РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Сливен, 20. 09. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева,
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 200 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба,
уточнена с молба от 21.06.2023 г., подадена от „ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от у. Р.Д.О., против
Изричен отказ на Главния архитект на Община Сливен, обективиран в Писмо Изх. № 4704-3187/3/
от 25.05.2023 г. по описа на Община Сливен, да издаде скица – виза за проучване
и проектиране, по Заявление с Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г. по описа на
Община Сливен.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният отказ е
незаконосъобразен. Излага съображения, че: законът обвързва административния
орган да издаде исканата скица – виза; отказът е постановен при неточно
установени факти; нарушени са принципите, залегнали в чл. 6 и чл. 9 от АПК;
отказът е незаконосъобразен, тъй като са налице предпоставките за издаване на скица
– виза за проучване и проектиране. Моли оспореният отказ да бъде отменен и
преписката да се върне на административния орган за произнасяне по подаденото
заявление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. В представена писмена защита излага съображения в
подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт.
Административният орган – Главния архитект на Община
Сливен, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление за издаване на скица-виза за проучване и проектиране с
Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен, оспорващият е
поискал от Главния архитект на Община Сливен, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, издаване на скица с виза/или виза за проектиране на фотоволтаична централа
с мощност 30 kW в УПИ с идентификатор № 67338.417.323 по картата на гр. Сливен,
с адрес на имота: гр. Сливен, местност „Дюлева река“. Към Заявлението са
приложени: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2 том ХХIII дело № 4076 от 18.10.2021 г. по описа на
Служба по вписванията – Сливен, и Скица № 15-734539 от 01.07.2022 г., издадена
от Служба по геодезия, картография и кадастър – Сливен. Видно от Нотариалния
акт, оспорващият е купувач на поземлен имот с идентификатор № 67338.417.323 по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес на имота: гр.
Сливен, местност „Дюлева река“, с площ 979 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на тайно ползване – ниско застрояване,
ведно с находящите се в имота: сграда с идентификатор № 67338.417.323.5 с
предназначение – селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор №
67338.417.323.6 с предназначение – селскостопанска сграда. Приложената скица е
на поземлен имот с идентификатор № 67338.417.323 по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен. На 01.09.2022 г. от оспорващия е платена
такса по подаденото заявление.
На 09.09.2022 г. от Главния архитект на Община Сливен
е издадено Писмо Изх. № 4704-3187/1/ от 09.09.2022 г. по описа на Община Сливен,
адресирано до оспорващия, в което е посочено, че във връзка с постъпили
заявления за издаване на скици с визи за проучване и проектиране с Вх. № №
4704-3187 и 4704-3188 от 12.08.2022 г., обстоятелството, че сграда с
идентификатор 67338.417.323.5 по КК в УПИ II - 323 е обозначена като
селскостопанска, би било пречка при съгласуване на скицата и сключване на
предварителен договор с „Електроразпределение Юг“ ЕАД, доколкото изрично
условие на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, при допускане монтирането на фотоволтаични
системи, е в имота да има реализирано основно застрояване; и би следвало
предварително да се преотреди по предвидения в ЗУТ ред УПИ II - 323 в кв. 229
по плана на м. „Дюлева река“, СО „Изгрев“, предназначен за вилно застрояване,
за допустими съгласно статута на зоната дейности, допускащи съществуващата в
имота сграда да е основно застрояване.
На 14.09.2022 г., по жалба от „ОРМИ ЕЛ“ ООД против
Мълчалив отказ на Главния архитект на Община Сливен по Заявление с Вх. №
4704-3187 от 12.08.2022 г. до Главния архитект на Община Сливен, е образувано
адм. дело № 340 / 2022 г. по описа на Административен съд – Сливен.
Образуваното съдебно производство е приключило с окончателен съдебен акт – Решение
№ 4578 от 02.05.2023 г. по адм. дело № 415 / 2023 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България – Второ отделение, с което е отменен
мълчалив отказ на Главния архитект на Община Сливен по Заявление Вх. № 4704 –
3187 от 12.08.2022 г. за издаване на виза за проектиране, и е изпратена
административната преписка на Главния архитект на Община Сливен за ново
произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени
в решението.
Главният архитект е уведомен за решението на Върховния
административен съд на 12.05.2023 г.
След получаване на решението на Върховния
административен съд, от Главния архитект на Община Сливен е издаден оспореният
в настоящото производство Изричен отказ, обективиран в Писмо Изх. №
4704-3187/3/ от 25.05.2023 г. по описа на Община Сливен, да издаде скица – виза
за проучване и проектиране, по Заявление с Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г. В
отказа е посочено, че: заявлението е преразгледано; установено е, че имотът не
е застроен; изграждане на фотоволтаична електроинсталация представлява строеж
шеста категория и е допустима по разпоредбите на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ,
само като инсталация към съществуващи сгради и постройки, и е неприложима за
имоти без застрояване; в незастроени имоти изграждането на фотоволтаична
електроцентрала представлява строеж от трета категория, съгласно чл. 137, ал.
1, т. 3, буква ,,д” от ЗУТ, за което е необходимо имотът да е отреден ,,за
производство на електроенергия”, което е недопустимо за устройствената зона, в
която се намира имот с идентификатор 67338.417.323 по КК, според ОУП на гр.
Сливен, одобрен с Решение № 446 от 30.01.2009 г. на Общински съвет Сливен.
В административната преписка се съдържат и: Скица №
1484 от 15.08.2022 г. по описа на Община Сливен, Дирекция „Устройство на
територията“, на имот – УПИ II - 323 /417.323, 2145/ кв. 229 по плана на м.
„Дюлева река“, СО „Изгрев“ гр. Сливен, ПУП одобрен със Заповед № РД-15-4 от
05.01.2010 г., в която е отразено, че се издава по повод Заявление с Вх. №
4704-3187 от 12.08.2022 г.; Протокол за установяване на съществуващи сгради в
ПИ с идентификатор № 67338.417.323 по КККР на гр. Сливен от 19.05.2023 г.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт. Отказът за издаване на
акт по устройство на територията по чл. 140 от ЗУТ представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и
съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл. 215 във
връзка с чл. 219 от ЗУТ. За оспорващия, като подател на заявлението за издаване
на скица-виза
за проучване и проектиране, е налице правен интерес от оспорване на изричния
отказ. Съгласно специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, изричният
отказ може да се оспори в 14-дневен срок от съобщаването му. Оспореният изричен
отказ е съобщен на оспорващия на 01.06.2023 г. Жалбата срещу отказа е подадена
на 12.06.2023 г. и следователно е подадена в установения от закона срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспореният изричен отказ е формиран от произнасянето
на компетентния, съобразно чл. 140, ал. 7, изр. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1
от ЗУТ, административен орган – Главния архитект на Община Сливен, в пределите
на неговите правомощия по заявление с правно основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ,
за издаване на виза за проектиране.
Съгласно чл.
140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от
действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му
поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните
имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и
интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите
отклонения по чл. 36; когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането
в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица
от кадастралната карта и подробния устройствен план.
Разпоредбата, която регламентира правото на виза за
проектиране, както и условията за нейното издаване, е тази на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбата, която изключва издаването на виза за проектиране, е
разпоредбата на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ, съгласно която за обекти на техническата
инфраструктура не се издава виза за проектиране. В чл. 64, ал. 1 от ЗУТ са
изброени изчерпателно елементите на техническата инфраструктура, като сред същите
липсва фотоволтаична централа в УПИ, по отношение на която е поискано издаване
на виза за проектиране с процесното заявление. Наред с изложеното, приложното
поле на разпоредбата на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ следва да бъде съобразено с
нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която елементите на техническата
инфраструктура се предвиждат с устройствени планове. От изложеното се налага
извод, че разпоредбата на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ следва да бъде приложима в
случаите, при които елементите от техническата инфраструктура са предвидени в
ПУП. Следователно в случая не е налице забрана по смисъла на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ за издаване на виза за проектиране.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, възложителят или
упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за
проектиране, която се издава от главния архитект на общината /чл. 140, ал. 7 от ЗУТ/. Оспорващият, подавайки заявлението си, е представил документ, че има
качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, а именно, че е
собственик на поземления имот, в който желае проектиране, видно от приложения
към заявлението нотариален акт. За поземления имот е налице действащ подробен
устройствен план и влязла в сила кадастрална карта. След като заявлението за
издаване на виза за проектиране е подадено от лице, имащо право да получи
административния акт, и липсват данни за неизпълнение на техническите
изисквания за постановяване на акта, изричният отказ на Главния архитект на
Община Сливен е незаконосъобразен, поради противоречие с чл. 140 от ЗУТ и с
целта на закона.
Не може да бъде споделена тезата на административния
орган, че имот с идентификатор 67338.417.323 по КК е незастроен. В приложените
по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2 том ХХIII
дело № 4076 от 18.10.2021 г. по описа на Служба по вписванията – Сливен, и
Скица № 15-734539 от 01.07.2022 г., издадена от Служба по геодезия, картография
и кадастър – Сливен, са посочени две сгради с идентификатори № 67338.417.323. 5 и № 67338.417.323.6.
Наличието на сгради се установява и от представените по делото извадки от Google
Maps и от ГИС на Община Сливен.
След като са
налице предпоставките за издаване на поисканата виза, а именно: подадено е
заявление до компетентния орган, заявителят има качеството на възложител, за поземления
имот е налице действащ подробен устройствен план, липсва предвидена в закона
забрана за издаване на поисканата виза и е платена определената такса,
административният орган е следвало в указания от закона срок да издаде
поисканата виза за проектиране.
За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че процесната
фотоволтаична централа, с оглед на посочената мощност от 30 kW, представлява инсталация за производство на
електрическа енергия, а не „централа“ по смисъла на § 1, т. 70 от ДР на Закона
за енергетиката /ЗЕ/, и като такава попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1,
т. 14 от ЗУТ и за нея не се изисква одобряване на инвестиционен проект, за да
бъде издадено разрешение за строеж. Това законодателно разрешение, което е
отклонение от общия ред на ЗУТ /с одобряване на инвестиционни проекти/ за
изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници,
без ограничение на мощността - строежи от първа до трета категория по чл. 137,
ал. 1, т. 1, б. „з“, т. 2, б. „ж“ и т. 3, б. „д“ от ЗУТ, не изисква издаването
на виза за проектиране, доколкото същата е свързана с последващото изготвяне на
инвестиционни проекти. Независимо от изложеното, същото не води до забрана за
издаване на виза за проектиране за монтаж на инсталация за производство на
електрическа енергия с мощност до 1 МW в случаите, когато възложителят на това
инвестиционно намерение поиска издаването на такава. Липсата на изискване за
издаване на виза за проектиране и наличието на по-лек разрешителен режим за
издаване на разрешение за строеж в процесния случай не обосновава извод за
законосъобразност на отказа на административния орган да извърши
административна услуга, в случаите когато възложителят е поискал и издаване на
виза за проектиране за реализиране на своето инвестиционно намерение в
хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, какъвто е и процесният случай.
За целите на настоящото произнасяне, обстоятелството
дали има сграда или не, съответно дали е наличен по-лек разрешителен режим,
попадащ в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, са без правно
значение, защото административният орган не разполага с правомощия да отказва
услуга по съображенията, посочени в изричния отказ, за който е поискано
издаване на скица – виза от жалбоподателя. Според § 1 т. 2 б. „а“ от ДР на
Закона за администрацията /ЗА/, административна услуга е издаването на индивидуален
административен акт, с който се удостоверяват факти с правно значение, каквито
несъмнено са следните: съществува ли заявеният имот и нанесен ли е в плана на
град Сливен, съхраняван в Община Сливен; какъв е обхватът на поземления имот и
съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в
съседните имоти, и с нанесени линии на застрояване и допустими височини,
плътност и интензивност на застрояване, и други изисквания, ако има такива,
както и допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ, когато кадастралната карта е
влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план. Извън тези
обстоятелства административният орган е нямал нормативно правомощие да
проверява и изследва други въпроси, а още по-малко да преценява вещните права /евентуално
наличие или липса на сгради/ или какъв режим за инвестиционен проект е избрал
жалбоподателят. Няма законова разпоредба, която да вменява задължение на компетентния
орган, да не издава скица - виза на имота. Последната представлява копие /извадка/ от
действащ ПУП. Тя е иманентно свързана с поземления имот и неговите
характеристики, съобразно одобрения ПУП, а не с инвестиционните намерения на
оспорващия. Следователно, щом възложителят може да поиска извършването на
административна услуга от процесния вид, която е от значение за удостоверяване
и признаване на негови права, при наличие на заявен правен интерес, то
сезираният орган е длъжен да извърши услугата, като отбележи всички данни и
относими факти и обстоятелства. Като не го е сторил, Главният архитект на Община
Сливен е нарушил закона, защото заявителят на услугата е собственик на УПИ, за
който е поискано издаването на скица-виза, и за който са налице предпоставките
за издаване на поисканата виза.
С оглед на изложеното, неправилно административният
орган е формирал оспорения отказ, което води до неговата материална
незаконосъобразност и основание за отмяна. Предвид гореизложените мотиви и
наличието на всички законови предпоставки, административният орган е следвало
да издаде заявената скица - виза. Оспореният изричен отказ е незаконосъобразен
и следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за издаване
на виза за проектиране, при спазване на указанията по прилагането на закона,
дадени в настоящото решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна, поради което Община Сливен следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 1300
лева, от които: 50 лева- внесена държавна такса, и 1250 лева - договорено и платено
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от у. Р.Д.О., Изричен
отказ на Главния архитект на Община Сливен, обективиран в Писмо Изх. №
4704-3187/3/ от 25.05.2023 г. по описа на Община Сливен, да издаде скица – виза
за проучване и проектиране, по Заявление с Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г. по
описа на Община Сливен, подадено от „ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********.
ИЗПРАЩА преписката на Главния архитект на Община
Сливен за ново произнасяне и издаване на скица – виза за проучване и
проектиране по Заявление с Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г. по описа на Община
Сливен, подадено от „ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********, в едномесечен срок от влизане на решението в сила, при
спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на „ОРМИ ЕЛ“ ООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от у. Р.Д.О.,
сумата от 1300 /хиляда и триста/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.