№ 2836
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507777 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 131855/19.04.2024 г. по
регистъра на СРС, подадена от Б. Г. Б. чрез надлежно упълномощените адв. Б.
и адв. Г. срещу Решение № 4395 от 12.03.2024 г. постановено по гр. д. №
37035/2023 г. по описа на СРС, 86-ти състав в частта, относно определения по
реда на чл.127, ал.2 СК режим на лични отношения на въззиваемия И. Г. Л. с
детето Б. И.в Л., роден на **** г., при който е постановено малолетното дете
да се вижда с бащата без придружител всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с приспиване, всяка сряда
от месеца от 16:00 часа до 20:00 часа, както и 10 дни през зимата и 30 дни през
лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на издръжка
за сумата над 250 лева до пълния претендиран размер от 300 лева, както и в
частта, с която на осн. чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е заместено
съгласието на бащата И. Г. Л. за пътувания на детето Б. И.в Л.,
ЕГН:********** в страни от Европейския съюз, само със съгласието на своята
майка Б. Г. Б. и придружавано от нея за срок не повече от общо 45 дни
годишно.
Със същото Решение на основание чл. 45 ЗБЛД вр. чл. 127а, ал.2 СК
съдът е постановил заместване на съгласието на И. Г. Л. за издаване на
паспорт по ЗБЛД на Б. И.в Л., ЕГН:**********.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението в
посочените части, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и за необоснованост на атакувания съдебен акт.
Изложени са съображения, че при постановяване личните контакти между
1
бащата и детето да се осъществяват без придружител не е съобразен
интересът на детето, а именно че двамата не са контактували и са напълно
непознати един за друг, както и че дори самият баща не е искал такъв
разширен режим на лични отношения с детето. На следващо място във
въззивната жалба се посочва, че липсва яснота по какъв начин е определен
дължимият размер на месечната издръжка. По изложените съображения моли
съда да отмени решението в обжалваните части, като постанови съдебен акт, с
който да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето
така, както е посочен в исковата молба, както и да бъде осъден ответника да
заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. на детето, считано от дата на
завеждане на исковата молба. На следващо място се посочва, че не става ясно
защо първия съд е определил, че детето следва да пътува само в страни на
територията на Европейски съюз и то само за 45 дни годишно, което според
въззивника е крайно недостатъчно, като по този начин се ограничава правото
на свободно придвижване и пътуване на детето, като моли в тази част
решението на първия съд да бъде допълнено на осн. 127а, ал.2 СК, като освен
държави членки на ЕС, детето да може да пътува и в трети страни, без
ограничение на срока на пребиваване в чужбина. Моли са присъждане на
разноски, сторени както пред първата, така и пред настоящата съдебна
инстанция. Във въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба е
подаден от И. Г. Л., чрез процесуалния си представител адв. И. К., АК-
Пазарджик, надлежно упълномощен за въззивната инстанция/л.13 от делото
на СГС./ Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски. В отговора на въззивната жалба не са направени
доказателствени искания.
С молба с вх. № 77854/09.07.2024 год. по регистъра на СРС, депозирана
от Б. Б. чрез адв. В. Г., въззивницата е заявила, че оттегля въззивната жалба в
частта, относно иска с правно основание чл. 127а, ал.2 СК, а именно да бъде
заместено съгласието на бащата И. Г. Л. за пътувания на детето Б. И.в Л. в
чужбина.
Така с определение № 11287/18.07.2024 год. постановено по въззивно
гражданско дело № 7777 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, III въззивен брачен състав, производството по делото е
прекратено поради оттегляне на въззивна жалба с вх. № 131855/19.04.2024 г.
по регистъра на СРС, подадена от Б. Г. Б., срещу Решение № 4395 от
12.03.2024 г. по гр. д. № 37035/2023 г. по описа на СРС, 86-ти състав в частта, с
която първия съд се произнесъл по искане с правно основание чл. 127а, ал.2
СК.
След постановеното частичното прекратяване на производството по
делото, същото е продължило по отношение на останалите възражения,
посочени във въззивна жалба с вх. № 131855/19.04.2024 г. по регистъра на
СРС, подадена от Б. Г. Б. чрез надлежно упълномощените адв. Б. и адв. Г.
срещу Решение № 4395 от 12.03.2024 г. постановено по гр. д. № 37035/2023 г.
по описа на СРС, 86-ти състав в частта, относно определения по реда на
чл.127, ал.2 СК режим на лични отношения на въззиваемия И. Г. Л. с детето Б.
И.в Л., роден на **** г., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за
присъждане на издръжка за сумата над 250 лева до пълния претендиран
2
размер от 300 лева.
С Определение № 20656/19.12.2024 год. постановено по настоящото
дело, съдът бидейки задължен да следи служебно за интересите на
ненавършилото пълнолетие дете /тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, е намерил, че на основание чл. 253
ГПК следва да отмени свое протоколно определение, с което е приключил
съдебното дирене и е дал ход на устните състезания по делото, като на
страните бъде предоставена възможност да се явят лично за изслушването им
по реда на чл. 59, ал. 6 СК пред въззивният съд.
В проведено по делото открито съдебно заседание, въззивницата Б.
редовно призована се явява лично, представлява се от адв. Г., който поддържа
въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Претендира разноски, но не
представя списък.
Въззиваемата страна Л. – редовно призован, явява се лично и се
представлява от адв. К., който пледира за потвърждаване на
първоинстанционното съдебно решение, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски, отразени в адвокатското пълномощно представено с
отговора на въззивната жалба.
По делото са депозирани писмени бележки от въззивницата Б. Б. чрез
адв. В. Г..
Софийският градски съд, в настоящия си състав, разгледал делото в
последното съдебно заседание във въззивното производство, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и
възраженията на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното:
Производството по гр. д. № 37035/2023 г. по описа на СРС, ГО, 86-ти
състав е образувано по искова молба от Б. Г. Б. с правно основание чл. 127, ал.
2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК. Отправено е искане към съда, родителските права
спрямо детето Б. И.в Л. да бъдат предоставени на майката, да бъде определен
режим на лични отношения между детето и бащата, да бъде осъден бащата И.
Л. да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева, както и за период за
една година преди датата на подаване на исковата молба, както и да бъде
заместено съгласието бащата за пътуване на детето в чужбина до навършване
на пълнолетие.
В срока по реда на чл. 131 ГПК, ответника по исковете И. Л. е депозирал
отговор на исковата молба, с която оспорва твърденията изложени от ищцата в
частта относно режима на лични контакти, както и в частта относно размера
на издръжката и периода за една година назад преди подаване на исковата
молба.
По делото пред първия съд е била депозирана молба от ищцата Б. Б. за
изменение на размера на търсената издръжка от 250 лева на 300 лева от датата
на подаване на исковата молба, а претенцията за издръжка за период от една
година преди подаване на исковата молба да се счита предявен за размер от
250 лева, поради което с протоколно определение от 14.02.2024 год. е било
допуснато от страна на първия съд изменение в петитума съобразно
3
посоченото в молбата.
С обжалваното съдебно Решение № 4395 от 12.03.2024 г. постановено
по гр. д. № 37035/2023 г. по описа на СРС, 86-ти състав, с което на основание
чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по отношение на
детето Б. И.в Л. са предоставени на майката Б. Г. Б., при която е определено
местоживеенето на детето, разписан е режим на лични отношения на детето Б.
с бащата И. Л. всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от
09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с приспиване, всяка сряда от месеца
от 16:00 часа до 20:00 часа, както и 10 дни през зимата и 30 дни през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Със същото съдебно решение, на основание чл. 127а, ал.2 СК вр. с чл. 45
и чл. 76,т.9 ЗБЛД е разрешено издаването на паспорт на детето Б. Л., роден на
**** год., както е и разрешено на същото да напуска пределите на страната и
да пътува в страни от ЕС със съгласието само на своята майка и придружавано
от нея, за срок не повече от общо 45 дни годишно.
Със съдебното решение, бащата И. Л. е осъден да заплаща месечна
издръжка на детето Б. чрез неговата майка и законен представител Б. Б. в
размер на 250 лева, считано от 03.07.2022 год. до настъпване на обстоятелства
за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законна лихва
върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил искането в останалата част –
до пълния предявен размер от 300 лева, като неоснователно.
С решението И. Л. е осъден да заплати държавна такса в размер на 360
лева по сметка на Софийския районен съд.
Първостепенният съд е формирал правните си изводи по спорните в
настоящото производство въпроси относно упражняването на родителските
права, режима на лични отношения, както и месечната издръжка на детето,
като е съобразил събраните писмени и гласни доказателства по делото.
Страните не спорят, а и от представено пред първия съд удостоверение
за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0374/23.07.2018 год. се
установява, че страните са родители на детето Б. И.в Л., роден на **** год.
За нуждите на производството пред първия съд е бил изготвен социален
доклад от АСП, ДСП – Слатина след проведена среща между социален
работник и майката Б. Б., бащата И. Л. и детето Б. Л.. По данни на майката,
бащата И. Л. не е виждал детето от години, не се е интересувал от него и не е
заплащал издръжка. Споделя, че живее с детето Б. в собствено жилище,
където има обособена детска стая оборудвана с всичко необходимо спрямо
възрастта и нуждите му.
По данни на г-н Л., последният е споделил пред социалния работник, че
има две деца от предишен брак, които не познават синът му Б.. Бащата И. Л. е
споделил, че след раздялата между него и г-жа Б., същият не е виждал сина си,
тъй като майката отказвала контакт. Бащата няма претенции за родителските
права над детето и неговото местоживеене, желае само да се вижда с него и да
заплаща издръжка. В разговора между социалният работник и бащата,
последният е посочил, че към момента на социалното проучване живее във
4
Военно общежитие /ведомствено жилище/ със съпругата си и нейната дъщеря
от друга връзка.
Детето е споделило пред социалния работник, че посещава детска
градина, където има много приятели и ходи на разходка с майка си, заедно
играят и рисуват.
Отразено е, че майката работи като медицинска сестра с месечно
трудово възнаграждение в размер на 1000 лева.
Бащата И. Л. работи като „заварчик“ и съобщава за месечно трудово
възнаграждение в размер на 1200 лева.
Констатирана е изградена емоционална връзка между майката и детето.
В заключение е посочено, че следва да се постанови решение, което е
максимална степен да защити интересите на детето Б..
За бащата И. Л. няма данни за образувани и неприключили досъдебно
производства, същият е неосъждан, видно от материалите по делото.
От районния съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Г.В.К. и ЛИ. С.Г..
От показанията на свидетелката К. се установява, че страните не
поддържат контакт от около 3 години, когато се наложило свидетелката да
звънне на И. Л., тъй като той не отговарял на обажданията на ищцата.
Споделя, че бащата преспивал в нощно заведение, в което имало и спални
помещения. Твърди, че в нейно присъствие бащата нито веднъж не е
проявявал инициатива да търси сина си. Излага пред съда твърдения, че по
време на съвместното съжителство между страните, детето Б. е било
изключително нервно, но след раздялата между родителите му, то се е
успокоило. Не била свидетел на агресия спрямо детето, но е присъствала на
скандали между страните, които се случвали в присъствие на детето Б..
Настоящият въззивен състав ще кредитира показанията на посочения
свидетел, като добросъвестно и безпристрастно депозирани.
В разпита си пред първия съд, свидетелката Г. е заявила, че познава от
дълги години И. Л., неговото семейство и деца. Споделя, че е запозната с
отношенията между страните преди и след тяхната раздяла. Пред съда е
споделила, че И. не е виждал детето Б. от около 3 години. Твърди, че И. обича
детето си и иска да бъде до него, тъй като същият е любвеобилен и грижовен
баща. Правила е опит да съдейства на И. в комуникацията му с Б. по повод
декларация за пътуване на детето Б. в чужбина. Споделя, че И. употребява
алкохол, но не го е виждала пиян. Твърди, че бащата не живее в бар, а
управлява такъв, където се събират приятели, мотористи и други. Споделя, че
се вижда всяка седмица с И., но не е присъствала на разговор между него и
майката на детето.
Показанията на свидетеля за обективни, последователни и логични и
съда ще кредитира същите в цялост.
По делото е представена справка от НАП за общите задължения на
лицето И. Г. Л., актуална към 18.01.2023 год.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилни изводи на
съда, основани на неправилна оценка на доказателствата по делото.
Пред въззивната инстанция и в изпълнение нормата на чл. 59, ал. 6 от
СК са изслушани въззивника Б. Б. и въззиваемата страна И. Л..
5
Майката Б. е заявила, че продължава да работи на длъжност
„стоматологична сестра“ с възнаграждение от около 1800 лева месечно.
Твърди, че бащата Л. от както си е тръгнал от дома й, не е търсил нито нея,
нито сина им Б.. Изразява желание за срещи между детето и бащата, но според
нея същите следва да се извършват постепенно, тъй като г-н Л. е напълно
непознат за детето. Споделя, че родители й помагат при отглеждане на Б..
В изслушването си пред въззивния съд, бащата И. Л. е споделил, че към
момента е безработен и е в търсене на постоянна работа от няколко месеца.
Живее във ведомствено жилище със съпругата си и нейната дъщеря. От около
3-4 години не е виждал сина си Б.. Съгласен е срещите между него и детето да
бъдат в присъствие на социален работник или на майката.
По делото е изискана информация относно доходите на страните в
производството.
Така с писмо от ТД на НАП Велико Търново – офис Враца, ведно с
приложения към него, се установява, че последния трудов договор на И. Л. е
прекратен на 23.02.2024 год., а от справка-данни за осигуряване на лицето за
периода от 01.01.2023 год. до 30.06.2024 год. се установява, че от месец
02.2024 год. до м.06.2024 год. не е получавал доходи от трудови
възнаграждения.
Съгласно писмо от ТД на НАП София – офис „Изток“ за периода
01.07.2023 год. до 31.08.2024 год. майката Б. Б. е получавала месечно
възнаграждение в размер на 1000 лева.
Съгласно постъпило от НОИ писмо, за периода месец 02.2024 год. до
м.06.2024 год. за лицето И. Л. няма данни за получаван осигурителен доход, а
за периода м.12.2023 год. до м.09.2024 год. – майката Б. Б. е получавала
осигурителен доход в размер на 1000 лева.
За нуждите на производството е бил изготвен социален доклад от ДСП-
Слатина след проведена среща и разговор с майката Б. Б., в който социален
работник е отразил, че грижи за детето Б. се полагат от неговата майка, като
бащата не е виждал детето от четири години. Детето е здраво, без данни за
хронични заболявания и физически увреждания. Към момента на социалното
проучване, детето посещава ДГ „Детски рай“, както и занимания по народни
танци и английски език. В жилището на майката има обособена детска стая, а
г-жа Б. спи в холното помещение. Жилището е оборудвано с всички
необходими за едно домакинство мебели и уреди. Констатирана е
емоционална връзка между майката и детето. В заключение е посочено да
бъде постановено решение, което е максимална степен да охрани интересите
на детето Б..
По делото е депозиран социален доклад от ДСП – Младост след
проведена среща и разговор с И. Л.. По данни на бащата, същият не е виждал
сина си от около 5 години, като изявява желание да възобнови контактите си с
него и да участва пълноценно в неговото отглеждане и възпитание. Същият
твърди, че е ограничаван от майката на детето и не получава никаква
информация от нея. При посещение в дома на г-н Л. е посочено, че бащата
живее със съпругата си Т.Л. във военно общежитие, което се състои от
всекидневна с кухненски бокс и единично легло, а другата стая е обособена
6
като спалня. В жилището се поддържат нормални хигиенни условия и е
обзаведено с всичко необходимо за бита. По думи на г-н Л., същият работи на
свободна практика, като се занимава с изработване на врати и предмети от
ковано желязо. В заключение е посочено, че в интерес на детето Б. е да бъде
отглеждан в условия, осигуряващи му физически, психически и емоционален
комфорт.
Други относими към спора доказателства не са събрани от въззивната
инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба срещу постановеното по делото съдебно решение е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата
на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена и
съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими
към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона в т.1 от Тълкувателно решение №
1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следва, че въззивният съд е
7
ограничен до въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, а е задължен единствено да провери
правилното прилагане на релевантните към казуса императивни
материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни
изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на
страните. Т.е. обект на въззивната дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор,
при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е
само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл е приетото в мотивите
към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
1. По режима на личните отношения на детето Б. с родителя, който
не упражнява родителските права, съдът приема следното:
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово
право, закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от
СК, така и в международните актове, по които Република България е страна -
чл. 9, §. 1 от Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС),
където правото на детето за общуване с двамата му родители е проявление на
правото на семеен живот. В този смисъл е последователната съдебна практика
на ВКС (виж Решение № 480/06.07.2010 г. по гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и
Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017 г., IV г. о.), както и на
Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v. SWE;
Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.
Austria). Връзката дете-родител, която е признато право от конвенциите цели
да способства за правилното физико-психологично и социално развитие на
всяко дете като личност и да го предпази от развитие на синдром на
родителско отчуждение в случай, че се приоритизира контакта само с единия
родител. Поради изложеното и бидейки задължен да следи служебно за
интереса на децата, съдът следва да установи такъв режим на детето с неговия
баща - родителят, на когото не са възложени родителските права, че да му се
даде възможност за пълноценно общуване с него.
Едно от проявленията на пълноценното общуване е родителят да
контактува с детето си в контекста на неговите ежедневни нужди, т.е. той да
участва и в делниците, но само в случаите, когато това не се използва за
негативно въздействие чрез детето срещу другия родител, при влошени
отношения между страните.
Въззивният съд приема, че режимът на лични отношения следва да
бъде съобразен с данните по делото и интереса на детето.
Режимът на лични отношения цели детето Б. да расте и се развива като
пълноценна личност, чувствайки подкрепата и грижата на всеки от двамата
родители. Право на всяко дете, произтичащо от неговата естествена
потребност, е да общува с всеки от родителите си. По изложените
8
съображения, мерките за лични отношения следва да отчитат конкретните
обстоятелства и да предоставят най-широка възможност за общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права (в същия смисъл е
константната практика на ВКС - Решение № 116/16.04.2014г. по гр.д.
5156/2013г., ГК, IV г.о. и др.).
Съдът приема, че интересът на детето Б. изисква то да има пълноценна
връзка с баща си. Настоящият въззивен състав счита, че не може да се
обоснове извод, че бащата има поведение, което представлява риск за живота,
здравето и/или развитието на детето към момента на приключване на
съдебното дирене във въззивното производство.
С оглед изявленията на страните и заключенията на социалните
доклади, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде определен
режим на лични отношения на детето Б. с неотглеждащият родител съгласно
диспозитива на съдебния акт, като бъде включен преходен период на
супервизирани контакти с цел възможност да развиване на оздравителен
процес и възстановяване на комуникацията между детето и неотглеждащият
родител и спомагане за нормализиране на връзката между баща и син. Този
преходен период ще способства за преодоляване на негативната нагласа между
родителите, като чрез въвеждането на ясна регламентация би се постигнало
потушаване на напрежението между родителите, с цел да не въвличат в
конфликт детето Б..
Именно с оглед постигането на тази цел двамата родители следва да
положат максимални усИ., за да изгладят и преодолеят разногласията
помежду си като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило
спокойствието и благополучието на собственото им дете. За това е
необходимо страните да спазват предписанията на съда за осъществяване
режима на личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо
пътя на диалога помежду си. С израстването на детето и при постигане на
напредък в отношенията между бащата и Б., режимът подлежи на адаптиране
в съответствие с нуждите и интересите на детето.
Доколкото съдебното решение не формира сила на пресъдено нещо, то
при промяна на обстоятелствата (напр. възникване на нови учебни
ангажименти на детето или непреодолим конфликт с родителя), всяка от
страните би могла да инициира промяна в определения режим на отношенията
между бащата и детето, в случай, че родителите не постигнат съгласие за
промяна.
Обжалваното решение в частта за режима на лични отношения следва
да се отмени, като се постанови друго в изложения смисъл.
2. По месечната издръжка на детето Б., съдът приема следното:
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката,
съобразно нормата на чл.142, ал.1 СК, се определя в зависимост от нуждите на
детето и от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания,
с които съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от
каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
"ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на
9
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки
и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които рефлектират върху им. В настоящия случай детето е на
шестгодишна възраст, посещава 88 ДГ „Детски рай“, 4 група „Мечо Пух“ – гр.
София, като по данни на майката детето посещава занимания по народни
танци и английски език. Установени са обичайни за възрастта му нужди,
свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала за
извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни потребности и
развлечения.
В изслушването им пред въззивният съд, майката е посочила, че
получава месечен доход в размер на около 1800 лева, а бащата И. Л. е посочил,
че е безработен в процес на търсене на постоянна работа.
В подкрепа твърденията на страните, пред въззивният съд са събрани
писмени доказателства, от които се установява, че майката реализира доход от
1000 лева на месец, а бащата И. Л. периода месец 02.2024 год. до м.06.2024
год. няма данни за получаван осигурителен доход.
Последния е заявил и алиментни задължения към други две деца,
родени от предходни връзки, като в тази насока по почин на съда е изискана
служебна справка от НБД „Население“, от която се установява, че И. Л. има
общо 3 деца.
Въззивният съд взе предвид, че въззиваемият е в трудоспособна възраст,
няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, т.е. той не се
намира в обективна невъзможност да дава издръжка (ППВС №5/1970 г., т. 11).
Съгласно законните критерии и от установеното в хода на съдебното
производство, въззивният съд да приема, че за месечната издръжка за детето
Б. ще са необходими средства в общ размер от около 450 лева - с оглед на
изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето
би имало, ако родителите живееха заедно.
При така изложената конкретика, като съобрази данните по делото за
липсата на доходи от страна на бащата Л. за периода месец 02.2024 год. до
м.06.2024 год., както и данните за алиментни задължения към други деца, при
съвкупна преценка на гореизложените обстоятелства, настоящият съдебен
състав намира, че бащата следва да заплаща месечна издръжка за детето Б. в
размер на 270 лева.
Съгласно алинея втора на чл. 142 СК, минималният размер на издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работа
заплата. В момента размерът на минималната работа заплата е 1077 лева
определен с ПМС № 359/23.10.2024 г, т.е. 1/4 от него е сумата в размер на
269,25 лв., поради което така определеният размер на месечната издръжка в
размер на 270 лева, която бащата Л. следва да заплаща е съобразно
законоустановените разпоредби.
По делото не се събраха доказателства, от които да се обоснове извод,
че бащата И. Л. има финансови възможности да заплаща издръжка за детето
Б. в пълния предявен размер от 300 лева.
10
При определяне на издръжката в размер на 270 лева, дължими от
бащата за детето Б., въззивният съд съобрази и обстоятелството, че майката
полага непосредствени грижи за детето, което поражда необходимостта
неотглеждащият родител да покрие по - голяма част от издръжката на детето
на страните, но само ако е съобразена с установените реални възможности.
Разликата над посочения размер от издръжката за детето следва да се поеме от
майката, а при невъзможност и от други лица от друг ред, посочен в закона.
При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена, което би могло да бъде осъществено при съгласие на дължащия
издръжката и без съдебна намеса, а при наличие на спор между страните, то
следва да бъде инициирано съдебно производство (арг. от чл. 150 от СК).
Следва, че първоинстанционното решение в частта за издръжката на
детето, считано от 03.07.2023 год. /датата на подаване на исковата молба/
следва да бъде изменено в посочения смисъл.
По отношение на претенцията за издръжка за период от една година
преди датата на депозиране на исковата молба, а именно от 03.07.2022 год. до
03.07.2023 год., правилно е било отчетено от страна на първия съд, че
въззиваемия не е заплащал издръжка и не е участвал чрез финансови средства
в отглеждането на детето му.
В тази връзка, при съобразявайки изложените обстоятелства, първия
съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, като е приел исковата
претенция за основателна за сумата в размер на 250 лева месечно за минал
период.
Поради изложеното решението в частта за издръжката, която се търси
за минало време – а именно една година преди датата на подаване на исковата
молба следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските в производството съдът приема следното:
Страните своевременно са претендирали разноски и съдът дължи
произнасяне.
Съобразно изхода на спора съдът осъжда И. Г. Л. да заплати на Б. И.в Л.
чрез неговата майка и законен представител Б. Г. Б. сумата в размер на 16 лева
за разглеждане на въззивната жалба.
На въззиваемият се следват разноски в размер на 360 лева –
представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
съобразно изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4395 от 12.03.2024 г. постановено по гр. д. №
37035/2023 г. по описа на СРС, 86-ти състав в частта, относно определения по
11
реда на чл.127, ал.2 СК режим на лични отношения на въззиваемия И. Г. Л. с
детето Б. И.в Л., роден на **** г., както и в частта, с която е отхвърлен
предявения от Б. Г. Б. иск за заплащане на месечна издръжка за детето Б. И.в
Л. за разликата над 250 лева до 270 лева, считано от 03.07.2023 г., като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. Г. Л. с ЕГН:
********** с детето Б. И.в Л. с ЕГН: **********, както следва:
1.Първите 8 /осем/ срещи между детето Б. И.в Л. и бащата И. Г. Л. да се
провеждат всяка втора събота от месеца за времето от 10:00 часа до 13:00
часа, в присъствие на психолог или друг социален работник в Детски
контактен център, намиращ се в гр.София, кв. „Хиподрума“, ул. ****, телефон
**** и **** - З.М..
Задължава майката Б. Г. Б. да организира воденето и вземането на детето
до и от контактния център - лично или чрез упълномощено от нея лице.
Определените от съда дни от седмицата и посочени часови интервали
могат да бъдат променени само при взаимно съгласие на страните и Детския
контактен център, намиращ се в гр.София, кв. „Хиподрума“, ул. ****.
2. След провеждане на горепосочените осем срещи по т.1 от настоящото
решение, бащата И. Г. Л. има право да вижда и взима детето Б. И.в Л. всяка
първа и трета седмица от месеца за времето от 10:00 часа до 13:00 часа в
събота в присъствие на майката за общо 6 /шест/ срещи.
3. След изтичане на периода по т. 2 от настоящото решение, бащата И. Г.
Л. има право да вижда и взима детето Б. И.в Л. всяка първа и трета седмица от
месеца, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа в събота и за времето от 10:00
часа до 17:00 часа в неделя, без преспиване и без присъствието на майката,
като при осъществяване на режима на лични отношения бащата следва да
взема и връща детето от и в дома на майката.
4. След изтичане на периода по т. 3 от настоящото решение, бащата И. Г.
Л. има право да вижда и взима детето Б. И.в Л., като при осъществяване на
режима на лични отношения бащата следва да взема и връща детето от и в
дома на майката, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10:00 часа в събота
до 17:00 часа в неделя, с преспиване;
двадесет дни през лятото, разделени на два пъти по десет дни, по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката Б. Г. Б.;
през четните години за времето от 10:00 часа на 24-ти декември до 18.00
часа на 28-ми декември, с преспиване.
през нечетните години за времето от 10:00 часа на Разпети Петък до
12
18:00 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, както и за времето от
10.00 часа на 29 декември до 18.00 часа на последният ден от Коледната
ваканция с определена продължителност от Министерство на
образованието и науката за съответната година.
ОСЪЖДА И. Г. Л., с ЕГН: **********, да заплаща на малолетното си
дете Б. И.в Л. с ЕГН: **********, действащо чрез своята майка и законен
представител Б. Г. Б., ЕГН **********, още 20 лева месечна издръжка (или
общо 270 лева), считано от 03.07.2023 г. до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законна лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Г. Л., с ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
да заплати на на малолетното си дете Б. И.в Л. с ЕГН: **********, действащо
чрез своята майка и законен представител Б. Г. Б., ЕГН **********, сумата от
16 лева, представляваща сторени пред въззивния съд разноски.
ОСЪЖДА Б. И.в Л. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Б. Г. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, да заплати на И. Г. Л., с ЕГН: ********** сумата от 360 лева – разноски
в производството по въззивно гр. дело № 7777/2024 г. по описа на Софийския
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4395 от 12.03.2024 г. постановено по гр.
д. № 37035/2023 г. по описа на СРС, 86-ти състав в останалата обжалвана
част.
Решението в частта за издръжката е окончателно, а в останалата част
може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14