№ 1259
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500877 по описа за 2023 година
С решение № 50174/20.03.2023г. на ВКС , ТК, II т.о., постановено по т.д.
№ 2137/21г. е отменено решение на САС по гр.д. № 1813/20г. в частта, в
която искът по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ за обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен над 40000лв. до 120 000лв. и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Въззивното производството е образувано по жалба на ЗАД „ ОЗК-
Застраховане“ АД срещу решение № 6913/ 10.10.2019г. на СГС, ГО, 3 състав,
постановено по гр.д. № 13418/16г. в частта, в която е уважен иск по чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/.
Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от П. В. В. в
частта, в която е отхвърлен искът му по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ до предявения
размер от 150 000лв. като частичен от 200 000лв.
Жалбоподателят ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД твърди, че в атакуваната
от него част първоинстанционното решение е постановено в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Има несъответствие между
приетите по делото доказателства и изводите в него. Присъденото
1
обезщетение е прекомерно като не е отчетена възрастта на починалия и на
ищеца. Неоснователно е прието, че няма съпричиняване от страна на
пострадалия. Неправилно съдът не е приложил Регламент ЕО 864/2007г. на ЕП
и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения
/РимII/. Съгласно чл.43 от КМЧП съдът е длъжен да установи служебно
съдържанието на чуждото право и относимите правни норми. Неправилно
първоинстанционният съд не е приел, че и пострадалият има принос за
настъпилия вредоносен резултат.
Затова моли въззивният съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Жалбоподателя П. В. поддържа, че правилно е прието липса на
съпричиняване от страна на починалия. Неправилно е определен размерът на
обезщетението и не е съобразена икономическата конюктура в страната и
инфлацията. Съдът не е взел предвид лимита на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ .
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната
от него част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск до
150 000лв.
В депозиран писмен отговор П. В. и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата на застрахователя. Счита я за
неоснователна. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 от
ЗАдв.
ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата на ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. В исковата молба
ищецът П. В. твърди, че на 16.11.2015г. в гр. Болцано, Република Италия на
паркинга на фирма Шлерн Тир сас, намиращ се на ул. „Виа Зуег“ № 6 е
настъпило ПТП между баща му В. Л. като пешеходец и тежкотоварен камион
влекач „ Ивеко Стралис“ с рег. № ***, собственост на „София Лог“ ООД,
управляван от Т. М.. Последният около 17.30 ч. е предприел маневра
2
паркиране на камиона без да уведоми за това В. Л. и без да се увари, че около
и зад МПС няма хора. Извършвайки маневрата видял обувките на Л. пред
камиона, при което е спрял и слязъл от него. Образувана е пр. пр. №
2015/009216 по описа на Прокуратурата на гр. Болцано за престъпление по
чл.589, ал.1 и ал.2 от НК на Р Италия срещу водача Т. М.. Починалият е баща
на ищеца няма вина за настъпване на инцидента. След научаване за смъртта
му ищецът получава замайване, което кара близките да го заведат в Спешна
помощ- гр. Плевен. Останал е без своя обичан баща. Мъката му е
неописуема. Ищецът е изпаднал в тежка депресия. Към момента на ПТП за
товарния автомобил е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника за периода 11.02.2015г. до 10.02.2016г. Затова
ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150 000лв. като частичен иск от 200 000лв.,
в едно със законната лихва от 16.11.2015г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срок ответникът ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД оспорва иска. Прави искане за спиране на производството
на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. Оспорва вината на водача Т. М.
за настъпване на произшествието, като твърди, че той няма такава. Счита, че
вина за настъпване на смъртта е само на В. Л.. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, тъй като той е бил
лицето, което е трябвало да сигнализира на водача за опасност при
извършване на маневрата. Пострадалият не е положил грижа за собствената си
безопасност. Оспорва механизма на ПТП, настъпило на 16.11.2015г. и размера
на иска.
Безспорно е, че на 16.11.2015г. е настъпило описаното в исковата молба
произшествие на територията на гр. Болцано, Република Италия. Във връзка с
него са представени писмени доказателства от компетентните органи на
държавата, където е настъпил деликта, заключение от аутопсията на В. Л.,
установяващо причината за смъртта му, фотоалбум.
Безспорно е, че ищецът е син на починалия В. П. Л., както и че
последният е починал на 16.11.2015г. в гр. Болцано, Република Италия.
С влязла в сила присъда от 21.03.2017г. Т. М. е признат за виновен за
това, че по непредпазливост и небрежност е причинил смъртта на В. Л.,
3
поради нарушаване на правилата за движение по пътищата.
Не се спори, а и видно от приетата справка от Гаранционния фонд е, че
за товарния автомобил с рег. № *** е имало застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество и е била валидна към момента на
ПТП.
Допуснатата автотехническа експертиза е посочила механизма на
произшествието, причините за настъпването му, предотвратимостта на удара
от страна на водача. Според експерта мястото на удара не може да бъде
определен с точност поради липсата на протокол за оглед.
Допусната медицинска експертиза е посочила причината за смъртта на
В. Л. и че тя е в причинна връзка с ПТП.
Приета е психиатрична експертиза, която е посочила, че ищецът е
преживял остра стресова реакция от смъртта на баща си, последвана от
тревожно-депресивни оплаквания, за които е приемал антидепресанти. Към
момента той не страда от психично заболяване. Тревожно депресивното
състояние с реактивен характер постепенно е отзвучало като няма обективни
данни за продължителността му.
Съдът възприема заключенията като компетентни, обективни и
безпристрастни, основаващи се на науката и професионалния опит на
експертите.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят В.а е съпруга на ищеца и желае да свидетелства. Посочва,
че тя е научила първа за катастрофата. П. В. е разбрал след като тя му е казала.
Това му се е отразило тежко. Вдигнал е кръвно налягане, което не е спаднало
и са потърсили лекарска помощ. Целият е треперел, езикът му се е подул,
устните му са започнали да се обръщат. Ищецът и баща му са поддържали
близки отношения. Живеели са заедно. Около една година ищецът е бил
много неспокоен и се е консултирал с психолог, който му е изписал
антидепресанти. Приемал ги е около една година. Сега понякога вдига
кръвно налягане, много е притеснен, когато става въпрос за случилото се.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Преценява ги при
условията на чл.172 от ГПК, поради близките отношения между него и ищеца,
4
но ги счита за достоверни и убедителни.
Въз основа на съдебна поръчка е разпитан Т. М. от съда в гр. Болцано
на 08.02.2018г. и 16.05.2019г. В показанията си той е дал обяснения за пътния
инцидент на 16.11.2015г., обстоятелствата, при които е настъпил, както и
какви маневри е трябвало да извърши П. Л.- а именно да паркира МПС
назад на определено място.
Съдът възприема показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.
В хода на процеса са събрани и други писмени доказателства с оглед
твърденията и възраженията на страните.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск за
неимуществени вреди.
При първото разглеждане на делото пред въззивния съд е приложено
италианското законодателство, относимо към спора. С въззивното решение е
прието, че искът е основателен за 100 000лв., както и че е налице
съпричиняване на вредите от страна на починалия П. Л. в обем от 60%.
Присъдени са 40000лв. В тази част решението на САС по гр.д. № 1813/20г. е
влязло в сила.
Пред настоящата инстанция с оглед на дадените указания в
отменителното решение на ВКС е издирено италианското законодателство
във връзка с възражението на съпричиняване и начина на определяне на
обезщетението за неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП
5
срещу причинителят на вредите или неговият застраховател. Пострадалият
или неговите близки, могат да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер
отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Няма спор, че ищецът П. В. е син на починалия при пътния инцидент на
16.11.2015г. в гр. Болцано, РИталия, В. Л.. Неговото субективно материално
право да получи обезщетение следва да се преценява и при условията на
италианския закон. На основание чл.43 от КМЧП съдът има задължението
служебно да установи съдържанието му, отнасящо се до правото на иск за
обезвреда за настъпил деликт при ПТП, за начина на определяне на
обезщетението и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Съгласно чл.4 от Регламент ЕО 864/2007г. /Рим II/ приложимото право към
извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава
е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт. Разпоредбата на чл.15 от този
регламент определя обхвата на приложимото право, а чл.18 урежда прекия иск
срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси. В случая КЗ
/отм/ като национално право, приложимо към застрахователния договор,
предвижда пряк иск на пострадалото лице срещу застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ -чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Съгласно чл.144 от Законодателно постановление № 209/2005г. увреденото
лице при пътен инцидент, причинен от движение на превозно средство, има
право да подаде пряк иск за обезщетение за вреда срещу застрахователното
дружество на лицето с гражданска отговорност. И италианското
законодателство признава право на ищеца на пряк иск срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“. Практиката на касационната
инстанция на РИталия предвижда, че право на обезщетение за
неимуществени вреди в следствие на смърт на близък човек, имат най-
близките роднини- съпруг, деца и родители. В определени случаи това право
може да се разшири към братя, сестри и или други роднини, при наличие на
значима емоционална връзка. Поради изложеното ищецът П. В., като лице от
кръга на най-близките роднини на починалия В. Л., е активно легитимиран
6
да предяви пряк иск по отношение на ответника за репариране на вредите от
смъртта на баща му.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. С
влязла в сила присъда е установена вината на Т. М., водач на товарния
автомобил „Ивеко“, управлявал го на 16.11.2015г. Влязлата в сила присъдата
на италианския съд като съд на държава – членка на ЕС, се признава от
съдилищата на Република България в съответствие с чл.4, ал.3, чл.463, ал.1
НПК и чл.8, ал.2 от НК, без да е необходимо да е проведена процедурата
във връзка с нейното изпълнение. Тя е задължителна за съда, разглеждащ
гражданските последици от деянието, а именно: дали то е извършено,
противоправността му и виновността на дееца. Той е признат за виновен за
настъпилата, поради небрежност от негова страна, смърт на В. Л.. Поради
това следва да се приеме, че елементите от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД са установени. Не се спори и по отношение на механизма на ПТП.
Безспорно е, че има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
тежкотоварен автомобил „Ивеко“ към датата на ПТП. Поради което
застрахователят е пасивно материално и процесуално легитимиран да
отговаря по предявения иск. С влизане в сила на първоинстанционното
решение е формирана сила на пресъдено нещо относно горните
обстоятелства.
Спори се относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и
по основателността на възражението за съпричиняване.
Според Решение от 05.09.2023г. по дело № С-86/23г. на СЕС чл. 16 от
Регламент „Рим II“ трябва да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба,
която предвижда, че обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от
близките роднини на починало при пътнотранспортно произшествие лице, се
определя от съда по справедливост, не може да се счита за „особена
повелителна норма“ по смисъла на този член, освен ако — когато
разглежданото правно положение има достатъчно тясна връзка с държавата
членка на сезирания съд — въз основа на подробен анализ на текста, общата
структура, целите и контекста на приемането на тази национална разпоредба
7
сезираната юрисдикция констатира, че нейното зачитане се счита от решаващо
значение в рамките на правния ред на тази държава членка, тъй като
преследва цел за защита на съществен обществен интерес, която не може да
бъде постигната чрез прилагане на правото, определено съгласно член 4 от
този регламент. В този смисъл следва да се приложи италианския закон при
определяне на размера на обезщетението.
Съгласно чл.1226 от ГК на Република Италия, ако вредата не може да
бъде доказана с точна стойност, съдията я определя по справедливост. Т.е.
обезщетението за неимуществени вреди се определя на принципа на
справедливостта. Тя не е абстрактно понятие. Съгласно практиката на
касационния съд на Италия всяка ситуация следва да се оценява конкретно
като основните критерии са: интензитет на емоционалната връзка, тежестта на
преживяната болка и семейна ситуация. Т.е. оценяват се отношенията между
починалия и лицето, претендиращо неимуществени вреди, както и как
загубата се е отразила на близките роднини на загиналия. В хода на процеса
не се събраха доказателства, установяващи, че в Република Италия има приети
конкретни размери на обезщетения за неимуществени вреди при смърт на
близък в резултат на пътен инцидент. Становището на компетентния
италиански орган е, че няма задължителни таблици в този смисъл. Затова
обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от П. В., подлежи на
определяне на принципа на справедливостта, изведен в чл.1226 ГК на Италия
и съобразно доказаните вреди в процеса.
На основание чл.154 от ГПК всяка страна има задължението да
докаже всички факти, от които черпи за себе си благоприятни правни
последици. В това се състои тежестта на доказване. Затова ищецът е длъжен
да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими
доказателства, претърпените от него болки и страдания от смъртта на неговия
близък родственик. При недоказването им за него са неблагоприятните
последици, изразяващи се в това съдът да приеме, че твърдените факти не са
настъпили.
Не е спорно, че при ПТП на 16.11.2015г. е починал бащата на ищеца .
Към този момент той е бил на 42 години. От показанията на свидетеля В.а се
установява, че двамата са били в много близки отношения, разбирали са се
и са живеели в едно домакинство. Но от друга страна следва да се вземе
8
предвид, че той е формиран като личност, изграден като характер и
ценностна система. Нуждата от родителска грижа към него самият е в
минимален размер, в сравнение с едно малолетно и непълнолетно дете.
Възрастният индивид е свободен във възможностите си да взема решения, да
ги осъществява, макар да търси опора и подкрепа от родителите си. Ищецът
е имал нужда от бащината помощ и морална подкрепа. Смъртта е
психологическа травма за ищеца, но не в толкова голяма степен, колкото за
един подрастващ човешки индивид, чиято нужда от родителска грижа
предстои. От показанията на свидетеля В.а се установява, че смъртта на
баща му е бил емоционален удар за П. В., трудно я е приел, покачил е
кръвно налягане при научаването за загубата. От заключението на
психиатричната експертиза се установява, че ищецът е преживял остра
стресова реакция, последвана от тревожно- депресивни оплаквания, което е
наложило прием на антидепресенти. Това състояние е отшумяло с времето
като няма обективни данни за продължителността му. Според свидетеля В.а
терапията с антидепресанти е продължила около една година. Съдът намира,
че това е обичайно емоционално и психично състояние при загубата на
родител, настъпила внезапно при ПТП и не се установява нещо извънредно.
Затова като съобрази всички доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 100 000лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2015г., както и икономическата конюктура и
минималната работна заплата за страната. Размерът на застрахователните
лимити не може да бъде самостоятелен и водещ критерий за съда при
справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по
т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС/. Обезщетението отразява степента на
уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение от 100 000
лв. представлява 263 минимални работни заплати за страната за 2015г./380 лв.
МРЗ за периода 01.07.2015г. до 31.12.2015г./ Определеното обезщетение е
съответно на жизнения стандарт в страната.
Жалбоподателят ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е направил
9
своевременно в отговора на исковата молба и поддържано в жалбата
възражение с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия В. Л.. При настъпил деликт с
международен елемент приложимо по отношение на това възражение е
правото на държавата, където той е осъществен. Т.е. италианския закон.
Поведението на пострадалия пешеходец при ПТП също следва да се провери
във връзка със съпричиняване на вредата по смисъла на разпоредбата на
чл.1227 от ГК на Италия. Тя предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се дължи.
Това намаляване е в зависимост от тежестта на вината и степента на
последиците на кредитора. В тежест на ответника е да докаже с всички
допустими и относими доказателства съпричиняването на вредите от страна
на пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни правни
последици и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се
осъществили твърдените факти по съпричиняването на вредите.
Застрахователят поддържа, че наследодателят на ищеца е бил лицето, което
да сигнализира при извършване на маневрата и сам не е положил адекватна
грижа за своят собствена безопасност. Поведението на пешеходец, намиращ
се зад превозно средство, движещо се на заден ход, може да попадне в
обхвата на чл.1227 от ГК на РИталия. От събраните по делото доказателства,
изходящи от компетентните италиански органи, имащи правомощия в
областта на пътни инциденти и от показанията на свидетеля М.,
безпротиворечиво се установява, че В. Л. е управлявал товарен автомобил, с
който е пристигнал в гр. Болцано, Италия на 16.11.2015г. около 17.20ч. Той е
трябвало да го паркира на маркирано място, но тъй като не е бил опитен в
маневрите, свидетелят М. е започнал маневрата по паркирането на ППС на
заден ход. Според същия свидетел В. Л. е разбрал, че той ще паркира
автомобила, защото е видял, че е седнал на шофьорското място. Било е в
тъмната част на денонощието и свидетелят е видял, че В. Л. е бил в дясната
част на превозното средство, но в последствие е видял обувките му пред себе
си. Разбрал е, че той е попаднал под превозното средство. От заключението на
автотехническата експертиза е видно, че починалият баща на ищеца в
момента на паркирането на камиона се е намирал зад полуремаркето. Ударът
е настъпил със задната му лява част, след което е последвало прегазване. Т.е.
пострадалият е преминал зад превозното средство въпреки, че е знаел каква
10
маневра ще бъде предприета. При определяне на приноса за настъпване на
вредата следва да се съпостави поведението на двамата участници в пътния
инцидент. В случая това е водачът на товарния камион М. и пешеходецът В.
Л.. В чл.2054, ал.1 от ГК на Италия е предвидена презумпция за вина на
водача. Дори и когато той не е представил доказателства, който да я оборват,
съдията извършва проверка относно невнимателното и опасно поведение на
пострадалия пешеходец. Съвместното тълкуване на чл.2054 и чл.1227 от ГК
изисква да се направи конкретна проверка на вината на всеки от
участниците в пътния инцидент. Разпоредбата на чл.154 от Законодателно
постановление № 285/1992г. – Закон за движение по пътищата, предвижда
водачите, които възнамеряват да извършат маневра, с която да навлязат в
потока на движение, за да сменят посоката или платното, да обърнат посоката
на движение, извършат обратен ход, завият наляво или на дясно, преминат в
друг път, или навлязат на място, което не е обществен път, или да спрат,
трябва да се уверят, че са извършили маневрата без да създадат опасност или
пречка на другите участници в движението, като отчитат местоположението,
разстоянието, посоката на същите. Това е обща разпоредба, имаща
императивен характер и предписваща модел на поведение за водачите,
изискващ те да управляват ППС като се съобразяват с останалите участници
в движението и да не създават опасност за тях. Като участници в движението
водачите не трябва да създават опасност и за пешеходците при извършване
на маневри. Съгласно общото правило за безопасност, посочено в чл.140,т.1
от Правилника за движение по пътищата, ползвателите на пътната мрежа
трябва да се държат така, че да не създават опасност или затруднения за
движението и да се държат така, че да гарантират безопасността по
пътищата. Т.е. пешеходците, като участници в движението, са обект на
правилата за движение, включително и на горната разпоредба. Според
практиката на касационния съд на Италия върху лицата, управляващи
превозни средства е поставена особена тежест за предпазливост, т.е. винаги да
могат да го управляват и да предвидят действията и възможно
неблагоразумно поведение на други лица. Поведението на пешеходеца като
участник в движението по пътищата не е ирелевантно, а напротив, то трябва
да бъде взето предвид при настъпил инцидент между него и превозно
средство. Трябва да се съобрази в каква степен той е допринесъл за
деликта. Отговорността на водача се ангажира и на основание общото
11
правило на чл.2043 от ГК, тъй като тя има извъндоговорен характер. При
съпоставка на приноса на водача на камиона, извършващ маневра на заден
ход и на пешеходеца В. Л. следва да се посочи, че и двамата са нарушили
правилата за движение по пътищата, произтичащи от италианския закон.
Първият е извършвал маневрата без да се увари, че няма да създаде опасност
за останалите участници в движението- пешеходец. А починалият е нарушил
чл.140 от Правилата за движение по пътищата на Р Италия като се е намирал
зад ППС, където не е следвало да бъде. Той е знаел каква маневра, ще бъде
извършена, тъй като самият той я е предприел неуспешно преди това. Бил е в
дясната част на камиона и полуремаркето/св. М./, а ударът е настъпил от ляво,
според заключението на автотехническата експертиза . И водачът и
починалият са допринесли по равно за настъпване на пътния инцидент.
Пешеходецът не е положил дължимата грижа за собствената си безопасност и
поведението му е било непредсказуемо за водача М.. Възражението за
съпричиняване е основателно в обем от 50%.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която е уважен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди по
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ над сумата от 50 000лв. до уважения размер от
120 000 лв., както и в частта, в която в полза на СГС е присъдена държавна
такса над сумата от 2 000лв. Решението трябва да се потвърди в частта, в
която предявеният иск е уважен за сумата над 40 000лв. до 50000лв.
По отношение на разноските.
При този изход на спора на жалбоподателя-ищец се дължат разноски по
делото пред САС в размер на 52лв. На адв. С. се дължи възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗАдв. в размер на 2160лв. с ДДС за производството по гр.д.
№ 1813/20г. на САС, 14 състав и 2160лв. с ДДС за настоящото производство и
толкова за ВКС.
На застрахователят се дължат разноски с оглед на уважаване на жалбата
на застрахователя в размера, присъден с въззивното решение при първото
разглеждане на делото от въззивната инстанция. За настоящото производство
се дължат разноски от 3675лв. с ДДС/ като за основа са взети 4200лв.,
половината от 8400лв./ за защита по въззивната жалба на ищеца/, а за ВКС не
му се дължат разноски, доколкото касационната жалба е уважена изцяло.
Направеното възражение на прекомерност на възнаграждението на
12
процесуалния представител на ответника при първото разглеждане на делото
от САС и сега е неоснователно, доколкото делото съставлява фактическа и
правна сложност и е изследвано чуждо законодателство. Процесуалният
представител е вложил усилия за защита интереса на упълномощителя си
като е предприел процесуални действия в тази връзка.
По разноските за първоинстанционното производството има влязло в
сила определение при първото разглеждане на делото от въззивния съд по
депозираната частна жалба от застрахователното дружество по реда на чл.248
от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6913/ 10.10.2019г. на СГС, ГО, 3 състав,
постановено по гр.д. № 13418/16г. в частта, в която е уважен иск по чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
50 000 лв. до 120 000 лв., както и в частта, в която в полза на СГС е присъдена
държавна такса над 2000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. В. В., гр. Плевен срещу ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, гр. София с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за
сумата над 50 000 лв. до 120 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди
като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС в частта, в която предявеният иск е
уважен да 40 000лв. до 50000лв.
Решението е влязло в сила в частта, в която искът по чл.226, ал.1 от
КЗ/отм/ е уважен за 40 000лв.
ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН **********, гр. Плевен и със съдебен адрес: гр.
София, ж.к. „Дружба“, бл.228, ет.10, ап.60 чрез адв. Я. С. да заплати на ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“ № 7,
ет.5 сумата от 7743, 69 лв. / седем хиляди седемстотин четиридесет и три
лева и шестдесет и девет стотинки/ разноски по делото за двете въззивни
инстанции.
13
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет.5 да заплати на П. В. В., ЕГН **********, гр. Плевен
и със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл.228, ет.10, ап.60 чрез адв.
Я. С. сумата от 52 лв. / петдесет и два лева/ разноски по делото пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет.5 да заплати на адв. Я. В. С., гр. София, ж.к.
„Дружба“, бл.228, ет.10, ап.60 възнаграждение от 7480лв. с ДДС / седем
хиляди четиристотин и осемдесет лева/ по чл.38 ЗАдв. за двете въззивни
инстанции и ВКС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14