Р Е Ш Е Н И Е № 154
Гр. Разград, 24 октомври 2022 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ……
разгледа докладваното от съдията дело № 184 по описа за 2022 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Е. Ш. от с. Г., обл. Р. против Решение №1012-16-189/1 от 01.08.2022г.
на ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено обжалваното пред
него Разпореждане №2140-16-229/20.06.2022г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
В жалбата се излагат доводи, че тези актове се явяват незаконосъобразни,
тъй като неправилно положеният от него стаж като военнослужещ не е зачетен за
действителен осигурителен стаж от пенсионните органи. С оглед на това моли съда
да ги отмени, ведно със следващите от това законни последици. Претендира и за
заплащане на деловодните разноски по производството.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО, от
надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:
Административното
производство е образувано по повод Заявление вх. №2113-16-253/15.04.2022г., с
което Е. Ш. е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст (ЛПОСВ) при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Към тази дата той е имал
навършени 74 години 07 месеца и 25 дни. Към заявлението си е представил
документи, установяващи положения от него осигурителен стаж, в това число и доказателства,
които сочат, че в периода от 11.02.1967 г. до 11.02.1969 г. ( 02 год. 00 месеца
01 дни) той е отбивал наборна военна служба. При преценка на приложените
документи административният орган е приел, че заявителят има осигурителен стаж
от ІІ категория труд в размер на 05 години 04 месеца 00 дни и от ІІІ категория
труд в размер на 09 години 02 месеца 22 дни. Общо зачетеният осигурителен стаж
на лицето, след превръщане по реда и при условията на чл. 104 от КСО е в размер
на 15 години 10 месеца 22 дни и без превръщане по реда и при условията на чл.
104 от КСО е в размер на 14 години 06 месеца 22 дни. За действителен осигурителен
стаж са признати 12 години 06 месеца 21 дни, като времето за отбиване на
редовна военна служба не е отчетено.
При тези
данни е прието, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй
като няма доказан действителен стаж най-малко от 15 години и с Разпореждане № 2140-16-229/20.06.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е постановен отказ да се отпусне исканата
ЛПОСВ. То е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Разград по реда на чл.117 от КСО, който със свое Решение №1012-16-189/1 от 01.08.2022 г. е отхвърлил жалбата, като е
възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в
разпореждането. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в
предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на
неговата териториална и материална компетентност. В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Като краен резултат оспореното
решение съответства и на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба ... За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна
заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която определя
като осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, независимо кога е положена и сочи, че за
този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Цитираните
норми са приети след периода, когато жалбоподателят е бил на наборна военна служба,
но са действащи към момента на подаване на процесното заявление и към настоящия
момент.
Наред с това, съгласно правилото на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което
се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс. В казуса жалбоподателят е отбивал наборна военна
служба в периода от 11.02.1967 г. до
11.02.1969 г. и според действащата тогава разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на закона за
пенсиите (отм.) изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от
III категория.
Анализът на цитираните норми от различните нормативни актове, действали
през различни периоди, сочи, че законодателят е бил непротиворечив и последователен
във волята си редовната военна служба да се зачита за действителен стаж при
пенсиониране. С оглед на това
положеният от Е. Ш. стаж по време на редовната му
военна служба е период, който следва да се приеме за трудов стаж от ІІІ
категория, тъй като по силата на закона
е признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на
КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж при преценяване на правото за пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2
от КСО
осигурителният стаж от първа и втора категория труд се превръща в
трета категория. Това правило е неприложимо при преценка
на осигурителния стаж в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО и законодателят не
допуска в тези случаи да се извърши превръщане на осигурителния стаж от
първа и втора категория към трета категория. Следователно, след отчитане на времето, през което жалбоподателят
е отбивал наборна военна служба за действителен осигурителен стаж, то общият действителен стаж, придобит от него
по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО ще бъде в размер на 14 години 06 месеца 22
дни (по-малко от 15 години). С оглед на това съдът намира, че правилно и
обосновано административните органи са преценили, че той не отговаря на
изискването на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което са отказали да отпуснат
исканата ЛПОСВ. Подадената жалба се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Ш. от с. Г., обл. Р.
против Решение №1012-16-189/1 от 01.08.2022г. на ръководителя на ТП на НОИ -
Разград, с което е потвърдено обжалваното пред него Разпореждане
№2140-16-229/20.06.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/