ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4046
Велико Търново, 10.12.2025 г.
Административния съд Велико Търново - IX състав, в съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
При секретар С.Ф. и с участието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20257060700877 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
На поименно повикване, на второ четене, в 14,16 часа страните се представят както следва:
ИЩЕЦЪТ – Т. Д. Т., редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адвокат Ц. Д., надлежно упълномощена.
ОТВЕТНИКЪТ – ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ гр. София, редовно призован, не се явява, не се представлява.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, се представлява от прокурор С. И..
Адвокат Д.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:
Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба от Т. Д. Т., с адрес с. Джулюница, общ. Лясковец, [улица], срещу Държавен фонд „Земеделие“ гр. София. С исковата молба са съединени обективно следните искови претенции: да бъде осъден ответника да заплати обезщетение по чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител в размер на 1768 лв. за периода от 09.11.2022 г. до 16.11.2022 г., в който, въпреки че се е явил за изпълнение на служебните си задължения, не е бил допуснат да изпълнява длъжността директор в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – В. Търново, ведно с мораторната лихва върху главницата за периода от 16.11.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 692,58 лв. и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис.
Съдът ДОКЛАДВА отговор на искова молба с вх. № 5837/02.12.2025г. от процесуалния представител на ответната страна – юрисконсулт М. А., в която същият излага доводи по същество на спора, прилага писмени доказателства по опис, прави доказателствено искане за изискване от ТД на НАП - Велико Търново на информация по отношение на ищеца и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът ДОКЛАДВА че с Определение № 3928/04.12.2025 съдът е прекратил частично производството по делото и е изпратил по компетентност на Районен съд - Велико Търново иска с правно основание чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл със следващите го акцесорни искове за лихви.
Адвокат Д.: Поддържам исковата молба, но на Вашето внимание депозирам молба за намаляване размера на исковата претенция по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл до размера от 439,78 лв. С оглед на това прилагам и ново пълномощно.
С оглед намаления размер на главницата намалявам и размера на мораторната лихва, като представям в днешното съдебно заседание и извлечение от банковата сметка на моя доверител, съгласно което на 21.11.2025г. ответникът доброволно е заплатил претендираната главница, но не и лихвата, с оглед на което правя молба за оттегляне на исковата претенция касателно главницата.
Колкото до отговора на ответната страна, възразявам срещу становището, че е изтекла погасителната давност за лихвите, което е в отговора, и считам в този случай искането на ответника за изискване на информация от ТД на НАП за неоснователно.
ПРОКУРОРЪТ: Предоставям на съда по искането на ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира, че следва да приеме писмените доказателства, приложени към исковата молба по опис.
Следва да бъдат приети и приложените към писмения отговор на исковата молба от ответната страна писмени доказателства по опис, получени с вх. № 5837/02.12.2025г.
Следва да се допусне на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК изменение на исковата претенция по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, като същата се намалява и се счита за предявена за сумата от 439,78 лв.
Следва също така да се допусне изменение на размера на исковата претенция за мораторна лихва върху горепосочената сума, като същата се счита за предявена за сумата от 172,27 лв. за периода от 16.11.2022г. до 31.10.2025г.
Водим от горното и по доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА писмените доказателства, приложени към исковата молба по опис.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА писмените доказателства, депозирани към отговор на искова молба с вх. № 5837/02.12.2025г. от ответната страна по опис.
ДОПУСКА изменение на иска като по отношение на исковата претенция по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл се счита за предявена за сумата от 439,78 лв. и съответно претенцията за мораторна лихва върху посочената главница се счита за предявена за сумата от 172,27 лв. за периода от 16.11.2022г. до 31.10.2025г.
С оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца и предвид представеното в днешното съдебно заседание изрично пълномощно, съдът намира, че следва да прекрати делото поради оттегляне на иска по отношение на исковата молба относно предявената претенция в размер на 439,78 лв., представляваща обезщетение по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл.
Водим от горното и на основание чл. 232 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ поради оттегляне на иска исковата претенция на Т. Д. Т. срещу Държавен фонд „Земеделие“ гр. София за заплащане на обезщетение по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл за сумата от 439,78 лв. /четиристотин тридесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
Определеното може да се обжалва в 7-дневен срок с частна жалба пред Върховен административен съд, считано от днес за присъстващите страни, а за ответника – от получаване на съобщението за това.
Съдът счита, че следва служебно да изиска и да приложи към настоящото дело заверени копия от Решение № 123/05.05.2022г. по адм. дело № 121/2022г. на Административен съд – Велико Търново, ведно с Решение № 9632/31.10.2022г. по адм. дело № 6436/2022г. по описа на Върховен административен съд, както и Решение № 50/09.03.2023г. по адм. дело № 798/2022г. по описа на Административен съд – Велико Търново и Решение № 8699/20.09.2023г. по адм. дело № 3485/2023г. по описа на Върховен административен съд.
С оглед изпратения на ВТРС иск по чл. 61, ал. 2 и 3 от ЗДСл, съдът намира за неотносимо доказателственото искане на ответника за изискване от ТД на НАП - Велико Търново на информация за сключени трудови договори, внесени осигурителни вноски и подадена декларация за осигуряване за периода от 2022г. до настоящия момент, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗИСКВА и ПРИЛАГА към настоящото дело заверени копия от Решение № 123/05.05.2022г. по адм. дело № 121/2022г. на Административен съд – Велико Търново, ведно с Решение № 9632/31.10.2022г. по адм. дело № 6436/2022г. по описа на Върховен административен съд, както и Решение № 50/09.03.2023г. по адм. дело № 798/2022г. по описа на Административен съд – Велико Търново и Решение № 8699/20.09.2023г. по адм. дело № 3485/2023г. по описа на Върховен административен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за изискване на доказателства от ТД на НАП - Велико Търново относно ищеца.
Адвокат Д.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноски и договор за правна защита.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
След като страните заявяват, че нямат други доказателствени искания и няма да сочат други доказателства, съдът намира процедурата по събиране на доказателства за изчерпана и делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
Адвокат Д.: Уважаеми господин Председател, считам, че предявената искова претенция за присъждане на мораторна лихва за периода от 16.11.2022г. до датата на завеждане на исковата молба - 31.10.2025г. е основателна и доказана в размера, в който е заявена, с намалението в днешното съдебно заседание. Доколкото има възражение на ответника в отговора, че е изтекъл погасителният срок, този срок не е изтекъл, доколкото исковата молба е заведена на 31.10.2025г. в съда.
Моля да ни присъдите минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения, с оглед на това, че видно от материалите по делото ответникът е извършил плащане на главницата едва след завеждане на исковата молба и едва след нейното получаване на 04.11.2025г. Плащането е доброволно, което съставлява своеобразно признание на иска, въпреки твърдението за обратното в отговора, което плащане е извършено на 21.11.2025г. и считам, че безспорно доказва в случая, че виновната за завеждане на делото страна е именно ответникът поради това, че не е извършено необходимото плащане веднага след прекратяване на служебното правоотношение на моя доверител на 16.11.2022г., с оглед на което считам, че ответникът следва да бъде задължен с разноските по делото в негова тежест.
С оглед на горното, моля за решение, с което да присъдите на моя доверител мораторна лихва в размер 172,27лв. върху главницата за периода от 16.11.2022г. до 31.10.2025г., ведно със законната лихва върху главницата така, както е заведен искът, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и да ми присъдите минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение.
ПРОКУРОРЪТ: Споделям изцяло изложеното в становището на пълномощника на ответника, поради което предлагам да се произнесете с решение в този смисъл.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния месечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14,29 часа.
| Съдия: | |