О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 16.03.2020 г. Гр.
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 16 март 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 5233 по описа за 2019
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, в която твърдят, че на името на ответника А.Ж.Г.
имало открита партида във “В и К” ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора, с
номер 025988 за ползване от ответника имот - частна общинска собственост,
находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Зора“, ул. „Хрищян войвода“ № 1, вх. А, ет.
3, ал. 30.
С откриването на партидата
между експлоатационното предприятие и абоната възниквали договорни отношения,
по силата на които “В и К” ЕООД се задължавало да доставя питейна вода и да
отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се
задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през
месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били
уведомени по надлежния ред както от длъжностните лица на дружеството, така и
били задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор. При закъснения се начислявали лихви
съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите, и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
За периода 10.11.2017 год. до
03.09.2018 год. ответникът дължал на дружеството сума в размер на 817.20 лева
/осемстотин и седемнадесет лева и двадесет стотинки /, представляваща
изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения период от време, за
което задължение били издадени 10 броя квитанции, приложени като доказателства
към исковата молба. За закъснялото плащане за периода от 01.01.2018 год. до
28.01.2019 год. ответникът дължал и лихва в размер на 51.78 лева /петдесет и
един лева седемдесет и осем стотинки/.
Поради обстоятелството, че в
срока, определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне на
квитанция за задължението, ответникът не заплатил задълженията си, подали до PC
- Стара Загора Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Образувано било ч.гр.д. № 779 /2019 год. по описа на PC - Стара Загора и била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
06.02.2019 г. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което с Разпореждане от 13.09.2019 год. по ч.гр.д. № 779/2019
год. PC Стара Загора им указал, че в едномесечен срок могат да предявят иск за
вземането си, предмет на заявлението.
С оглед на посоченото, за нас е
налице правен интерес да предявим иск за установяване на вземането си,
произтичащо от незаплатено парично задължение за консумирана питейна вода и
отведена и пречистена канална вода, както и мораторна лихва, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на задължението.
Молят съда да постанови
решение, с което:
1. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
А.Ж.Г. с ЕГН ********** *** дължи на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ул. “Христо Ботев“ № 62, с ЕИК *********, представлявано от управителя
Румен Тенев Райков, сума в размер на 817.20 лева /осемстотин и седемнадесет
лева и двадесет стотинки/, представляваща цената на незаплатената доставена и
изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида №
025988 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Зора“, ул. „Хрищян войвода“
№ 1, вх. А, ет. 3, ап. 30, за периода от 10.11.2017 год. до 03.09.2018 год.,
както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до PC -
Стара Загора по ч.гр.д. № 779/2019 год. - 05.02.2019 год. - до окончателното й
изплащане.
2. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
А.Ж.Г. с ЕГН ********** *** дължи на
“Водоснабдяване и канализация ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. “Христо Ботев“ № 62, с ЕИК *********, представлявано от управителя
Румен Тенев Райков, сума в размер на 51.78 лева /петдесет и един лева
седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение
на паричното задължение за периода от 01.01.2018 год. до 28.01.2019 год.
3. Молят съда да им бъдат
присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 779/2019 год. по
описа на PC - Стара Загора.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.Ж.Г., чрез назначения й особен
представител, в който заявява, че предявеният иск е допустим, като го оспорва
по основание и размер.
В исковата молба се твърдяло, че между страните възникнало договорно
отношение в резултат на сключен от ответника наемен договор № 2174/01.09.2015
г. за ползването на недвижим имот - частна общинска собственост. Твърдяло се, че на основание същия договор имало
открита партида на името на ответника при ищцовото дружество.
Тъй като въпросния наемен договор не бил приложен към исковата молба, не
ставало ясно какъв бил срока на наемане(ползване) на въпросния недвижим имот от
ответника, съответно включвал ли този срок и периода, за който ищецът търсил
дължими суми от ответника за ползване на питейна вода и канал.
От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не ставало ясно,
имал ли е процесния недвижим имот, ползван от ответника, монтиран индивидуален
водомер и ако „да“, защо не били отчитани конкретните реални количества
консумирана вода по смисъла на чл. 35, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 ОТ 14 СЕПТЕМВРИ
2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА ПОЛЗВАНЕ НА
ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ.
Съгласно представените от ищеца 10 бр. квитанции ищецът начислявал като
консумирани еднакви количества вода за различни периоди време. Така, например:
A) По квитанцията от 01.01.2018 г. била начислена сумата 81.72 лв. за
периода от 10.11.2017 г. до 06.12.2017 г., включващ 26 календарни дни;
Б) По квитанцията от 28.06.2018 г. калкулираният период бил от 04.05.2018
до 04.06.2018 г., т.е. 31 календарни дни;
B) По квитанцията от 28.04.2018 калкулираният период бил от 08.03.2018 до 04.04.2018
г. или 27 календарни дни;
Г) По квитанцията от 01.02.2018 калкулираният период бил от 06.12.2017 до 05.01.2018
г. или 30 календарни дни.
В исковата молба нямало данни как били калкулирани консумираните количества
питейна вода и отведена и пречистена канална вода, съответно дължимите суми по
тях, вписани във всички квитанции с еднакъв размер, но за различни периоди от
време. В графите „старо и „ново показания на квитанциите за консумираните куб.м
вода било отразено едно и също число, което оставало непроменено за целия
период на търсените суми.
Очевидно ставало въпрос за служебно начислявани количества консумирана вода
без проверка на индивидуален водомер. Ако била налице хипотезата на чл. 35, ал.
6 от Наредба № 4/2004 г., следвало да бъде представено доказателство, че
ответникът отказал достъп до водомера в ползвания от него недвижим имот.
Ищецът претендирал лихва за забавено плащане на общата сума(главница) по
всички приложени към исковата молба квитанции. По принцип, за да се формирала
такава претенция, следвало да е посочена за начална дата на начисляване на
лихва такава дата, от която станала изискуема съответната дължима сума по всяка
приложена квитанция. Затова посочения в исковата молба срок на начисляване на
лихва - от 01.01.2018 до 28.01.2019 г. бил неприложим като срок за някаква
сумарно дължима сума. Срокът за евентуално дължима лихва за забавено плащане
бил различен за всяка квитанция. Така посоченият в т.2 от петитума на исковата
молба общ срок за „забавено изпълнение на паричното задължение“ бил
незаконосъобразно посочен, а оттам и цялата претенция била неоснователна и
незаконосъобразна.
Оспорва съдържанието на представените квитанции относно вписаните в тях
количества изразходвани от ответника питейна вода, както и отведена и
пречистена канална вода.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 779/2019 г. по описа на РС Стара Загора съществува. Страните следва да докажат всички
твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът
следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ответницата –
възраженията си срещу вземането.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни
да постигнат споразумение. Спорът може
да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна
спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на
ГПК.
Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Компютърно извлечение за сметките - Лихвен лист от 28.01.2019 год. за партида
№ 025988 в гр. Стара Загора; 10 броя квитанции за партида № 025988, описани в
приложения лихвен лист.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 779/2019 г. по
описа на РС Стара Загора.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание
и НАСРОЧВА същото за 19.05.2020 г.
от 10 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: