№ 5887
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110126988 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу Я. Б. З. и Й. И. Й., за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с
цена на исковете 3098,32 лв., относно топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. Д... за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 40235/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.
Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на
публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот – ап. 16, находящ се в гр. София, ж.к. „Д..., за който се
води партида с аб. №48747. Моли да бъде установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат на ищеца при условията на разделна отговорност, при квоти от по 4/6 за
Я. Б. З. и 1/6 за Й. И. Й., следните суми, а именно: за Я. Б. З. - 1 792,96 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г.
до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.07.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, 248,22 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 12.07.2022г., както и
1
суми за дялово разпределение 20,44 лева - главница за периода от м.06.2019г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 26.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 3,93
лева - лихва за периода от 31.07.2019г. до 12.07.2022г.; за Й. И. Й. - 448,24 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия / ГЕ/ за периода от м.05.2018г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.07.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, 62,05 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 12.07.2022г., както и
суми за дялово разпределение 5,11 лева - главница за периода от м.06.2019г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 26.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 0,98
лева - лихва за периода от 31.07.2019г. до 12.07.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40235/2022 г., по описа на СРС, 141 с-в. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Я. Б. З., чрез назначения особен представител –
адв. К. , оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се наличието на
облигационно отношение между страните, както и че ищецът реално е доставил
претендираното количество топлинна енергия до процесния имот. Оспорва ищецът да е
материалноправно легитимиран относно претенцията за услугата за дялово разпределение.
Оспорват се и акцесорните претенции, като се твърди, че не е налице забава, доколкото не
била изпратена покана до ответника. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Не е постъпил отговор от ответника Й. И. Й. в законоустановения срок.
Третото лице – помагач на страната на ищеца “Н...“ ЕАД изразява становище за
основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40235/2022 г., по
описа на СРС, 141 състав е влязла в сила по отношение на Е. И. С..., поради което предмет
на разглеждане в настоящото производство са установителните искове спрямо Я. Б. З. и Й.
И. Й..
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
2
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетата в хода на съдебното дирене Нотариален акт за продажба на държавен
недвижим имот от 01.10.1991 г., се установява, че процесният имот е придобит от И. С. З. и
Я. Б. З.. От приетото Удостоверение за наследници на Столична община, район Искър изх.
№ РИС24-УГ52-1020/26.11.2024 г. се установява, че И. С. З. е починал на 07.12.2001 г. и е
оставил за свои наследници по закон Я. Б. З. – съпруга, Й. И. Й. – дъщеря и Е. И. С... –
дъщеря. По естеството си нотариалните документи – като издадени от нарочни нотариални
органи в рамките на предоставената им от закона компетентност, в законоустановените
форма и ред, представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179
ГПК с всички произтичащи от това последици. По силата на чл. 179, ал. 1 ГПК до доказване
на противното съдът е длъжен да приеме, че информацията, която се съдържа в документа
относно фактите, които нотариусът пряко е възприел, или относно действията, които самият
той е извършил и е отразил информацията за тях в нотариалния документ, е достоверна –
отговаря на действителното фактическо положение. Това съдът намира за достатъчно да
обоснове, сключен между страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, като Я. Б. З. се явява собственик на 4/6 идеални части, а Й. И. Й. на 1/6
идеална част. Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното
предприятие. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част
от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
/при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и
презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право
на ползване/, какъвто е настоящият случай по силата на настъпилото наследствено
правоприемство. Като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата
начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството –
3
ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай не са въведени
такива твърдения от ответника, нито има доказателства, разколебаващи извода, че
ответниците са собственици на процесния имот към момента на доставка за процесния
период.
От представената Молба-декларация 15.11.2002 г. от Е. И. С... се установява, че същата
е моли партидата на топлоснабдения имот – ап. 16, находящ се в гр. София, ж.к. „Д..., за
който се води партида с аб. № 48747 да бъде открита на нейно име, поради настъпила смърт
на досегашният абонат И. С. З.. Следователно, тази молба-декларация изразява
волеизявлението на ответницата Е. И. С... за договорно обвързване с ищеца, а писменото му
приемане от дружеството се изразява в счетоводното откриване на партидата, за което
несъмнено молителката е била уведомена, най-малкото с ежемесечно получаваните от нея
фактури, в които изрично е посочена като абонат. Видно и от справките за дялово
разпределение предоставени от “Н...“ ЕАД партидата на имота е открита на името на Е. И.
С.... При това положение налице е изрично сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия за процесния имот между Е. И. С... и търговското дружество – ищец. Ето
защо в настоящия случай, Е. И. С... е страна по облигационното договорно отношение с
ищеца в процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който договор ищецът е доставял топлинна енергия за процесния имот. В случая, съдът
приема, че основанието за облигационната обвързаност с Е. И. С... не е специалната
хипотеза на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ /законът не
забранява сключването на подобен договор и без лицето да е собственик на топлоснабдения
имот, като мотивите му за това са ирелевантни – изразената от него воля е достатъчна за
договорната му обвързваност/. С оглед обстоятелството, че възникването на това
облигациоонно правоотношение следва във времето възникването на съсобствеността върху
имота с откриването на наследството на общия наследодател на ответниците, то и
съществуващият до този момент договор е преустановил действието си за притежаваната от
последната идеална част от имота. Ето защо в настоящия случай, Е. И. С... е страна по
облигационното договорно отношение с ищеца в процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който договор ищецът е доставял топлинна
енергия за процесния имот и предявените искове спрямо Я. Б. З. и Й. И. Й. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, порази липса на облигационно правоотношение между
страните.
Неоснователността на главните искове води до неоснователност и на предявените
акцесорни такива.
Изходът на делото предпоставя право на разноски само за ответниците – чл.78, ал.3 от
ГПК. Ответникът Й. И. Й. не е претендирала разноски, а Я. Б. З. се представлява от назначен
от съда особен представител, поради което и на двете не се следват разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Т...“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „..., срещу Я. Б. З., ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ж.к.
Д..., за признаване на установено, че Я. Б. З. дължи на „Т...” ЕАД цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 1 792,96 лева (хиляда седемстотин деветдесет и
два лева и 96 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 26.07.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 12.07.2022 г. в размер на 248,22
лева (двеста четиридесет и осем лева и 22 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 20,44 лева (двадесет лева и 44 стотинки), ведно със законна лихва
за периода от 26.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.07.2019г. до 12.07.2022 г. в размер на 3,93 лева (три лева и 93 стотинки), за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40235/2022 г., по описа на СРС,
141 състав за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Д..., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Т...“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „..., срещу Й. И. Й., ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ж.к.
Д..., за признаване на установено, че Й. И. Й. дължи на „Т...” ЕАД цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 448,24 лв. (четиристотин четиридесет и осем
лева и 24 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 26.07.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 12.07.2022 г. в размер на 62,05 лв.
(шестдесет и два лева и 05 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 5,11 лв. (пет лева и 11 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
26.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до
12.07.2022 г. в размер на 0,98 лв. (нула лева и 98 стотинки), за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40235/2022 г., по описа на СРС, 141 състав за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Д..., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “Н...“ ЕАД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5