Р Е Ш
Е Н И Е
по
чл.238, ал.1 от Гражданския процесуалния кодекс
13 юли
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І гражданско отделение,
І-16 състав в о т к р и т о заседание на двадесет и втори юни през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Е. Попова, като разгледа докладваното гражд.дело № 17815 по описа на съда за
Предявен е
иск с правно основание чл.274, ал.2
от Кодекса за застраховането.
СГС е сезиран
с искова молба от З.А.Д. „ В.” против И.Г.И. ***, с която се твърди, че на
24.07.2008 г. в гр.Л., обл.Л. при ПТП настъпило по вина на
водача на лек автомобил БМВ с рег. № ******* е пострадал пешеходеца С.С. С. като
му
е причинена средна телесна повреда. Водачът на увреждащия автомобил – ответник
по настоящето дело, е признат за виновен с решение по НАХД № 1465/2009 г. на
Ловешкия окръжен съд, а с решение по гр.дело № 9741/2009 г. на СГС е
осъдено дружеството-застраховател
по застраховка „ГО” да заплати на пострадалия обезщетение за причинените от
него при ПТП неимуществени вреди на третото лице. Ищецът е изплатил З.то
обезщетение, таксите и разноските по водените съдебни и изпълнителни
производства, поради което за него възниква правото да претендира заплащането
им от виновния за ПТ водач, който е
управлявал лекия автомобил без да има свидетелство за
правоуправление. Поддържа се, че на основание чл.274, ал.2 от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД ищецът има право да получи
платеното от застрахования водач, поради което предявява настоящия иск.
ИСКАНЕТО
е да се осъди ответника И.Г.И. да
заплати на ищеца сумата от 25521,76 лева, представляваща всички изплатени от З.
АД „В.“ суми, както следва: - 15000 лева,
представляваща изплатеното от З. АД „В.“ обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от С.С. С., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 5033,17 лева,
представляваща законна лихва върху сумата от 15000 лева за периода от
24.07.2008г. (датата на настъпване на процесното ПТП) до 13.05.2011г. (датата
на окончателното изплащане на задължението от З. АД „В.“), която З. АД „В.“ е
осъдено да заплати и е изплатило на С.С. С. по гр.д. N2 9741/2009г.
по описа на Софийски градски съд и по гр. дело Ng 962/201 Ог. по описа на Софийски
апелативен съд; 3689,99 лева, представляваща разноски и такси, реализирани по
изпълнително дело Ng 108/11
по описа на ЧСИ В.И., която З. АД „В.“ е изплатило на Частния съдебен
изпълнител; 1151,60 лева, представляващи разноски за адвокат по гр. дело Ng 9741/2009 г.
на СГС и такси и разноски, реализирани по изпълнително дело Ng 29/2012 по
описа на ЧСИ В.И. 647 лева, представляваща съдебни разноски по гр.д. Ng 9741/2009г.
по описа на Софийски градски съд и по гр. дело N2 962/2010 г. по описа на Софийски
апелативен съд, които З. АД „В.“ е изплатило по изпълнително дело Ng 29/2012г. по
описа на ТД на НАП гр. С.. Претендира се присъждане
на направените съдебни разноски, включително и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК, не депозира писмен отговор и не изразяв
астановище по иска.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по свое убеждение и при спазване на разпоредбите на
чл.235, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК прие от фактическа и правна страна следното:
В
първото съдебно заседание по делото на 22.06.2015 г. ответникът ›не се
явява, и не се представлява въпреки че е редовно призован, при условията на
чл.41, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК, а освен това той
›не е представил отговор на
исковата молба и ›не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, след като са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, а ищецът-чрез процесуалния си представител си прави ›искане по чл.238, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
При
формиране на изводите си, съдът съобрази представените с исковата молба и
приложени по делото писмени доказателства, съдържащи се в НАХД № 1465 по описа
за
С
оглед събраните по делото доказателства, които подкрепят обстоятелствата,
изложени в исковата молба, съдът намира, че искът е ›вероятно основателен, поради което са налице предпоставките на
чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване неприсъствено съдебно решение, с което предявения иск да бъде
уважен, без да се излагат мотиви по същество.
Като
последица и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1020, 87 лв. за държавна такса и 1295, 65 лв. за юрисконсултско възнаграждение в размер
определен съгласно Наредба №1/2004 г.
Предвид гореизложеното, Софийският градски съд, гражданско
отделение, I -16
състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Г.И. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на
З.А.Д. „В.” с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. С., ул.”И.” № **** сумата от 15000 лева, представляваща изплатеното от З.
АД „В.“ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от С.С. С. при ПТП,
настъпило на 24.07.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от
10.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 5033,17 лева,
представляваща законна лихва върху сумата от 15000 лева за периода от 24.07.2008
г. до 13.05.2011 г.; сумата от 3689, 99 лева, представляваща разноски и такси,
реализирани по изпълнително дело Ng 108/11 по описа на ЧСИ В.И.; сумата
от 1151,60 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по гр. дело №9741/2009 г. на СГС и такси и
разноски, реализирани по изпълнително дело №29/2012 по описа на ЧСИ В.И. и
сумата от 647 лева, представляваща съдебни разноски по гр.д. № 9741/2009г. по
описа на Софийски градски съд и по гр. дело № 962/2010 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И.Г.И. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на
З.А.Д. „ В.” с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. С., ул.”И.” № ****, сумата от
1020, 87 лв. разноски за държавна такса
и 1295, 65 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.1 от Гражданския
процесуален кодекс.
Съгласно чл.239, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс
решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: