Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 895 / 23.12.2019
година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На
четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария А.
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Михаела Бончева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария А.
Гражданско
дело номер 2303 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявени са на 06.08.2019 г. от Т.Г.Д. с
ЕГН ********** ***; против Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ при МВР,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1,
представлявана от директора Х.Б.Т.- обективно съединени искове с правни
основания чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР; и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че от 16.03.2008 г. работи в Дирекция „Жандармерия“ към МВР, като през
последните три години изпълнявал длъжността „старши полицай“ в Сектор
Патрулно-постова дейност и масови мероприятия – Хасково към Зонално
Жандармерийско управление – Кърджали. През периода 06.08.2016 г. – 06.08.2019
г. той изпълнявал служебните си задължения на смени с продължителност от 12
часа, съгласно месечни графици, при сумирано отчитане на работното време на
3-месечие, по правилата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. През посочения период, ищецът
отработил 188 смени по 12-часа, в които положил труд за времето между 22 и 6
часа, за което му се полагало допълнително трудово възнаграждение, на основание
чл.179 ал.1 от ЗМВР. За това време, по силата на законовата делегация по чл.187
ал.9 от ЗМВР, действали последователно, както следва - Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г.,
издадени от министъра на вътрешните работи. Първата от тях била отменена с
решение на ВАС от 11.07.2016 г. и до влизането в сила на следващата, действала
и Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., която изрично предвиждала, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22 и 6 ч за отчетния период се умножава по 0,143 - чл.31 ал.2. В следващите наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсвала. Това обаче не следвало да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана щяла да е
и противоконституционна), а представлявала празнота в уредбата. В тази насока
било и приемането на изрична Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), респ. чл.9 ал.2 от същата. Според
тази норма, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Това било основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 през исковия
период. По отношение на нощния труд приложим бил чл.140 от КТ. Така, положеният
от ищеца нощен труд от 22 до 6 часа през периода 06.08.2016 г. - 06.08.2019 г.
бил в размер на 1504 часа, който следвало да бъде приравнен с коефициент 1.143,
като следвало да му бъдат изплатени 1719 часа. Такова преизчисляване не било
направено от работодателя, в резултат на което на ищеца не били изплатени 215
часа положен нощен труд, представляващи допълнително възнаграждение в размер на
1 236 лева. Ето защо, за ищеца налице бил правен интерес от предявяване на
иска.
Предвид
изложеното, в т.ч. след изменението на исковете по искане на ищеца в открито
съдебно заседание, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника, да му заплати за горепосочения период главница в размер на
1 351,82 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане; а така също и обезщетение за забава от
164,57 лв. върху главницата, изчислено върху всяко неплатено задължение за
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска;
както и направените по делото разноски. Това си искане той поддържа в открито
съдебно заседание лично и чрез пълномощник – адвокат.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените
искове за допустими, но по същество – за неоснователни, като се иска
отхвърлянето им изцяло. Исковете били предявени против надлежен ответник, предвид
чл.5 ал.3 и 5 от ПУДМВР, вр. чл.37 ал.2 от ЗМВР. Основният спорен въпрос се
свеждал до това, следва ли положеният нощен труд да се преизчислява като
дневен, като се умножава с посочения коефициент. Ответникът признава, че през
процесния период са действали посочените от ищеца четири наредби, като само в
първата по време от тях действало правилото по чл.31 ал.2, описано в исковата
молба. В останалите наредби в чл.31 ал.3 било предвидено, че при отчитане на
часовете нощен труд, техният брой се посочвал само в цяло число. Ето защо,
неоснователен бил ищцовият довод за празнота в нормативната уредба, като по
аналогия следвало да се приложи НСОРЗ. Напротив, налице била изрична уредба в
чл.179, чл.181 ал.3, чл.187 ал.3 и др. от ЗМВР, подзаконови актове, както и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. Същевременно, ЗМВР бил специален закон по отношение
на другите закони, регламентиращи трудовите/ служебните правоотношения, като
предвиждал издаването и на нарочна наредба от министъра на вътрешните работи.
Затова НСОРЗ била неприложима в случая, издадена на основание чл.244 т.2 и
чл.261 от КТ и §121 от ЗИДКТ. Ищецът бил служител по служебно правоотношение,
на основание чл.142 ал.1 от ЗМВР, който бил специален по отношение на КТ.
Предвид изложеното, предявените искове като неоснователни и недоказани следвало
да се отхвърлят изцяло, като на ответника се присъдят направените по делото
разноски. Това си искане ответникът поддържа в допълнително писмено становище
по делото, като прави и възражение за прекомерност на заплатения от ищеца на
пълномощника му адвокатски хонорар, а в открито съдебно заседание не изпраща
свой процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
искане на ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно
дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, както и с
допълнително предоставени му от ответника документи. То е установило, че ищецът
за периода 06.08.2016 г. – 06.08.2019 г. е полагал 12-часови смени, за времето
от 22 ч. до 6 ч., данните за които е взело от утвърден график за работа и
протокол за съответния месец, както следва:
- 2016 г. – 37
броя 12-часови смени с положен нощен труд 296 часа;
- 2017г. – 55
броя 12-часови смени и 1 бр. 2-часова смяна-общо положен нощен труд от 442часа;
- 2018 г. – 33
броя 12-часови смени и 6 бр. 2-часови смени - общо положен нощен труд от 276 часа;
и
- 2019 г. – 45
броя 12-часови смени, 1 бр. 6-часова, 1 бр. 2-часова и 1 бр. 3-часова смяна –
общо положен нощен труд от 371 часа.
Така за исковия
период 06.08.2016 г. – 06.08.2019 г. ищецът положил общо 1 385 часа нощен
труд. Вещото лице сочи, че за този период смените били отразени в платежните
ведомости за работна заплата и отчитани на отчетен 1-месечен период, съгласно
график за работа при сумирано отчитане на отработеното време. Същият обаче не
бил преобразуван към дневен труд с коефициент 1,143, според чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
вр. чл.136 ал.1 и 3, вр. чл.140 ал.1 от КТ. Общият резултат от преобразуването на
положения нощен труд за исковия период от 1 385 часа в дневен от 1 583,06
часа, възлизал на разлика от 198,06 часа извънреден труд, за които се следвало
трудово възнаграждение в общ брутен размер от 1 351,82 лв. и нетен размер
от 1 216,64 лв. Часовата средна ставка за ищеца от
6,83 лв. се определяла от основната работна заплата и нормативно определените
работни дни за всеки отработен месец, завишени с 50% за извънреден труд. Вещото лице сочи, че
е изчислило лихвата за забава върху главницата в нетен размер, както следва: за
периода 06.08.-30.09.2016 г., считано от първо число на месеца след полагане на
труда, поради прилагането на 1-месечен период на отчитане, а за периода след 01.10.2016
г. – по 3-месечни периоди за сумирано изчисляване на работното време по чл.187
ал.3 от ЗМВР, считано от първо число на месеца след отчетното 3-месечие. Така
изчислено обезщетението за забава върху нетния размер на главницата, а именно –
за периода 01.09.2016 г. - 06.08.2019 г., възлиза на сумата от 164,57 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявените искове:
Не се спори от
страните, а и от заключението на вещото лице се установява, че те са в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността
„старши полицай“ в Сектор Патрулно-постова дейност и масови мероприятия –
Хасково към Зонално Жандармерийско управление – Кърджали; като през периода
06.08.2016 г. – 06.08.2019 г. е изпълнявал служебните си задължения на смени с
продължителност от 12 часа, за времето от 22 ч. до 6 ч., съгласно месечни
графици. Не се спори още и от заключението на експертизата се
установи, че в този период той е положил 1 385 часа нощен труд. Основният спорен въпрос е, дали нощният труд следва да
се преизчисли в часове дневен такъв, така както претендира ищецът, умножавайки
го по коефициент 1.143, и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като такъв. След съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства и предвид приложимата за случая
нормативна уредба, съдът достига до положителен отговор на този въпрос. Брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл. 176 от ЗМВР, като
в чл. 178 ал.1 т.3 от същия е предвидено допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на чл. 187 ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период е действала Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.,
предхождана от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Съдът
споделя изцяло ищцовия анализ на така приложимата към случая уредба. Текстовете
на чл. 3 ал. 3 в посочените три наредби са идентични, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
първата по време от посочените наредби, в чл. 31 ал. 2, изрично е предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд
между 22 и 6 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Същата е отменена с
приемането на втората наредба, отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. е обнародвана третата - Наредба №
81213-776/29.07.2016 г., която е приложимата за процесния период. В нея, както и
в Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г., липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Това води до празнота в
уредбата, поради което съдът намира, че е приложима Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./. В чл.9
ал.2 от цитираната наредба се предвижда, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който възлиза именно на 1.143 /8 : 7/. Предвид заключението на
вещото лице, че извънреден труд, след преобразуване на нощния в дневен такъв с
коефициент 1.143, не е начислен и изплатен на ищеца и с оглед на изложените
съображения - съдът намира претенцията на ищеца за главницата за основателна,
поради което следва да бъде уважена в цялост. За процесния период 06.08.2016 г. – 06.08.2019 г. ищецът е отработил 1 385 часа нощен
труд, превърнати в дневни с коефициент 1,143 и възлизащи на 1 583,06 часа,
с разлика от 198,06 часа извънреден труд, за които се следва трудово
възнаграждение в общ брутен размер от 1 351,82 лв., който не е бил изплатен от ответника на ищеца. В този размер и изцяло предявеният
главен иск следва да се уважи, като основателен и доказан.
По отношение на обезщетението за забава, следва да се приеме, че падежът за
изплащане на възнаграждението за гореописания извънреден труд е настъпил, както
следва:
за
периода 06.08.-30.09.2016 г., считано от първо число на месеца след полагане на
труда, поради прилагането на 1-месечен период на отчитане, а за периода –
01.10.2016 г. – 06.08.2019 г. /датата на предявяване на иска/ – по 3-месечни
периоди за сумирано изчисляване на работното време по чл.187 ал.3 от ЗМВР,
считано от първо число на месеца след отчетното 3-месечие. Така изчислено от
вещото лице, обезщетението за забава върху нетния размер на главницата от
1 216,64 лв., а именно – за периода 01.09.2016 г. - 06.08.2019 г., възлиза
на сумата от 164,57 лв. В този размер предявеният акцесорен иск следва да се
уважи изцяло,като основателен и доказан.
Върху главницата следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата, следваща крайния момент на обезщетението за забава и датата
на предявяване на иска, а именно – считано от 07.08.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Основателно
е ответното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение, предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие, ищецът и адвокатът му са договорили
възнаграждение в размер на 360 лв., което е било изплатено в брой. Настоящият
случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която и според
уважената част от иска,по правилото на чл.78 ал.1 от ГПК,дължимото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 336,15 лв., при
което уговореното и изплатено възнаграждение от 360 лв. е прекомерно и следва
да бъде намалено от съда до минимално предвидения за това размер. Ето защо и на
основание чл.78 ал.1, вр. ал.5 от ГПК, вр. т.3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по
т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 336,15 лв.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд – Хасково държавна такса върху уважения размер на исковете, а именно –
сумата от 104,07 лв. /54,07 лв. + 50 лв./, както и сумата от 200 лв., изплатена
от бюджетните средства на съда за възнаграждение на вещо лице; а така също и в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и държавна такса
от още 5 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“
при МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Александър
Малинов“ № 1, представлявана от директора Х. Б. Т.; ДА ЗАПЛАТИ
на Т.Г.Д. с ЕГН **********
***; сумата от 1 351,82 лв., представляваща брутен
размер на дължимото му допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен
в периода 06.08.2016 г. – 06.08.2019 г., в резултат на
преизчисляването на нощния му труд към дневен; ведно със
законната лихва от 07.08.2019 г. до окончателното изплащане; както и сумата
от 164,57 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 01.09.2016 г. - 06.08.2019 г., изчислено
върху нетния размер на главницата от 1 216,64
лв.; както и 356,59 лв. за деловодни разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“
при МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Александър
Малинов“ № 1, представлявана от директора Х. Б. Т.; ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд – Хасково – сумите от 104,07 лв. за
държавна такса и 200 лв. за
възнаграждение на вещо лице; а така също и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за събирането им – и държавна такса от още 5 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и
връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
секретар:
М.Б.