Р Е Ш Е Н И Е № 3970
22.10.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХIІ гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 6467/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение
по исково производство.
Делото е образувано по искова молба на М. В.Л.,
ЕГН **********,***, депозирана против „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37, с искане до съда да установи по
реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК недължимост между
страните на сума от 327.39 лева, представляващо доставено до обект на ищеца –
жилище в ***, и измерено с измервателна точка номер ***електричество.
Според
изложеното в исковата молба, ищецът е единственият призован наследник на баща си В.Л., с открито ***.
наследство. Той бил собственик на имота в ***, и потребител а доставяната там
чрез ИТН ***електричество, регистриран като клиент с клиентски номер ***; на
тази измервателна точка е монтиран електромер с фабричен номер ***.
През април 2019г., ищецът , освен редовните си
месечни сметки за доставено електричество , получил и допълнителна фактура № ***.,
ответното дружество претендира плащане на стойност от 327.39 лева на доставена
за изминал период от време, но неизмеренаа
електроенергия до имота му в с. ***. Твърди се обаче, че липсва каквото и да
било основание за извършване на едностранната корекция, тъй като не било ясно
дали електричество е реално доставяно, за какъв период от време, нямало
съставен или доведен до знанието на ищеца протокол за проверка, той не бил
канен да присъства на такава. Ищецът не бил собственик на електромера ,
монтиран на границата на собствеността му, чрез който обичайно се измервало
доставеното, нямал достъп до него , нямало негово виновно поведение, довело до неотчитане на цялото
доставено количество за периода. При проверката, ако такава изобщо имало , не
присъствали свидетели, а на ищеца изобщо не бил връчен протокола за
констатациите по време на проверката. Излага доводи за недължимост
на сумата и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че не дължи на ответника сумата от 327.39 лева по фактура № ***, с период на претендирана доставка от 01.06.2018г до 22.08.2018г. ( 82 дни )
Ответното дружество оспорва иска;
отговорът му е подаден в срока по чл.
131 от ГПК. Твърди различни факти – нямало извършвана в имота проверка или
корекция на сметките със задна дата, вместо това, фактурата била издадена за
редовно отчетена чрез изряден електромер месечна консумация, съобразно
договореното между страните. Моли иска да бъде отхвърлен.
Допустим отрицателен установителен иск с
правно основание в чл. 124 ал.1 от ГПК. Ищецът има интерес да установи недължимост на сумата независимо от причината за тази недължимост.
Предвид становищата и исканията на страните
и ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази следното :
Качеството на ищеца на единствен
наследник на В.Л.не е спорно по делото , а е и доказано от приложеното
удостоверение за наследници.
На 22.08.2018г служители на ЕВН
България Електроразпределение„ АД, (сега „Електроразпределение ЮГ” АД) извършват проверка на електромера с фабричен № ***, представляващ измервателна
точка номер ***, монтиран да измерва доставената до границата на имот в с. ***,
***електроенергия. Констатирало се при проверката, че е спазена схемата на
свързване на електромера, но същия бил демонтиран ( заменен). За проверката е
съставен констативен протокол № ***., подписан от наследодателя на ищеца. Електромера е демонтиран, поставен в безшевна
торба и изпратен за метрологична проверка (експертиза) в клон на Български
институт по метрология. При отварянето на електромера за целите на тази
проверка, се установило наличие на допълнително устройство за дистанционно
управление, монтирано в измервателната верига.
При
тези факти, съдът приема, че електромера, представляващ тази измервателна
точка, е бил така манипулиран чрез
поставеното устройство за дистанционно изключване, че да не отчита по –
голямата част от доставеното. В това отношение се кредитира протокола от
проведената от БИМ частна експертиза –
на основание чл. 57 и чл. 58 ал. 4 от Закона за измерванията , той съставлява
официален свидетелстващ документ, при което констатациите в него са задължителни
за съда. Съставена е и е доведена до
знанието на ищеца фактурата с номер № ***., касаеща
задължение за заплащане на неотчетената и начислена със задна дата
електроенергия, и по тези факти страните
не спорят.
Така, основния въпрос по делото всъщност е
дали ответника разполага със законово и/или договорено право едностранно да
коригира сметката на ищеца със задна
дата при наличие на неотчетено количество електричество.
В периода на процесните доставки,
така , както са посочени във фактурата, тоест, от 01.06.2018г до 22.08.2018г.,
действа Закона за енергетиката в редакцията си според ДВ, изм. и доп., бр. 38 от 8.05.2018 г., в сила от
8.05.2018 г.. тоест, след измененията на чл.98а
от ЗЕ /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./. Сам по себе си
той не урежда възможност за едностранна корекция на сметките в тежест на
другата страна при неточно отчитане на средството за търговско измерване, като
вместо това предвижда (чл. 91 и следващите ) отношенията между страните да се
уреждат от сделка , договор при публично известни общи условия,
и подзаконов нормативен акт, Правила за измерване на количеството на
електрическата енергия , какъвто обаче не е имало към периода на претендираните доставки – той е
отменен от Върховния административен съд , изцяло. Вярно е , че според § 2. от
приетите впоследствие нови правила за измерване на количеството на
електрическата енергия , „Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали възоснова на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход н а операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране“,
но тази препращата норма също не може да намери приложение, доколкото
към датата на съставянето на протокола изобщо отсъства ред за преизчисляване
със задна дата на дължимите за неотчетено електричество суми.
Оператора – ответник не може да се позове и на общите условия между
страните , за да обоснове основание за едностранна корекция на сметките между
страните. След посоченото по – горе
изменение на чл.98а ЗЕ в сила от
17.07.2012 г., в ал.2, т.6 е дадена възможност на доставчика да коригира
едностранно сметките си с крайния битов потребител, но само в случай, че в
общите условия е предвидено и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента. Такова няма , в
приложимите в периода липсва изрично уреден ред за уведомяване на клиента
/вж.решение № 173/16.12.2015г. по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и др. под./
Затова иска се явява
основателен. Той следва да бъде
уважен.
Разноските се присъждат в тежест
на ответника , предвид изхода на спора. Възражения
за прекомерност на договореното от адвоката на ищеца възнаграждение не могат да
бъдат споделяни , то е в минимален по тарифата по чл. 36 от ЗА размер.
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на „ЕВН България
Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37 ,че в
отношенията между страните, М. В.Л., ЕГН **********,***, не дължи на ответника плащане на сума от 327.39 лева, представляващо
доставено до обект на ищеца - жилище в ***,
***и измерено с ИТН ***електричество
за периода от 01.06.2018г до 22.08.2018г., за която сума е издадена
фактурата с номер № ***.
ОСЪЖДА „
ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, да заплати на М. В.Л., ЕГН **********,***,
сумата от 350 лева разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК