№ 901
гр. П***, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100929 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от “АЙ ТРЪСТ” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С*** ***, район „Т***а”, бул. „В***” №
***, Бизнес център „Б***“, сграда А, представлявано от управителя Ива Ш***, действаща
чрез пълномощника си — юрисконсулт В.М., срещу Т. Й. Д., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. П***, ул. „Я*** М*** № *** вх. А ет. 2 ап. ***.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че щецът „Ай Тръст“ ЕООД е бил във
валидно облигационно отношение с търговско дружество „Кредисимо“ АД, по силата на
което се е задължил да отговаря за задълженията на ответника Т. Й. Д., произтичащи от
договор за потребителски кредит № *** от 03.05.2017 г., сключен с цел предоставяне на
финансова услуга от разстояние. Твърди, че в изпълнение на договора за кредит
„Кредисимо“ АД е предоставил на ответника потребителски кредит в размер 400 лева, при
годишен лихвен процент 41,24%, формиращ общ размер на дълга 413,76 лева платим на 1
равна месечна вноска в размер на 413,76 лева. Твърди, че ответникът е извършил три
плащания чрез „Изипей“ АД, всяко от които в размер на 133,00 лева, съответно на
18.07.2017 г., на 05.09.2017 г. и 14.09.2017 г., както и едно, в размер на 132,00 лева на
02.11.2017 г., с които е извършила частично погасяване на задълженията по двете отделни
правоотношения с „Кредисимо“ и с „Ай Тръст“. Сочи се, че след извършените плащане на
02.11.2017 г. ответникът изпада отново в просрочие на задълженията си и няма последващи
вноски. Сочи се, че заемодателят направил разноски за извънсъдебно събиране на вземането
в размер на 42,05 лева.
1
Ищецът твърди още, че в изпълнение на поръчителството е платил на кредитора
„Кредисимо“ АД всички задължения на ответника, произтичащи от договора за
потребителски кредит, а именно –400 лева главница, 82,56 лева — договорна лихва за
периода от 01.10.2017 г. до 29.03.2018 г. и 42,05 лева - административни разноски. Поради
това счита, че е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу ответника Т.Д. до
размера на това, което е платил и претендира тази сума от ответника.
Ищецът твърди още, че е във валидно облигационно отношение с ответника Т.Д.,
произтичащо от договор за поръчка, по който е изпълнил задължението си да поръчителства
пред кредитора „Кредисимо“ АД за задълженията на ответника по горепосочения договор за
кредит, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца уговореното
възнаграждение в размер 113,84 лева. Претендира плащане на възнаграждението от
ответника.
Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение на тези вземания по
чл.410 от ГПК, издадена от РС П*** по ч.гр.д. № 2222/2020 г. Поради депозирано
възражение от ответника, иска от съда да установи съществуването на вземанията в размера
по заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на разноски в исковото и в
заповедното производство.
По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата от 400 лева –
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за забава от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането; сумата от 82,56 лева - договорна лихва за
периода от 01.10.2017 г. до 29.03.2018 г. и сумата 42,05 лева разноски за извънсъдебно
събиране на вземането и сумата от 113,84 лева – възнаграждение по договор за предоставяне
на лично обезпечение /поръчителство/.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или
процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която моли съда да уважи
предявената искова претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Т. Й. Д. не депозира отговор на исковата
молба.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява ответника и не
изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложените материалите, ч.гр.д. № 2222/2020 г. по описа на РС П*** е
било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със
заявител „Ай Тръст“ ЕООД и длъжник Т. Й. Д., ЕГН ********** от гр. П***, за издаване на
2
заповед за изпълнение за сумите от 400 лева - главница, ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 82,56 лева - договорна
лихва за периода от 01.10.2017 г. до 29.03.2018 г.; 42,05 лева - административни разноски;
113,84 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 03.05.2017 г.
В заявлението си, заявителят е посочил, че паричното вземане е неизпълнено парично
задължение, произтичащо от договор за кредит № *** от 03.05.2017 г., сключен между
„Кредисимо“ ЕАД – заемодател и ответникът Д. – кредитополучател, обезпечен чрез
сключен на 03.05.2017 г. договор за поръчителство. Съдът е уважил това заявление като е
издал за всички претендирани суми заповед № 983 от 31.08.2020 г., а длъжникът Д. е
депозирал в срок възражение по чл.414 ГПК.
Установява се, че на 03.05.2017 г. в гр.С*** между „Кредисимо“ АД и ответника Т.
Й. Д., е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който „Кредисимо“
АД се задължава да предостави на Т.Д. като кредитополучател потребителски кредит, в
размер и условия посочени в договора при условие, че подаденото от кредитополучателя
заявление е одобрено от „Кредисимо“ АД. Посочено е в чл.2, че договорът ведно с
приложенията към него, Общите условия за предоставяне на кредити и заявлението
представляват цялостно и единно споразумение между страните. В чл.4 ал.1 от договора е
предвидено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи
обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на
обезпечението/банкова гаранция при ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или
да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя
юридическо лице, в срок до 48 часа от подаване на заявлението, в който случай
одобряването на кредита става в срок от 24 часа от представянето на обезпечението. В ал.2
на чл.4 от договора е предвидена санкция за потребителя ако не представи обезпечение,
която се изразява в неодобряване на заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на
действие на договора между „Кредисимо“ и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е предвидено
още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е
14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда
действие. Предвидено е право на потребителя да погаси предсрочно изцяло или частично
задълженията си, както и да се откаже от договора при условията на т.VII.4.2 от ОУ. В
чл.17 е записано, че неразделна част от договора е приложение № 1-Условия на кредита. В
условията на кредита, посочени в Приложение №1 е посочено, че се отпуска потребителски
кредит с условие с револвираща лихва, представляващ кредитен продукт “Кредисимо до
заплата“; общ размер на кредита 400 лева; период на револвиране 30 дни, размер на
погасителната вноска 413,76 лева, падеж 02.06.2017 г.; лихвен процент по кредита от
41.24%; годишен процент на разходите /ГПР/ от 50% и общ размер на плащанията от 413,76
лева. В т.10 от Приложение №1 са уговорени условията на гратисния безлихвен период за
погасяване на кредита.
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между „Ай
Тръст“ ЕООД и Т.Д., в който е посочено, че потребителят Д. е подал заявление за
3
потребителски кредит до „Кредисимо“ АД като е подписал договора за потребителски
кредит /ДПК/ и ОУ при условията, посочени в договора при предоставяне на обезпечение на
задълженията си под формата на поръчителство. В предмета на договора за предоставяне на
поръчителство поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение
на всички негови задължения /чл.1 ал.1/ по ДПК, а именно-връщане на предоставената сума
по кредита от 400 лева плюс възнаградителна лихва, плюс всички дължими разноски по
сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при просрочие
на плащанията по договора. В чл.3 ал.1 е предвидено, че поръчителят е длъжен при
писмено поискване от „Кредисимо“АД да плати всички изискуеми задължени на
потребителя, като поръчителят е длъжен да уведоми потребителя за размера на
задължението и за искането за плащане, както и за извършеното плащане от поръчителя,
вместо потребителя. Изрично в чл.4 ал.1 от договора е предвидено право на възнаграждение
за изпълнение на задълженията по договора плюс възстановяване на сумата на платените от
поръчителя задължения за потребителя по ДПК и законна лихва върху платената от
поръчителя сума за периода от деня на плащането на задължението на потребителя към
Кредитора до възстановяване на сумата,както и разноските, направени от поръчителя след
уведомяването на потребителя за искането на кредитора. Съгласно чл.8 ал.1 от договора
потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на
задълженията на потребителя по ДПК съгласно Приложение №1, предвиждащо размер на
възнаграждението на поръчителя в размер на 118,98 лева с падеж на 02.06.2017 г. или
цената на поръчителството е равна на отпуснатия кредит. Съгласно чл.8 ал.5 от раздел IV
“Възнаграждение“ е предвидено „Кредисимо“АД да приема вместо поръчителя изпълнение
на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички
вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин
сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
„Кредисимо“АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с
внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, тоест най-
обременителното и най-тежко задължение на потребителя, явяващо се това по ДПК се
определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на
поръчителя като всички плащания се извършват в полза кредитодателя „Кредисимо“ АД.
Според сключения договор за поръчителство на същата дата, на която са сключени
другите два договора 03.05.2017г. между кредитора „Кредисимо“АД и „Ай Тръст“ ЕООД,
поръчителят отговаря пред Кредисимо за изпълнението на всички задължения на
потребителя по ДПК, включително лихва за забава,всички разноски за извънсъдебно или
съдебно събиране на вземанията на кредитора,като съгласно чл.4 ал.1 поръчителят се
задължава при писмено поискване от „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения
на потребителя по ДПК. Плащането на дълга следва да се извърши от поръчителя в срок от
5дни от получаване на писменото искане. В раздел VI“Допълнителни условия“, в чл.12 ал.2
е предвидено, че в случай,че извършеното плащане по договора за поръчителство е в размер
4
недостатъчен за пълно погасяване на всички задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит, погасяването се извършва като се започне от най-старото в рамките
на съответния ред задължение по чл.12 ал.1. За всички посочени договори е отразено, че
същите са сключени чрез размяна на електронни волеизявления ,подписани от всяка от
страните с електронен подпис съгласно ЗЕДЕП.
В Общите условия, в раздел Х „Забава. Предсрочна изискуемост“ е предвидено, че
„Кредисимо“АД има право на обезщетение за всички направени от дружеството разходи за
съдебно и извънсъдебно събиране на просроченото вземане по кредита, като при забава в
плащането на погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действаща законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането, направено от
„Кредисимо“.
Установява се, че от кредитора „Кредисимо“ АД е изпратена и получена лично от
ответника -потребител Т.Д. срещу положен подпис, чрез „Изипей“ АД сумата от 400 лева на
дата 03.05.2017 г. представляваща заемната сума, за което е съставена разписка №
07000574723254/03.05.2017 г., представена в производството в оригинал /л.106/. Полагането
на подпис от потребителя и получаването на сумата не е оспорено от ответника по иска.
Към исковата молба е приложено подадено онлайн заявление № *** от 03.05.2017г.
до „Кредисимо“ АД за отпускане на кредит, в размер на 400 лева от ответника.
Приложено е уведомление от „Ай Тръст“ до ответника, в което е посочено, че в срок
до 5 работни дни от получаването на искането от „Кредисимо“ ЕАД, ще заплати всички
дължими суми по процесния договор на потребителски кредит, както следва – главница в
размер на 400 лева, договорна лихва 82,56 лева, административни такси – 42,05 лева.
От уведомление изходящо от „Ай Тръст“ ЕООД и адресирано до ответника, е
посочено, че задълженията на последния към „Ай Тръст“ ЕООД са в общ размер от 638,45
лева, от които 400 лева главница, договорна лихва 82,56 лева, административни такси –
42,05 лева и възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на
113,84 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй
като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от
предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, която не е
влязла в законна сила. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването
вземанията, обективирани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение към
датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица
5
влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително
удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск с правно
основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на
съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи, съществуването на
вземането, чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален
установителен иск за установяване на вземането, когато в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение длъжникът възрази срещу нея, за да бъде установено със сила на присъдено
нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното
производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от момента на подаване на
заявлението.
Установява се от доказателствата по делото, че ответникът Т.Д. е кандидатствал
онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ АД за което от негова страна
е депозирано онлайн заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет
страницата на кредитора. Заявлението съдържа и лични данни на заявителя, известни само
на него като трите имена, ЕГН, настоящ адрес, мобилен телефон за контакт, месторабота,
номер на лична карта, имейл адрес, имената на лице за допълнителен контакт и телефон.
Тези данни са посочени лично от заявителя Т.Д. тъй като само той разполага с тях.
Доказателства за противното не са ангажирани. Освен тях, са посочени основните
параметрите на искания кредит, като размер на заемна сума, отпускането й при
предоставяне на гаранция, вид на кредита, размер на вноската и падежна дата. Заявлението е
заведено с номер и дата при кредитора № *** от 03.05.2017 г.. На същата дата до заявителя
на посочения от него имейл адрес е изпратен проект на договора за кредит с Приложение
№1, Общите условия, погасителен план и Стандартния европейски формуляр/СЕФ/.
Изпращането на тези документи от кредитора на потребителя по електронен път се
установява от приложените като кореспонденция електронни волеизявления. Отпусната в
заем сума от 400 лева е предоставена на заявителя на същата дата на която е подадено
заявлението, изплатена директно на заявителя чрез „Изипей“ АД за което е съставена
разписка от 03.05.2017г. подписана лично от получателя на сумата. Няма спор, че
задължението на кредитополучателя е изплатено вместо него от поръчителя „Ай Тръст“
ЕООД на кредитора „Кредисимо“ ЕАД. Действията на ответника по онлайн кандидатстване
за отпускане на кредит от „Кредисимо“АД, съгласно Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, и имащ качеството автор на електронното
изявление, който е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а
титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното
изявление /чл.4/, както и качеството му на адресат /чл.5/ на електронното изявление, който
може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления
или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило
да получи изявлението в електронна форма /чл.12 от ДПК/; че електронното изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
6
преобразуване, разчитане и представяне на информацията /чл.2 ал.1/ и че електронен
документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910 /2014г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива № 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), за който писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление
/чл.3/, каквито документи са съставени и приложени по делото, означава, че между Т. Й. Д. в
качеството си на потребител и кредитодателя „Кредисимо“ АД е възникнало облигационно
заемно правоотношение по силата на което за отпуснат кредит от 400 лева, потребителят се
е задължил да върне общо сумата от 413,76 лева, като във връзка с учреденото
поръчителство в полза на кредитора „Кредисимо“ АД от „Ай Тръст“ ЕООД, който като
поръчител да отговаря солидарно заедно с длъжника Д. за задължението му към кредитора,
на поръчителя е уговорено възнаграждение за поръчителство в общ размер на 118,98 лева,
платимо от потребителя, като за всеки нов период на револвиране дължимото
възнаграждение е отново в размер на 118,98 лева.
Сключеният онлайн Договор за потребителски кредит /ДПК/ № *** от 03.05.2017 г. е
валиден и действителен, отговаря на изискванията на чл.9, чл.10, чл.11 и чл.12 и
следващите от ЗПК и на чл.143 от ЗЗП, и не съдържа неравноправни или недействителни
клаузи, водещи до нищожност на целия договор, поради което следва да се приеме, че
потребителят Т.Д. е неизправна страна по този договор, и дължи връщане на
предоставената му в заем сума от 400 лева плюс начислената възнаградителна лихва от
82,56 лева представляваща печалбата на кредитора, който отпуска заема, като се съобрази и
факта, че кредиторът е небанкова финансова институция, и за него е по-трудно да набавя и
осигурява финансов ресурс за да извършва своята дейност по кредитиране, за разлика от
една банкова институция, която свободно извършва влогонабиране. Плащането на дълга от
поръчителя вместо от потребителя длъжник е установено от неоспорените доказателства по
делото, поради което потребителят Т.Д. дължи тези суми на поръчителя “Ай Тръст“ ЕООД
изпълнил вместо него задължението му по ДПК към кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.
Във връзка с горното претенцията за главницата и за договорната лихва са
основателни изцяло. Неоснователни са останалите претенции- за сумата от 42,05 лева –
административни разноски и за 113,84 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство.
Съгласно предварително изготвените от кредитора Общи условия /ОУ/ за
предоставяне на кредити, регламентиращи общите правила при които „Кредисимо“ АД,
извършва дейност по предоставяне на кредити на физически лица, утвърдени с Протокол от
заседанието на Съвета на Директорите на акционерно дружество от 21.11.2016 г. и
изменени на 13.01.2017 г., в сила от 16.01.2017 г., тоест около 4 месеца преди да бъде
сключен договора за потребителски кредит /03.05.2017 г./, е записано в чл.12, от Раздел ІІІ
„Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, че кредитополучателят може да предостави
7
обезпечение на кредита, което по вид се определя от кредитополучателя, а срокът за
предоставяне му-от кредитодателя, като това може да бъде банкова гаранция в размер,
покриващ всички задължения на кредитополучателя по договора, представена в 10-дневен
срок от подаване на заявлението, платима от банката в еднодневен срок от искането на
кредитора „Кредисимо“АД или безусловно да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с поръчител в срок от 48 часа или само до два дни от подаване на
заявлението. В Общите условия, Раздел IV. “Оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя и одобряване на заявлението“, в чл.4 е записано, че при одобряване на
заявлението „Кредисимо“АД ще уведоми кредитополучателя на указания от него имейл
адрес или телефонен номер чрез SMS позвъняване. Въпросът за обезпечаването на кредита с
поръчителство е доразвит в договора за потребителски кредит /чл.4/ като потребителят е
ограничен в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да
бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице /по списък/, тоест
физическите лица са елиминирани без съгласието на кредитополучателя като възможни
негови поръчители, което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да
обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. Нещо повече, правните
последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят иска такова,
води като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит /чл.4
ал.2/. Въпреки „свободният избор“ на потребителя да поиска или не поиска обезпечение,
кредиторът прилага двоен стандарт в отношенията си с кредитополучателя-ако
потребителят поиска обезпечение и такова се даде, заявлението се разглежда за 24 часа от
предоставянето на обезпечението, а ако не поиска обезпечение се чака цели 14
/четиринадесет/ календарни, като по този начин се принуждава потребителят да иска
обезпечение с оглед с близо 14 /четиринадесет/ пъти по-бързо във времево изражение
разглеждане и отпускане на кредита, с оглед необходимостта от получаване на искания бърз
времеви кредит.
Институтът на поръчителството е доразвит и в сключен договор за поръчителство
/ДП/ с точно определен и избран от кредитодателя „Кредисимо“ АД поръчител на
03.05.2017 г. в лицето на „ Ай Тръст“ ЕООД и без страна по него да е потребителят, по
чието искане принципно се иска обезпечението. В този договор, изрично е отразено в буква
“г“, че поръчителят е включен в оповестения от „Кредисимо“ АД списък на лицата, от
които дружеството приема поръчителство за задълженията по отпуснати от
„Кредисимо“АД потребителски кредити, тоест налице е предварително наложена
идентификация от кредитора кой може и кой не може да бъде поръчител по отпускани от
него кредити като обезпечение, без да се отчита интереса на потребителя Т.Д., а само този
на кредитодателя и на поръчителя. Последното води до неравнопоставеност в правата и
задълженията на кредитора и потребителя, като в случая правата на потребителя изобщо не
са защитени по някакъв начин, защото той няма свободата и неограничената възможност да
избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към
кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор
8
за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя за
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД.
В чл.4 от ДПП, е предвидено, че поръчителят има право на възнаграждение за
изпълнение на задълженията по този договор, както и да иска от потребителя
възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на потребителя по ДПК,
със законна лихва и разноските направени от поръчителя. Размерът на възнаграждението за
обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по ДПК /тоест
възнаграждение само за даваното обезпечение, независимо от това дали ще се стигне до
активиране на самото обезпечение при неизпълнение от потребителя по същество/, е
посочен в Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство /ДПП/, според
което при предоставено поръчителство за кредит от 400 лева, дължимото възнаграждение на
поръчителя до крайния падеж- 02.06.2017 г., е в размер на 118,98 лева, като за всеки нов
период на револвиране дължимото възнаграждение е отново в размер на 118,98 лева, тоест,
възнаграждението за поръчителя е само за да подсигури обезпечението и без дори да се
приведе в изпълнение този обезпечителен институт и реално потребителят да не се ползва
от него за срока на действие на ДПК. Освен това, в договора за поръчителство, сключен
между кредитодателя и поръчителя и без участието на потребителя, е предвиден специален
ред за извършване на плащанията от поръчителя по договора за поръчителство и други
договори за поръчителство в хипотеза на недостатъчен размер на плащанията и без посочен
за кой от договорите се отнася плащането, като плащанията се извършват съответно и в
поредност-разноски по съдебно и извънсъдебно събиране на вземанията; лихва за забава
или друго предвидено в договора обезщетение за неизпълнение; разноски във връзка със
сключването и изпълнението на ДПК; възнаградителна лихва и на последно място главница
/последното е най-обременителното задължение по ДПК-чл.12 от Раздел VІ на ДП/. Този
ред на погасяване е в изключителна полза и в интерес на кредитора и във вреда на
потребителя, защото най-обременителното за него задължение /главницата/, е лихвоносно и
по него ще се начислява лихва до последния ден на плащането.
В договора за предоставяне на поръчителство е предвидена и възможност плащането
на възнаграждението от потребителя на поръчителя да става чрез кредитодателя (като
овластено от поръчителя лице), както и е изрично предвидено приоритетно погасяване на
вземането за възнаграждение за обезпечението при недостатъчен размер на платената сума
за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“АД и на
задълженията му към поръчителя, като приоритетно се погасяват задълженията към
поръчителя. Тоест, погасяването на възнаграждението за неактивирано и реално
неизползвано обезпечение се погасява с приоритет в ущърб на потребителя, който има най-
обременителното си задължение към кредитодателя- задължението да върне стойността на
кредита. В случая, уговорките по възнаграждението на поръчителя в ДПК, ДП и в ДПП са в
непосредствена полза да обслужват интересите на кредитодателя /“Кредисимо“ АД/ и
поръчителя /“Ай Тръст“ ЕООД/ и същите имат характеристиките на „свързани лица“, /едно
и също седалище и адрес на управление на ЕООД и АД, като кредиторът „Кредисимо“ ЕАД
9
е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД-виж данните от
Търговския регистър/, и като потребителят плаща възнаграждението дори и без примерно да
се възползва от обезпечението само поради факта, че е поискал да има поръчител само и
само за да получи кредита за 24 часа, а не за след 14 /четиринадесет/ календарни дни.
От анализа на доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се
налага извода, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне с него, особено като се има в предвид, че едноличен собственик
на капитала на дружеството/поръчител/-ищец както се посочи, е кредитора на длъжника по
договора за кредит, поради което юридическото лице-поръчител, което е предварително
одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води от само себе си до
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на
изискването за добросъвестност, като в частност лишава длъжника от право на избор и
възможност за индивидуално договаряне. Макар по закон /ЗПК/ кредитодателят като
финансова институция да е длъжен да оцени платежоспособността на потребителя в
съответствие с изискването на чл.16 ал.1 от ЗПК, а с акцесорния договор/договора за
поръчителство/ се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника срещу заплатено възнаграждение от последния, което е в
противоречие с цитираната разпоредба на закона. Доколкото е налице нарушаване на
повелителни разпоредби от ЗПК и ЗЗП, договорът за поръчителство се явява недействителен
по отношение на длъжника. Фактът, че се касае за възмезден договор за поръчителство,
прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката на чл.16 от ЗПК, за която
потребителят не дължи такси, съгласно чл.10а ал.1 и ал.2 от ЗПК. Предвид изложеното
налага се извода, че вземането за поръчителство се основава съответно на неравноправна
клауза за потребителя. Макар отношенията между кредитора и длъжника да са предоставени
като регламентирани от отделни договори /ДПК и ДП, ДПП/, в същност от изложените
факти и основания се налага извода, че се касае за свързани и обусловени правоотношения,
които не могат да съществуват самостоятелно. Налице е договорна обвързаност между
кредитора и поръчителя с изрична уговорка за приоритетно заплащане на възнаграждението
по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Както и е налице дълг
по кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни плащания и те следва да се разглеждат
като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното
правоотношение в отделен договор, ясно се установява целта да се заобиколи закона и
забраната за уговаряне допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на
договора, съгласно чл.10а ал.2 от ЗПК. Клаузите по договорите следва да се тълкуват в
посока, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното
правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита; че в
случая таксата /възнаграждението за поръчителя/ не е включена в предвидения по договора
ГПР /годишен процент на разходите/, а ако бъде изчислена стойността му с този разход ще
надвиши съществено максималния допустим размер по чл.19 ал.4 от ЗПК-петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения в левова и валута по ПМС на Р. Б***
10
/определен без възнаграждението на поръчителя ГПР по ДПК е 50%, тоест предварително
заложен максимум/. Както се посочи плащането на тази такса /възнаграждение/ е
уговорено като приоритетно, дори преди плащането на основното задължение по
кредитното правоотношение, от което недвусмислено се налага извода, че неговата пряка и
непосредствена цел е да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в насрещната
престация, което като последица води до неоснователно обогатяване за кредитора-както за
кредитодателя, така и за поръчителя. Независимо от факта, че подобен начин на
обезпечаване на вземането може да се отнесе като нормален начин, който е разбираем и
наложил се в практиката, е съвършено ясно, че с него в същност се цели да се постигне
гарантиране на сигурен доход без насреща да е престирана услугата-поръчителството, още
повече, че възнаграждението е уговорено като дължимо предварително, преди и без да се
знае дали изобщо длъжникът ще прибегне към тази възможност. По този начин на практика
с възнаграждението се предвижда допълнителна такса за услуга, без яснота дали същата
реално ще се предостави, което представлява абсолютно противоречие с чл.10а ал.4 във
връзка с ал.2 от ЗПК и на това основание се касае за нищожна клауза по смисъла на чл.21
ал.1 от ЗПК и до колкото при забава на потребителя кредиторът има право само на
законната лихва върху неплатената в срока сума за времето на забавата и всякакви други
уговорки са нищожни, което влече нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство, доколкото клаузите по обезпечението са иманентно присъща част от
съдържанието на ДПК -чл.11 ал.1 т.18 от ЗПК и е следвало безусловно да се включи и да
бъде инкорпорирано в ДПК и на договореното обезпечение,което в случая не е сторено,
което обаче не променя наличната връзка и зависимост от договорите, сключени между
потребител, кредитодател и поръчител във връзка с възникналото потребителско
правоотношение. Следователно претенцията за заплащане на възнаграждение за
обезпечаване на изпълнението на задълженията на потребителя по ДПК чрез поръчителство
е неоснователна.
По същия начин стои въпроса за претендираните административни разноски. Същите
представляват допълнителна скрита печалба за кредитора и са свързани с управлението на
кредита, поради което същите следва безусловно да бъдат включени в ГПР, каквито данни в
случая не са налице. По своя характер и естество тези административни разходи не
представляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК и не следва да се
признават на кредитора като разходи извън ГПР.
Предвид изложеното по отношение на възнаграждението за поръчителство и
процесните административни разходи, претенциите следва изцяло да се отхвърлят като
неоснователни. /В този смисъл Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.д. № 506/2020 г. по описа
на ОС Пазарджик/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят
сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска. Ищецът е направил
разноски в общ размер от 200 лева – 75 лева в заповедното производство и 125 лева в
11
исковото производство /съгласно представения списък за разноски и нарочното искане в
молба с вх. № 12898/12.07.2021 г./ да се присъдят разноски съгласно представения списък.
Съразмерно на уважената част от исковата претенция в полза на ищцовото дружество се
дължат разно с общ размер на 164,34 лева, от които 102,71 за разноски в исковото
производство и 61,63 лева в заповедното производство за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция, но
такова искане не е направено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Й. Д., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. П***, ул. „Я*** М*** № *** вх. А ет. *** ап. ***, че съществува
вземане в полза на ищеца “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С*** ***, район „Т***а”, бул. „В***” № ***, Бизнес център „Б***“, сграда
А, представлявано от управителя И*** Ш***, в размер на 400 лева главница и 82,56 лева —
договорна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 29.03.2018 г. по Договор за потребителски
кредит № ***/03.05.2017 г., сключен между „Кредисимо“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С***, район „Т***а“, бул.“В***“ №***, (сграда А), ет.***, Бизнес
център „Б***“ и Т. Й. Д.; договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 03.05.2017
г. между „Ай Тръст“ ЕООД и Т. Й. Д. и договор за поръчителство от 03.05.2017 г., сключен
между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 983 от 31.08.2020 г. по ч.гр.д. №
2222/2020 г. по описа на РС-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София ***, район „Т***а”, бул. „В***” № ***, Бизнес център „Б***“,
сграда А, представлявано от управителя И*** Ш*** срещу Т. Й. Д., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. П***, ул. „Я*** М*** № *** вх. А ет. *** ап. ***, за приема на
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 113,84 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на лично обезпечение /поръчителство/ от
03.05.2017 г. и за заплащане на сумата в размер на 42,05 лева –административни разноски,
като неоснователен, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 983 от 31.08.2020 г. по ч.гр.д. № 2222/2020 г. по описа на РС-
Пазарджик..
ОСЪЖДА Т. Й. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Я***
М*** № *** вх. А ет. *** ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ***, със
12
седалище и адрес на управление: гр. С*** ***, район „Т***а”, бул. „В***” № ***, Бизнес
център „Б***“, сграда А, представлявано от управителя И*** Ш***, сумата в общ размер на
164,34 лева, представляваща съдебни разноски в заповедното и исковото производство,
съразмерно на уважената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13