Р Е Ш Е Н И Е
№ 3230
град Бургас , 26.11.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49 – ти граждански състав
на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Станка Добрева,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 6833 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба Д.В.А., ЕГН **********,*** чрез адв. З.Д.,***.
Ищецът претендира, че в периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. е полагал труд
като „*“ в Служба „ПБЗН“ Летище Бургас към РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР.
Сочи се, че за процесния период А. бил работел на 24- часови работни смени,
които се отчитали на тримесечие. Твърди се, че за посоченият период , ищецът
бил полагал по 7 или 8 смени месечно. Претендира се, че посочения период бил
положил общо 1600часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143
възлизал на 1829часа. Последното водело до извънреден труд в размер на 229часа,
който не бил надлежно заплатен. Претендира се за сумата от 1374.00лева.
Претендира се и за законна лихва за забава върху посочените отделни суми,
съобразно периодите от началото на исковия период за всяка календарна година и
до края на исковия период. Забавата се претендира според тримесечния период за
отчитане на положения труд. Сумата претендирана като лихва за забава е в размер
на 180.00лева, считано от датата на
възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на
месеца, следващ месеца на дължимо плащане, до датата на предявяване на иска в
съда. Претендира се законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба са
изложени и подробни правни съображения. Направени са доказателствени искания. В
съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. З.Б. ***.
Исковата молба се поддържа. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение
на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 2187.46лева за
положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв, както и за сумата
от 270.12лева обезщетение за забавено плащане върху главницата , както и
законна лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата
молба.
Ответникът
РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД“Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт Т.С. Исковата молба се счита за
допустима, но неоснователна. Ответникът не спори наличието на служебно
правоотношение между него и ищеца, който заемал длъжността „*“ в Служба „ПБЗН“
Летище Бургас към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при
ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР. Ответникът счита
претенцията за неоснователна и недоказана. Оспорва се твърдението на ищеца, че
следва да се приложи НСОРЗ и по – специално твърдяната трансформация на нощен в
дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че
нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си се прилага
само за работници по КТ. Сочи се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване
на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Сочи се приложимостта и на две
наредби , издадени на осн. чл. 187 от ЗМВР : Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015г.
за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото
отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба
№ 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на
работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Извежда се виждането, че според приложимата правна
уредба съотношението между дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8:8часа
или равно на коефициент 1, а не на твърдения 1,143. Цитира се също и заповед на
министъра на вътрешните работи, в която е указано нощният труд да се заплаща по
0,25лева. Излага се, че за определен период , когато е действала Наредба №
8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на работното
време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното
работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, се е извършвало такова компенсиране с прилагането на
коефициент 0,143, но според ответника това е било в разрез с ЗМВР и е било
поправено с последвалите издадени наредби. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност за периода преди 14.08.2016г. Излагат се подробни
съображение за разликата между нощен и извънреден труд, както и за приложимата
в тази насока правна уредба. Цитира се и писмо на МТСП. Отрича се и
основателността на претенцията за лихва. Приложени са писмени доказателства. В
съдебно заседание ответникът не се представлява, като процесуалният му
представител депозира молба и писмена защита.
Предявен е иск с правно основание чл.
179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т.
2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице Н.К. е, че за периода от 01.07 2016г. до 31.07.2019г.
ищецът е положил общо 1624часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв
при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 1856.23часа труд. Съответно
вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 232.23часа извънреден труд,
който е оценен на 2187.46лева. Изчислена е и дължимата лихва върху главницата
за процесния период, като вещото лице сочи, че тя е на стойност 270.12лева.
Съдът, след като обсъди представените с
исковата молба писмени материали и становището на ответната страна по делото,
счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищеца Д.В.А.,*** и ГД “Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР е било налице служебно
правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „*“ в Служба „ПБЗН“ Летище
Бургас към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас в
процесния период, което не се оспорва от ответника.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния
случай ищецът е работил на 24- часови смени и е следвало да
му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на
делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.), Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от
28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на
чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени,
работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не
изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент.
Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред
нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни
7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща
възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на
съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 01.07 2016г. до 31.07.
2019г. ищецът
е положил общо 1624часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2187.46часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 232.23часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 2187.46лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер. При
извод за основателност на предявения главен иск, следва да се приеме, че е
основателна и претенцията за мораторна лихва в размер на 270.12лева за периода 30.10.2016г.
до 14.08.2019г.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 14.08.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Възражението
на ответника за настъпила погасителна давност е допустимо, но в случая
неоснователно. Съдът споделя виждането, че съобразно начина на отчитане на
труда в МВР , дължимостта на положения труд за м. 07.2016г. е настъпила през м. октомври 2016г., поради тримесечния
период на отчитане на положения по този ред труд.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 350.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в
рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена
сумата от 350.00лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за
разглеждането на иск и изплатеното
възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на 137.50лева
и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение, мораторната лихва и законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на иска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от
Директора Н.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.А., ЕГН * със съдебен адрес:*** - адв. З.Д.,***,
сумата от 2187.46лева/две хиляди сто осемдесет и седем лева и четиридесет и
шест стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. - разликата между
положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, както и
сумата от 270.12лева/двеста и седемдесет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща лихва за забава върху дължимите суми от момента, когато са
станали изискуеми до датата на депозиране на исковата молба - за периода от 30.10.2016г.
до 14.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 14.08.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София,
ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Н.Н., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.А., ЕГН *
със съдебен адрес:*** - адв. З.Д.,***, сумата от 350.00лева /триста и петдесет лева/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София,
ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Н.Н., на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/
двеста лева/ за изготвената експертиза и 137.50лева/сто тридесет и седем лева и
петдесет стотинки / държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 26.11.2019г.
Съдия:
Пл. Дойков
Вярно с оригинала!
С. Добрева