Решение по адм. дело №533/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. От АПК във вр. с чл. 27, ал.6 вр. с чл. 23,т.2 от ЗЗДет. Във вр. С чл. 20, ал. 4, т.1 от ППЗЗДет.

Образувано по жалба на С. И. К. гр. В. Търново, ул. К.Т. лично и като законен представител на малолетното дете В. П. С. чрез ...Й. Х., гр. В.Т.против Заповед № 3Д/Д-ВТ-029/7.05.2025г. на Директор Дирекция "Социално подпомагане" /Д"СП"/ -Велико Търново, потвърдена с Решение № 04-РД06-0043/ 10.6.2025г. на Директора на РДСП В. Търново, с която малолетното дете В. С. и нейните родители С. К. и П. С. са насочени да ползват социална услуга „Терапия“, „Информиране и консултиране“ и „Придобиване на умения“ в Център за обществена подкрепа“Велико Търново, бул. България № 24 за срок от една година.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, изразяващи се в съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничава правото на защита и неправилно приложение на материалния закон. АО е издал Заповедта без да изясни фактическата обстановка по спора съгласно изискването на чл. 35 от АПК, без да събере годни доказателства за фактическите установявания в Заповедта. АО не е спазил производствените изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 73, ал.1,т.1,т.3 и т. 4 от Закона за социалните услуги, тъй като не е информирал жалбоподателката и нейната дъщеря относно съществуващите социални услуги, които имат право да ползват, условията и сроковете за тяхното ползване, не е извършена предварителна оценка на потребностите на малолетното дете и не е оказано съдействие и консултиране за подходящите социални услуги, при евентуална необходимост от тях.

Освен това е нарушено и изискването за форма по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, която императивно определя, че в индивидуалния административен акт органът следва да изложи мотиви, в които съответно да посочи доказаните факти, както и направените от него правни изводи. Неправилно органът по Закрила на детето е приел, че В. С. е дете в риск, по смисъла на §1, т.11,б“в“ от ДР на ЗЗДт, доколкото в конкретния случай не е осъществена нито една от визираните четири хипотези. Не са доказани от органа, доколкото същият се е позовал само на твърденията на бащата, че не се осъществява режим на лични отношения, установен със съдебно Решение, както и че майката възпрепятства изпълнението на Решението. В жалбата се посочва, че липсва спор между родителите относно изпълнението на режима на лични отношения, поради което не е налице тази материална предпоставка за издаване на процесната Заповед. Намира, че съгласно чл. 3 от ЗСУ, социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за превенция и/ или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване качеството на живот, които се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. АО не е изпълнил горните законови разпоредби, като не е обосновал индивидуалния подход и не е направил индивидуална оценка на потребностите. Ползването на социалните услуги, обективирани в процесната Заповед, се явяват неоправдана намеса в изградените между родителите и детето отношения, при липса на обективно съществуваща необходимост. Органът е нарушил и принципа за съразмерност, като е определил множество социални услуги, а не една, не се е съобразил с учебната и извънучебна заетост на малолетното дете, метода на обучение „Валдорф“, който налага по- интензивно изучаване на учебните предмети и възприемане на по- голям обем от знания и информация. Намира, че Заповедта е постановена и в противоречие с целта на закона. Малолетното дете е достатъчно зряло, за да може да направи свой собствен и свободен избор на поведение и начин на общуване със своите родители, който избор следва да бъде зачетен от АО. ВТРС при разглеждане на гр.д. 2292/24г. чийто предмет е режима на лични отношения между детето и неговите родители, е изслушал същото на 23.12.2024г. Следва да се спазва принципа на §1,т. 5 от ЗЗДет. , с цел осигуряване на най- добрия интерес на детето, да се вземат предвид неговите желания и чувства, психически и емоционални потребности, опасност или вредата, която е причинена или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата .

С оглед на така изложеното от съда се иска да отмени обжалваната Заповед, потвърдена от горестоящия АО в хода на административното обжалване.

В о.з. жалбоподателката се явява лично и с ...Х., подържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Претендира заплащането на разноските производството, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Представя подробна писмена защита.

Ответник жалба Директор ДСП В. Търново оспорва жалбата. Предлага същата да бъде оставена в сила. Представя писмени бележки, че процесната Заповед е законосъобразна.

Заинтересованата страна В. С., се явява лично и смята, че актът е незаконосъобразен. Назначения й по делото особен представител не заема становище по спора. Извън дадения от съда срок представя писмени бележки, които съдът намира, че противоречат на изразеното от детето лично становище.

Заинтересованата страна П. С. чрез ...М. и лично оспорва жалбата, излага подробни съображения за законосъобразност на процесната Заповед. Претендира заплащането на разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Предмет на настоящото производство е Заповед № 3Д/Д-ВТ-029/7.05.2025г. на Директор Дирекция "Социално подпомагане" /Д"СП"/ -Велико Търново, потвърдена с Решение № 04-РД06-0043/10.6.2025г. на Директора на РДСП В. Търново, с която малолетното дете В. С. и нейните родители С. К. и П. С. са насочени да ползват социална услуга „Терапия“, „Информиране и консултиране“ и „Придобиване на умения“ в Център за обществена подкрепа“Велико Търново, бул. България № 24 за срок от една година.

С. К. и П. С. са родители на малолетното дете В. С.. С Решение № 234/10.2.2025г. по гр.д. 2292/24г. ВТРС е предоставил упражняването на родителските права и местоживеенето на детето на майката С. К.. Определен е със същото и режим на лични отношения с бащата : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч до 17 ч, без приспиване при бащата, както и 14 дни през лятната ваканция, негов рожден ден и др. На основание чл. 138а, ал.3 от СК на 14.12.2024г. от ответника е изпратено писмо до ВТРС, в което се съдържа предложение за определяне на задължително ползване на социални услуги от родителите и детето. В съдебното Решение ВТРС не се съобразява с предложението на отдел „Закрила на детето“ при ДСП В. Търново и не постановява насочването на родителите да ползват социална услуга.

С молба вх. № СИГ/Д-ВТ/279/3.10.2024г. бащата П. С. е сезирал ответника по делото с искане за съдействие за осъществяване на личните му контакти с детето В. С., поради възпрепятстването от страна на майката. На 7.10.2024г. последната е била запозната с подадения сигнал и съответно също подала жалба до Директор ДСП от 7.10.2024г. в която излага доводи за осъществен натиск към детето от неговия баща.

От показанията на разпитаните по делото свидетели – служители в отдел „Закрила на детето“ при ДСП В. Търново става ясно, че същите са работили по повод заведеното гражданско дело за предоставяне на родителските права и лични отношения, като тогава са изготвили доклад и съответна препоръка за насочване към социални услуги, поради което двете жалби отново съм им били възложени. От тях е изготвен социален доклад, в който са посочили, че родителите на детето са разделени, В. С. се отглежда в дома на майката, в добри и подходящи битови условия. В него е обективирано становището на служителите на ДСП В. Търново, че между родителите липсва диалог и разбирателство относно личните отношения на бащата с детето, което обуславя необходимостта от консултации с цел осигуряване на сигурна и спокойна среда за детето. В доклада е посочено, че родителите са запознати с предлаганите социални услуги и предпоставките за насочване към тях. В обобщение социалните работници са приели, че детето В. С. е дете в риск по смисъла на ЗЗДет и е препоръчано спрямо него да бъде предприета мярка за закрила в семейна среда на основание чл. 4, ал.1 във вр. с чл. 23, т.1, 2 и т. 3 от ЗЗДет, а именно осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето, насочване на родителите и детето към подходяща социална услуга, консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и степен на развитие.

При разпита свидетелите – социални работници, потвърждават, че са провели среща с всеки един от родителите, изслушали са и детето В. С..

Административното производство е приключило с издаване на процесната Заповед, с която са определени три различни социални услуги: „Терапия“, „Информиране и консултиране“ и „Придобиване на умения“ в Център за обществена подкрепа гр. В. Търново.

С. З. вх. № СЛ/Д-ВТ/1701-004/29.4.2025г П. С. е поискал да бъде насочен към специална програма на ЦОП.

Заповедта е била обжалвана по административен ред и с Решение № 04-РД06-0043/ 10.6.2025г. на Директора на РДСП В. Търново потвърдена. Същото е връчено на ...Х. на 12.6.2025г, а жалбата до АСВТ е подадена от ...Х. на 24.6.2025г. чрез АО.

В хода на съдебното производство е приобщена административната преписка по издадения ИАА, като свидетели са разпитани социалните работници, изготвили социалния доклад по случая, бабата на детето и жената, с която П. С. живее на семейни начала. Същите ще бъдат обсъждани по съществото на спора.

Обяснения са дали и съответно жалбоподателката и заинтересованата страна по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима, като такава подадена от адресат на индивидуален административен акт, при наличие на правен интерес, доколкото има негативно влияние върху подателя, в законоустановения преклузивен срок.

Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 4, ал.1, т.1 от ЗЗДет, закрилата на детето по този закон се осъществява чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда, а съгласно чл. 23, т.2, мерките за закрила в семейна среда се изразяват в насочване към подходящи социални услуги в общността.

В чл. 9, ал.1 от ППЗЗДет се казва, че закрила на дете се предоставя след оценка на постъпил сигнал в дирекция "Социално подпомагане", а съгласно §1, т.6 от ДР на ППЗДет, "сигнал" е постъпила в дирекция "Социално подпомагане" информация за дете в риск или за нарушаване правата на дете.

Разпоредбата на чл. 21, ал.1, т. 3 от ЗЗДет предвижда, че по този закон Дирекция "СП" извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона. В чл. 18, ал.1 от ППЗДет е регламентирано, че целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето; според ал. 2, мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗДет, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В Чл. 18, ал.4 от ППЗДет е предвидено, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание.

Правното основание, въз основа на което е издадена процесната заповед е чл. 20, ал.4, т.1 от ППЗДДет, съгласно която, в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на Заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане". Или съответно се касае за производство, различно от това по чл. 18 от ППЗЗДет., при което не са изложени мотиви, кои факти обуславят приложението точно на този ред.

Съгласно §1, т. 8 от ЗЗДет, "услуги" по смисъла на чл. 23 от този закон са социалните услуги, предоставяни в общността по ЗСП, §1,т. 6 от ДР на ЗСП, посочва, че "социални услуги" са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции и в общността, а §1,т. 7 от ДР на ЗСП определя като "социални услуги в общността" са услуги, предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда. В чл. 18, ал.1 от ЗСП са изброени изчерпателно субектите, които могат да извършват социални услуги. Съгласно чл. 34, ал.1 от ППЗЗДет, лицата по чл. 18, ал.1 ,т. 3 и т. 4 от ЗСП могат да предоставят социални услуги за деца след получаване на лиценз и вписване в регистъра по реда на ЗСП.

Следва да се има предвид и легалното определение на дете в риск, съдържащо се в т. 11 от ДР на ЗЗДет, и това е дете:

а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;

б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

г) (отм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г.);

д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

При така очертаната правна рамка, съдът намира, че процесният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, доколкото в чл. 20, ал.4, т.1 от ППЗДет. е посочено, че Директор на ДСП може да издаде Заповед за ползване на социални услуги, при наличието на законоустановените предпоставки за това.

Макар актът да е издаден в писмена форма, същият не отговаря на предвидените в чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК изисквания от формално естество. В горепосочената норма ясно е записано, че индивидуалният административен акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 16/31.3.1975г. на ОСГК на ВС е прието, че мотивите за издаване на акта могат да се съдържат в друг документ, вкл. Съпроводително писмо, но най- късно до датата на изпращане на преписката ведно с жалбата до съда. От страна на АО се твърди, че именно изготвеният по делото Социален доклад установява фактическите основания за издаване на Заповедта. Настоящата инстанция не споделя този довод за законосъобразност на процесния акт. Изцяло в социалния доклад, приложените протоколи, съставени от длъжностни лица при ответника и самата Заповед се формира извод за отчужденост на детето от бащата и насаждането на такава от страна на майката чрез активно поведение, поради влошените взаимоотношения на родителите. Касае се за извод, който не може да замести посочването на конкретна фактическа обстановка по спора, както и обосновка на направения от органа правен извод, че малолетното дете е такова в риск. С оглед на това, съдът намира, че е налице съществено нарушение на изискването за форма, което се явява самостоятелно основание за отмяна на Заповедта. Както се посочи и по- горе, АО е следвало да изложи мотиви защо предприема този процесуален ред за защита правата на малолетното дете, доколкото се твърди липса на съгласие за сътрудничество от страна на майката за осъществяване режима на лични отношения и подходящият ред би бил издаване на задължителни предписания по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет, а не този на издаване на Заповед за ползване на социални услуги. Наистина органът има оперативна самостоятелност да избере подходящата мярка за закрила, то също така това не го освобождава от задължението да изложи мотиви, защо смята , че с оглед защитата правата на детето тази мярка се явява най- подходяща, в какъвто смисъл се тълкува и нормата на чл. 169 от АПК, която изисква съдът освен да установи, че органът е могъл да действа в тези условия, дали и спазено изискването за законосъобразност на актовете, вкл. И досежно излагането на мотиви. .

Настоящата инстанция намира, че от страна на АО е допуснато и съществено процесуално нарушение при постановяване на акта, които са ограничили правото на защита на жалбоподателката, така и на малолетното дете. По никакъв начин същата не е била уведомена за началото на производството, в какъвто смисъл са изискванията на чл. 26 от АПК, не е запозната с всички събрани в хода на производството доказателства, не е дадена възможност да сочи такива. Доколкото в хода на административното производство е проведен разговор с детето, това не е станало в присъствието на назначен особен представител, доколкото е налице противоречие в интересите между родителите и детето. Освен това производството се е развило едностранно, доколкото са взети предвид, единствено твърдените и недоказани факти, изложени в сигнала на бащата, а не са събрани доказателства относно всички правно релевантни факти. Не са посочени никакви факти, които обосновават извода , че В. С. е дете в риск, не са взети предвид нейните обяснения, не са взети предвид дадените от училището характеристики за детето. Не е обсъден признатия от страна на бащата факт, че многократно е подавал сигнали по тел. 112 относно неспазване на режима на лични отношения, което е довело до още по- голямо отчуждение между бащата и детето, накърнило е в достатъчна степен неговото психическо състояние. Не са изложени никакви аргументи относно признатия от заинтересованата страна баща на детето факт, че същият го е записвал без негово съгласие, което съответно накърнява по съществен начин правата му. Или в обобщение, след като не е изяснил в пълнота фактическата обстановка по спора, не е събрал и обсъдил доказателствата за установяване на правно значимите факти, изцяло е игнорирал становището на самото дете, АО е постановил акта си при съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 35 от АПК, която се явява самостоятелно основание за отмяна на процесния акт. В категорията съществени процесуални нарушения, съдът намира, че следва да се разгледа обстоятелството, че социалния доклад в конкретния случай е изготвен от същите лица, които са изготвяли социалния доклад но гражданското дело за родителските права, което означава, че е налице предубеденост, поради което длъжностните лица е следвало да се отведат на основание чл. 33, ал.1 от АПК. Още повече, че самата жалбоподателка е направила искане в посочената насока, по признанието на разпитания свидетел И. Б..

По приложението на материалния закон, съдът намира следното : Както се посочи по- горе Заповедта е издадена с правно основание чл. 20, ал 4, т.1 от ППЗЗДет. В тази връзка съдът намира, че за да бъде преценена законосъобразността на конкретния административен акт е необходимо да бъдат изследвани визираните от разпоредбата предпоставки:

 

 

1. да се установи съдържанието на понятието "социални услуги" и в кои случаи се налага тяхното ползване; което е сторено от съда в очертаване на правната рамка по спора.

2. била ли е налице невъзможност да се постигне контакт или е липсвало заявено желание от страна на родителите, относно необходимостта от ползване на социални услуги в полза на детето.

Тълкуването на разпоредбата на чл. 20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет., налага извод, съобразно който за изпълнението на сложния фактически състав на правната норма е необходимо да е налице алтернативно една от двете посочени отрицателни предпоставки - липса на контакт с родителя/ите или липса на заявено желание от изброените лица - родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето. От съвкупния доказателствен материал не се установява наличието на алтернативно предвидените в тази норма предпоставки за осъществяване на фактическия й състав. От показанията на свидетелите, обясненията на самото дете, дадените от заинтересованата страна бащата обяснения и тези на майката, съдът установява по безспорен начин, че контактите между детето и неговия баща не са преустановени, както и че не е налице нарушение на режима за лични контактни, като неизпълнението на съдебното решение се установява по друг ред, а не по настоящия. Съдът намира, че единственият аргумент на бащата е, че отношението на собствената му дъщеря спрямо него е отрицателно, повлияно от майката, като промяната на същото може да стане единствено чрез психологическа подкрепа, при която да се повлияе на детето да промени отношението си към него. Определено не това е целта на мерките за закрила на детето. Промяната на отношението на детето минава през промяна на отношението на самия родител към него, и доколкото в самите си обяснения заинтересованата страна посочва, че е записвал детето си, многократно е искал съдействие повече от 10 пъти от органите на МВР, то Заповедта досежно него се явява материално законосъобразна. Същият очевидно се нуждае от психологическа помощ, за да може да изгради позитивни отношения с детето си, още повече, че същото има навършени 10 г. и е изразило становището си. Бащата по никакъв начин не е възпрепятстван да посещава училището на детето си, да се интересува от неговите успехи, да го съпровожда до вкъщи. В обобщение настоящата инстанция намира, че и двете предпоставки се явяват недоказани в хода на административното и съдебно производство.

Както се посочи по- горе мерките за закрила в семейна среда са изброени в чл. 23 от ЗЗДет и безспорно тяхната цел е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за неговото отглеждане и възпитание, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 18, ал.1 от ППЗЗДет. Затова тези мерки могат да бъдат осъществени и чрез социални услуги, както посочва чл. 18, ал.3 от ППЗЗДет., които съгласно легалното определение на §1,т. 8 от ДР на ЗЗДет. са социалните услуги, предоставяни в общността по ЗСП- чл. 15, т.1-т. 7 - информиране и консултиране; застъпничество и посредничество; общностна работа; терапия и рехабилитация; обучение за придобиване на умения; подкрепа за придобиване на трудови умения и дневна грижа. Според чл. 3 от ЗСУ социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване качеството на живот, които се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. В §1, от ДР на ЗСУ, също се съдържа дефиниции на видовете социални услуги. В настоящия казус се касае за предоставяне на социална услуга в общността, т.е. без извеждане на детето от неговата семейна среда. В диспозитива на процесната заповед и в изложените мотиви липсва информация за конкретна социална услуга, към ползването на която е насочено детето като единствено е установена целта, която се преследва – осъществяване на срещи на детето, с бащата и майката, за преодоляване отчуждеността на детето от бащата, както и за изглаждане противоречията между родителите. Директорът на ДСП е следвало да посочи да социалната услуга -нейния вид, обхват, същност и социално предназначение, при извършване на анализ за съответствието на тази услуга с критериите и стандартите по Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца. След като със Заповедта са определени три вида услуги, без да се изяснени потребностите на детето, то съдът намира, че е нарушен материалния закон. В защитата си органът, издател на процесния акт, не е изложил аргументи, досежно критериите за определяне на доставчиците на социални услуги, както и техния вид, обем, което безспорно затруднява изпълнението на заповедта и нарушава принципа на пропорционалност, установен в чл. 6 от АПК.

 

Предвид посочените разпоредби, се налага извод, че социални услуги се предоставят на дете, за което в дирекция "Социално подпомагане" е налична информация, че се намира в риск или чиито права са нарушени или застрашени от нарушаване с цел да бъдат гарантирани основните права на детето във всички сфери на обществения живот съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, както и да бъдат разширени възможностите на детето да води самостоятелен начин на живот.

Съдът споделя становището на жалбоподателката, че не е налице нито една от хипотезите в легалното определение „ дете в риск“, посочени по- горе , което също се явява доказателство за незаконосъобразност на оспорваната Заповед.

Ако се приеме, че се касае за втората алтернативна хипотеза, за защита на неговите нарушени права, каквато обаче от органа не се сочи, то и за нейното осъществяване липсват доказателства. В случая при съвкупния анализ на всички доказателства съдът намира, че по- скоро се касае за защита правата на бащата, а не на детето.

Заповедта е издадена и в противоречие с целта на закона. Съобразно правилата на ЗЗДет, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Закрилата на детето е дефинирана като система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете, при спазване на установените от закона принципи, в т. ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето, който съгласно §1,т. 5 от ДР на ЗЗДет съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Съгласно чл. 18, ал.1 от ППЗЗДет. целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. От доказателствата по делото се установява, че в настоящия случай при издаване на заповедта не са взети предвид горните изисквания.

В този смисъл е и съдебната практика : Решение № 1949 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4709/2023 г., Решение № 1550 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2021 г., Решение № 2350 от 10.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11289/2024 г.Решение № 3891 от 2.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5889/2023 г., VI о.

 

С оглед на така изложеното съдът намира, че процесната Заповед следва да бъде отменена досежно жалбоподателката и малолетното дете, а досежно бащата да бъде оставена в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски в размер на 400- лева заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. И. К. гр. В. Търново, ул. Колоня Товар № 10 ет. 5, ап. 23 лично и като законен представител на малолетното дете В. П. С. чрез ...Й. Х., гр. В. Търново ,ул. Хан Аспарух № 5, ет. 1, Заповед № 3Д/Д-ВТ-029/7.05.2025г. на Директор Дирекция "Социално подпомагане" /Д"СП"/ -Велико Търново, потвърдена с Решение № 04-РД06-0043/ 10.6.2025г. на Директора на РДСП В. Търново, с която малолетното дете В. С. и С. К.- нейна майка са насочени да ползват социална услуга „Терапия“, „Информиране и консултиране“ и „Придобиване на умения“ в Център за обществена подкрепа“Велико Търново, бул. България № 24 за срок от една година.

 

ОТХВЪРЯ жалбата в останалата част.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане „ гр. В. Търново да заплати на С. И. К. гр. В. Търново, ул. Колоня Товар № 10 ет. 5, ап. 23 разноски в производството в размер на 400- четиристотин- лева.

Решението, подлежи на обжалване в 14-/четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.