Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

гр. Велико Търново, 02.04.2015 год.

 

В   И М Е Т О  Н А    Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

                                               

при участието на секретаря Р.К. и в присъствието на прокурора ……………. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД.

Ищците, чрез пълномощника си адвокат В.Д. твърдят в исковата си молба, че бил сключен между тях и ответната държавна агенция договор за наем от 20.05.2005 г. със срок на действие до 31.12.2005 г., имащ за обекти на наемоотдаване – възмездно ползване срещу цена от 1250 лв. месечно, реституирани по ЗВСОНИ – дворно място застроено и незастроено с площ 4800 кв.м., намиращо се в м. „Бейски трап”, извън регулацията на гр. Дебелец, заедно с построените в него сгради – представляващи складова база, описани в допълнителната молба на ищците от 07.05.2009 г., както и сграда, представляваща БАС 146.98. Ищците твърдят, че след изтичане на срока на договора той се трансформирал в договор за наем за неопределено време и този договор е прекратен с едномесечно предизвестие с писмо изх. № 1763/ 04.07.2006 г. от наемателя, считано от 10.08.2006 г. Въпреки прекратената наемно-правна връзка, ответникът продължил да ползва обектите. Ищците сочат, че с влязло в сила решение по гр.д. № 233/2009г. на ВТРС, ответникът бил осъден да им заплати сумата 1250 лв. като обезщетение за ползването на имотите след прекратяване на договора за наем, за период от 11.08.2006г. – 11.09.2006г. Твърдят, че предявеният от тях граждански иск по гр.д. № 233/2009г. на ВТРС бил частичен.

В уточняваща молба вх.№ 11583/09.12.2014г. на ВТОС ищците, чрез адвокат В.Д., конкретизират цената на всяка една от обуславящите и обусловените субективно съединени искови претенции по отношение на всеки един от ищците поотделно. С оглед конкретизираната искова молба, ищците молят съда да осъди ответника да им заплати наемоподобно обезщетение за периода от 11.09.2006 г. до 09.09.2014 г., заедно със законната лихва върху дължимите суми до подаване на исковата молба, както следва: за Т.Х.К. и Ю.Х.К.  по 3500лв. обезщетение и 1536,78 лв. лихва за забава; за Б.И.Л., Й.Р.С. , Р.Р.И., А.Й.М., С.М.А. и М Р Т по 7000лв. обезщетение и 3073,54 лв. лихва за забава; за В.Г.Г., К.М.Г., Г.М.Д., М.И.М., А.М.М. и Д.М.М. – В. по 2333,33лв. обезщетение и 1024,52лв. лихва за забава. Общо цената на исковете за обезщетение на ищците възлизат на сумата 70000лв, а исковете им за лихва за забава върху дължимото обезщетение до подаване на исковата молба – общо за сумата 30735,43 лв. Ищците претендират заплащане и на направените от тях разноски в производството.

В първоначалната искова молба като ищец е посочен О.М.Х., но липсва пълномощно от него за водене на делото, както и в уточняваща молба вх.№ 11583/09.12.2014г. на ВТОС, където са конкретизирани претенциите по размер срещу неговото име има „0 %”, т.е. липсва предявена от него претенция като обезщетение. От друга страна, в същата уточняваща исковата молба е посочена като ищец ххх с претенция за заплащане на обезщетение от 7000 лв., но същата нито фигурира като такава в първоначалната искова молба, нито за нея е представено пълномощно някой да я представлява по делото.

            Ответникът Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, през упълномощения си процесуален представител оспорва исковете, като неоснователни, тъй като ищците не били собственици на отдадения от тях под наем имот. Твърди, че договорът за наем от 20.05.2005г. бил нищожен по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, тъй като липсвал предмет и основание за сключването му. Позовава се и на изтекла погасителна давност за вземанията за обезщетение и лихва за период до 3 години от завеждането на иска, тъй като липсвала отправена покана за плащане. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

С влязло в сила решение по гр.д. № 233/2009г. на ВТРС, отменено с решене по в.гр.д. № 174/2011г. на ВТОС, ответникът е осъден да заплати на ищците общо сумата 1250 лв. обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.08.2006г. до 11.09.2006г. Искът е предявен като частичен от общо дължимата като обезщетение за ползването на имота сума от 35000 лв., за периода от 11.08.2006г. до подаване на искова молба по гр.д. № 233/2009г. на ВТРС – 22.01.2009г.

Със същото решение е установено, че ищците са наследници по закон на  ххх, починал на 12.11.1967 г. б.ж. на гр.Дебелец  видно - представените у-ние за н-ци № 1215/02.03.2006 г. на кмета на гр.Дебелец, у-ние за н-ци № 668/18.04.2006 г.  на Община  София, у-ние за н-ци № 290/27.02.2006 г. на Община Монтана , у-ние за н-ци № 2474/06.11.2007 г. на Община Казанлък,  у-ние за н-ци № 001101/11.06.2003 г. на  Община Пловдив. Общият им наследодател  е  бил съдружник  в  СД ”Братя Хаджиниколови и сие”  и е притежавал  58 % от капитала на  дружеството, в чието предприятие е влизала едноименна машинна фабрика, намираща се в гр.Дебелец,  отчуждена  по  реда и условията на  Закона за  национализация  на частни индустриални и минни предприятия /обн. ДВ. бр. 302/1947 г./, а  недвижимата  материална основа на  това предприятие е съдържала застроено и незастроено дворно място от около 4800 кв.м., заедно с бивша ярмомелка  и други постройки, находящи се  в местността „Бейски трап”.

Одържавените сгради, заедно със земята , върху която се намират, са предмет на описание в  акт за държавна собственост  № 1787/21.10.1958 г. /представен  по делото/. Те, заедно с други новопостроени сгради /предмет на описание  в акт за държавна собственост № 3377/23.04.1974 г., образуват т.нар. Медицинска база, която е предоставена за стопанисване  и   ползване  за изпълнение на функциите на  ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” - гр.София  чрез  ТД ”ДР” - В.Търново .  Индивидуализацията на одържавените постройки  се  извлича  от  изработена от  „Меридиан-4” СД В.Търново кадастрална карта и регистър, чийто данни са  предмет на  анализ въз основа на оглед и разчитане на другите документи  и резултатът е онагледен  съгласно приложение № 3, т.9  на заключението на изслушаната и приета съдебно- техническа експертиза на вещото лице по гр.д. № 233/2009г. на ВТРС  /оцветени в зелено на скицата/:   сграда № 008 с площ от 374 кв.м. /бивша ярмомелка/; сграда № 012, с площ от 26 кв.м. /навес към ярмомелка по АДС№ 1787/21.10.1958 г./;  сграда № 013, с площ от 144 кв.м. /складово помещение на два етажа по АДС/;  сграда № 003, с площ от 29 кв.м. /склад горивни материали по АДС/;  сграда № 002 с площ от 187 /складово помещение по АДС/; сграда  № 013 /втори етаж/ с площ от 120 кв.м. /складово помещение  с две стаи по АДС/;  гараж № 010 от 90 кв.м. /навес по АДС/;  сграда  № 005 от 240 кв.м. / складово помещение  по АДС/; гараж № 011 с площ от 40 кв.м. / пристройка по АДС/;  сграда № 005 от 10 кв.м. / пристройка по АДС/;  сграда № 014 от 192 кв.м. /складово помещение по АДС/;  сграда № 004 с площ от 193 кв.м. /складово помещение по АДС/;  сграда № 009 с площ от 36 кв.м. / навес по АДС/;  втори етаж на сграда № 13 с площ от 27 кв.м. / жилищни помещения на втори  етаж по АДС/;  сграда № 15  от 115 кв.м. /складово помещение  по АДС/  и сграда № 007 от 25 кв.м. /малък склад по АДС/. Застроеното и незастроено дворно място от 4800 кв.м.  понастоящем няма  установени  графически или реално  съществуващи граници  и е част от земната повърхност, попадаща в  ПИ № 000.190  по КВС на землището на гр.Дебелец/ заснет с обща площ от 19.395 дка - вж. скица  № 022438/12.02.2009 г.

От 1992 г. ищците  отдават под наем  описания по-горе сграден фонд със земята на ТД” Държавен резерв” – В.Търново – поделение  на  Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София. Последният наемен договор  е сключен на 20.05.2005 г., срещу заплащане на месечна наемна  цена от 1250 лева и след изтичане на уговорения срок на  ползването - 31.12.2005 г., действието му е  запазено  чрез  трансформация по чл. 236, ал.1, от ЗЗД и превръщането му в договор за неопределено време. Това обстоятелство е безспорно установено и признато от ответника.  С писмо изх.№ 1762/04.07.2006 г.  наемателят  предизвестява   пълномощника на  наемодателите  Р.Р.И., че  прекратява  действието на договора, считано от 10.08.2006 г. След тази дата, фиксираща прекратяване на договора за наем,  ответникът ДА ”ДРВВЗ” чрез ТД ”ДР” В.Търново е продължил да ползва  постройките и земята до 11.09.2014г. - датата на предявяван на исковата молба по настоящото дело, като ответникът признава този факт.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на недвижим имот. Съгласно чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на наемодателя, същият дължи обезщетение. Срокът на сключения на 20.05.2005г. договор за наем е изтекъл на 31.12.2005г. и се е трансформирал в безсрочен такъв, и е прекратен от наемателя на 10.08.2006г. Въпреки противопоставянето на ищеца, ответникът е продължил ползването на процесния имот и след 11.09.2006г. /до когато е осъден да заплати подобно обезщетение с Решение по гр.д. №233/2009 г. по описа на ВТРС/, и до подаване на исковата молба по делото. Този извод съдът мотивира с признанието на ответника относно това обстоятелство.

Претенцията се основава на чл.236, ал.2 ЗЗД, с оглед прекратяване на облигационната връзка по наемния договор между страните към 10.08.2006г. и дължимостта на обезщетение за ползуването от ответника, след този момент при противопоставяне на наемодателя, в размер на пазарния наем. Обезщетението, което наемателя дължи на наемодателя е за това, че последния е лишен от правото да ползва имота. По изложените съображения и предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Възраженията на ответника че договорът за наем от 20.05.2005г. е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, тъй като липсвал предмет и основание за сключването му, са недоказани. Както е установено вече между страните в мотивите по влязлото в сила решение по гр.д. № 233/2009г. на ВТРС, отменено с решене по в.гр.д. № 174/2011г. на ВТОС, за валидността на наемния договор и дължимостта на уговорените с него парични вземания е без значение дали наемателят е собственик на вещта.

Съобразно чл.111, б. „б” от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяван вземания за обезщетения, включително и за такива по чл.236, ал.2 от ЗЗД. Въпреки предявения като частичен и уважен иск за обезщетение по гр.д. № 233/2009г. на ВТРС, разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД следва да се тълкува стеснително, понеже въвежда изключения от правилото за непрекъснатия ход на погасителната давност и изчерпателно визира хипотезите, в които такъв ефект може да се прояви, поради което предявяването на частичен иск и неговото уважаване не е от естество да прекъсне давността за останалата част от вземането, която не е била предмет на делото - Решение № 123 от 07.10.2011 г. по т. д. № 776/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 от ГПК. Оттук следва извода, че възражението на ответника, че вземането за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г. /3 години преди предявяване на иска/ е погасено по давност, се явява основателно.

Предвид изложените мотиви съдът приема, че исковете на ищците са основателни и доказани в следния размер: за Т.Х.К. и Ю.Х.К.  по 1312.50 лв. обезщетение; за Б.И.Л., Й.Р.С. , Р.Р.И., А.Й.М., С.М.А. и М РТ по 2625 лв. обезщетение; за В.Г.Г., К.М.Г., Г.М.Д., М.И.М., А.М.М. и Д.М.М. – В. по 875 лв. обезщетение. В останалата им част до пълните им заявени в исковата молба размери, исковете за заплащане на обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., следва да се отхвърлят, като погасени по давност.

Исковете на ищците за заплащане на сумата общо 30735.43 лв. лихва за забава върху дължимото им обезщетение за времето до подаване на исковата молба, са неоснователни. Според чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Тъй като задължението по чл.236, ал.2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение няма определен ден за изпълнение, ответникът изпада в забава след покана от ищците. По делото липсват доказателства за това ищците да са поканили ответника преди предявяването на исковете си да им заплати обезщетението, поради което и исковете им за заплащане на законна лихва в размер общо на 30735.43 лв., върху дължимото им се обезщетение, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищците направените от тях разноски в размер на 2519.59 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ищците дължат на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2764.56 лв., съразмерно с отхвърлените искове.

Водим от изложените мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на Т.Х.К. с ЕГН **********, съдебен адрес ***.Независимост №5, сумата 1312 лв. /хиляда триста и дванадесет лева/ обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.09.2011г. до 09.09.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 3500 лв., обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на Ю.Х.К.  с ЕГН **********, съдебен адрес ***.Независимост №5, сумата 1312 лв. /хиляда триста и дванадесет лева/ обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.09.2011г. до 09.09.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 3500 лв., обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на Б.И.Л. с ЕГН **********, съдебен адрес ***.Независимост №5, сумата 2625 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и пет лева/ обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.09.2011г. до 09.09.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 7000 лв., обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., като погасен по давност.

 ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на Й.Р.С. с ЕГН **********, съдебен адрес ***.Независимост №5, сумата 2625 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и пет лева/ обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.09.2011г. до 09.09.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 7000 лв., обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на Р.Р.И. с ЕГН **********, съдебен адрес ***.Независимост №5, сумата 2625 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и пет лева/ обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.09.2011г. до 09.09.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 7000 лв., обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на А.Й.М. с ЕГН **********, съдебен адрес ***.Независимост №5, сумата 2625 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и пет лева/обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.09.2011г. до 09.09.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 7000 лв., обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на С.М.А. с ЕГН **********, съдебен адрес ***.Независимост №5, сумата 2625 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и пет лева/ обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.09.2011г. до 09.09.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 7000 лв., обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на М Р Т, съдебен адрес в гр.Русе, ул.Ц.Независимост №5, сумата 2625 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и пет лева/обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.09.2011г. до 09.09.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 7000 лв., обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на В.Г.Г. с ЕГН **********, съдебен адрес ***.Независимост №5, сумата 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/ обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.09.2011г. до 09.09.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2333.33 лв., обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., като погасен по давност.

 ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на К.М.Г. с ЕГН **********, съдебен адрес ***.Независимост №5, сумата 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/ обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.09.2011г. до 09.09.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2333.33 лв., обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на Г.М.Д. с ЕГН **********, съдебен адрес ***.Независимост №5, сумата 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/ обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.09.2011г. до 09.09.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2333.33 лв., обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на М.И.М. с ЕГН **********, съдебен адрес ***.Независимост №5, сумата 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/ обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.09.2011г. до 09.09.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2333.33 лв., обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на А.М.М. с ЕГН **********, съдебен адрес ***.Независимост №5, сумата 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/ обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.09.2011г. до 09.09.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2333.33 лв., обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на Д.М.М. – В. с ЕГН **********, съдебен адрес ***.Независимост №5, сумата 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/ обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на договора между страните от 20.05.2005г., за времето от 11.09.2011г. до 09.09.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2333.33 лв., обезщетение за периода от 11.09.2006г. до 09.09.2011г., като погасен по давност.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявени от Т.Х.К., Ю.Х.К., Б.И.Л., Й.Р.С., Р.Р.И., А.Й.М., С.М.А., ххх, В.Г.Г., К.М.Г., Г.М.Д., М.И.М., А.М.М. и Д.М.М. – В., против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, за заплащане на законна лихва за забава върху дължимите им обезщетения по чл.236, ал.2 от ЗЗД за времето до подаване на исковата молба, в общ размер от 30735.43 лв., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, да заплати на Т.Х.К., Ю.Х.К., Б.И.Л., Й.Р.С., Р.Р.И., А.Й.М., С.М.А., ххх, В.Г.Г., К.М.Г., Г.М.Д., М.И.М., А.М.М. и Д.М.М. – В., сумата 2519.59 лв. /две хиляди петстотин и деветнадесет лева и петдесет и девет стотинки/ разноски по делото.

ОСЪЖДА Т.Х.К., Ю.Х.К., Б.И.Л., Й.Р.С., Р.Р.И., А.Й.М., С.М.А., ххх, В.Г.Г., К.М.Г., Г.М.Д., М.И.М., А.М.М. и Д.М.М. – В., да заплатят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.В.Търново, ул.Христо Ботев № 86, сумата 2764.56 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: