Решение по дело №377/2024 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: 462
Дата: 7 май 2025 г.
Съдия: Мария Ницова
Дело: 20247140700377
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 462

Монтана, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: МАРИЯ НИЦОВА

При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИЦОВА административно дело № 20247140700377 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ/.

Производството е образувано по повод подадена жалба от сдружение „Л. и светлина“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от председателя Д. С. П., чрез адв. Е. Р., със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Г, ет.4, офис 10, против решение № РД-02-14-1354/06.08.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган /УО/ на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег – Инструмент за предприсъединителна помощ /ИПП/ Република България – Република Сърбия“ 2014-2020 г. /Програмата/, с което му е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи по трудов договор № 05/25.02.2020 г. Д. С. П., сключен от сдружение„Л. и светлина“, бенефициер - проектен партньор 3 по договор за субсидия № РД-02-29-221/19.08.2019 г. и съгласно партньорско споразумение, подписано на 19.04.2018 г.

В жалбата се излагат доводи, че оспореният административен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна, като се твърди, че е издаден при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, при липса на материалноправните предпоставки за налагане на финансова корекция, поради което и оспореното решение е постановено в противоречие с целта на закона.

В хода на производството е направено искане за спиране, предвид отправено преюдициално запитване до СЕС с определение № 1904/21.03.2023 г по адм.д.№ 666/2023 г. на АС София – област, което е от съществено значение за решаване на настоящия спор, образувано дело С-620/2023 на СЕС.

С определение от 27.11.2024 г. съдът е спрял производството до произнасяве на Съда на Европейския съюз по дело С – 620/2023. След решение от 6 март 2025 г. по дело С-620/23 на СЕС, с което съдът се е произнесъл по поставените пред него преюдициални въпроси, производството по настоящото дело № 377/2024 г. е възобновено.

С молба вх.№ 768/15.04.2025 г. пълномощникът на председателя на сдружение“Л. и светлина“ адв.Р. поддържа жалбата, като основен аргумент сочи, че предвид постановеното решение от 6 март 2025 г. по дело С-620/ 23 на СЕС, доколкото сдружението не е водещ бенефициент, такъв се явява Столична община, то финансова отговорност се носи от водещия бенефициент, в случая Столична община, поради което същата следва да е адресат на акта. В тази връзка сдружение „.Л. и светлина“ не притежава качеството на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове и е правен субект, който се явява недопустим адресат на акт за определяне на финансова корекция. С оглед посоченото решение на СЕС, административният орган е следвало да адресира процесния акт и до водещия партньор по проекта, тъй като съгласно правилата на Програмата и подписания договор за БФП, той носи отговорност за възстановяване на средствата. Видно от решението за определяне на финансова корекция, същото не е сторено, като е допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в невъзможността на засегнато от акта лице да осъществи своята защита. Поради естеството па самото нарушение, същото не може да бъде отстранено в хода на производството и води до единственото заключение, че процесният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Претендират се разноски в производството.

Ответникът – директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” и ръководител на Управляващия орган по Програма ИНТЕРРЕГ ИПП България- Сърбия 2014-2020 г., чрез пълномощника юрк. Л., в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. В отговора излага подробни съображения за компетентност на административния орган издал оспорения акт, липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения акт, като по същество се преповтарят аргументите изложени в оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителя на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано писмено заключение за основателност на жалбата. Излага аргументи за същото, като основният е свързан с решение С-620/23 на СЕС.

При разглеждане на делото съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намери за установено следното:

Оспореното решение е съобщено на сдружението на 07.08.2024 г. и връчено на 13.08.2024 г./ л.23 и л.26 от делото/, а жалбата е подадена на 15.08.2024 г., вх.№ от 16.06.2024 г., подадена чрез УО по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България – Сърбия 2014-2020 , видно от входящия печат на МРРБ/ ла л.7 от делото/. Подадена от субект с правен интерес, съдържащо констатации за нарушение представляващо конфликт на интереси съгласно чл.61 от Регламент 2018/1046, квалифицирано като нередност, представляваща основание за извършване на финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по трудов договор № 05/25.02.2020 г. Д. С. П., сключен от сдружение„Л. и светлина“, бенефициер - проектен партньор 3 по договор за субсидия № РД-02-29-221/19.08.2019 г. и съгласно партньорско споразумение, подписано на 19.04.2018 г., което пряко рефлектира върху правната сфера на адресата, т.е. жалбата е подадена в предвидения в чл.149 от АПК срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

От фактическа страна няма спор по фактите, като основното възражение касае адресата сдружение „Л. и слетлина“ съгласно решение № РД-02-14-1354/06.08.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган /УО/ на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег – Инструмент за предприсъединителна помощ /ИПП/ Република България – Република Сърбия“ 2014-2020 г., като сдружението е партньор 3 по този договор за субсидия № РД-02-29-221/19.08.2019 г.:

Няма спор по делото, а това се установява и от представената административна преписка, че на 19.08.2019 г. между Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество“ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС България – Сърбия“ 2014-2020 и Столична община – водещ партньор, е сключен договор за субсидия № РД-02-29-221 от 19.08.2019 г./ л.45 и сл. от делото/, за изпълнение на проект „Повишаване на туристическата активност на София и Ниш“. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, водещият партньор поема задължение да изпълни проекта в сътрудничество с партньор 2: Туристическа организация Ниш, Република Сърбия и партньор 3: Сдружение „Л. и светлина“, Република България, партньор 4 Институт за напредък и сътрудничество между регионите на З. Б.. Проектът е с общ бюджет 546 973, 27 евро. Сключено е и споразумение за партньорство по проекта на 19.04.2028 г./ л.80 и сл. от делото/. В изпълнение на проекта от страна на партньор 3 Сдружение “Л. и светлина” е сключен трудов договор № 05/25.02.2020 г. с Д. С. П., която е председател на сдружението.

С писмо изх. № 99-00-3-34 (22 от 09.07.2024 г. ръководителят на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ-ИПП за ТГС България – Сърбия“ 2014 – 2020, уведомява сдружение “Л. и светлина” за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция, като на сдружението е предоставена възможност за подаване на възражения. На 29.07.2024 г. от сдружение “Л. и светлина” е подадено възражение с аналогични на изложените в жалбата доводи.

На 06.08.2024 г., с решение № РД-02-14-1354, ръководителят на УО по Програмата, на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1, вр. § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ,§ 13 от ПР на Постановление № 248/05.07.2024 г. за изм.и доп. на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основание за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ/Наредбата/ и §1, т.2 от ДР на Наредбата, чл.20 от Мемерандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество и въз основа на раздел $, т.1, б.“а“ и т.3 от заповед № РД-02-14-564/29.04.2024 г. на министъра на МРРБ определя финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи по сключен трудов договор № 05/25.02.2020 г. с Д. С. П.. Посочено е в оспореното решение, че на оспорващото сдружение „Л. и светлина“, бенефициер - проектен партньор 3 по Договор за субсидия № РД-02-29-221/19.08.2019 г. и съгласно Партньорско споразумение, подписано на 19.04.2018 г. е определена финансова корекция в размер на 100 % от размера на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по сключен трудов договор № 05/25.02.2020 г. с Д. С. П.. Изложени са следните мотиви: „Констатираното е в нарушение на разпоредба на ЕС: чл. 61, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година: чл. 61. параграф 1: Финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица. включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. Параграф 3: За целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.“ Посочено е, че се доказва наличието на конфликт на интереси, изразяващ се компрометиране на обективното и безпристрастно упражняване на функциите на финансовия участник при сключване на трудовия договор.

По делото е приложена административната преписка, доказателства за компетентността на органа издал оспорения акт, както и споразумение за партньорство по проекта в рамките на програмата ИНТЕРРЕГ ИПП България- Сърбия 2014-2020 .

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспореното решение на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

В случая решението, издадено на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, е постановено от компетентен орган. На основание § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ законът се прилага за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България по отношение на категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в ЗУСЕФСУ и с акта по чл. 70, ал. 2 от същия. Оспореният акт е издаден от М. О., директор и ръководител на Управляващия орган по Програма Интеррег – ИПП за ТГС Република България – Република Сърбия 2014 – 2020, оправомощен с надлежна Заповед № РД-02-14-564/29.04.2024 г. на Министър на регионалното развитие и благоустройството и съгласно чл. 29, ал. 1 на Устройствен правилник на МРРБ, който текст гласи, че дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ изпълнява функциите на Управляващ орган на програмите за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ 2014 – 2020 /между Република България и Република Северна Македония, Република България и Република Сърбия и Република България и Република Турция/, поради което актът се явява издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.

Решението е издадено в предвидената в чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ писмена форма и е мотивирано. Същото е с адресат сдружение „Л. и светлина“, бенефициер - проектен партньор 3 по Договор за субсидия № РД-02-29-221/19.08.2019 г. и съгласно Партньорско споразумение, подписано на 19.04.2018 г.

Съгласно решение от 6 март 2025 г. по адм.д. С-620/23 на СЕС, постановено по преюдициалното запитване, по което е образувано дело С-620/23 на СЕС, се отнася до тълкуването на член 40 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) (OB L 132, 2014 г., стр. 32), както и на членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Чл. 40 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014, озаглавен "Бенефициери" предвижда: "1. Когато са налице двама или повече бенефициери за операция от програма за трансгранично сътрудничество, един от тях се определя от всички бенефициери като главен бенефициер; 2. Главният бенефициер извършва следните задачи: а) изготвя договорености с другите бенефициери в споразумение, съдържащо разпоредби, които, наред с другото, гарантират добро финансово управление на отделените за операцията средства, включително договорености за възстановяване на неправомерно изплатени суми; б) поема отговорност да гарантира изпълнението на цялата операция; в) гарантира, че разходите, представени от всички бенефициери, са били направени в изпълнение на операцията и отговарят на дейностите, договорени между всички бенефициери, в съответствие с представения от управляващия орган документ, определен в параграф 6; г) гарантира, че разходите, представени от другите бенефициери, са били проверени от контрольор/и, когато проверката не се извършва от управляващия орган в съответствие с член 23, параграф 1 от Регламент № 1299/2013. 3. Ако не е посочено друго в договореностите, посочени в параграф 2, буква а), главният бенефициер гарантира, че другите бенефициери получават общата сума на публичната помощ колкото се може по-бързо и в пълен размер. Не се приспадат или удържат суми и не се налагат специфични такси или други такси с равностоен ефект, които биха намалили размера на сумите за другите бенефициери. 4. Главният или единственият бенефициер е установен в участваща държава. 5. Без да се засяга член 39, параграф 2 от настоящия регламент, европейска група за териториално сътрудничество, създадена в съответствие с Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) (ОВ L 210, 2006 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 58), или друг правен орган, създаден в съответствие със законите на една от участващите държави, може да кандидатства като единствен бенефициер на операция, при условие че се състои от публични институции и органи от поне две участващи държави. 6. Управляващият орган предоставя на главния или единствения бенефициер на всяка операция документ, в който са описани условията за подпомагане на операцията, включително конкретните изисквания относно продуктите или услугите, които следва да бъдат получени в резултат на операцията, планът за финансиране и срокът за изпълнение“.

В настоящия случай видно от представения по делото договор за субсидия, последният е сключен именно по Инструмента за предприсъединителна помощ II по Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия“ 2014-2020. Следователно отговорът по поставения преюдициален въпрос по дело С-620/23 на СЕС относно тълкуването на понятието „бенефициер“ по смисъла на посочения по-горе регламент е напълно относим и към предмета на настоящия правен спор.

С решение от 6 март 2025 г. по дело С-620/23, СЕС приема, че член 40 и член 46, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) във връзка с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат управляващ орган с местонахождение в държава членка, участваща в програма за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), да адресира решение за определяне на финансова корекция само до икономически оператор, допуснал нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, въпреки че в рамките на тази програма е определен водещ бенефициер, отговорен за изпълнението на цялата разглеждана операция, включително за възстановяването на всяка неправомерно платена сума, но той не е с местонахождение в тази държава членка.

В съответствие с т. 38 от решение от 6 март 2025 г. по дело С-620/23 на СЕС, като се има предвид финансовата отговорност, която в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент № 1299/2013 се носи от водещия бенефициер и се изразява във възстановяването на всички неправомерно платени суми, както и че такъв бенефициер контактува пряко с разглеждания управляващ орган, следва да се констатира, че когато решение за определяне на финансова корекция засяга пряко интересите на водещ бенефициер, той трябва да бъде адресат на това решение.

Съдът като взе предвид решение от 06 март 2025 г., постановено по дело С-620/2023 на СЕС, констатира, че оспореното решение № РД-02-14-1354/06.08.2024 г. с адресат сдружение“ Л. и светлина“, което е проектен партньор 3 по договор № РД-02-29-221/19.08.2019 г. с водещ партньор Столична община, съгласно чл.1 от сключения договор за субсидия, по което не се спори в производството, то същата получава разглежданото финансиране и поема отговорността за изпълнението на проекта. При което и Столична община е отговорна пред Управляващия орган за всички допуснати нередности, включително допуснатите от партньорите, както и за възстановяването на пълния размер на сумите, дължими на този орган в случай на нередност. Така, когато е определен водещ бенефициер в съответствие с член 40 от Регламент за изпълнение № 447/2014, управляващият орган е длъжен да си върне всякакви суми от него, а не от друг бенефициер (т. 36 от решение от 6 март 2025 г. по дело С-620/23 на СЕС).

При така изложените съображения настоящият съдебен състав въз основа на установеното счита, че оспореното решението е издадено при съществено нарушение на производствените правила и неправилно приложение на материалния закон, както и неговата цел, поради което, настоящия съдебен състав намира, че оспореното решение следва да се отмени.

При този изход на делото на основание чл.143, ал.1 от АПК оспорващата страна има право на поисканите разноски, доколкото такива са доказани. Следва да присъди в полза на сдружение „Л. и светлина“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от председателя Д. С. П., сумата от 75.89 лева внесена държавна такса за разглеждане на делото. Адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, т.к. не са представени доказателства за сторено и заплатено такава.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от сдружение „Л. и светлина“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от председателя Д. С. П., решение № РД-02-14-11354/06.08.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган /УО/ на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег – Инструмент за предприсъединителна помощ /ИПП/ Република България – Република Сърбия“ 2014-2020 г. /Програмата/, с което му е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи по трудов договор № 05/25.02.2020 г. Д. С. П., сключен от сдружение„Л. и светлина“, бенефициер - проектен партньор 3 по договор за субсидия № РД-02-29-221/19.08.2019 г. и съгласно партньорско споразумение, подписано на 19.04.2018 г.

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройство да заплати на сдружение „Л. и светлина“ със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от председателя Д. С. П., сторените разноски в настоящето производство, в размер на сумата от общо 75.89 лева /седемдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Монтана пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

Съдия: