П  Р  О  Т  О  К  О  Л

гр. РУСЕ, 04.06.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

            при участието на секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурор ………., сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 901 по описа на съда за 2020 година

 

            На именното повикване в 14.30 часа се явиха:

            Нарушител Б.З.Г. – доведен, се явява лично.

            РсРП – редовно призовани, не изпраща представител.  

            Актосъставителят И.Й.И.– редовно призован, се явява.

           

            На основание чл.274, ал.1 НПК, СЪДЪТ разяснява на страните правото им на отводи срещу състава на съда и съдебния секретар.

            Нарушител Б.З.Г. – Няма да правя искане за отвод.

           

            Председателят на състава запита страните за становище относно даване ход на делото.

            Нарушител Б.З.Г. – Да се даде ход на делото.

 

            СЪДЪТ, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което

            О П Р Е Д Е Л И

            ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

На основание чл.272 НПК, СЪДЪТ

            О П Р Е Д Е Л И

            Снема самоличността на нарушителя, както следва:

            Б.З.Г. – роден на *** ***, български гражданин, българин, неженен, с основно образование, не работи, ЕГН: **********, неосъждан.

           

На основание чл.274, ал. 2 НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

РАЗЯСНЯВА правата на нарушителя, с които разполага в рамките на настоящото производство.

Нарушител Б.З.Г. – Разбрах правата си. Не желая адвокат.

 

            Снема самоличността на актосъставителя, както следва:

            И.Й.И.– 43-годишен, български гражданин, неосъждан, б. р. и без особени отношения с нарушителя, със средно образование, работи във Второ РУ при ОД на МВР - Русе.

             

 

СЪДЪТ разясни на актосъставителя правата му по чл. 121, чл. 122 НПК, както и задълженията му по чл. 120 НПК и го предупреди за наказателната отговорност по чл. 290 НК, която носи за лъжесвидетелстване.

Актосъставителят И.Й.И.– Разбрах правата и задълженията си и обещавам да говоря истината.

 

На основание чл. 273 НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

            ОТСТРАНЯВА свидетеля от съдебната зала до разпита му.

 

На основание чл.275, ал.1 НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

            ЗАПИТВА страните имат ли искания за нови доказателства и по реда на съдебното следствие.

            Нарушител Б.З.Г. – Нямам искания.

           

 

            СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните

 

О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилия акт за констатиране проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал.1 УБДХ.

 

            Нарушител Б.З.Г. – Разбирам за какво е актът.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава поканва нарушителя да даде обяснения във връзка със съставения му акт.

            Нарушител Б.З.Г.– Желая да дам обяснения.

            Това, което е описано в акта е вярно. Баща ми, който е инвалид ми се обади по телефона и плачеше, паникьосах се и като отидох там ударих единия. Виновен съм за постъпката си, но като чух баща ми и затова го ударих. Не трябваше да го удрям, виновен съм и се извинявам за постъпката си.

 

            СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля.

            Актосъставителят И.Й.И.– Знам за какво е делото.

            Вчера около 21,00 часа получихме сигнал по дежурство за сбиване в района на Младежкия парк до вазата. Когато отидохме на адреса, забелязахме две лица, които бягаха. Заобиколихме ги и ги задържахме, след което се върнахме с тях на мястото, където беше пострадалият. Докато уточнявахме случая, дойде лицето, което е син на потърпевшия и удари едното от лицата, както беше задържано.

           

            Нарушител Б.З.Г. – Нямам въпроси към свидетеля.

 

На основание чл. 283 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства и писмените доказателствени средства.

 

На основание чл. 286, ал. 1 НПК, съдът запитва страните имат ли искания за извършването на нови съдебни следствени действия и за събиране на доказателства, необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

            Нарушител Б.З.Г. – Нямам искания и няма да соча други доказателства.

           

            С оглед липсата на доказателствени искания от страните и като съобрази, че нарушителят не оспорва констатациите в акта и след като счете делото за изяснено от фактическа страна

 

            О П Р Е Д Е Л И

            ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО

 

            ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

           

            Нарушител Б.З.Г. – Искам да ме освободите, виновен съм да, не трябваше да го удрям, извинявам се за постъпката си.

 

            СЪДЪТ ДАВА последна дума на нарушителя:

            Нарушител Б.З.Г. – Искам от съда парична глоба.

 

 

След като изслуша страните и последната дума на нарушителят, съдът намира следното:

Производството е по чл. 4 и сл. от Указа за борба с дребното хулиганство.

Образувано е по повод акт за констатиране проява на дребно хулиганство от 03.06.2020 г. срещу Б.З.Г., за това, че на 03.06.2020г., около 21,30 часа в град Русе, Алеи „Възраждане“, кръговото кръстовище на паметник „Альоша“, след като е бил уведомен по телефона, че баща му З. Г. П., който е инвалид и придвижвайки се с инвалидната си количка, е бил бит от пияни младежи, извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като удря с дясната ръка в областта на лицето задържаното лице Т.В.Д., което е било квалифицирано като проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 УБДХ.

Нарушителят признава вината си и изказва съжаление за извършеното от него.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Нарушителят Б.З.Г. роден на *** ***, български гражданин, българин, неженен, с основно образование, не работи, ЕГН: **********, осъждан.

Съдът намира за безспорно доказани фактите, изложени в акта за констатиране проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 УБДХ, като същите безспорно се установяват, както от обясненията на нарушителя и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, а всички гласни доказателства, категорично подкрепят изложените в акта фактически твърдения.

Въз основата на извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че нарушителят е осъществил от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 1, ал. 2 УБДХ, извършвайки посочените действия срещу пострадалия. Извършените действия – удар с дясната ръка в областта на лицето друго лице, безспорно покриват състава на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

Извършеното от нарушителя деяние е довело до нарушаване на обществения ред, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност, същото не консумира престъпния състав по чл. 325 НК и е налице отказ да бъде образувано такова.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл. Макар и действията на нарушителя да не са насочени пряко към нарушаване на обществения ред, то в съзнанието на същия са намерили отражение представи, че посредством своето поведение нарушава общественият ред и нормите за приличие в обществото, като във волево отношение се е съгласили с настъпването на тези общественоопасните последици на това свое деяние.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на нарушителя съдът отчете степента на обществена опасност, който разкрива деянието, която съдът намира за типична за този вид нарушения, като съобрази, че се касае за еднократен акт на нанасяне на удар.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете критичното отношение и признанието на вината от страна на нарушителя, както и обстоятелството, че в конкретния случай деянието е извършено в състояние, покриващо физиологичния афект.

Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани.

Въз основа на тези обстоятелства, съдът намира че наказанието, което следва да му бъде наложено следва да бъде „Глоба”, индивидуализиран в минималния размер предвиден в чл. 1, т. 2 УБДХ, а именно 100 лева, който именно размер се явява съобразен с всички обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието, включително и с имотното състояние на нарушителя и според настоящия съдебен състав би постигнало в пълна степен своята превъзпитателна роля по отношение на дееца.

По гореизложените мотиви и на основание чл. 6, ал. 1, б. „а” УБДХ, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА Б.З.Г. роден на *** ***, български гражданин, българин, неженен, с основно образование, не работи, ЕГН: **********, осъждан ЗА ВИНОВЕН в това, че че на 03.06.2020г., около 21,30 часа в град Русе, Алеи „Възраждане“, кръговото кръстовище на паметник „Альоша“, след като е бил уведомен по телефона, че баща му З. Г. П., който е инвалид и придвижвайки се с инвалидната си количка, е бил бит от пияни младежи, извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като удря с дясната ръка в областта на лицето задържаното лице Т.В.Д., поради което и на основание чл. 1, ал. 2, вр. т. 2 УБДХ му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100,00 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 24-часов срок от обявяването му пред Окръжен съд - Русе.

В случай на жалба или протест, насрочва делото пред Окръжен съд – Русе за 10.06.2020 г. от 14,00 часа.

 

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14.45 часа.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

 

 

            СЕКРЕТАР:                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: