РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 20.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5131 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от
„Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, срещу
Д.К.С. ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 912,29 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 889,43 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г.,
както и 22,86 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2019 г.
до 06.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 3905/2019 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В
обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен №21243,
находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по
см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се,
че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във
вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството,
в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 3905/2019 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № 21243 ответника е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Излага
се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ, начислена за
процесния период в размер на 753,16 лева, сума за отопление отдадена от сградна
инсталация в размер на 133,96 лева, сума за услуга дялово разпределение в
размер на 2,31 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтирана една
щранг лира. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в
настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира
присъждането на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор. Счита,
че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Излага, че в исковата молба
не са изяснени обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането за
претендираната ТЕ. Сочи се, че от исковата молба не става ясно по какъв начин е
измерена ТЕ, как е отчетена, по какъв начин е разпределена и каква е цената,
която следва да се заплати. Твърди, че не става ясно как е отчетена ТЕ от
щранг- лирата. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му
присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага, че по делото не са
представени доказателства как е доставяна и начислявана по количество и
качество претендираната ТЕ. Твърди, че от една щранг лира не е възможно да се
получат твърдените количества ТЕ. Претендира присъждането на разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 3905/2019 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 889,43 лева главница за потребена топлинна енергия в
периода 01.11.2018 г.
– 30.04.2019 г., сума в размер на 22,86 лева, представляваща лихва върху главницата за периода 03.01.2019 г. до 06.06.2019 г., както и
законна лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението – 12.06.2019 г.
до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна
такса в размер на 25,00 лева и 50,00 лева, за срещу която длъжникът в
срок е депозирал възражение, поради което и ищецът е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия период.
Видно
е от представения по делото но НА №143, том І, рег. №1999, дело №410 на нот. ***
с рег. №082 на НК София с район на действие ПлРС, че ответника по делото е
собственик на топлоснабдения недвижим имот за процесния период.
Установява се от приложеното по делото
съобщение от община Плевен, изпратено до ответника и какви са задълженията на
последния към общината за данък сгради и такси за битови отпадъци за процесния
топлоснабден имот
Приобщени
като доказателство по делото са и фактури, издадени от ищеца, касаещи процесния
период, както и справка по лице, водена на името на ответника в СлВП Плевен.
Видно е от представения по делото Протокол от
ОС на етажната собственост, находяща се в ***
е взела решение да се сключи договор с „Техем сървисис“ ЕООД за
извършване на доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение.
Установява
се от приобщения по делото договор №113/20.10.2012 г., че етажната собственост,
находяща се в *** е сключила с „Техем
сървисис“ ЕООД договор за извършване на доставка и монтаж на уреди за дялово
разпределение.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение
и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на
начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства безспорно
се установи, че ответника е собственик на недвижим имот, находящ се в *** с аб. №21243.
Установява се и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия
по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана.
Спорно
по делото е дали до имота на ответника реално е доставяна претендираната от
ищеца топлинна енергия както по количество, така и по качество.
С оглед разпределената
доказателствена тежест и направеното оспорване от страна на ответника на ищеца
е дадена нееднократна възможност в проведеното по делото о.с.з. да ангажира
доказателства, с които да установи дължимостта на претендираните суми. Същият
въпреки дадената възможност не е представил такива и не е направил съответните
доказателствени искания за събирането им. Поради изложеното и с оглед направеното
оспорване от страна на ответника предявеният иск по чл.79 ЗЗД се явява
недоказан по основание и размер, поради което следва да се отхвърли.
Поради
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и предявения иск за
мораторни лихви, поради което също подлежи на отхвърляне.
С
оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника се дължат
разноски за настоящето производство в размер на 300 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен” ЕАД, гр. Плевен,
ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, иск
с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника Д.К.С. ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА обща сума в размер на 912,29 лева за консумирана топлинна енергия, от които 889,43 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., както и 22,86 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 03.01.2019 г. до 06.06.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор
*** да заплати на Д.К.С. ЕГН **********,***, сумата от 300,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: