№ 3197
гр. София, 20.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110213378 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Д. Л. АЛ. чрез процесуалният й представител- адвокат Н.,
срещу Заповед за задържане на лице рег. № 226зз-2322/30.08.2021 година, издадена от
полицейски орган при 02 РУ-СДВР.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като се изтъква, че задържането е
незаконосъобразно и в нарушение на установените правила, тъй като заповедта съдържа
правното основание за издавеното й- чл.72, а.1, т.1 ЗМВР, но не и фактите и обстоятелствата
наложили задържането, с което е нарушено изискването на чл.5, т.2 ЕКЗПЧОС, на
задържаното лице да се съобщят основаният за задържането, както и, че от заповедта на
става ясна целта на налагане на принудителната административна мярка- задържане за срок
до 24 часа, с оглед, на което същата се явява немотивирана. Също така се сочи, че липсват
данни за извършено от страна на жалбоподателката престъпление, включително по
цитираното ДП, като единственото извършено с нейно участие действие е претърсване и
изземване в жилището, което обитава на територията на град Перник, което обаче не може
да обоснове последващото задържане във 02 РУ-СДВР. Предвид на това се изтъква, че
полицейският орган, извършил задържането е упражнил правомощията си превратно и в
нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. В допълнение се
сочат нарушения на процедурата по задържането, а именно, че заповедта не съдържа
указание за реда и сроковете за обжалването й, което се определя като самостоятелно
основание за отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят- А. редовно призован, не се явява представлява
се от адвокат Н., която поддържа искането за отмяна на заповедта за задържане като
акцентира върху липсата на доказателства за каквото и да е противоправно поведение на
жалбоподателката, в частност за извършване на престъпление по чл.346 НК, посочено при
изложение на фактическите основания за задържането, както и върху пропуските в
съдържанието на заповедта. В допълнение са представени и подробни писмени бележки, в
1
които се доразвиват доводите от жалбата с цитиране на практика на ЕСПЧ и ВАС.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно
полицейски орган при 02 РУ-СДВР, редовно призован, не се представлява. Следва да се
отбележи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с чл.153 АПК и легалната
дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от ДР на АПК. Утвърден
принцип в доктрината и практиката е, че административният орган като субект на
публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която произтича от
закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към даден момент.
Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган издал
заповедта, без да се налага индивидуализиране на конкретен служител на МВР. По делото са
депозирани писмени бележки от процесуален представител на ответника по жалба, в които
се излагат доводи за законността на задържаното и обжалваната заповед. В същите се
изтъква, че заповедта е издадена от компетентен орган, като в съответствие с чл.74, ал.1
ЗМВР в същата са вписани фактическите и правни основания за издаването й, които се
явяват и мотиви на заповедта за задържане, издадена във връзка с установяване на
съпричастност с престъпление. На следващо място се изтъква, че преценката за задържането
е в рамките на оперативната самостоятелно на полицейския орган, като за
законосъобразността на същото е достатъчно единствено наличието на общи данни, от
които да се изведе предположение за извършено престъпление, без да е необходимо същото
да е доказано по категоричен начин. Сочи се, че задържането е било обусловено от
обществения интерес, който допуска същото при всяко съмнение, че може да се осуети
разкриването на престъпление, както и при започване на разследване срещу вероятен
извършител и е в пълно съответствие с целта на закона, както и с изискванията наложени от
практиката по чл.5, §1 т.с от ЕКПЧ, като същата е издадена в изпълнение на разпореждане
на орган на досъдебното производство, което легитимира и нейната цел.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 26.08.2021 по реда на чл.212, ал.2 НК било образувано досъдебно производство
1350/21г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 34268/2021г. по описа на СРП, водено за това,
че на 25.08.2021г. в град София, противозаконно е отнето чуждо МПС – лек автомобил
марка „М.“ с рег. № --------, от владението на Г.П., без нейно съгласие с намерение да се
ползва, като деянието отговаря на обективните характеристики на престъпление по чл.346,
ал.1 НК.
След проведени ОИМ, с постановление на водещия разследването било указано
извършването на действия по разследването по делегация на територията на град Перник,
включително претърсване и изземване в обитаваното от жалбоподателката жилище, както и
обиск на същата.
В тази връзка на 30.08.2021 година в 07:45 часа жалбоподателят Д. Л. АЛ., с ЕГН
********** била задържана със Заповед за задържане на лице рег. № 226зз-2322/30.08.2021
година, издадена от полицейски орган при 02 РУ-СДВР, и освободен на 31.08.2021г. в 00.40
часа часа. Съгласно изложеното в заповедта основание за издаването й, задържането е
осъществено на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, "във връзка са ДП 1350/21г. по описа на 02 РУ-
СДВР- по чл.346 от НК".
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Заповед за задържане на
лице рег. № 226зз-2322/30.08.2021 година, декларация от Д.А., протокол за личен обиск на
Д.А., извлечение от Книгата за задържани лица, Удостоверение рег. № 513р-
87962/13.10.2021г., препис-извлечение от досъдебно производство № 1350/21г. по описа на
2
02 РУ-СДВР. Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на
други, като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на
който и да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупност
допринасят за изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските
органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените
структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и
8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан
жалбоподателя Д.А., а именно- М.ИВ., е служител на 02 РУ-СДВР и заема длъжност
разузнавач, в група „престъпления против собствеността“, сектор ПКП на 02 РУ-СДВР. С
оглед на това същият от една страна заема длъжност в изрично посочена в чл.57, ал.1 ЗМВР
структура- областна дирекция, а от друга видно от представеното удостоверение е пряко
ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМВР, което го оправомощава да
извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането
е осъществено от компетентен орган. На следващо място заповедта за задържането е
издадена в писмена форма, и препис от същата е връчен на лицето, а жалбоподателят в
нарочна писмена декларация е удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със
задържането, както и кои от тях желае да упражни, с което формално е спазена процедурата
по самото задържане. Тук е мястото да се отбележи, че действително в заповедта за
задържане не е посочен реда за неговото оспорване, но това само по себе си не се отразява
на законността на същото, а от друга страна видно от факта на настоящото производство не
е ограничило правото на защита на задържаното лице.
Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на основание чл.72,
ал.1, т.1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по отношение на лице, "за което има
данни, че е извършило престъпление". В заповед рег.№ 226зз-2322/30.08.2021г., въз основа,
на която е осъществено задържането на жалбоподателя Д.А. обаче не се съдържат каквито и
да е конкретни фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на
обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото
на свободно придвижване на лицето. В издадената заповед единствено се сочат номер на
досъдебно производство и разпоредба от НК, но с това по никакъв начин, не може да се
приеме, че са изпълнени изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за
задържането, което отнесено към посоченото за това правно основание на чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпно
посегателство, чрез посочване най-малко на вида престъпление или в какво се е изразило
деянието на лицето. В настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в
заповедта се свеждат до цитиране на номер на ДП и цифров текст от Наказателния кодекс,
което съдържание само по себе си не носи каквато и да е допълнителна информация.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за
издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на
конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се
постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден
актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен
3
контрол върху тези съображения. В настоящия случай обаче такъв допълващ документ
липсва, като той не се съдържа в административната преписка, не е бил представен на
адресата на административния акт- жалбоподателя А., нито пък в рамките на настоящото
производство по съдебно оспорване на действията на полицейския орган. Предвид на това
не просто Заповед рег. № 226зз-2322/30.08.2021г. не отговаря на изискванията на чл.74, ал.2,
т.2 ЗМВР, като в нея не се съдържат фактическите основания за издаването й, но такива
въобще липсват в административната преписка. Нещо повече чрез този пропуск е нарушено
правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането
си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по
въпросите относно законността на задържането. С оглед на изложеното съдът намира, че
при задържането на жалбоподателя Д.А. са допуснати нарушения на процедурата, които в
съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините
за задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява достатъчно
основание за определя на задържането като незаконно от процедурна страна и отмяна на
издадената заповед. (в този смисъл и актуалната практика на АССГ, например Решение №
4355 от 01.07.2021г. по адм. д. № 2659/2021г., Решение № 4402 от 02.07.2021г. по адм.д.№
4952/2021г., Решение № 4441 от 05.07.2021г. по адм.д. № 4898/2021г., всички по описа на
АССГ).
Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване на
заповедта т.е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави невъзможен
съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането,
доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито
пък за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно
изричното тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, единствено при
наличието на мотиви "съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат с необходимата
основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на
обжалвания акт.", при това същите следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се
търсят в кориците на друго производство.
Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на Д. Л. АЛ. се явява
незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в друг документ са изложени
фактически основания за задържането, които да позволят на съда да извърши контрол върху
приложението на материалния закон или основателността на действията. Действително по
делото, при това по инициатива на самия жалбоподател е приложено извлечение от
цитиранато в заповедта досъдебно производство. Недопустимо е обаче чрез собствен анализ
на материалите от разследването, съдът да запълва празнотите в съдържанието на заповедта
и да замества волята на административния орган. Нещо повече, в настоящия случай данни за
извършено от жалбоподателя А. или дори от лицето, с което съжителства, престъпление, не
се откриват в материалите по ДП.
Не на последно място следва да се отбележи, че от материалите по досъдебното
производство не може да се извлече легитимна цел за ограничаване на свободното
придвижване на жалбоподателката. Задържането за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1,
т.1 ЗМВР представлява форма на административна принуда, като в зависимост от случая би
могло да се предприеме с цел осуетяване извършването на противоправно деяние или
прекратяване на вече започнало такова и отстраняване на неговите вредоносни последици,
наред с това същото може да бъде използвано и за извършване на неотложни действия с
участие на задържания, насочени към разследване на извършено от него престъпление. В
настоящия случай обаче не се констатира нито едно от тези основания, като по отношение
на извършените с участието на жалбоподателката действия по разследването- претърсване и
изземване, и обиск и изземване, то следва да се отбележи, че нито едно от тях не е налагало
нейното задържане. Видно от приложеното ДП същата е съдействала на органите на МВР
при извършване на претърсването в дома й, а обискът е могъл да бъде извършен на
4
основание чл.164, ал.1, т.2 НПК и без да се задържа лицето.
По тези съображения съдът намира, че извършеното на 30.08.2021г. задържане на
лицето Д. Л. АЛ. се явява незаконосъобразно, а процесната заповед следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК жалбоподателят има
право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено на един адвокат, и
заплатената държавна такса, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения
Договор за правна защита и съдействие от 03.09.2021г., от страна на жалбоподателя е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, а съгласно приложена вносна
бележка за разглеждане на жалбата е заплатена и държавна такса в размер на 10 лева.
Същото е в размер равен на минималния, определено по реда на чл.8, ал.2, т.3 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400 лева. Поради това
пълният размер на заплатената от жалбоподателя сума, както и внесената държавна такса за
разглеждане на жалбата следва да бъдат присъдени в негова полза и възложени в тежест на
административната структура, към която се числи органа, издал заповедта, а именно- СДВР.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на Д.Л. АЛ. по Заповед за задържане на лице
рег. № 226зз-2322/30.08.2021, като ОТМЕНЯ същата.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Д.Л. АЛ. сумата от 410 лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд-гр.София в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5