Р Е Ш Е Н И Е
Номер 287 21.01.2020
година гр.
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На тринайсети януари две
хиляди и двайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар: Станка Добрева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 721 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, квартал Победа, улица
Генерал Владимир Вазов 3, ет. 4, представлявано от изп. директор Ганчо Йовчев
Тенев, чрез юрисконсулт Д.Б.З, срещу Т.П.С., с ЕГН * с постоянен и настоящ адрес: ***, ж. к. Изгрев,
бл. 33, вх. 2, ет. 6, за приемане за установено по отношение на ответницата, че частично съществува
вземането му по частно гражданско дело № 7684/2018 година по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена
заповед № 3951 от 29.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния
кодекс/ГПК/, до размера от
279.48 лева-главница, от цялостното вземане по заповедта от 580.47
лева(петстотин и осемдесет лева и 47 стотинки), за неизплатено задължение по
издадени фактури, за доставена, отведена и пречистена вода на абонатен № 928705,
за периода от 27.06.2016 г. до 27.08.2018 г., с отчетен период по фактури от
11.05.2016 г. до 17.08.2018 г., сумата от 49.01 лева(четиридесет и девет лева и
01 стотинки) лихва, за периода от 28.07.2016 г. до 22.10.2018 г., както и
законната лихва от 26.10.2018 г. до изплащане на вземането. Претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
Установителният иск
е процесуално допустим и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Предявен е от лице,
имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба
съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответницата Тошка С.,
чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, частично оспорва
установителния иск, с възражение за неправомерно начисленото разпределение от
показанията на общия водомер, в размер на 91.81 лева. Твърди, че са нарушени
чл. 23, ал.7 от Общите условия на ВиК и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г., че
правилата за отчитането на общия водомер в сгради с повече от един собственици
не са били спазени. Не ангажира доказателства. Във фазата по съществото на
спора поддържа оспорванията си.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите от исковата молба, намира, че частичният установителен иск по делото е
основателен, поради следното:
Процесният период
е от 11.05.2016 г. до 17.08.2018 г. Ответницата по делото Т.С. е абонат от при
общи условия на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД-Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД - гр. Бургас, приети с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „Новинар“ на 21.08.2014 г. и вестник „Компас“ на
29.08.2014 г., в сила от 29.09.2014 г. Приетите като доказателства по делото документи,
приложени към исковата молба, подкрепят фактическите твърдения за валидно
възникнало и съществуващо правоотношение между страните по делото, за доставка
на вода и ВиК услуги. Следователно, ответницата С. притежава качеството на
„потребител” в отношенията си с експлоатационното дружество, по смисъла на чл.
3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за
процесния водоснабден обект, с административен адрес град Бургас, ж. к. Изгрев,
бл. 33, вх. 2, ет. 6, ап. ляв. Няма спор относно собствеността и ползването на
имота в процесния период, не са оспорени и доставките. На доказване подлежат
спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153
от ГПК/.
От заключението на
допуснатата, изслушана и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза
съдът установява, че измервателните уреди в процесния обект са два водомера,
разположени в шахта-за топла и за студена вода. За топлата вода водомерът не се
използва, не се отчита, поради наличието на бойлер. Използваем е водомерът за
студена вода и по него са отчетени процесните количества. Отчетите на
измервателните устройства/водомери/ се извършват с мобилно устройство, по
индивидуалната партида на абоната, където всеки водомер се индивидуализира с
адрес, виртуален номер, карнет, страница, дата на отчет, състояние на водомера,
показание, количество, откъдето автоматично се прехвърлят в системата на
дружеството. Изразходваното
количество преминало през измервателното устройство за периода
11.05.2016-17.08.2018 г. е 202 м3, като от разпределение от общия водомер са
начислени още 37.36 м3, последните оспорени от ответната страна. Възражението не
може да се слуша основателно, защото с предвиждането на Общите условия на ВиК
Бургас - Раздел III, чл. 25, ал. 1, 2 и 3 и Наредба № 4 от МРРБ - спрямо
отчетените количества на всеки абонат се разпределя пропорционално количеството
от общия водомер, с което се надхвърля отчетените количества от индивидуалните
водомери на етажната собственост, за всеки абонат автоматично излизат
стойностите от програмата на доставчика „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. Следователно,
начислението на доставчика за водата от разпределението от общия водомер е правомерно
и законосъобразно. През процесния период 11.05.2016-17.08.2018 г. не е променяна партидата на
абоната и не са подавани молби за прехвърляне, откриване или закриване на
партидата.
Съобразно
стойностите на горепосочените начисления за потреблението, ищецът „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД е издал и осчетоводил данъчни фактури към абоната С., които
са редовни от външна страна, съдържат задължителните реквизити по чл. 6 от Закона
за счетоводството. От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна
експертиза по делото, извършена след справка при доставчика, съдът установява,
че на 05.11.2018 г., след издаването на процесната заповед № 3951 от 29.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както се твърди в
исковата молба, е постъпило плащане от абоната Т.С. към „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, в размер на 350.00 лева, която доставчикът е отнесъл към
цялото задължението за лихви по фактурите в обхвата на заповедта, в размер на
49.01 лева/процесните/, а с остатъкът от 300.99 лева е погасена част от общата главница
от 580.47 лева. Към настоящия момент няма извършени плащания по издадените за
процесния период данъчните фактури № **********/27.11.2017 г. за 28.93 лева, №
**********/22.12.2017 г. за 28.32 лева, № **********/25.01.2018 г. за 33.70 лева,
№ **********/26.02.2018 г. за 03.11 лева,
№ **********/26.03.2018 г. за 28.51 лева, № **********/25.04.2018 г. за 31.19 лева,
№ **********/25.05.2018 г. за 26.63 лева, №
**********/25.07.2018 г. за 62.14 лева и № **********/27.08.2018 г. за 36.95 лева,
общо задължение от 279.48 лева, на който размер възлиза непогасеният остатък от
задължението по главния установителен иск, след частичното плащане.
С предвиждането по
чл. 33, ал. 1 от действащите публично известни общи условия на доставчика „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, потребителите имат задължението
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. По делото е доказано виновно неизпълнение по
частичния иск на това съществуващо договорно задължение, по смисъла на чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, от страна на абоната С., за което отговаря. Всяка от страните по
договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно,
съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и
тя своите задължения по същия начин/чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/. Ето защо,
предявеният по делото частичен установителен иск от 279.48 лева, като основателен
и доказан, следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на
делото, събраните по делото доказателства и разясненията с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по
делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД разноски по делото, съобразно събраните по
делото доказателства, в размер на 925.00 лева за исковото производство, от
които 75.00 лева-държавна такса за производството, 240.00 лева-възнаграждение
на съдебно-счетоводната експертиза, 260.00 лева-възнаграждение на
съдебно-техническата експертиза, 300.00 лева-възнаграждение на особения
представител по чл. 47, а 6 от ГПК и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, както
и разноските от 75.00 лева в заповедното производство.
Мотивирано от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.П.С., с ЕГН * с постоянен и настоящ
адрес: ***, ж. к. Изгрев, бл. 33, вх. 2, ет. 6, ЧЕ ЧАСТИЧНО СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас,
квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3, ет. 4, по частно гражданско
дело № 7684/2018 година по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена
заповед № 3951 от 29.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, до размера от 279.48
лева-главница, заедно със законната
върху сумата от 26.10.2018 г. до изплащане на вземането, от цялостното
вземане по заповедта от 580.47 лева(петстотин и осемдесет лева и 47 стотинки),
за неплатено задължение по издадени фактури, за доставена, отведена и
пречистена вода на абонатен № 928705, за периода от 27.06.2016 г. до 27.08.2018
г., с отчетен период по фактури от 11.05.2016 г. до 17.08.2018 г., сумата от
49.01 лева(четиридесет и девет лева и 01 стотинки) лихва, за периода от
28.07.2016 г. до 22.10.2018 г., заедно със законната върху сумата от 26.10.2018
г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.П.С., с ЕГН * с постоянен и настоящ адрес: ***, ж. к. Изгрев,
бл. 33, вх. 2, ет. 6, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас,
община Бургас, гр. Бургас, квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3, ет.
4, направените разноски в исковото производство по делото, в размер на 925.00(деветстотин двадесет и пет)лева.
ОСЪЖДА Т.П.С., с ЕГН * с постоянен и настоящ адрес: ***, ж. к. Изгрев,
бл. 33, вх. 2, ет. 6, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас,
община Бургас, гр. Бургас, квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3, ет.
4, направените разноски в заповедното производство,
по частно гражданско дело № 7684/2018 година по описа на Районен съд-Бургас, в размер на
75.00(седемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия: Р. Кирякова
Вярно с оригинала!
С. Добрева