№ 195
гр. Кюстендил, 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500093 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
СТ. К. ТР., ЕГН **********, с адрес: с. Червен брег, община Дупница, ул.
„Пионерска“ №44, действащ чрез пълномощника адв. Евгени Йорданов от АК – Кюстендил,
обжалва с въззивна частна жалба с вх.№260051/11.01.2022 г. определение
№260668/14.12.2021 г., постановено от РС Дупница по ч.гр.д.№24/2020 г. по описа на съда.
С оспорвания съдебен акт заповедният съд е оставил без уважение искането за
спиране на незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 07.01.2020 г., издадена по ч.гр.д. №24/2020 г. по описа
на РС Дупница, като неоснователно и е върнал възражение по чл.414 ГПК с вх.
№266776/06.07.2021 г., подадено от длъжника Т. срещу процесната заповед за изпълнение.
Частният жалбоподател оспорва правилността на обжалваното определение, без да
сочи конкретни доводи в тази насока. В обстоятелствената част на депозираната жалба са
развити съображения за неправилност на разпореждане на заповедния съд от 07.01.2020 г.,
по силата на което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ.
Отправеното до съда искане за защита цели отмяна на обжалваното определение и
произнасяне по съществото на спора, като бъде отменено Разпореждане от 07.01.2020 г.,
постановено от РС Дупница по ч.гр.д.№24/2020г., постановяващо незабавно изпълнение на
парично задължение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от 07.01.2020 г. по ч.гр.д.№24/2020 г. на РС- Дупница и
обезсилване на изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.01.2020 г. по
цитираното дело.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която в срок е депозирала писмен
отговор, чрез който се оспорва допустимостта, алтернативно се възразява срещу
основателността на депозираната частна жалба.
При преценка на основателността на частната жалба, въззивният съд взе
предвид следното:
Частната жалба в частта, с която се обжалва връщането на възражението по чл.414
1
ГПК с вх.№266776/06.07.2021 г., подадено от длъжника Т. срещу процесната заповед за
изпълнение, е подадена от страна с правен интерес, в предвидения от закона преклузивен
срок и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът я приема за неоснователна, по следните съображения:
В настоящия случай по делото се установява, че ч.гр.д. № 24/2020 г. по описа на РС –
Дупница е образувано по заявление на К. ХР. ИЛК. срещу СТ. К. ТР.. В хода на последното
на 07.01.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т.10 ГПК от ГПК, както и изпълнителен лист. Въз основа на същите е
образувано изпълнително дело № 101920207450400005/20 г. по описа на ЧСИ Николай
Славов с район на действие Окръжен съд – Кюстендил.
От представено от ЧСИ Славов заверено копие (л. 23 от делото) на покана за
доброволно изпълнение (ПДИ) се установява, че същата е връчена лично на длъжника Т. на
07.12.2020 г. С поканата като приложения са били връчени и изпълнителен лист, заповед за
изпълнение, договор за заем, запис на заповед и разписка.
На 06.07.2021 г. пред Окръжен съд – Кюстендил е подадена частна жалба от
длъжника СТ. К. ТР., насочена срещу разпореждане от 07.01.2020 г. за незабавно
изпълнение на парично задължение, инкорпорирано в заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК от 07.01.2020 г., издадена по ч.гр.д.№24/2020 г. по описа на РС – Дупница. С частната
жалба пред заповедния съд е депозирано и възражение по чл.414, ал.2 ГПК с вх.
№266776/06.07.2021 г., подадено от длъжника Т. срещу процесната заповед за изпълнение.
С разпореждане от 19.11.2021 г. заповедният съд е върнал като просрочена частна
жалба с вх.№470/06.07.2021 г., насочена против разпореждане от 07.01.2020 г. за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по
ч.гр.д.№24/2020 г. по описа на ДнРС.
С молба с вх.№268436/14.12.2021 г. длъжника Т. е поискал от заповедния съд на
основание чл.420 ГПК да постанови спиране на изпълнението по изпълнително дело №
101920207450400005/20 г. по описа на ЧСИ Николай Славов.
Последвало е постановяване на обжалваното в настоящото производство
определение, по силата на което заповедният съд е оставил без уважение искането за
спиране на незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 07.01.2020 г., издадена по ч.гр.д. №24/2020 г. по описа
на РС Дупница, като неоснователно и е върнал възражение по чл.414 ГПК с вх.
№266776/06.07.2021г., подадено от длъжника Т. срещу процесната заповед за изпълнение.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема
следното:
В т.5а от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение, каквато е настоящата хипотеза, съдът е
длъжен да следи дали възражението по чл.414, ал.2 ГПК е подадено в рамките на
преклузивния двуседмичен /към момента едномесечен/ срок, считано от връчване на
заповедта от съдебния изпълнител /чл.414, ал.2 вр. чл.418, ал.5 ГПК/. Уточнено е, че този
срок е преклузивен и спазването му ангажира служебната преценка на съда на основание
чл.7, ал.1 ГПК. В случай, че длъжникът не е представил доказателства за датата, на която му
е връчена заповедта за незабавно изпълнение, съдът е длъжен да му даде указания за
представяне на такива или да изиска същите от съдебния изпълнител.
В правомощията на длъжника е да избере пътя си на процесуална защита, а именно
чрез депозиране на възражение по реда на чл.423 ГПК, респ. по чл.414, ал.2 ГПК. В
настоящата хипотеза Т. е депозирал възражението срещу заповедта пред заповедния съд по
реда на чл.414, ал.2 ГПК, при което заповедния съд, с оглед цитираните по-горе в
изложението разяснения на ВКС, е длъжен да прецени редовността на възражението.
Доколкото по делото безспорно се установява, че длъжника е узнал за издадената
2
заповед за незабавно изпълнение с връчената му от ЧСИ Славов покана за доброволно
изпълнение (ПДИ) на 07.12.2020 г. (последната е лично връчена на длъжника, като към нея
като приложения са връчени и изпълнителен лист, заповед за изпълнение, договор за заем,
запис на заповед и разписка), а възражението по чл.414, ал.2 ГПК е входирано пред
заповедния съд на 06.07.2021 г., то безспорно се установява, че същото е подадено след
преклузивния едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение.
Изложеното безспорно води до извод, че обжалваното определение в частта, в която
депозираното възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение, е върнато като просрочено, е правилно и ще бъде потвърдено. В този случай не
се налага и спиране на производството по изпълнителното дело , в каквато насока е
направено особено искане.
Съдът намира за нужно да отбележи, че към момента на депозиране на жалбата,
инициирала настоящото производство, е било образувано ч.гр.дело №1/2022г.на КнОС – с
предмет въззивна проверка по жалба срещу връщане на частна жалба срещу разпореждането
за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело 24/20202г.на ДнРС (въззивно
ч. гр.дело №1/22г.на КнОС е приложено към настоящото).Видно от същото е , че е налице
влязло в сила Разпореждане от 07.01.2020 г., постановено от РС Дупница по ч.гр.д.
№24/2020г., постановяващо незабавно изпълнение на парично задължение, инкорпорирано в
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
07.01.2020 г. по ч.гр.д.№24/2020 г. на РС Дупница, доколкото депозираната срещу същото
частна жалба по чл.419 ГПК е върната като просрочена с Разпореждане от 261973/19.11.2021
г., постановено от заповедния съд, потвърдено с Определение №61/04.02.2022 г. на ОС –
Кюстендил по в.ч.гр.д.№1/2022 г., при което към момента разпореждането е стабилизирано
и се ползва със сила на пресъдено нещо, недопускаща пререшаване спора по неговата
правилност.
По обжалваемостта:
Съгласно т.8 от ТР№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението не подлежи на
обжалване.
Мотивиран от горното, съставът на Кюстендилския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260668/14.12.2021 г., постановено от РС Дупница
по ч.гр.д.№24/2020 г. по описа на съда в частта, с която заповедният съд е върнал
възражение по чл.414 ГПК с вх.№266776/06.07.2021г., подадено от длъжника Т. срещу
процесната заповед за изпълнение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнително дело
№20207450400005/2020г.по описа на ЧСИ Николай Славов до приключване на
производството по настоящото дело с окончателен съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4