАН и НП не съдържат надлежно описание на извършеното нарушение на
чл. 20 ал.2 от ЗДвП като не са посочени конкретните обстоятелства свързани с
пътната обстановка, които не са съобразени, съотв.
скоростта с която се е движел и с която е следвало да се движи автомобилът.
Сочи се, че съдържанието на акта е нечетливо, поради което въззивникът
не е имал възможност да се запознае с повдигнатото му обвинение още в първата
фаза на административно-наказателното производство и да реализира адекватно
защитата си срещу него. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
уведомен се представлява от адв. М., която поддържа
жалбата. В заседание по същество пледира съдът да отмени НП като
незаконосъобразно респ. да намали наложената санкция до минималния размер като
се съобразят изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
След преценка доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 02.04.2019 г., 06.10 ч. въззивникът управлявал л.а. М. с ДК№ **, собственост на В.Д.
В.гр. В. по ул. Б.И. в посока ул. Ш. с.. Същият бил придружаван от св. К.. По
същото време вляво на платното за
движение бил паркиран т.а. Ф. с ДК№ ***, собственост на св. Р., управляван от
св. Н.. Последният бил паркирал товарния автомобил успоредно на пътя в близост до блока, в който
живеели той и синът му- св. Р. ***. Впоследствие настъпил удар между предна
част на управлявания от въззивника автомобил и задна
част на товарния автомобил, вследствие на което били причинени материални щети
по двата автомобила. В резултата на удара задната броня на товарния автомобил
била изкривена и единият стоп – счупен. Въззивникът паркирал автомобила в близост до мястото на
инцидента и заедно със св. К. се прибрали в домът му , находящ
се във вх. * на бл. *. По това време св.
А.Л. се намирал в дома си в гр. В., жк „В.В.“, бл. *, вх.*, ет. *, ап.*, когато през прозореца
възприел инцидента. Той бил съсед на собственика и ползвателя на автомобила.
Малко по-късно, отивайки на работа, той срещнал св. Р. и му споделил, че е възприел
възникналото ПТП със собствения му товарен автомобил. Междувременно св. Л. сигнализирал компетентните органи за случая и
на място пристигнали служители на ПП-КАТ при ОД на МВР-В. – св. Л.М. и св. А.С..
Св. Л. разказал на същите за случая и им посочил къде са паркирани удареният
автомобил, както и автомобилът, управляван от жалбоподателя. След като
полицейските служители извършили необходимите оперативни мероприятия, същите
призовали въззивника на мястото на инцидента по
телефона.
При така установените факти, св. М.
съставил на въззивника АУАН, въз основа на който е
издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство и разпитан в качеството на свидетели актосъставителя
– св. М. и свидетеля по акта – А.С.. По искане на процесуалния представител на въззивника в качеството на свидетел е разпитан Г.К.. С
оглед изясняване на фактите предмет на доказване по делото и по инициатива на
съда в качеството на свидетели са разпитани св. С.Р., св. Н.Н.
и св. А.Л.. Приобщени са към материалите
по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
в съдебното производство писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване и е приета от съда за
разглеждане .
Наказателното постановление НП № 19-0819-002234/23.05.2019 г. е издадено от компетентен орган - от
Началника на група в сектор ПП-КАТ – В. , видно от заповед №
8121з-515/14.05.2018 г.
В хода на административонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
1/ по пункт първи на
обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност
на въззивника за извършено нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП;
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът констатира, че издаденото НП се явява
необосновано такова. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. В хода на съдебното производство обаче, въз основа на всички
събрани и възможни доказателства не бе установена нито скоростта с която се е
движил автомобила, нито предвидимите препятствия, с които водачът не е
съобразил своето поведение, нито скоростта, с която същият е следвало да се
движи за да предотврати пътнотранспортното произшествие. За да е налице
нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП е необходимо да се установи по безспорен
начин, че водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди конкретното препятствие по
пътя. Същевременно липсват каквито и да е доказателства по делото, че загубата
на контрол над превозното средство е вследствие управление на същото с
несъобразена скорост с характера и интензивността на движение по смисъла на чл.
20 ал.2 от ЗДвП, като в тази част изводите на АНО се основават на
предположение. Не е установено по делото, съотв. не
бе възможно да се установи, дали въззивникът е имал
обективна възможност са предотврати произшествието и своевременно да спре
движение на управляваното от него превозно средство порази липсата на
установени обективни факти, въз основа на които да се формира извод за
скоростта , спирачния път, момент на възникване на опасността и др.
обстоятелства от които следва да се установи субективната съставомерност
на осъщественото деяние. Доколкото нарушението от субективна страна не бе
установено, същото е недоказано, а НП е
необосновано и следва да бъде отменено поради изложения порок на самостоятелно
основание.
2/ по пункт втори от обжалваното НП, в частта
с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП;
Съгласно разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
В параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието
пътнотранспортно произшествие. Същото е дефинирано като „събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети”.
Безспорно в случая при управление на МПС въззивникът
е предизвикал пътно-транспортно произшествие, с оглед на което за него е
възникнало задължение да спре автомобила и да установи последиците от
произшествието. От събраните по делото доказателства, които са непротиворечиви
в тази посока и конкретно от показанията на единствения очевидец на инцидента,
който не е заинтересовано лице, а именно св. Л., се установява, че
жалбоподателят не е спрял управлявания от него автомобил след инцидента, а е
продължил да осъществява управление, като е паркирал същия в близост до
местопроизшествието и се е прибрал в жилището, в което е възнамерявал да
нощува. Твърденията на същия, че е възнамерявал да уведоми собственика, респ.
ползвателя на товарния автомобил, с който е настъпило произшествието са
недоказани, доколкото не се установи по делото въззивникът
да е сторил необходимото да уведоми контролните органи за случая, да остави
данните си на таблото на автомобила респ. по друг начин да демонстрира това
свое намерение. Напротив, по делото е установено, че същият е отишъл на
местопроизшествието едва, когато на място са пристигнали полицейски служители и
са призовали същия на мястото на инцидента.
Не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, във вр.
с чл. 9 ал.2 от НК за квалифициране на нарушението като малозначително
такова, доколкото с поведението на въззивника са
засегнати обществените отношения, които конкретната материално-правна
разпоредба е призвана да гарантира, а именно своевременното и надлежно
установяване на последиците от пътно-транспортните произшествия от компетнетните органи.
С оглед конкретната обществена опасност на нарушението и доколкото
административната санкция е определена към минималния размер, съдът намира, че
същата е справедлива по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.
Поради изложеното, съдът счита, че НП е издадено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
19-0819-002234/23.05.2019 г. на Началника
на група в сектор „ПП“при ОД на МВР-В., в частта, с което на М.В.В.
на основание чл. 179 ал.2 пр.
1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0819-002234/23.05.2019 г. на
Началника на група в сектор „ПП“при ОД на МВР-В., в частта, с което на М.В.В.
на основание
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от
два месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ
при PC- В.: