М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N
1956/2020 год. по описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс. Г.Й.И.,*** в
това, че:
В периода 02-27.07.2017 г. в гр.Русе, в условията на продължавано
престъпление, на два пъти, отнел чужди движими вещи - 1бр. мобилен телефон
"Самсунг Галакси 5", 1 бр. мобилен телефон .Леново", 1 бр.
дамската чанта, 1 бр. калъф за очила, 2 чифта златни дамски обеци с винтче във
формата на цвете, 1 чифт златни правоъгълни обеци, 1 бр. малък златен медальон
с Богородица, всичките с общо тегло 6 гр., 1 парфюм "Хормони на
щастието", 1 бр. слънчеви очила, 1 бр.мобилен телефон марка .Алкател"
и 1530лв. пари в брой, всичко на стойност 2116.00 лв. от владението на В.Х.Н., Р.В.К.
***, представлявано от М.В.К., ЕГН: **********, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление
чл.194, ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли Съдът да признае
подсъдимия за виновен в извършването на престъплението и му наложи предвиденото
за него наказание.
Подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 от НПК. Със
защитникът си молят за снизхождение при определяне размера на наказанието.
По делото бил предявен и приет от Съда граждански иск, предявен
от В.Х.Н. против подсъдимия, за сумата от 756.00 лв., претендирани имуществени
вреди, резултат от престъплението. Гражданският ищец поддържа иска си и моли
Съда да го уважи изцяло.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са
събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Г.Й.И. е роден на *** г. в гр. Сливен,
български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан
/реабилитиран/, с ЕГН **********.
Рано сутринта на 02.07.2017 г. подс.
Г.И. минавал през стоково тържище „Плодекс" в гр.Русе. Когато стигнал до офиса
на "Алфа фрут" ООД видял, че вратата е отворена, а вътре нямало никого
и влязъл в помещението. Видял, че на бюрото има поставена дамска чанта и три
мобилни телефона - „Самсунг Галакси 5“, „Леново“ и „Алкател“. Дамската чанта и
първите два мобилни телефона били на свид.В.Н. – управител на дружеството, а
третият телефон бил на свид. Р.К. – работник във фирмата. Подсъдимият взел
дамската чанта и трите телефона и напуснал бързо офиса. По-късно подс. И.
установил, че в дамската чанта има калъф за очила, два чифта златни дамски
обеци с винтче във формата на цвете, чифт златни правоъгълни обеци, малък
златен медальон с Богородица, всичките с общо тегло 6 гр., парфюм "Хормони
на щастието", слънчеви очила и пари в брой на стойност 200 лв. Междувременно
свидетелите Н. и К. установили липсата на личните им вещи и прегледали
видеозаписите от камерите, с които бил оборудван офиса. Установили действията
на подсъдимия и подали сигнал във Второ РУ при ОД МВР-Русе. Проверката по случая
била възложена на свид. М. К., който иззел видеозаписите и започнал оперативно
издирвателни мероприятия.
На 04.07.2017г. И. заложил
трите мобилни телефона в заложна къща „Далия“ на бул.“Христо Ботев“ в гр. Русе,
за което му бил издаден заложен билет от свид. Й.Д.– комисионер в заложната
къща. След време, телефоните били продадени на трети лица. Със златните бижута
и останалите вещи подсъдимият се разпоредил по неустановен в хода на делото
начин, а паричната сума изхарчил за свои нужди.
В хода на разследването, въз
основа на предоставени от мобилните оператори данни се установило едно от
лицата закупило и ползващо мобилен телефон „Самсунг Галакси“, собственост на
свид. Н.. Същият заявил, че през м.август закупил телефона от заложната къща
„Далия“. Въз основа на предоставения от свид. Д. заложен билет се установило,
че лицето което заложило мобилните телефони е подс. Г.И.. Същият бил издирен и
при проведената с него беседа признал извършената кражба от офиса на "Алфа
фрут" ООД. Впоследствие мобилният телефон „Самсунг“ бил върнат на свид.Н..
Междувременно, вечерта на
27.07.2017г. подс. И. отишъл в магазин "ЦБА" в гр.Русе, на ул."Даме
Груев" № 92. По това време в магазина на работа била свид. Р. К. – касиер,
която докато нямало клиенти била ангажирана с почистване и подреждане на стока
във вътрешността на търговския обект. Когато подсъдимият минал покрай касата,
на която работела К. видял, че там няма никого, а ключето на касовият апарат е
оставено на чекмеджето. Възползвайки се от отсъствието на служители в близост, И.
отключил чекмеджето на касата, взел от там всички едри банкноти на обща
стойност 1330.00лв. и бързо напуснал магазина. Малко по-късно, докато
обслужвала друг клиент, свид.К. установила липсата на паричната сума и веднага
уведомила свид. М.К. – регионален мениджър на „ЦБА“АД за Северна България. Той
отишъл в магазина, където заедно с пристигналите междувременно полицейски
служители от Първо РУ-Русе, прегледал записите от видеокамерите за наблюдения в
търговския обект, при което били установени действия на подсъдимия. Един от
полицейските служители – свид. А. И. разпознал подс. И., като криминално
проявен. Незабавно предприел действия за издирването му, като в ранните часове
на 28.07.2017 г. го открил на ул.“Даме Груев“ №3. При проведената беседа подс. И.
признал стореното от него. В хода на извършената проверка от свид.А. И. се
установило, че веднага след като отнел паричната сума от търговския обект,
подсъдимият отишъл в заложна къща „Монарх“ на ул.“Борисова“, където откупил
заложен по рано свой часовник, купил си мобилен телефон „Айфон“, след което
обменил 400 лв. за 200 евро. При задържането му от свид. И., подсъдимият предал
доброволно останалата му сума от 585.00 лв. и 200 евро. Впоследствие тази сума
била върната на ощетеното юридическо лице.
В хода на разследването била
назначена икономическа експертиза, от заключението на която става ясно, че стойност
на отнетите от подсъдимия чужди вещи и парични средства възлиза на 2116лв.
Изготвени били и технически
експертизи на предоставените от двете ощетени дружества видеозаписи от
охранителните им камери, при които били фиксирани и изведени фотокадри, имащи
отношение към разследването.
Авторството на подсъдимия в извършването на деянията и начина им на извършване Съдът намира за безспорно
установени. В тази насока са признаването изцяло от страна на подсъдимия Г.И. на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в хода на
съдебното следствие. Същите са подкрепени и от събраните гласни доказателства -
показанията на свидетелите М.К., В.Н., А. Й., Р.К., Й. Д.,
М. К., Е. Е. и А. И. както и от приложените и
приобщени то Съда по делото протоколи за доброволно
предаване, разписки за връщане на вещи, справки от мобилни оператори, заложен
билет, заключенията на икономическата експертиза, заключенията на техническите експертизи,
справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние, автобиография.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената
и неоспорена фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
От
обективна страна подсъдимият Г.Й.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през в
периода 02 - 27.07.2017 г. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление, на два пъти отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон
"Самсунг Галакси 5", 1 бр. мобилен телефон .Леново", 1 бр.
дамската чанта, 1 бр. калъф за очила, 2 чифта златни дамски обеци с винтче във
формата на цвете, 1 чифт златни правоъгълни обеци, 1 бр. малък златен медальон
с Богородица, всичките с общо тегло 6 гр., 1 парфюм "Хормони на
щастието", 1 бр. слънчеви очила, 1 бр.мобилен телефон марка „Алкател"
и 1530 лв. пари в брой, всичко на стойност 2116.00 лв. от владението на В.Х.Н.,
Р.В.К. ***, представлявано от М.В.К., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Безспорно е установено, че инкриминираните
вещи били чужди за подсъдимия И.. Те били собственост, съответно на Валентина Н., Р.К. и „ЦБА“АД и били в тяхно
владение, съхранявани в търговските обекти, стопанисвани от тях.
Подсъдимият
сам участвал в извършване на престъпленията, както във фаза на отнемането на
вещите, като прекъснал фактическата власт на пострадалите лица над предмета на
престъплението, вземайки посочените по-горе вещи от търговските обекти, а така
също и във втората фаза - установяването на трайната фактическа власт над
отнетите вещи, като след като ги вземал се отдалечавал от местопрестъпленията, с
което си осигурявал възможност за безпрепятствено разпореждане с тях.
Деянията
подсъдимият извършил в условията на продължавано престъпление – на два пъти,
тъй като през непродължителен период от около двадесет и пет дни, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, извършил действия по отнемане на
чужди движими вещи, като второто от деянията се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
От субективна
страна е налице пряк умисъл у подсъдимия Г.И.. Той действал с ясното
съзнание за противоправността на извършваното от него. Съзнавал
общественоопасния характер на деянията и техните общественоопасни последици,
при което целял настъпването на противоправния резултат, тъй като решил да се
облагодетелства по неправомерен начин.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от
обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което подсъдимият Г.Й.И. следва да бъде признат за виновен в
извършването на това престъпление и му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на
наказанието за това престъпление, Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства оказаното съществено съдействието за разкриване на
обективната истина още във фазата на предварителните полицейски проверки,
признанието на вината в хода на досъдебното и съдебното производство, тежкото му
социално и имотно състояние, съдействието за частичното възстановяване на вредите
от престъплението.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е невъзстановяването на част от
причинените на пострадалите вреди.
Предвид това Съдът
приема, че с оглед характера и относителната им тежест, е налице превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне
на наказание между минималния и средния размер на предвиденото в закона и
ориентирано към минимума.
Мотивиран така Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. Съобразявайки,
съгласно чл.373, ал.2 от НПК задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК,
Съдът намалява така определеното наказание с една трета, като налага на подс. Г.И.
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер
на 4 /ЧЕТИРИ/МЕСЕЦА.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и изтърпяването на така наложеното наказание следва да се отложи за
изпитателен срок от 3 /три/ години. Този срок би въздействал
предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го мотивирал за в бъдеще да не
допуска свое противоправно поведение.
Относно гражданският
иск:
Гражданският иск, предявен от пострадалата Валентина Н.,
Съда счита за доказан по своето основание, до размера на причинената и
нерепарирана имуществена вреда, а именно 756.00 /седемстотин петдесет и шест/ лв.,
поради което следва да бъде уважен в пълен размер. Деянието на подсъдимия Г.И.
представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да
компенсира парично вредите, които причинил виновно, а пострадалата Валентина Н.
понесла в размер на 756.00 лв., представляваща стойността на отнетите ѝ и
невъзстановени вещи и парична сума.
Подсъдимият следва да заплати в полза на Държавата – ОД
на МВР-Русе сумата от 136.92 лв. за разноски на досъдебното производство, а в
полза на Районен съд Русе сумата от 50.00 лв., представляваща държавна такса
върху размера на уваженият граждански иск.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: