РЕШЕНИЕ
№ 983
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330105600 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр.с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Теленор България” ЕАД против A.Й.А., с която са
предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми:
1. 614.89 лева, дължима по Допълнително споразумение от *** за мобилен номер ***
за периода 10.07.2018 г. до 09.11.2018 г., от които 66.93 лева – месечни абонаментни такси,
101.96 лева – лизингови вноски и 446 лева – потребление извън пакета;
2. 332.06 лева, дължима по Допълнително споразумение от *** за мобилен номер ***
за периода 10.07.2018 г. до 09.11.2018 г., от които 81.96 лева – месечни абонаментни такси,
78.36 лева – лизингови вноски и 171.74 лева – потребление извън пакета;
3. 27.48 лева, дължими месечни абонаментни такси по Допълнително споразумение
от *** за мобилен номер *** за периода 10.07.2018 г. до 09.11.2018 г.;
6. 254.67 лева - дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от *** за периода
м.08.2018 г. до м.11.2019 г.;
5. 254.90 лева - дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от *** за периода
м.12.2018 г. до м.08.2019 г.;
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен
представител, с който се оспорват исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на исковете
Видно от приложеното ч. гр. д. № 17282/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжникa по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
1
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.342 ТЗ.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на
посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил
изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещите,
предмет на договорите за лизинг за ползване, съдържанието на правоотношенията, размер
на вземанията си и падеж на същите. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да
докаже, че е погасил задълженията си, както и възраженията си за наличие на
неравноправни клаузи по договорите, както и че процесните договори не са подписани от
него.
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът претендира сума в размер на 614.89 лева, дължима по Допълнително
споразумение от *** за мобилен номер *** за периода 10.07.2018 г. до 09.11.2018 г., от
които 66.93 лева – месечни абонаментни такси, 101.96 лева – лизингови вноски и 446 лева –
потребление извън пакета
С Определение от 20.12.2021 г. съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че с
ответника е сключено Допълнително споразумение от *** за мобилен номер ***, в което да
се предвидени, посочените услуги, както и дължимостта на лизингови вноски. До
приключване на съдебното дирене ищецът не е представил посоченото Допълнително
споразумение, на което основава претенциите си в общ размер на 614.89 лева, поради което
в тази част искът се явява недоказан и като такъв ще се отхвърли.
От Допълнително споразумение от *** за мобилен номер *** /л.31/ се установява, че
същият е сключен между ответника, в качеството на потребител и ищеца, за предоставяне
на мобилни услуги с конкретно посочен телефонен номер. Не се оспорва, че договорът е
подписан от ответника.
По този договор се претендира сума в общ размер на 332.06 лева, дължима за
периода 10.07.2018 г. до 09.11.2018 г., от които 81.96 лева – месечни абонаментни такси,
78.36 лева – лизингови вноски и 171.74 лева – потребление извън пакета. За всеки един от
месечните отчети е издадена фактура за съответния телефонен номер, в която е отразено как
е начислявана месечната такса по договора и какво включва същата. По договора се дължи
месечна абонаментна такса в размер на 30.99 лева /съгласно Допълнителното споразумение/,
която не е обвързана от ползването на мобилни услуги, тя се дължи независимо дали се
ползват или не мобилните услуги. Видно от фактурите по този договор /л.38- 41/ се
претендират месечните абонаментни такси за посочения период и роуминг таксуване,
услуги с добавена стойност, други услуги с добавена стойност и разговори към „Грижа за
клиента“. По фактурите са начислен и лизингови вноски.
В тази връзка в Допълнително споразумение от *** за мобилен номер *** не са
предвидени лизингови вноски и по него не се дължат такива.
Във връзка с това допълнително споразумение е сключен договор за лизинг от *** за
мобилен номер ***, по който са предвидени лизингови вноски.
С оглед изложеното по Допълнително споразумение от *** за мобилен номер *** се
доказаха претенциите в размер на 81.96 лева – месечни абонаментни такси и 171.74 лева –
потребление извън пакета, като не се доказа задължение по този договор в размер на 78.36
лева – лизингови вноски.
С оглед изложеното по това правоотношение ще се уважи претенцията в размер на
253.70 лева, а за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 332.06 лева
като неоснователна ще се отхвърли.
От Допълнително споразумение от *** за мобилен номер *** /л.19/ се установява, че
същите са сключени между ответника, в качеството на потребител и ищеца, за предоставяне
на мобилни услуги с конкретно посочен телефонен номер. Не се оспорва, че договорът е
подписан от ответника. По договора се дължи месечна абонаментна такса в размер на 10.99
2
лева, която не е обвързана от ползването на мобилни услуги, тя се дължи независимо дали се
ползват или не мобилните услуги.
По този договор се претендира сума в общ размер на 27.48 лева, дължими месечни
абонаментни такси за периода 10.07.2018 г. до 09.11.2018 г. За всеки един месечните отчети
е издадена фактура за съответния телефонен номер /л.43-46/, в която е отразено как е
начислявана месечната такса по договора и какво включва същата, като отговаря на
предвиденото в договора.
С оглед изложеното тази претенция се доказа по основание и размер, поради което
ще се уважи.
Срокът за заплащане на задълженията се урежда от Приложенията към договорите, а
именно в срок указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването й. Във
всяка една от фактурите, приложени към исковата молба е посочен падеж на плащане, като
всяко едно от вземанията по посочените договори е с настъпил падеж.
По така обсъдените договори ответникът не доказа плащане, което е разпределено в
негова тежест за доказване, като същият носи неблагоприятните последици от
неустановяването на това обстоятелство. Ответникът не е оспорил и така обсъдените
вземания.
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.342 ТЗ
От Договор за лизинг от *** г./л.55 - гръб/ се установява, че същият е сключен между
ответника, в качеството на лизингополучател и „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател
с предмет финансов лизинг на мобилно устройство Sony Xperia XA1 Ultra Black. Ответникът
не е оспорил, че договорът е подписан от него. По договора лизингополучателят се е
задължил да заплати лизинговата цена в размер на 586.27 лева на 23 месечни вноски,
съобразно погасителен план, всяко от които на стойност 25.49 лева за периода 07.10.2017 г.
до 07.08.2019 г. С подписването на договора лизингополучателя е декларирал, че му е
предоставено лизинговото устройство – чл.4 от договорите. Съгласно чл.1, ал. 2, ако
лизингополучателят поиска да придобие собствеността на лизинговата вещ следва да
заплати още една вноска 24 – та в размер на 25.49 лева, кат общата сума става 611.76 лева.
Видно от договора и инкорпорирания в него погасителен план и с оглед срока на
договора до дата на подаване на заявлението в съда е настъпил падежа и на последната
вноска по договора за лизинг – 07.08.2019 г.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума по договорите за
лизинг. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника. Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника, за
плащане на претендираната сума в общ размер на 254.90 лева за периода м.12.2018 г. до
м.08.2019 г, съгласно дължимите вноски по погасителния план, плюс още една вноска
съгласно чл.1, ал.2 от договора за придобиването на мобилния апарат.
Същото се установява и от Договор за лизинг от *** /л.33/, с който на ответника е
предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J7 2017 Dual Black. Лизингополучателят
се е задължил да заплати лизинговата цена в размер на 450.57 лева на 23 месечни вноски,
съобразно погасителен план, всяко от които на стойност 19.59 лева за периода 29.01.2018 г.
до 29.11.2019 г. И по този договор устройството е получено, настъпил е падежа на всички
лизингови вноски на 29.11.2019 г. Съгласно чл.1, ал. 2, ако лизингополучателят поиска да
придобие собствеността на лизинговата вещ следва да заплати още една вноска 24 – та в
размер на 19.59 лева, кат общата сума става 470.16 лева.
За периода м.08.2018 г. до м.11.2019 г. дължимите лизингови вноски са в размер на
313.44 лева, като с оглед диспозитивното начало ще се присъди търсената от ищеца сума в
общ размер на 254.67 лева. Ответникът не доказа плащане, поради което неблагоприятните
последици са за него.
Съдът не откри основание за нищожност на договорите за лизинг, същите са валидно
сключени, не са налице и неравноправни клаузи. За предоставената от ищеца стока се дължи
възнаграждение, което е адекватно и съразмерно с предоставената вещ. Не се установи
ответникът да е върнал лизинговите вещи преди изтичане на срока на договорите, за да не
дължи плащания по тях. Наред с това ищецът не се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост, а на настъпил падеж и на последната вноска по договорите за лизинг.
3
Общата сума, която се дължи по посочените договори за услуги и лизинг е в размер
на 790.75 лева, до която сума исковете ще се уважат, а за горницата над уважения размер до
пълния предявен размер от 1483.81 лева исковете ще се отхвърлят като неоснователни.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство – 29.68 лева – платена
държавна такса и 200.32 лева – адвокатско възнаграждение. Общо разноски в заповедното
производство в размер на 230 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете на ищеца ще се присъди сума в размер на 122.55 лева.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 220.32 лева – платена
държавна такса, 330 лева – платен депозит за особен представител на ответника /л.77/ и 180
лева с ДДС– адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени
доказателства разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие /л.8/. Общо
разноски за ищеца в размер на 730.32 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще му
бъде присъдена сума в размер на 389.15 лева, с оглед уважената част от исковете.
Ответникът не доказа направа на разноски в производството.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Й. А., с ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ НА „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
Д. К. К. – И. д. сумата в общ размер на 790.75 лева, от които 253.70 лева, дължима по
Допълнително споразумение от *** за мобилен номер *** за периода 10.07.2018 г. до
09.11.2018 г., от тях 81.96 лева за месечни абонаментни такси и 171.74 лева за потребление
извън пакета, 27.48 лева, дължими месечни абонаментни такси по Допълнително
споразумение от *** за мобилен номер *** за периода 10.07.2018 г. до 09.11.2018 г., 254.67
лева - дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от *** за периода м.08.2018 г. до
м.11.2019 г. и 254.90 лева - дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от *** за
периода м.12.2018 г. до м.08.2019 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17282/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за признаване за установено дължимостта на
горницата над уважения размер от 790.75 лева до пълния предявен размер от 1483.81 лева, а
именно за сума в общ размер на 614.89 лева, дължима по Допълнително споразумение от
*** за мобилен номер *** за периода 10.07.2018 г. до 09.11.2018 г., от които 66.93 лева –
месечни абонаментни такси, 101.96 лева – лизингови вноски и 446 лева – потребление извън
пакета и 78.36 лева – лизингови вноски по Допълнително споразумение от *** за мобилен
номер ***, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Й. А., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. – И. д., сумата в
размер на 122.55 лева– разноски по ч.гр.д. № 17282/2020 г. по описа на ПРС и сумата в
размер на 389.15 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
4