РЕШЕНИЕ
№ 692
гр. Благоевград, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210100365 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Мъни плюс корп“ ЕАД,
ЕИК ********* против Р. А. Л., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че 30.11.2023 г. ищеца е депозирал пред PC - гр.
БЛАГОЕВГРАД заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Р. А. Л.,
ЕГН ********** и Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД с ЕИК:
********* с Адрес (седалище/адрес управление): гр. София, ул. „Любата“ № 4-6, ет.1, офис
1, район Лозенец, п.к. 1407, с искане същите да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС’ КОРП” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията”
№4, вх.А, ет.6, представлявано от изпълнителните директори И. Л. П. и Б. Я. Я., сумата от
287,50 лв. – главница и сумата в размер на 71,10 лв. мораторна лихва за периода от
05.09.2021 г. до 30.11.2023 г..
Твърди се, че на основание подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 2633/ 2023
г. по описа на PC - гр. БЛАГОЕВГРАД, като в законоустановения едномесечен срок само
длъжникът Р. А. Л., ЕГН ********** е депозирал възражение на основание чл. 414 от ГПК.
По отношение на „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД,
съгласно т. 5 от ТР № 3/ 2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да е влязла в законна сила, предвид че не
е депозирал възражение по чл. 410 ал. 2 от ГПК.
Поддържа се, че е са налице договорни отношения между страните, като на
17.07.2020 г. между „Мобилтел” ЕАД / сега „А1 България“ ЕАД/ ЕИК ********* (Продавач)
1
и Р. А. Л., ЕГН ********** е сключен Договор за продажба на изплащане № *********, като
на основание т. 1 и т. 2 от Договора, с неговото подписване купувачът - Р. А. Л., ЕГН
********** е закупил и е станал собственик на Handset Huawei със сериен номер:
867757040408764. Навежда се, че съгласно т.10.2.1 от Договора купувача се е задължил да
заплати на “Мобилтел” ЕАД / сега „А1 България“ ЕАД/ продажната цена за вещта,
съобразно погасителен план към Договора. Твърди се, че поради неплащане в срок, договора
между „А1 България“ ЕАД и ответника Р. А. Л., ЕГН ********** е прекратен предсрочно на
основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане.
Твърди се, че непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на
изплащане, в размер на 287,50 лв., е станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от
Договора.
Твърди се, че на 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име„МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, ЕИК
*********, е сключен Договор за поръчителство, като на основание т. 3 от Договора за
поръчителство „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се задължил в качеството си на
поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България” ЕАД Договор
за продажба на изплащане.
Твърди се, че поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на
основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизес
солюшънс“ АД заплатил на „А1 България“ ЕАД на 005.09.2021 г. сумата от 287.50 лева,
представляваща дължимата сума от Р. А. Л., ЕГН ********** по Договора за продажба на
изплащане от 17.07.2020 г.
Твърди се, че плащането на сумата е извършено след отправена покана от страна на
кредитора към поръчителя, съгласно т. 2.2.3 от Договора за поръчителство, като съгласно
Договора за поръчителство, поканата следва да се отправи посредством предявяването на
Справка, а именно Приемо - предавателен протокол № 339, представляващ справка по т.
2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г. Навежда се, че протоколът съдържа
списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори,
гарантирани чрез поръчителство от ищеца, като ответникът присъствал на стр. 3 от
горепосочения Протокол № 362.
Поддържа се, че съгласно т.2.2.5 от Договора за поръчителство, след извършеното
плащане се съставя Справка /Приемо-предавателен протокол/ който съдържа списък с
абонатите, за които на 05.09.2021 г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД в качеството си на
поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „А1 България” ЕАД произтичащи от
договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство.
Твърди се, че до Р. А. Л., ЕГН ********** е изпратено Уведомление за встъпване в
дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което длъжника е уведомен, че считано от 05.09.2021 г.
задълженията му към „А1 България” ЕАД по договор за продажба на изплащане №
********* са прехвърлени на „Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ
2
ПЛЮС КОРП” ЕАД.
Навежда се, че на 07.07.2023 г. между „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД с ЕИК *********
и “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен Договор за
встъпване в дълг. Съгласно договора кредитора „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД с ЕИК
********* приело поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“
ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците - физически лица,
произтичащи от Договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България”
ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП" ЕАД с ЕИК *********.
Твърди се, че поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“
ЕООД се задължил да заплати задълженията на длъжниците - физически лица, произтичащи
от Договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България” ЕАД и
„МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД с ЕИК *********, включително и на длъжника И. А. Ч. под №
797 в Приложение № 1 към договора, в срок от един месец от подписване на Договор за
встъпване в дълг.
Твърди се, че към настоящия момент поемателя “Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД не е заплатил задължението на длъжника И. А. Ч.,
поради което Заявленението за издаване на заповед за изпълнение е с искане за осъждане на
двамата длъжници да заплатят солидарно процесната сума.
Предвид, че само Р. А. Л., ЕГН ********** е подал възражение по чл. 414 от ГПК, то
съгласно т. 5 от ТР № 3/ 2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да е влязла в законна сила спрямо “Фонд
за гарантиране на задълженията на физически лица“.
В този смисъл се прави довод, че „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД в качеството си на
поръчител има изискуемо и ликвидно вземане към Р. А. Л., ЕГН ********** в размер на
287,50 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува
вземането, както следва: - 287,50 лв., представляваща непогасена главница по Договор за
продажба на изплащане № ********* от 17-07-2020 г„ която сума е заплатена от заявителя
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД в качеството
му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както
и сумата в размер на 71,10 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
05.09.2021 г. до 30.11.-2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, не подал такъв
Ищецът с писмено становище, поддържа иска в открито съдебно заседание.
Ответникът редовно призован, не се явява, явява се за него назначен служебен
защитник, който оспорва иска.
3
След преценка на представените от страните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на
30.11.2023 г. ищеца е депозирал пред PC - гр. БЛАГОЕВГРАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника Р. А. Л., ЕГН ********** и Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД с ЕИК: ********* с Адрес (седалище/адрес
управление): гр. София, ул. „Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1, район Лозенец, п.к. 1407, с искане
същите да бъдат осъдени да заплатят солидарно на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с
ново име „МЪНИ ПЛЮС’ КОРП” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията” №4, вх.А, ет.6, представлявано от
изпълнителните директори И. Л. П. и Б. Я. Я., сумата от 287,50 лв. – главница и сумата в
размер на 71,10 лв. мораторна лихва за периода от 05.09.2021 г. до 30.11.2023 г..
Установява се, че на основание подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 2633/
2023 г. по описа на PC - гр. БЛАГОЕВГРАД, като в законоустановения едномесечен срок
само длъжникът Р. А. Л., ЕГН ********** е депозирал възражение на основание чл. 414 от
ГПК. По отношение на „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД,
съгласно т. 5 от ТР № 3/ 2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да е влязла в законна сила, предвид че не
е депозирал възражение по чл. 410 ал. 2 от ГПК.
Между страните не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства по
делото, че на 17.07.2020 г. между „Мобилтел” ЕАД / сега „А1 България“ ЕАД/ ЕИК
********* (Продавач) и Р. А. Л., ЕГН ********** е сключен Договор за продажба на
изплащане № *********, като на основание т. 1 и т. 2 от Договора, с неговото подписване
купувачът - Р. А. Л., ЕГН ********** е закупил и е станал собственик на Handset Huawei със
сериен номер: 867757040408764. Навежда се, че съгласно т.10.2.1 от Договора купувача се е
задължил да заплати на “Мобилтел” ЕАД / сега „А1 България“ ЕАД/ продажната цена за
вещта, съобразно погасителен план към Договора. Поради неплащане в срок, договора
между „А1 България“ ЕАД и ответника Р. А. Л., ЕГН ********** е прекратен предсрочно на
основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане.
По делото не е спорно, че на 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********
и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име„МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, ЕИК
*********, е сключен Договор за поръчителство, като на основание т. 3 от Договора за
поръчителство „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се задължил в качеството си на
поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България” ЕАД Договор
за продажба на изплащане.
От справка се установява, че поради липса на доброволно плащане от страна на
длъжника и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г.,
„Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД заплатил на „А1 България“ ЕАД на 05.09.2021 г. сумата
от 287.50 лева, представляваща дължимата сума от Р. А. Л., ЕГН ********** по Договора за
продажба на изплащане от 17.07.2020 г.
4
Видно от т.2.2.5 от Договора за поръчителство, след извършеното плащане се съставя
Справка /Приемо-предавателен протокол/ който съдържа списък с абонатите, за които на
05.09.2021 г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД в качеството си на поръчител е изпълнил
вместо тях задълженията им към „А1 България” ЕАД произтичащи от договори за продажба
на изплащане, гарантирани чрез поръчителство.
Видно от писмените доказателства, че до Р. А. Л., ЕГН ********** е изпратено
Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което длъжника е уведомен, че считано
от 05.09.2021 г. задълженията му към „А1 България” ЕАД по договор за продажба на
изплащане № ********* са прехвърлени на „Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД с ново име
„МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД.
Установява се, че на 07.07.2023 г. между „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД с ЕИК
********* и “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен
Договор за встъпване в дълг. Съгласно договора кредитора „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД с
ЕИК ********* приело поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически
лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците - физически лица,
произтичащи от Договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България”
ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП" ЕАД с ЕИК *********.
Поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД се
задължил да заплати задълженията на длъжниците - физически лица, произтичащи от
Договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България” ЕАД и „МЪНИ
ПЛЮС КОРП” ЕАД с ЕИК *********, включително и на длъжника И. А. Ч. под № 797 в
Приложение № 1 към договора, в срок от един месец от подписване на Договор за встъпване
в дълг.
По делото не спорно и обстоятелството, че ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
2633/ 2023 г. по описа на PC- Благоевград, издадена била заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която длъжникът е възразил.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко
предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е
спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане
от трето лице, което вземане е правото на вземане на кредитора да получи връщане на
главница по договор за продажба на изплащане, която правна квалификация е чл. 422 от
ГПК.
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му - страни по настоящото дело са страните по заповедното
производство по ч.гр.д. № 2633/ 2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград. За ищеца е
налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като ответникът – длъжник в
заповедното производство, в определения от закона срок е възразил срещу издадената
5
спрямо него заповед за изпълнение, поради което е направил вземането на ищеца-заявител
спорно. Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предявеният иск е неоснователен:
Ищецът основава вземането си въз основа на договор за поръчителство от 07.11.2014
г., сключен между ищцовото дружество и Мобилтел.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни
лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
По делото е приет като доказателство договор за продажба на изплащане от
17.07.2020 г. между „Мобилтел” ЕАД / сега „А1 България“ ЕАД/ ЕИК ********* (Продавач)
и Р. А. Л., ЕГН ********** е сключен Договор за продажба на изплащане № *********, като
на основание т. 1 и т. 2 от Договора, с неговото подписване купувачът - Р. А. Л., ЕГН
********** е закупил и е станал собственик на Handset Huawei със сериен номер:
867757040408764. Съгласно т.10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на
“Мобилтел” ЕАД / сега „А1 България“ ЕАД/ продажната цена за вещта, съобразно
погасителен план към Договора. Сключения договор за продажба между „Мобилтел“ ЕАД и
ответникът е уреден в чл. 183 ЗЗД, сделката не е търговска по арг. от чл. 318, ал. 2 ТЗ.
От приетия като доказателство по делото договор за поръчителство от 07.11.2014 г.,
сключен между „Мобилтел“ ЕАД и ищцовото дружество, се установява, че между
посочените страни е сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да отговаря
за изпълнението на задълженията на абонати на „Мобилтел“ ЕАД съгласно клаузите на
договора. Действието на договора за поръчителство е продължавано неколкократно с анекси.
Видно от Приемо-предавателен протокол, че поради липса на доброволно плащане от
страна на длъжника и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г.,
„Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД заплатил на „А1 България“ ЕАД на 05.09.2021 г. сумата
от 287.50 лева, представляваща дължимата сума от Р. А. Л., ЕГН ********** по Договора за
продажба на изплащане от 17.07.2020 г
Съдът намира за основателно възражението на ответника, че ищцовото дружество не
се явява поръчител.
Съгласно разпоредбата на чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Поръчителство може
да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за
условно задължение.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, установяващи сключването на
валиден договор за поръчителство между него, в качеството на поръчител и „Мобилтел“
ЕАД, в качеството на кредитор, с който да е обезпечено вземането на последното дружество
по договор за продажба на изплащане, сключен с ответника.
6
Доколкото не съществува изрично законово ограничение върху задълженията, които
могат да бъдат обезпечени с поръчителство, то договор за поръчителство по см. на чл. 138
ЗЗД за бъдещ дълг е действителен, но в тежест на ищецът е да установи в процеса, че между
него, като поръчител и „Мобилтел“ е постигнато изрично съгласие именно за гарантиране на
задължение на ответника по договор за продажба на изплащане. От приетия като
доказателство по делото договор за поръчителство от 07.11.2014 г. и анекси към него, се
установява, че между ищцовото дружество и „Мобилтел“ е сключен договор, по силата на
който ищцовото дружество е поело задължение за гарантиране чрез поръчителство на
вземанията на „Мобилтел“ от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз
основа на скоринг и одобрение от „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД до размера
на кредитния лимит. От страна на ищеца обаче, не са ангажирани доказателства сключения
процесен договор за продажба на изплащане да е обезпечен с поръчителство на ищцовото
дружество. По делото не са ангажирани доказателства относно заявка на „Мобилтел“ ЕАД за
кредитна оценка на ответника (2.1.1 от договор за поръчителство), изготвяне и представяне
на кредитна оценка на потребителя от страна на ищеца, становище от страна на ищцовото
дружество – одобрение или неодобрение на потребителя като подходящ за сключване на
продажба на изплащане (2.1.2 от договор за поръчителство), списък на абонатите, които през
процесния период са сключили договор за продажба на изплащане (2.1.4 от договор за
поръчителство), поради което съдът намира, че ищецът не е доказал валидно сключен
договор за поръчителство по отношение процесния договор за продажба. Съгласно ІV.
Поръчителство, 6.5 от договор за поръчителство от 07.11.2014 г. „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС“ АД не отговаря като поръчител пред „Мобилтел“ и се освобождава от
задължението да погаси дължимата от абонат сума в случаите, когато договорът за
продажба на изплащане е сключен с абонат, за който от страна на „Мобилтел“ не е подавано
искане за изготвяне на кредитна оценка; или с абонат, който не е одобрен като подходящ да
сключи договор за продажба на изплащане; или с абонат, за който „Мобилтел“ не е подал
информация за сключен договор за продажба на изплащане по т.2.1.4, какъвто е настоящия
случай.
В допълнение, договорът за поръчителство е съглашение между кредитор и
поръчител, а не съглашение между длъжник и поръчител. Поръчителят поема задължение не
към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Съгласно материалноправната норма на чл. 146, ал. 1 ЗЗД, поръчителят, който е
изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и
длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство, респективно законът не изисква
съгласие от длъжника за поемане на поръчителство. Облигационната връзка при договора за
поръчителство възниква с постигане на съгласие, при което поръчителят поема
отговорността да изпълни задължението на длъжника, а кредиторът го приема за поръчител,
като това съгласие между кредитор и поръчител следва да бъде писмено оформено.
Поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен и с
основание на поръчителя да обезпечи кредитора. Предметът на поръчителството е
7
идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е
функция на друго, главно правоотношение. Престацията е предварително определена,
известна и договорът е комутативен. При изложеното, с оглед и правната характеристика и
същност на договора за поръчителство и доколкото не съществува изрично законово
ограничение върху задълженията, които могат да бъдат обезпечени с поръчителство, то
договор за поръчителство по см. на чл. 138 ЗЗД за бъдещ дълг е действителен, като в тежест
на ищеца е да установи в процеса, че между него, като поръчител и кредитора е постигнато
изрично съгласие именно за гарантиране на задължение от този вид и то към момента на
сключване на процесната сделка, каквито доказателства според настоящия състав, липсват
по делото.
При отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията,
подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да
предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри,
индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечава, следва изрично да са
посочени в сключения между поръчителя и кредитора договор за поръчителство, като при
паричен дълг основният индивидуализиращ елемент е неговият размер.
В процесния случай приложеният от ищцовото дружество договор за поръчителство е
сключен преди договора за продажба на изплащане, което съгласно гореизложеното и 138,
ал. 2 ГПК не е пречка за пораждане на регресни права на поръчителя към длъжника, в
случай, че първият е погасил, в качеството му на поръчител, задълженията му по
обезпеченото вземане на кредитора.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в приложения по делото договор за
поръчителство, не са посочени основните параметри, индивидуализиращи главния дълг. В
Раздел IV, чл. 3 от процесния приложен по делото договор за поръчителство, сключен между
ищцовото дружество и „Мобилтел“ ЕАД, е постигнато съгласие, че ищцовото дружество, в
качеството му на поръчител, се задължава да отговаря пред мобилния оператор за
задължения на абонати, сключили договор за продажба на изплащане с „Мобилтел“, в
резултат на получено одобрение от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, в рамките на
извършен „Скоринг“. Логическото и граматическо тълкуване на цитираният чл. 3 от
договора обуславя извода за неопределеност на договорите, които ще бъдат обезпечение с
поръчителство, предметът на тези договори и размерът на обезпеченото вземане.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че порцесният договор
за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между ищцовото дружество и „Мобилтел“ ЕАД,
по аргумент от чл. 26, ал. 2 ЗЗД, е нищожен поради невъзможен предмет, поради което
доводите за наличие на валиден договор за поръчителство, посочени в исковата молба се
явяват неоснователни.
С оглед изложеното, искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан.
Воден от гореизложените съображения, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените искове от „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК ********* против
Р. А. Л., ЕГН **********, да се ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника, че съществува вземането, както следва: - - 287,50 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за продажба на изплащане № ********* от 17-07-2020 г„
която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име
„МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по
Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 71,10 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 05.09.2021 г. до 30.11.-2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК - 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9