МОТИВИ:
Подсъдимият В.Н.З. -
роден на xxx xxx, живущ xxx, българин, бълг. гражданин. с висше образование, не
женен, неосъждан, безработен, с ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен в това, че през
периода 28.05.09год. - 06.08.09год. в гр. М., в качеството си на
длъжностно лице - служител в РУ на МВР-гр. М. присвоил чужди пари - сумата от
260.00 лв., връчени и поверени в това му качество да ги пази с Протокол за доброволно
предаване от 28.05.2009год. от лицето К. В. Й. от гр. М. - престъпление но чл. 201 от НК.
Представителят на обвинението поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, счита същото за безспорно установено
по делото от събраните доказателства и моли съда да признае подсъдимия за
виновен, като преквалифицира същото по чл. 205, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201
от НК, определи наказанието при условията на чл. 55 от НК и замени предвиденото
в текста на закона наказания “лишаване от свобода” с “пробация”, чрез налагане
на пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес на подсъдимия
и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок не по – малък от
осем месеца. Счита, че така определено същото би изпълнило целите на
наказанието.
Подсъдимият
по делото прави самопризнание, като изцяло признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М., като е изразил становище,
че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съзнава извършеното
и съжалява. Моли съда да му наложи най – лекото наказание предвидено в закона. Защитникът
на подсъдимия предлага на съда да постанови присъда с която признае подсъдимия
за виновен за деяние съставомерно по чл. 205, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 204, б.
“а” от НК, като приеме, че е налице маловажен случай. Счита, че са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а, ал. 1 от НК и моли съда да освободи
подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
“глоба” в размер на 500лв. в полза на Държавата, отчитайки наличието и на
смекчаващи отговорността обстоятелства и имотното състояние на подсъдимото лице.
Представените и приети от съда по делото доказателства са
писмени и гласни.
Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и
съобрази становищата на страните, приема за установено следното:
През периода 09.01.2009год.
до 06.08.2009год. подсъд. З. бил служител към РУ на МВР - гр. М. на длъжност
„разузнавач” към сектор „Криминална полиция”. В това си качество същият бил
„длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1, б. а от НК.
На 28.05.2009 год. в гр. М. подсъд. З., в
качеството си на длъжностно лице -полицейски служител при РУ на МВР-гр. М.
съставил Протокол за доброволно предаване от същата дата, с който му били предадени
банкноти от по 20лв., общо сумата от 260.00 лв. от св. К. В. Й. от гр. М.. Въпросната
сума пари получил при извършената от него предварителна проверка, с цел
установяване на техният произход. Обяснил, че ще върне сумата на фирма „М.
2000” ООД - гр. М. със собственици К. и А. А..
През месец юни 2009 год. св. Ц. Д. и св. Н. Г.
си поискали парите от З., който им обяснил, че ги е върнал на същата фирма.
При изрвършената проверка от ръководството на
РУ на МВР-гр. М. и при разследването по делото било установено, че подсъдимият З.
не е върнал сумата от 260.00 лв. нито на св. Й., св. Г., св. Б. и св. Д., нито
на фирма „М. 2000” ООД - гр. М., нито на завод „П.”- М.. Не е съставял и
Протокол за отговорно пазене на някой от собствениците на посоченото дружество.
От заключението на вещото лице по изготвената
по делото графическа експертиза е
установено, че ръкописният текст при попълването на Протокола за доброволно
предаване от 28.05.09год. е изпълнен от подсъд. З.. Подписът след „приел” също
е изпълнен от него. Подписът след „предал” е изпълнен от св. К. В. Й..
По
делото е представена и приета като доказателство по делото 1бр. квитанция от 22.01.2010год.
издадена от дружество “М. 2000” ООД - гр. М., видно от която присвоените пари в
размер на 260лв. са били внесени на пострадалото дружество до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия. Производството по делото е
разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема самопризнанието на
подсъдимия, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт на РП - М.. Самопризнанието се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което съдът с определение в
съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – М., на основание
разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същото напълно съответства на
показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство по делото, същите
се подкрепят от събраните по следствено дело № 16/2009год. по описа на ОСлО при
ОП – М. писмени доказателства.
Подсъдимият
не е осъждан видно от приетата като доказателство по делото справка за съдимост.
С горното подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 205, ал. 1, т. 5
във вр. с чл. 204, б. “а” от НК във вр. с чл. 201 от НК: през периода 28.05.09год. - 06.08.09год. в гр. М., в качеството
си на длъжностно лице - служител в РУ на МВР-гр. М. присвоил чужди пари -
сумата от 260.00 лв., връчени и поверени в това му качество да ги пази с
Протокол за доброволно предаване от 28.05.2009год. от лицето К. В. Й. от гр. М.,
като случаят е маловажен и присвоените пари са били внесени на пострадалото
дружество “М. 2000” ООД - гр. М. до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
вредоносните последици и е целял настъпването им.
Причини за извършване на деянието са - ниско
обществено и правно съзнание, незачитане на законите.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове
на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, както и
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед
индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена
опасност на подсъдимото лице, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването
на вината и съжаление за извършеното, съдействие за разкриване на обективната
истина, чистото съдебно минало, както и отегчаващите
отговорността обстоятелства – степента на обществена опасност на деянията.
Съдът признава
подсъд. З. за виновна за извършеното деяние, представляващо престъпление по чл.
205, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 204, б. “а” от НК във вр. с чл. 201 от НК, като
призна подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 201 от НК. Но намери, че са налице предпоставките
за прилагане на чл. 78а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК: подсъдимият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание “глоба” в размер на 800/осемстотин/лв. в полза на
Държавата. Съдът приложи законът който е най – благоприятен за дееца.
В особената част на Наказателният кодекс е
предвидено наказание “пробация” или “глоба” от сто до триста лева за това престъпление,
подсъд. З. е с чисто съдебно минало и до момента по отношение на него не е
прилагано освобождаване от наказателна отговорност, причинените с деянието
имуществени вреди са изцяло възстановени.
При определяне размерът на наложеното
административно наказание съдът съобрази, имотното състояние на подсъдимото
лице, последният нереализира доходи, тъй като е безработен и затова му наложи
административно наказание “глоба” в размер на 800лв., близо до долния размер
предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, в редакцията действаща към
момента на извършване на деянието.
Така определеното наказание
съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието, както по
отношение на подсъдимия, като го мотивират занапред да спазва законите и
установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото,
като им въздейства предупредително и възпитателно.
При горния изход на делото, съдът постанови
подсъд. З. да заплати по сметка на ВСС сумата от 50лв. разноски по водене на
делото, както и сумата от 5лв. държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
При горния
фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: