Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.03.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в публично
заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:
1. Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка Павлова
разгледа докладваното от Генева гр.д. № 432/2018г. и за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Б.Р.Б. *** с ЕГН ********** ***/2015г.,с което е уважен предявения
срещу него ревандикационен иск за неурегулиран
поземлен имот-пасище,мера с площ 1500 кв.м,находящ се
в землището на с.В.Т., представляващо имот кадастрален № 022055 по КВС на
селото,местността „Калугерица“,при граници и съседи: имот № 022054-полски път
на Община Своге,имот № 022044-пасище,мера по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 0222017-полски път на Община
Своге, имот № 022042-пасище,мера по чл.19 ЗСПЗЗ,имот № 02050-полски път на
Община Своге,имот № 022045-пасище,мера по чл.19 ЗСПЗЗ.Съдът допуснал съществено
процесуално нарушение като се произнесъл по нов иск,тъй като в исковата молба
първоначално се претендирала ревандикация на шест
имота ,посочени в КВС като полски пътища на Община Своге и имоти по чл.19
ЗСПЗЗ, а именно: имот № 022054, имот № 022044, имот № 022017,имот № 022042 и
имот № 02050.Същевременно това включвало друго нарушение-произнасяне по
нередовна искова молба.Ето защо решението следвало да бъде обезсилено и делото
прекратено.Не бил изготвен пълен доклад,в който да се отдели спорното от
безспорното.Незаконосъобразно бил даден повторно едномесечен срок за писмен
отговор.Не била разпределена правилно доказателствената
тежест, тъй като и двете страни се легитимирали с нотариални актове и съдът
следвало да укаже,че всяка страна има тежест да докаже придобивното
си основание.Ищецът не бил провел пълно главно доказване.Наследодателката му била призната за собственица по давностно владение на друг имот и експертизите не успели да
докажат идентичност с процесния,тъй като не било
доказано съвпадение по площ и поне по три граници.Нарушен бил материалния
закон, тъй като съдът игнорирал наведения от ответника правопогасяващ
факт, а именно:че имотът не е попадал под режима на чл.12 ЗСГ./отм./, наследодателката не се е занимавала със земеделие и не е
искала реституция на имота в законния срок за земеделска реституция.неправилно
съдът кредитирал показанията на св.Н.,че наследодателката
се занимавала със земеделски труд, тъй като последната не конкретизирала
времевия период и не индивидуализирала имота по площ и граници.Обратно-съдът
необосновано дискредитирал показанията на с.И.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Действително
в исковата молба била допусната техническа грешка и съседните имоти били
описано като претендирани.Тази
грешка обаче била своевременно коригирана по указание на съда и нямало
съмнение,че се претендира ревандикация на имота,за
който ищецът се легитимира с нот.акт № 40,том
първи,дело № 65 от 10.02.1971г.Имотът бил неправилно възстановен като имот №
22055 на наследниците на С.С. и ответникът се снабдил с нот.акт
№ 17 т.3 рег.№ 2794,д.367/2013г.,след като го закупил от съделителите
по гр.д. № 137/1975 г.Местност с наименование „калугерица“ нямало в землището
на с.Батулия, а единствено в землището на с.В. Т. и имотът,описан в протокола
за делба, бил различен от процесния,придобит по давностно владение от В.И. С.-майка на ищеца-която го
владяла до смъртта си ,а след това владението продължил ищецът непрекъснато и
несмущавано.
Съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
Съдът се е произнесъл по предявения с
искова молба вх.№ 1724/14.12.2015г. с правно основание чл.108 ЗС, относно имот,
за който ищецът се легитимирал с нот.акт №
40,т.първи, дело № 65/1971г. от 10.02.1971г. на Свогенския районен съдия, който
е приложен към исковата молба.Обстоятелството,че има грешка в описанието на
имота,е било констатирано от съда и даването на нов едномесечен срок на
ответника за отговор не представлява съществено процесуално нарушение, а
напротив-то фактически е в полза на ответника.Ето защо не може да се приеме,че
решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба или съдържа
произнасяне по непредявен иск.
С проекта за доклад е са дадени
правилно указания и е разпределена доказателствената
тежести изрично е дадена възможност на страните да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада,като
предприемат съответните процесуални действия.В с.з. на 16.05.2017г. повторно са
дадени подробни указания ,включително относно доказателствената
тежест и необходимите доказателства.
Ищецът е
наследник на В. И.С./Ц./-удостоверение за наследници № 28/19.05.2015г.
на с.В. Т., Община Своге, починала на 01.04.2000г.,която се е снабдила с нот.акт № 40,том първи,д. № 65 от 10.02.1971г. за
собственик по давностно владение на ливада в с.В.Т.,
м.“Калугерица“ с площ от 4 дка,при граници: наследници на Г.М.,път,П.В. и Д.К.Свидетелката
Н. -племенница на В. С.-установява,че от 1965г. си спомня как леля й е
обработвала ливада от 4 дка в м.Калугерица на с.В.Т.,където свидетелката живее
от същата година.Леля й се занимавала само със земеделие, имала животни и
използвала имота като ливада.Неин единствен наследник бил ищецът,неин внук,тъй
като дъщеря й починала млада. След смъртта на леля й внукът продължил
несмущавано да коси ливадата.независимо от родствената връзка а в определен смисъл
поради нея и поради териториалната връзка между
местоживеенето на свидетелката и местонахождението на имота съдът
кредитира показанията и като достоверни и пълни .
По заявление на ищеца е издадена заповед №
888/25.06.2015г. да се отпишат от протоколно решение № 1/19.01.2009г.,одобрено
със заповед № 08/03.02.2009г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“
София област имоти с №№ 022057,022062,022061 и 022062 в местността на „Калугерица“,
отразени като общинска собственост по чл.19 ЗСПЗЗ,тъй като били идентични са
имота,описан в горепосочения нотариален акт. С протокол от 21.05.2015г. е
извършено идентифициране на границите на терена на имота по нотариалния акт.От
удостоверение изх.№ ПО-05-15/12.03.2016г. на ОСЗ-Своге е видно,че имотът не е
заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ.Ответникът се легитимира с нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 17 том трети рег.№ 2794,д.№ 367/2013г. от
03.10.2013г.,с който закупил от Н.П.П., А.П.П.,В.Й.Т. и К. С. поземлен имот №
022055 с площ от 1500 кв.м в землището на с.В.Т.,местността „Калугерица“,при
граници и съседи: имот № 022054-полски път ,имот № 022042-пасище,мера, земи по
чл.19 ЗСПЗЗ,имот 0 22050 полски път на общината
и имот № 022045-пасище,мера и земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.Праводателите
на ответника са съделители по протокол от
17.06.1977г. по д.№ 137/1975 г., на СРС.От протокола е видно,че дял първи се
предоставя на наследниците на И.П.С. Я.С. и С.К. и в него влиза ливада в
землището на с.Б., местността „Калугерица“ с площ 1250 кв.м.; в дял трети на
наследниците на С.П.С. е включена ливада в м.Калугерица,землището на с.Б.,с
площ 1500 м ;в дял четвърти на Л. П. С.се
отрежда ливада в м.Калугерица ,землището на с.Б., с площ1500 кв.м;в дял пети на
З.П.С. се отрежда ливада в землището на с.Б.,м.Калугерица, с площ 1500
кв.м;Делбата е извършена между наследници на И.П.С., на Д.П. С.,С.П. С., З.П.С.
и наследници на Л.П.С.Праводателите на ответника са
наследници на П.С. П.,починал на 25.09.2012г.според удостоверение за наследници
№УН-257на Община Столична“Възраждане“.Той е наследник на С.П.С., роден в с.Б. и починал на
02.06.1984г. съгласно удостоверение за наследници № 002169на Столична община.Разпитаният
във въззивната инстанция свидетел Р. на 77 години
твърди,че като дете чувал от дядо си за имот по пътя за с.Л. в м.“Калугерица“,
който бил на фамилията С.Показанията визират период от 50-тте години на миналия
век/дядото починал през1958г./,т.е. преди извършената делба и преди началото на
10 -годишния давностен срок,изтекъл към момента н,в
който наследодателката на ищеца се снабдила с
нотариален акт за собственост по давностно
владение.Следователно свидетелят не установява,че имотът е владян непрекъснато
и несмущавано от наследодателите на ответника.Свидетелят посочва,че в
неопределен момент „С.“престанали да ползват имота,чийто граници и площ не може
да посочи.Със заповед № 281/01.03.2013г. е отписан от земите по чл.19 ЗСПЗЗ имот с площ 0.775
дка,представляващ реална част от имот № 022021-общинска собственост.; със
заповед № 282/01.03.2013г. е отписан имот в м.Калугерица в с.В.Т.с площ 0.594
дка,представляващ реална част от имот 022019-общинска собственост.Процедурата е
инициирана от ответника-купувач на имота,описан в делбения
протокол.
Съдебно-техническата
експертиза,приета от районния съд,установява,че поземлен имот № 022055 между
точки 14-15-16-17-18-21-22-12-13-14 с площ
от 1558 кв.м с начин на трайно ползване пасище,мера, е идентичен и
съставлява част от имота,описан в нотариален акт № 40,том първи,дело № 65 от
1971г.,заключен в точките 1-2-3-4-5-6-7-8-9-1011-12-13-14-1 с площ по измерване
4026 км, а по документ 4000 кв.м.Съгласно схема на застъпване от 25.05.2015г.
площта на ПИ № 022055 е 1558 кв.м.Границите на имота са: № 22017-полски път на
община Своге, № 22057-наследници на В.С., № 22050-полски път на община Своге,
имот № 22067-наслидници на В.С.,имот № 22054-полски път на община Своге, имот № 22065-наследници
на В.И.С.Допусната тройна съдебно-техническа експертиза установява,че няма
идентичност между описаната в делбения протокол
ливада в м.“Калугерица“ в землището на с.Батулия с посочените съседи и
площ.Границите на имота, описан в нотариалния акт,с който се легитимира ищецът,
са трайно материализирани от три страни с път и от четвърта страна с граница на
бивши части на имоти,сега представляващи земи по чл.19 ЗСПЗЗ,докато границите
на имота, владян от ответника са материализирани със стоманобетонни
колове.Местност с наименование „Калугерица“ има само в землището на с.Владо
Тричков като преди местността е попадала в землището на с.Л. Имотът никога не е
попадал в землището на с.Б.,което се намира отвъд землището на с.Луково и няма
обща граница със землището на с.В. Т.Съвкупната преценка на данните от
документите за собственост, свидетелските показания и двете експертизи налагат
извода,че ответникът не е доказал убедително собствеността на праводателите си върху процесния
имот.Не се доказва изобщо съделителите и техният
наследодател да са имали имоти в землището на с.В.Т. или в землището на с.Л.,където
е попадала местността „Калугерица“.Няма доказателства,че наследодателят на съделителите е имал имот в тази местност,нито че те от своя
страна са владели имот в тази местност.В делбения
протокол се описват имоти само в землището на с.Б.Експертизата установява,че
ответникът владее част от имота,идентичен с притежавания от ищеца.Последният
доказва убедително, че неговата наследодателка е
владяла непрекъснато и несмущавано имота за период,започващ най-късно от 1965г.
и завършващ нейната смърт през 2000 г.,след което ищецът е продължил да го
владее,до момента,в който ответникът
оградил с колове имота,за който смятал,че е придобил по силата на
покупко-продажба,изповядана през 2013г.Липсват доказателства,поставящи под
съмнение собствеността и непрекъснатото владение на имота от ищеца и неговата наследодателка.Основната експертиза установява,че за
местността „Калугерица“, извън урбанизирана територия, не е изработван
селскостопански кадастър за земеделските имоти.Първият такъв е картата на
възстановената собственост на земите и горите в землището на с.В.Т.,приета през
1997г., в която са отразени след анкетиране само реституираните имоти в СРГ.Ето защо имотите,които не са били
отчуждавани или отнемани ,за които съществуват документи за собственост, не са
били включени в картата, а са били отразени като земи по чл.19
ЗСПЗЗ.Независимо,че ответникът е придобил имота чрез валидна правна сделка,праводателите му не са били собственици и той не е придобил
вещни права върху процесния имот.
Настоящата инстанция споделя доказателствените и правните изводи на районният съд, който
е приел,че ищецът е доказал предпоставките на иска по чл.108 от ЗС.По
изложените съображения решението следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на
делото въззвникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна съдебни разноски за възивната инстанция в размер на 1500 лв.,произхождащи от
платено адвокатско възнаграждение.Предвид
правната и фактическа сложност на спора и проведените три заседания съдът не
намира хонорара прекомерен.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 60 от 17.05.2018г. по гр.д. № 591/2015г.
на РС-Своге.
ОСЪЖДА Б.Р.Б. ***, да заплати на В.М.Г.
с ЕГН ********** с адрес ***,съдебни разноски за въззивната
инстанция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.