Р Е Ш Е Н И Е № 671
гр. Пловдив, 03.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІ-
ми гр. състав, в закрито съдебно заседание на
03.07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
разгледа докладваното от съдията Михова, гр.д.№ 1265 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№17886/30.06.2020г. при
регистратурата на ПОС, подадена от „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********* , представлявано от пълномощника
адв.С.С., длъжник по изп.д.№105/2020г.
по описа на ЧСИ Иво Кралев , с рег.№ 907
в КЧСИ, против постановление на съдебния изпълнител от 05.03.2020г., с което е
отказано намаляване на разноските на
взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение и на начислената пропорционална такса по
чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е подадено писмено възражение от взискателя по
изпълнението “Евро Транс“ ООД, ЕИК:
*********.
Съдът, след преценка доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ,
представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира
следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 04.02.2020 г.,
подадена от взискателя “Евро Транс“ ООД, за събиране на непогасено парично
задължение от длъжника „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, възлизащо в размер на 35047,80 лева-
главница, ведно със законната лихва начиная от 08.12.2017г. до окончателното й
изплащане , съгласно представен
изпълнителен лист от 04.02.2020г. За
образуване и процесуалното си представителство по изпълнителното дело
длъжникът е упълномощил адвокат М.М.,
при уговорено адвокатско възнаграждение
в размер от 900 лева.Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 07.02.2020г.,
в която е посочено , че задължението му
по изпълнителното дело възлиза на 47 460,37 лева , от които 35 047,80 лева-главница,
7963,64 лева- законна лихва за периода 08.12.2017г.-05.03.2020г., 900
лева-разноски по изпълнението и 3548,93
лева- такси по Тарифата към ЗЧСИ.Едновременно с ПДИ, на 04.02.20120г. съдебният
изпълнител е изпратил и запорно съобщение
до „Общинска банка“АД за налагане на
запор на паричните средства по подробно
посочена в съобщението банкова сметка ***,
връчено на 06.02.2020г. Длъжникът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане“ АД е погасил дълга в срока
по чл.428,ал.1 от ГПК на 12.02.2020г.На 17.02.2020г. е депозирал и възражение с
вх.№1226 , с искане за намаляване от съдебния изпълнител на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение до минималния дължим
размер от 200 лева , като се излага становище, че същото не кореспондира с правната и
фактическа сложност на делото, както и
пропорционално намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ на база намаляване на адвокатското възнаграждение. С обжалваното
постановление от 05.03.2020г. възражението е прието за неоснователно.
При така установените обстоятелства по изп.дело, съдът
изведе следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК
е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в
рамките на преклузивния двуседмичен срок
по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема
и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и
фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките
на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК,
с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на
взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане, като съдът съобразява и извършеното в
срока за доброволно изпълнение плащане от длъжника и само 8 дни след образуване
на изпълнителното дело. При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело
не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на
адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по
чл. 10,ал,1, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , в редакцията към датата на сключване на договора,
в размер на 200 лева, доколкото извършеното от пълномощника му процесуално
действие по изпълнителното дело се изчерпва единствено до подаването на молба
за образуването му. Съдът приема, че на процесуалния представител на взискателя
не се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане по т.2 на чл. 10,ал.1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при липса на
доказателства за извършени такива по настоящото изп.дело.Длъжникът „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД
е догасил дълга в срока по чл.428,ал.1 от ГПК и по този начин се е
освободил от отговорността за разноските по чл. 10, ал. 1,т.2 от НМРАВ.
Поради изложеното постановлението на съдебния
изпълнител, с което е отказано намаляване поради прекомерност на разноските на
взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение
е неправилно и следва да отменено, а размерът на адвокатското възнаграждение
намален до минимално предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. от 200 лева.
Така изпълняемото право по процесното
изпълнително производство е в размер на сумата 43011,44 лева – главница и лихви по изпълнителния
лист, както и 200 лева – адвокатско възнаграждение следващо се за изпълнителното
производство. Следователно основата, върху която се изчислява таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, е в размер на сумата 43 211,44 лева и съгласно разпоредбата на т. 26, б.
"г" от ТТРЗЧСИ
пропорционалната такса е в размер на 2812,69
лева, без ДДС или 3375,23 лева с включен ДДС, което означава, че
определените разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ трябва да бъдат намалени до
законоустановения размер от 3375,23 лева.Оплакването на длъжника , че при
определянето на материалния интерес, върху който се изчислява дължимата такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не се включва и
адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство е неоснователно.Разпоредбата
на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се
събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и
чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за
защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски
по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се
включват, както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ . С
оглед това, разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в
базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, в който
смисъл е Решение №278 / 25.06. 2012 г. по гр. дело № 414/2012г. по описа на
ВКС, 4-то гр.отд.
При този изход на правния спор “Евро Транс“ ООД ,ЕИК: ********* следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя
, направените по настоящето дело
разноски в размер от 25 лева- заплатена държавна такса и 360 лева- адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 05.03.2020г. на ЧСИ Иво Кралев по изп.д.№ 105/2020г., с което е отказано да бъдат намалени направените от взискателя “Евро Транс“ ООД,ЕИК:*********,
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, както и таксата по т. 26, б. "г" от ТТРЗЧСИ, въз основа на подадено от длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане“ АД,ЕИК:*********,
възражение с вх. №1226/ 17.02.2020г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА от 900 лева на 200 лева , разноските
дължими по изп.д.№ 105/2020г. от
длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД,
ЕИК:*********, на взискателя “Евро Транс“ ООД ,ЕИК: *********, за заплатено адвокатско
възнаграждение.
НАМАЛЯВА на 3375,23 лева с вкл. ДДС, дължимата по изп.д.№ 150/2020г. от
длъжника Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД,
ЕИК:*********, такса по т. 26, б.
"г" от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА “Евро Транс“ ООД, ЕИК: *********, да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД,
ЕИК:*********, сумата от 25 лева-разноски по делото за заплатена държавна такса
, както и сумата от 360 лева- адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.