РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Силистра, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20233400500136 по описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от от адв. Д. И.,
АК- Русе, процесуален представител на С. Х. М., ЕГН **********, ищец в
първоинстанционното производство, против решение № 9/ 11.01.2023 год., постановено по
гр.д. № гр.д.№ 20223430100327 год. по описа на Районен съд- Тутракан, обл. Силистренска,
в частта, с която съдът е постановил, че ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака е на двамата съпрузи и е ПРЕДОСТАВИЛ на М. И. М. с ЕГН **********
ползването на семейното жилище на ул. „Ропотамо“ № 12 в с. Цар Самуил, общ. Тутракан.
Жалбоподателката счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Позовава се най – вече на незадълбочен и погрешен анализ на събраните по делото
доказателства от първоинстанциониня съд, предвид което моли за отмяната му в
обжалваната част и постановяване на друго, с което съдът да уважи исканията и по
отношение на брачната вина и ползването на семейното жилище. Претендира разноски. В
с.з. пред тази инстанция се явява адв. И., която поддържа жалбата, моли да бъде уважена.
Ответникът по жалбата и по предявените в първоинстанционното производство
искове - М. И. М., ЕГН **********, се представлява от адв. С. И. - АК-Русе, който е
депозирал отговор по реда на чл. 267 ГПК, с който оспорва жалбата, счита, че същата е
неоснователна, моли да бъде оставена без уважение като такава, а решението на РС в
обжалваната част – потвърдено, претендира разноски за тази инстанция. В с.з. пред тази
инстанция се явява лично и с адв. И., който поддържа отговора,моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима .
1
Пред районния съд е представено удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 7/12.07.1989 г. на Кметство с.
Цар Самуил, общ. Тутракан, обл. Силистра, от което е видно, че страните са съпрузи. По
делото не се спори, че двамата имат пълнолетни син и дъщеря, нямат ненавършили
пълнолетие деца.
Установено е, че въззивникът е напуснал семейното жилище през април 2022 г. и
до с.з. пред тази инстанция се е установил при дъщеря си в гр. Русе.
Предмет на въззивната жалба е претенцията на въззивницата относно
постановената с решението на РС нейна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, както и неудовлетворяване на нейното искане да и бъде предоставено ползването на
семейното жилище , което първоинстанционният съд е предоставил на въззиваемия. Както
в жалбата, така и пред РС въззивницата твърди, че съпругът и имал собственическо
отношение към нея, тя нямала право на мнение, съобразявала се с неговите желания,
системно проявявал неуважение, като я е обиждал и нагрубявал , включително и на
публични места, упражнявал системно психическо и физическо насилие над нея . Специално
се акцентира върху ролята на брата на въззиваемия в техния живот. Същият имал решаваща
дума по редица въпроси, касаещи тяхното семейство, тъй като имал стопанство, в което
всички работели, позволил си да саботира заедно с брат си работата на сина им по
засаждане на овощни дръвчета и което на практика довело до напускането на семейното
жилище от въззиваемия.
Въззиваемият не е отправял обвинения към съпругата си в хода на процеса, но
оспорва твърденията и за негова брачна вина, както и за вмешателството на брат му в
семейните дела. Заявява, че напоследък конфликтът със сина му се задълбочил и същият
неколкократно му е нанасял побой. Пред тази инстанция представя доказателства за съдебно
производство по ЗЗДН, по което той е пострадал от поредния побой на сина му.
И двамата съпрузи претендират ползване на семейното жилище за задоволяване
на жилищната си нужда в бъдеще, като ответникът твърди, че е негова наследствена
собственост, няма къде другаде да живее, неговите жилищни нужди са по- големи от тези на
въззивницата, защото е с 60% ТНР, развива трудова дейност в този дом, в съседство е брат
му Федаил, на когото разчита, а освен това, твърди, че ищцата има наследствен дом в с.
Ножарево, общ. Главиница, освен това тя и синът им живеят преимуществено във
Великобритания.
Въз основа на събраните пред РС доказателства съдът счита, че по делото няма
конкретни доказателства за превес на брачната вина на който и да е от съпрузите по
отношение на другия. От събраните гласни и писмени доказателства не се извличат
твърдените от въззивницата брачна изневяра, психическо и физическо насилие,
ограничаване на волята по отношение на избора и на работа, вземането на решения ,
собственическото отношение към нея. За повечето брачни провинения свидетелства синът
на страните И., който, освен, че е в силно влошени отношения с баща си, говори за събития
далеч във времето, касаещи брачната изневяра, психическия и физически тормоз над майка
му, които са поднесени общо и силно повлияни от негативното отношение към баща му. Сам
свидетелят признава, че е нанасял побои или поне отделни удари на баща си, а в с.з. пред
тази инстанция стана ясно, че има съдебно производство по ЗЗДН, инициирано от
въззиваемия за нанесен от сина му побой след приключване на делото в РС. За обида и
унизително отношение говори свидетелката И., която в по- голямата си част пресъздава
разговори между нея и въззивницата, която споделяла неудовлетворението от мъжа си и
която действително е била свидетелка а разговори с повишен тон между съпрузите и
отправяне на обидни реплики от страна на мъжа. Тъй като разговорите са се водили на език,
чужд за свидетелката и същата ги е чувала през прозореца като минавала покрай тях, да се
приеме, че въз основа на тези показания е налице брачна вина на съпруга изключваща
2
такава на съпругата, е пресилено.
Св. М, сестра на въззиваемия, която е в много добри отношения с въззивницата
пояснява, че в стопанството на големия брат се трудят всички, а той е изучил децата им.
Районният съд е събрал доказателства, че през годините на семейния живот
въззивницата е работила и в гр. Русе и в Англия, което налага извода, че работата в
стопанството на брат и не е било принуда от мъжа и, а по – добра финансова алтернатива,
предвид, че в този период децата им са учили висше образование.
От така изложените доказателства или по – скоро от липсата на категорични
такива за брачна вина на съпруга, районният съд е мотивирал, че желанието на въззивницата
да прекрати брака си с ответника е обусловено от едно общо неудовлетворение от брачния
живот, което се е трупало с годините и което понастоящем е било засилено и от породилата
се дълбока вражда между бащата и сина, което я е заставило да избере страна и да
предпочете сина си. Може и ролята на брата на ответника в семейните дела да е по –
значима от общоприетото, но за това вина едва ли има третият за семейството човек или
съпруга на въззивницата, а по – скоро особеностите на характерите на двамата братя. Както
сочи РС, касае се за едно цялостно неудовлетворение, което преди синът да вземе страна не
е било фактор, водещ до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но понастоящем, на
този житейски етап и след намесата на сина им, е довело до разпадането му. В този смисъл
въззивната инстанция напълно се солидаризира с мотивите на РС и изцяло препраща към
тях. Ето защо, решението следва да бъде потвърдено в частта, касаеща вината на
въззивницата.
Семейното жилище е придобито по давност от съпрузите по време на брака. В
този смисъл то се явява СИО, въпреки, че по делото е доказано и въззивницата не оспорва,
че това е семейното жилище на родителите на въззиваемия. Както сочи св. М, всички
наследници единодушно решили имота да остане за него, поради което и бил издаден НА по
давност под № 113, том VII, дело 1257/04.09.2009 г. в СВ - Тутракан, който легитимира
съпрузите като собственици.
Въпросът за собствеността не е определяш при вземане на решение от съда кому
да предостави ползването му. В случая, при липса на малолетни и непълнолетни деца от
брака, определяща е вината и жилищната нужда на съпрузите. В случая вината е поделена,
а по отношение на жилищната нужда следва да се преповторят доводите на РС, че
въззивницата има друго наследствено жилище в с. Ножарево, макар и негодно за обитаване,
според собствените и на сина им твърдения, докато ответникът няма друго, а и представя
доказателства за влошено здравословно състояние. В допълнение, пред тази инстанция стана
ясно, че понастоящем въззивницата е в Англия, където работи, а в жилището е синът на
страните, което пък е още по – неприемливо като разрешение на въпроса за ползването му.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че няма основание да бъде уважена
жалбата и в тази и част, доказана е по – голямата жилищна нужда на въззиваема, който няма
алтернатива с ползване на друго жилище, с влошено здравословно състояние е, а фактът, че
имотът е бивша собственост на родителите му е без значение в случая.
Предвид неоснователността на жалбата, решението на РС следва да бъде
потвърдено в обжалвана част. Въззиваемият претендира разноски, но по делото няма данни
да е напарвил такива за въззивната инстанция, поради което не следва да му се присъждат.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/ 11.01.2023 год., постановено по гр.д. № гр.д.№
20223430100327 год. по описа на Районен съд- Тутракан, обл. Силистренска, в частта, с
която съдът е постановил, че ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е
на двамата съпрузи - С. Х. М. с ЕГН ********** и М. И. М. с ЕГН ********** и е
ПРЕДОСТАВИЛ на М. И. М. с ЕГН ********** ползването на семейното жилище на ул.
„Ропотамо“ № 12 в с. Цар Самуил, общ. Тутракан.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария
в едномесечен срок от връчването му на страните, само в частите, които не касят вината за
прекратяване на брака.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4