Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо и второ и чл. 26, ал. 2, предложение второ от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна – П. П. С. - излага в исковата си молба, че с ответното дружество на 09.07.2008 година сключил договор за банков кредит, а на 10.07.2008 година - договор за ипотека, обезпечаваща вземането на банката по кредита, предмет на нотариален акт № *, том * , рег. № *, нот. дело № */2008 год. С доводи за недействителност - договорите били сключени в нарушение на правилата за представителство на банките по чл. 10 от ЗКИ, не било спазено задължението на банката да уведоми клиента си за изменение на общите й условия, съдържали неравноправна клауза, позволяваща на банката да олихвява наказателни лихви - по реда на настоящото производство претендира обявяването им за нищожни, а в отношение за евентуалност - за унищожаеми, с присъждане на разноските по делото. Ответната страна – "Б. Д."-Е., гр. С. – оспорва исковете с доводи за валидността на атакуваните договори. Давността за унищожаването им била изтекла. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че са сключили договор за банков кредит и обезпечаващ вземането на банката по него договор за ипотека по посочения нотариален акт. Договорът за ипотека е сключен чрез Т.С., пълномощник на главния изпълнителен директор и на изпълнителния директор на банката-ответник. Самият банков кредит е сключен чрез регионалния мениджър на банката в гр. В. Т. и мениджъра на клона в гр. Г.О.. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявените искове. Съдът ги отхвърля, водим от следните съображения. По безспорен начин по делото са установени два договора между страните: за банков кредит и за ипотека, обезпечаваща вземането на банката по кредита. Сключени в изискуемата от закона форма и съдържащи всички съществени елементи на вида сделки, към които се числят, договорите са валидни. На това основание исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Доводите на ищеца са неоснователни. По делото не е спорно, доказано е и с документи, валидното учредяване на представителна власт от името на законните представители на банката-ответник спрямо подписалите атакуваните договори лица. Дори да не би било така, хипотетично погледнато, процесните два договора са валидни от гледище на конвертиращата разпоредба на чл. 301 от ТЗ. Договорът за банков кредит е абсолютна търговска сделка и действията, извършени без представителна власт от името и за сметка на търговеца, пораждат правно действие ако той не им се противопостави веднага след узнаване за извършването им. В казуса е налична точно обратната хипотеза. Банката-ответник не само не се противопоставя на процесните два договора, но постулира правните им последици. Изменението на общите условия на банката и уведомяването на клиентите й е факт, който влияе не на валидността на договорите а на изпълнението им. Касае се за факти, настъпили след сключването на атакуваните сделки. Дали клаузите на договора за олихвяване на наказателни лихви са неравноправни или не е въпрос, който не влияе на договорите вцялост. Според нормата на чл. 26, ал. 3 от ЗЗД недействителността на отделни клаузи не влече недействителност на договора вцялост ако недействителните уговорки са по право заместени от повелителни норми на закона или може да се предположи, че страните биха сключили сделката и без недействителните й части. В материята за олихвяване действуват императивите на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ. Извън това законът - чл. 298, ал. 2 от ТЗ, допуска уговаряне на олихвяване на лихви. Неоснователни са и исковете за обявяване на договорите за унищожаеми. Искане за унищожаване на сделките по исковата молба липсва. Независимо от това такива искове биха били неоснователни на базата на изложените в исковата молба факти - ненадлежно представителство, неизпълнение на задължение за оповестяване на изменени общи условия и олихвяване на лихви - защото унищожаемостта е последица от порок на волята. Твърдените да съществуват пороци в процесните договори не касаят начина на формиране на насрещните на страните волеизявления, заради което и на теория не могат да доведат до унищожаемост. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отхвърля предявените от П. П. С., ЕГН: * от гр. В. Т. със съдебен адрес С.Г., адвокат от гр. С., бул. "В.", № * против "Б. Д."-Е., гр. С. искове, с които на основание чл. 26, ал.1, предложение първо и второ и чл. 26, ал. 2, предложение второ от Закона за задълженията и договорите се претендира да се признаят за нищожни, а в отношение на евентуалност - да бъдат обявени за унищожаеми, договор за банков кредит от 09.07.2008 година и договор за ипотека, обезпечаваща вземането на банката по кредита, предмет на нотариален акт № *, том * , рег. № *, нот. дело № */2008 год. на нотариус Т.Б., като неоснователни. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |