Р Е
Ш Е Н И Е № 25
гр. Пловдив, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 12326 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от А.С.П. и Р.С.А. против
П.И.И., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.56, ал.1
ЗС, във вр. чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, а при условията на евентуалност
субективни и обективно съединени осъдителни искове са с правна квалификация
чл.56, ал.1 ЗС, във вр. чл.30, ал.3 ЗС и чл. 86, ал.1 ГПК.
Ищците твърдят, че за периода от 09.02.2011 г. до
11.01.2018 г. били собственици, всеки от тях на по 1/12 идеални части (или общо
1/6 идеална част) от СОС с идентификатор № *****, представляващ жилище,
апартамент с площ от 63,46 кв.м., находящ се в *****, по силата на наследствено
правоприемство от наследодателя им Х. И.. Сочат, че ответницата била
съсобственик на останалите 5/6 идеални части в началото на периода, а от
23.06.2014 г. до 11.01.2018 г. имала качеството на вещен ползвател на 5/6
идеални части, доколкото се разпоредила с правото си на собственост, като си
запазила правото на ползване пожизнено. Посочват, че считано от 11.01.2018 г.
съсобствеността между страните била прекратена, тъй като имотът бил закупен от
трето лице на публична продан. Излагат твърдения, че за периода от 09.02.2011
г. до 11.01.2018 г. ответницата ограничавала достъпа им до съсобствения имот,
като на 25.04.2014 г. и на 25.06.2014 г. й били отправяни нотариални покани да
предостави достъп до жилището. Поради бездействието на ответницата, ищците
завели гражданско дело № 13981 по описа за 2015 г. на Районен съд Пловдив, за
осъждането й да заплати обезщетение за лишаване от ползването на имота за
периода от 29.05.2014 г. до 27.10.2015 г. Въпреки уважаването на предявения
иск, ответницата продължавала да лишава ищците от възможността им да ползват
собствените им идеални части от имота. Затова претендират от ищцата заплащане
на обезщетение за лишаване от ползването за периода от 28.10.2015 г. до
11.01.2018 г., което се равнявало на сумата от 683 лв., от която претендират
частично сумата от 455 лв. за всеки от тях. Заявяват претенция и за присъждане
на обезщетение за забавено плащане в размер на 100 лв. за всеки от тях,
частично от сумата от 152,99 лв., за периода от 13.03.2016 г. до 13.03.2019 г.
За процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК №
2856/ 05.04.2019 г., по ч.гр.д. № 4113
по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IX граждански състав, срещу която
ответницата възразила. Поради това предявяват настоящите установителни искове,
с които претендират да се признае за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на всеки от ищците посочените по-горе суми, представляващи
обезщетение за лишаване от ползването на имота, съответно на идеалните им част
от съсобствеността за процесния период, както и обезщетение за забава. При
условията на евентуалност, при цялостно или частично отхвърляне на
установителните искове, претендират процесните суми, като припадаща им се част
реализирани ползи от съсобствения недвижим имот, в случай че се установи, че ответницата
е отдавала под наем същия. Претендират и присъждане на законната лихва от
13.03.2019 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Молят
за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата П.И.И., чрез адв. Д. Д., със становище за недопустимост
и неоснователност на предявените искове. Твърди, че предявените при
евентуалност искове били със същото основание, което било недопустимо. Счита исковата
молба за нередовна, тъй като размерът на месечното обезщетение не бил уточнен,
както и тъй като не се сочило дали частичният иск е за определени месеци от
периода или по отношение на размера на обезщетението. По същество не оспорва,
че с ищците са били съсобственици на процесния имот, при квоти – по 1/12
идеална част за всеки от ищците, и 10/12 идеални части за ответницата, както и
че с договор за дарение от 23.06.2014 г. се разпоредила с притежаваните от нея
идеални части, като си запазила пожизнено правото на ползване. Поддържа, че за
процесния периода не е имала качеството на съсобственик на процесния имот, а на
ползвател, като в това си качество никога не е получавала покана да предаде
владението на имота. Прави възражение за изтекла погасителна по отношение на
акцесорните искове за забава. Моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Писменият отговор от
ответната страна е депозиран чрез пълномощник – адв. Д. Д., но към него не е
представено пълномощно за учредената представителна власт. С определение от
14.10.2019 г., с което съдът е насрочил делото и в което е обективиран проекта
за доклад, съдът е указал на страната на основание чл. 101, ал.1 ГПК в срок най-късно до първото по
делото съдебно заседание да представи доказателства за наличие на
представителна власт за подаване на писмен отговор от адв. Д. Д., респективно
да потвърди извършените от него действия без представителна власт, като в
противен случай на основание чл.101, ал.3 ГПК процесуалното действие по
подаване на писмен отговор ще се счита за неизвършено. В дадения от съда срок
ответницата не е представила пълномощно, видно от което адвокат Д. е
упълномощена да я представлява по делото, нито пък е потвърдила извършените без
представителна власт действия по депозиране на писмен отговор. Затова съдът
приема, на основание чл.101, ал.3 ГПК, че процесуалното действие по депозиране
на писмен отговор не е извършено.
Отделно от това, страната
не се е явила в откритото съдебно заседание, нито е изпратила упълномощен
представител. Уведомена е и за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Предявените обективно и субективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.56, ал.1 ЗС, във вр. чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД са процесуално
допустими – предявени са в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след
дадения от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК. Налице е идентичност
между сумите, предмет на заповедното производство и тези, предмет на настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищците
в откритото съдебно заседание прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание –
лист 91 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната
страна лично – л.78 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, с оглед изложените по-горе съображения за
липса на представителна власт на адв. Д., уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно
с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – нотариален
акт за продажба на недвижим имот № ******** г., удостоверение за сключен
граждански брак, удостоверение за наследници, нотариален акт за дарение на недвижим
имот *******, постановление за възлагане на недвижим имот по чл.496 ГПК,
вписано в СВ Пловдив под акт № *******, нотариална покана, отговор на
нотариална покана, протокол от проведено открито събедно заседание от дата
06.06.2016 г. по гр.д. № 13981 по описа за 2015 г. на Районен съд Пловдив, III гр. състав, решение № 1033/ 05.04.2017 г., постановено
по гр.д. № 13981 по описа за 2015 г. на Районен съд Пловдив, III гр. състав, се прави извод за вероятна основателност
на исковите претенции.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат. Като
законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна лихва
върху главниците за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед
в съда – 13.03.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК имат ищците. В полза на ищеца А.П. следва да се присъдят
сторените разноски съобразно представения списък на разноските в общ размер от 793,34
лв., от които 100 лв. – за ДТ, 93,34 лв. за депозит за СТЕ, 600 лв. за
адвокатско възнаграждение. В полза на ищцата Р.С.А., следва да се присъди
сумата от общо 746,67 лв., от които 100 лв. – за ДТ, 46,67 лв. за депозит за
СТЕ, 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса – 12,50 лв. и за адвокатско
възнаграждение – 300 лв., или общо по 312,50 лв. за всеки ищец, като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне
с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.И.И., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на А.С.П., ЕГН **********,
с адрес: *** и Р.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** следните суми: по 455 лева /четиристотин петдесет и
пет лева/ - главници, явяващи се част от вземания в размери на по 683 лева за
всеки от кредиторите, представляващи обезщетения по чл. 31, ал. 2 ЗС за
лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот – жилище, находящо се в *****,
съобразно притежаваните права от по 1/12 ид.ч. за периода 28.10.2015 г. –
11.01.2018 г.; по 100 лева /сто
лева/ - обезщетения за забава за периода от 13.03.2016 г. до 13.03.2019 г.,
явяващи се част от вземания в размери от по 152,99 лева за всеки един, ведно със законната лихва върху главниците
от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.03.2019 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК № 2856/ 05.04.2019 г. по ч.гр.д. № 4113 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IХ
граждански състав.
ОСЪЖДА П.И.И., ЕГН: ********** да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК на А.С.П., ЕГН **********, сумата от 793,34 лв. (седемстотин деветдесет и три лева и тридесет и четири
стотинки) – разноски пред първата инстанция, както и сумата от 312,50 лв. (триста и дванадесет лева и петдесет стотинки) – разноски в
заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 4113 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, IХ граждански състав.
ОСЪЖДА П.И.И., ЕГН: ********** да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК на Р.С.А., ЕГН **********, сумата от 746,67 лв. (седемстотин
четиридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) – разноски пред първата
инстанция, както и сумата от 312,50 лв. (триста и дванадесет лева и
петдесет стотинки) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 4113
по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IХ
граждански състав.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът
може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Препис
от решението да се изпрати на РС Пловдив, IХ граждански
състав, ведно с приложеното за послужване ч.гр.д. № 4113 по описа за 2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.