№ 337
гр. Пазарджик, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20255220200220 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на Т. В. В. от гр. Пазарджик Наказателно постановление
№ 24-0340-001376 от ... г., издадено от Началник група в РУ на МВР
Септември към ОД на МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП за нарушение
на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
НП, издаването му в противоречие на материалния закон, при съществени
нарушения на процесуалните правила и се моли да бъде отменен.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. В писмена молба
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. Постъпило е писмено
становище от надлежно упълномощен процесуален представител, с което се
счита жалбата за неоснователна и се моли да се потвърди издаденото НП.
Излагат се доводи в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на ... часа с МПС „Р.К.“ с
рег. № ..., е извършил нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, като автомобилът
е бил паркиран в гр. Б., на бул. „О.“ № 30 на по-малко от 5 метра от пешеходна
пътека, в дясно, преди пътеката по посока на движението. На същата дата
свидетелите К. Н. и Е. П. – полицейски служители при РУ на МВР Септември,
се намирали в гр. Б. в изпълнение на поставените им задачи. Двамата
установили нарушението, като автомобилът на жалбоподателя бил паркиран
непосредствено до пешеходната пътека. Тъй като в близост се намирало
училище, двамата полицейски служители преценили, че така паркираният
автомобил създава опасност за движението и пешеходците. Пристъпили към
проверка на автомобила по регистрационен номер. Изготвили 4 броя снимки
на паркирания автомобил. Докато течала проверката на място, пристигнал
жалбоподателя, който заявил, че той е паркирал автомобила на посоченото
място, тъй като спрял да закусва. Полицейските служители съобщили, че ще
съставят фиш на жалбоподателя, но последният заявил, че няма да го
подпише, поради което да му съставят АУАН. На жалбоподателя е съставен
АУАН от свидетеля Н. в негово присъствие за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от
ЗДвП, който му е предявен и връчен. Устно жалбоподателя възразил, че не
само той бил паркирал неправилно, а имало и други автомобили в нарушение
в близост. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП. Подадена е
жалба срещу него и е образувано настоящото дело.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички
събрани по делото доказателства – гласни – показанията на свидетелите К. Н.
и Е. П. – полицейски служители при РУ на МВР Септември, както и
писмените такива. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите – те са
категорични, ясни, логични, безпротиворечиви и се допълват от останалите
доказателства по делото.
При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е
2
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:
В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е
наложено с НП, а не с фиш с глоба, каквато възможност е предвидена в ЗДвП.
Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДвП за административни нарушения, които са
установени в момента на извършването им и за които не е предвидено
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението може да бъде
наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в
административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение.
Съответно, според чл. 186, ал. 3 от ЗДвП: „Фиш за неправилно паркирано
моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В
този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство,
като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият
екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното
превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и
времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението
към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша“.
Такава е и конкретната ситуация. Полицейските служители са
установили паркирания автомобил в гр. Б., на бул. „О.“ № 30 на по-малко от 5
метра от пешеходна пътека в нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП и са
предприели стъпки за издаването на фиш. Съгласно чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП
престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и
на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях, без значение дали по този начин
се създава опасност за движението. Забраната е абсолютна и не е обвързана
със създаване на допълнителна опасност за движението, макар и в конкретния
случай полицейските служители да са извършили преценка, че дори и такава е
налице. На място не е бил водачът на автомобила и след справка за
регистрацията на автомобила, полицейските служители са изготвили снимки
на паркирания автомобил и са смятали да пристъпят към съставянето на фиш
на собственика на автомобила. Съдът следва да посочи, че съгласно
3
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП: „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.“ Тази разпоредба установява оборимата презумпция, че
автомобилът се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването
й носи собственикът на МПС (В този смисъл Решение № 3908 от 18.03.2019
г. на ВАС по адм. д. № 356/2018 г.).
Към този момент на място се появил жалбоподателят, който оспорил
извършеното от него нарушение и съгласно разпоредбата на чл.186, ал.2
ЗДвП: „На лице, което оспорва извършеното от него нарушение или откаже да
подпише фиша, се съставя акт“, поради което е съставен АУАН от Н.. Съгласно
чл.36, ал.1 ЗАНН: „Административнонаказателно производство се образува
със съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение“. В случая в рамките на настоящото производство именно
обстоятелствата по извършване на нарушението, така както са изложени в
АУАН и НП имат значение.
А обстоятелствата по извършване на нарушението, посочени в АУАН и
НП – че жалбоподателят е паркирал автомобила си на по-малко от 5 метра от
пешеходна пътека - се доказаха по категоричен начин по делото от разпита на
полицейските служители К. Н. и Е. П., както и от изготвените от тях снимки,
на които ясно се вижда както пешеходната пътека, така и паркираният
непосредствено до нея автомобил (предницата на автомобила дори се намира
над хоризонталната маркировка на пешеходната пътека, макар и гумите да не
са я застъпили).
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП и му е наложена глоба
в размер на 50 лв. Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП наказва се с глоба от 50
лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна
пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. В хипотезата
на цитираната санкционна разпоредба попада и процесният случай.
Предвидената глоба е във фиксиран размер. В такъв именно размер е наложен
и на жалбоподателя.
Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и
4
процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради
което не са налице основания за отмяна или изменение на наложеното
наказание.
Доводите на жалбоподателя са неоснователни. Тези доводи не оборват
реално констатациите в АУАН и НП. Показанията на свидетелите и
изготвените снимки от полицейските служители са категорични и
безпротиворечиви по отношение на факта, че жалбоподателят е паркирал
автомобила си на разстояние по-малко от 5 метра от пешеходна пътека. С
оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът намира, че в случая не са
налице съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на
правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата му и до отмяна на
атакуваното НП. В конкретния случай в съставения АУАН и издаденото НП
подробно са описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето,
поради което за него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е
наказан.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с
безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят
категорично не може да се определи като маловажен. Следва да се отбележи
и, че съгласно § 6, т. 74 от ДР на ЗДвП: „Безопасност на движението по
пътищата“ е състояние на системата човек – превозно средство – път – среда,
при което може да бъде предотвратено възникването на пътнотранспортни
произшествия и да бъдат ограничени последиците от вече настъпили пътни
инциденти. За постигането му се въздейства чрез всестранен, превантивен и
последователен подход за създаване на условия за защита на живота и
здравето на човека, като се прилага съвкупност от мерки, насочени като
минимум към: развитие на щадяща пътна инфраструктура; формиране на
отговорно поведение на участниците в движението; техническа изправност и
безопасност на превозните средства; осъществяване на ефективен контрол и
превенция на нарушенията; адекватни и своевременни последващи действия
от страна на съставните части на единната спасителна система.“ Видно е, че
жалбоподателят в процесния ден не е имал отговорно поведение на участник в
движението, паркирал е не само в близост, на по-малко разстояние от 5 метра
от пешеходна пътека, но почти и върху самата нея, поради което съдът
намира, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния
закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са
5
налице основания за отмяна или изменение на постановлението.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно
и обосновано.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на три
съдебни заседания, но без явяване в открито съдебно заседание по делото на
процесуалния представител на ответника и изготвянето само на писмен
отговор.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление №
24-0340-001376 от ... г., издадено от Началник група в РУ на МВР Септември
към ОД на МВР Пазарджик, с което на Т. В. В. с ЕГН ********** от гр.
Пазарджик е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.8
от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. В. В. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „К.” № 46 да
заплати на ОД на МВР Пазарджик, сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6