№ 260392 / 26.10.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 10 по описа на РС-Монтана за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430 от ТЗ, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД. Под евентуалност обективно съединени осъдителни искове с пр. основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430 от ТЗ, , във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от ,, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС‘‘ЕАД С.А., Париж. Рег. № xxxx , чрез ,, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление:гр.София, п.к.1766. ж.к.,,Младост‘‘4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров-Заместник управител, чрез юрисконсулт Николета Ангелова Матева срещу ответника М.Н.К., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx обективно съединени установителни искове със следния петитум: да бъде признато за установено за установено, че съществуват следните вземания на ,,БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС‘‘ЕАД към ответника, дължими по Договор за потребителски заем № PLUS-14175285/01.12.2016 г.-4 893,41 лв. главница, 3 559,68 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, както и 872,06 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 20.07.2017 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.
Същите суми се претендират под евентуалност с осъдителни искове.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
С Договор за потребителски заем № PLUS-14175285/01.12.2016 г., дружеството-ищец е отпуснало паричен кредит в размер на 5 000,00 лв. на ответника К. и закупуването на застраховка от 1 344,00 лв.
Сумата била изплатена на кредитополучателя по начина, уговорен в чл.1 от Договора. Усвояването на кредита ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле,, Удостоверение на изпълнението‘‘. Задължението е следвало да се погаси на 48 месечни вноски-всяка по 230,41 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно с ГПР-46,09 % и ГЛП-36,24%, посочени в параметрите на договора.
Длъжникът М.Н.К. преустановил плащането на вноските по кредита на 20.06.2017 г., като към тази дата са погасени 5 месечни вноски. На осн. чл. 5 от Договора вземането по Договора е станало предсрочно изискуемо в пълен размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Това принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства с молба да бъдат приети от съда.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответника, чрез назначеният му от съда особен процесуален представител-адв. Е.Х. е постъпил писмен отговор на исковата молба. Исковете се оспорват като процесуално допустими, но неоснователни.
Твърди се, че процесният банков кредит не е надлежно обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като приложеното по делото писмо-покана не е връчено надлежно на длъжника.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в законния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК. Разгледани по същество, съдът намира: искът за главница за частично основателен, искът за договорна лихва за изцяло неоснователен, а искът за мораторна лихва-за основателен в цялост.
Съображенията на съда са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключението на вещото лице В. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.
По иска за главница от 4 893, 41 лв.:
Видно е от приложеното и приобщено като доказателство по делото ч.гр.д.№ 7002/2019 г . по описа на РС-Плевен, че на 25.10.2019 г. настоящият ищец-,, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС‘‘ С.А., Париж. Рег. № xxxx , чрез ,, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление:гр.София, п.к.1766. ж.к.,,Младост‘‘4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от законен представител-Димитър Димитров е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника- М.Н.К., ЕГН xxxxxxxxxx за следните суми: 4 893, 41 лв.-главница, 3 559,68 лв.-възнаградителна лихва, 872,06 лв. мораторна лихва, както и 186,50 лв. държавна такса и 50,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3931/28.10.2019 г. за горепосочените суми. Съобщението с приложен препис от заповедта за изпълнение е връчено на длъжника и настоящ ответник чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1, вр. с ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви искове пред Районния съд относно вземанията си в едномесечен срок от съобщението. В дадения срок дружеството-ищец е предявило исковете, поради което производството е процесуално допустимо.
Видно е от приложен заверен препис от същия е, че на 01.12.2016 г. между кредитора- ,, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, ЕИК: xxxx и кредитополучателя- М.Н.К. бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-14175285, с който дружеството-ищец е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 5 000,00 лв. Срокът на договора е 48 месеца, като кредитната сума следвало да се изплати на 48 равни месечни вноски, всяка от които в размер на по 230,41 лв.
Параметрите на Договора са следните: обща стойност на плащанията: 11 059,68 лв., годишен процент на разходите: 46,09 % и годишен лихвен процент- 36,24 %.
Сумата, предмет на договора, била усвоена от кредитополучателя, в който смисъл е и заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвено.
Поради преустановяване на плащанията от страна на ответника, което е неоспорено по делото, респ. доказателствената тежест за извършени погашения при условията на пълно и главно доказване е на ответната страна и на осн. чл. 5 от Договора, вземането по него става изискуемо в пълен размер/ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна/. Съдът намира за основателно възражението, направено от ответната страна, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена. Поканата за доброволно изпълнение ведно с уведомлението за предсрочната изискуемост в процеса не се представиха доказателства да е била съобщена на ответника и то преди датата, на която е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК/25.10.2019 г./. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.18 от същото, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането му, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, като правото на кредитора трябва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради изложеното се налага извода, че ищецът не е спазил в пълнота процедурата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Следва обаче да бъдат съобразени постановките на по-новата тълкувателна практика на ВКС, залегнали в Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по т.д. №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 от същото. Съгласно цитираното ТР: допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал.1от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради настъпила предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Въпреки, че в цитираното ТР става дума за заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, а в процесния случай се касае за заявление и заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, то по аналогия и сходността на случая съдът намира, че Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по т.д. №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС следва да намери приложение и по настоящото дело.
Не е спорно по делото, че договорът за потребителския паричен кредит е сключен за 48 месеца/ за 4 г./. Следвало е да бъде погасен на 48 равни месечни вноски. Договорът е сключен на 01.12.2016 г., а устните съзтезания по делото са приключени/когато се формира СПН/ на дата 28.09.2021 г. Респективно за този период всички 48 бр. месечни вноски са падежирали към момента на формиране на СПН по делото, респективно са дължими на това основание, без оглед на факта, че предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена.
Съгласно заключението на вещото лице по ССЧЕ, дължимият размер на непогасената главница по Договора е в размер на 4 837,41 лв., до който размер главният иск следва да се уважи. За разликата над уважения до предявения размер искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По иска за договорна/възнаградителна/ лихва в размер от 3 559,68 лв.:
Относно служебната проверка на съда за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК : предмет на тази проверка е клаузата за договаряне на възнаградителната лихва по договора. Съгласно преобладаващата съдебна практика по сходни дела, допустимият размер на договорна лихва е трикратният размер на законната лихва/30 %/. В случая годишния лихвен процент е в размер на 36,24 %. Съдът намира, че за да бъде обявена клаузата в договор, уреждаща възнаградителната лихва, за неравноправна клауза, то размерът на лихвата не само механично следва да е над 30%, а следва да е чувствително над този размер и да води до съществено облагодетелстване на икономически по-силната страна/ кредитора/ и за сметка на по-слабата/ кредитополучателя/. В процесния Договор за потребителски кредит размерът на договорната лихва е значително над този праг, а именно с 6,24%/36,24%/. Респективно клаузата в процесния Договор, с която е уговорена възнаградителната лихва е неравноправна и уговорена за неоснователно облагодетелстване на по-силната икономически страна-кредиторът за сметка на по-слабата страна-кредитополучателя. Неравноправните клаузи са недействителни, респективно не пораждат правни последици, поради което искът за възнаградителна лихва подлежи на отхвърляне в цялост.
Относно иска за мораторна лихва в размер от 872,06 лв.:
Този акцесорен иск е обусловен от уважаването/отхвърлянето на главния иск. Съгласно заключението на вещото лице дължимият размер на мораторната лихва за исковия период е в размер на 872,06 лв., поради което този иск следва да се уважи в цялост.
Поради произнасяне по същество по главните искови претенции, съдът намира, че не следва да бъдат разглеждани по същество предявените под евентуалност осъдителни искове.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК, направените деловодни разноски, реализирани както в настоящото исково, така и в заповедното производство, съразмерно/пропорционално/ с уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430 от ТЗ, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на ,, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС‘‘ С.А., Париж. Рег. № xxxx , чрез ,, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление:гр.София, п.к.1766. ж.к.,,Младост‘‘4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от законен представител-Димитър Димитров КЪМ М.Н.К., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx дължими по Договор за потребителски заем № PLUS-14175285/01.12.2016 г. сключен между страните, както следва: 1./ 4 837,41 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения му размер от 4 837,41 лв. до предявения размер от 4 893,41 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, 2./ 872,06 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 20.07.2017 г. до 11.10.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 3 559,68 лв.-представляваща възнаградителна лихва по Договора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.Н.К., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС‘‘ С.А., Париж. Рег. № xxxx , чрез ,, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление:гр.София, п.к.1766. ж.к.,,Младост‘‘4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от законен представител-Димитър Димитров сумата от общо 764,08 лв. деловодни разноски по гр.д.№ 10/2021 г. по описа на РС-Монтана/ заплатена държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/, както и общо 144,81 лв. деловодни разноски, направени по ч. гр.д.№ 7002/2019 г. по описа на РС-Плевен/внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/-съразмерно с уважената част от исковете.
УКАЗВА на осн. чл. 127, ал.4 от ГПК на М.Н.К., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx , че може да изплати доброволно присъдените по-горе суми по следната банкова сметка: ,,xxx‘‘АД, клон България: IBAN:xxx, BIC/xxx: CITI BG SF.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: