Р Е Ш
Е Н И Е
№.2095
Гр. Пловдив,19.11. 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, I състав, в публичното заседание на двадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като
разгледа докладваното от съдия Матеева адм. д. № 1243 по описа на съда за
2020 г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по реда
на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.148 т.3 от Закона за ветиринарномедицинската
дейност
/ЗВД/.
Образувано е по жалба „Айва 81“ ЕООД,
ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски,
обл. Пловдив, ул. „Пеньо Пенев“ № 12, представлявано от А. В., против Заповед №
183/21.04.2020 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/–
Пловдив, с което е отказано изплащането на обезщетение по подадено заявление с
вх. № 1257 от 25.03.2020 г. за изплащане на обезщетение за смъртта на патици
мюлари за асистирано хранене в животновъден обект с рег. № 4132-0110, находящ
се в с. Болярино, общ. Раковски, обл. Пловдив.
В жалбата е посочено, че оспорената
Заповед е незаконосъобразна, като издадена въз основа на неверни констатации
относно приложените в обекта мерки на биосигурност, както и при съществени
нарушения на процесуалните правила. На първо място се сочи, че от така
издадения акт, не става ясно коя точно норма e нарушена, тъй като мерките за
биосигурност са уредени в чл.4 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, а допълнителни
такива са посочени в чл.14 от същата. Излагат се подробни съображения, като се
сочи, че е нарушено и правото на защита в хода на административното
производство. Иска се отмяна на оспорения
акт и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представените по
делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – ***ОДБХ – Пловдив се представлява от пълномощника
си гл. юриск. Х., която оспорва жалбата и сочи, че не са доказани твърденията
на жалбоподателя, както и по какъв начин се
извършва дезинфекцията. Подробни съображения се излагат в представените
писмени бележки.
Административен
съд - Пловдив, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е налице спор по делото, че жалбоподателят „Айва 81“ ЕООД - гр. Раковски е собственик на регистриран, съгласно
чл.137 от ЗВМД, животновъден обект за отглеждане на патици мюлари с рег. № 4132-0110,
намиращ се в землището на с. Болярино, общ. Раковски, област Пловдив, за който
е издадено удостоверение за регистрация на животновъден обект № 2586/13.02.2019
г. Обектът разполага с три сгради за отглеждане и угояване на патици – 2
сгради са за подрастващи патици и 1 сграда – за угояване, като подрастващите
патици се отглеждат подово, а патиците за угояване (гушене) – в клетки. Общият
капацитет на обекта е 4 200 патици, от които 2 800 патици подрастващи и
1 400 патици за угояване, като отглеждането е от еднодневни патици до
угоени патици за клане. Същият функционира от 2010 г., като в него се отглежда
и едно куче. В близост до обекта – на около 1 км има язовир.
На 21.02.2020 г. е
направено изследване на проби от домашни птици, отглеждани от „Айва 81“ ЕООД,
от ***Я.Ж.и с писмо № 3/21.02.20 г. до Национална референтна лаборатория по
инфлуенца и Нюкасълска болест по птиците към НДНИВМИ – гр. София същите са
изпратени за изследване. Пробите са от клоакален тампон – 10 бр. и от трахеален
тампон – 10 бр. Резултатът от изследването е обективиран в Протокол от
изпитване № 85 ИП/28.02.2020 г., в който е посочено, че е установен геном на
вируса на инфлуенца А по птиците (Н5).
На 02.03.2020 г. ветеринарният лекар ***Я.Ж.издава
Акт за възбрана № 2, с който поставя под възбрана животните до освобождаването
им от официален ветеринарен лекар.
На същата дата изпълнителният ***Българска
агенция по безопасност на храните издава Заповед № РД 11-605, с която обявява
първично огнище на инфлуенца А (грип) по птиците в животновъден обект с рег. №
4132-0110 за отглеждане на патици, собственост на „Айва 81“ ЕООД, намиращ се в
землището на с. Болярино, общ. Раковски, обл. Пловдив. Разпоредено е също така, директорът на ОСД БХ
– Пловдив да организира принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на
всички засегнати и контактни птици в обекта, указан е начинът на унищожаване на
труповете на животните и контаминирания материал; почистването и дезинфекцията
на помещенията, оборудването, транспортните средства и дворовете и улиците в и
около обекта. С процесната заповед са разпоредени също така редица указания на
директора на ОДБХ – Пловдив, свързани, както със засилване на контрола по
изпълнение на преброяването на птиците, клиничните изследвания епизоотичните
проучвания , така и извършване на проверки за въвеждането на мерките за
биосигурност и спазването им.
Пак на 02.03.2020 г. директорът на ОДБХ
– Пловдив, на основание цитираната по-горе заповед на изпълнителния ***БАБХ –
София и чл.31 т.1 от Устройствения правилник на БАБХ, издава Заповед № 135, с
която определя комисия от четири члена, която има за задачи да организира
принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на птиците в животновъден
обект рег. № 4132-0110, като се съобразят изискванията на Наредба № 22 от
14.12.2005 г. за намаляване до минимум страданията на животните по време на
клане или умъртвяван, както и се организира унищожаването на труповете и
механичната дезинфекция в и около обекта.
На 10.03.2020 г. със Заповед № РД
09-253 на министъра на земеделието, храните и горите е определена постоянна
комисия за извършването на епизоотично проучване след възникнало огнище на
заразна болест по чл.47 ал.1 от ЗВМД, състояща се от: председател, заместник председател
и 11 членове, както и са утвърдени
правила за организацията и дейността на тази комисия.
В изпълнение на Заповед №
135/02.03.2020 г. на директора на ОДБХ – Пловдив, на 23.03.2020 г. комисията,
на основание чл.143 ал.4 от ЗВМД е съставила протокол № 006 за унищожаване на
3 600 патици мюлари, подробно описани, както и протокол за загробване на
животни № 007 за загробването на 3 600 патици мюлари.
Със Заповед № РД 11-680 от 11.03.2020 г.,
на основание чл.5 ал.1 т.2 и ал.2 т.1 от Устройствен правилник на БАБХ, във
връзка с предходната заповед на министъра, изпълнителният ***БАБХ определя комисия
за извършване на епизоотично проучване в обл. Пловдив в 4 животновъдни обекта,
сред които и този на жалбоподателя.
На 20.03.2020 г. е изготвен доклад, по
отношение на който било проведено гласуване по реда на чл.10 от Правилата за
дейността на комисията, като същият бил приет и изпратен на министъра.
Документът съдържа, съгласно чл.16 от Правилата, информация относно засегнатите
обекти, брой на животни в риск и техния здравен статус, организация на система
на биосигурност и др.
Според чл.2 от Правилата, Комисията се
състои от председател, заместник председател и нечетен брой членове – не повече
от 11, като чл.3 ал.1 определя, че в същата следва да бъдат включени експерти
от БАБХ и Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Според чл.4 т.3 и
чл.7 ал.1 от Правилата, председателят на комисия определя със заповед, след
съгласуване със заместник председателя,
членовете на комисията, които да бъдат включени за извършване на
конкретното епизоотично проучване. Съответно, чл.13 от Правилата пък определя,
че членовете на комисията извършват документална и физическа проверка, съгласно
утвърдената от изпълнителния ***БАБХ стандартна оперативна процедура, в
животновъдния обект, в който е възникнало огнището на заболяването и на всички
обекти, които имат епизоотологична връзка с него. В чл.16 от Правилата са
заложени и изискванията за съдържанието на доклада, които са изброени в 12
точки, както и данни от кланицата, ако има такива, като в т.8 е посочено, че
следва да се установят данни от извършеното епизоотично проучване в т. ч. и резултати
от направените наблюдения на място – проверки, прогледи, аутопсии и други;. Съгласно чл.17 ал.1 от Правилата за
работата на комисията се създава отделно архивно досие за всяко епизоотично
огнище.
По т.4 от доклада, относно
предприятието на „Айва 81“ ЕООД е прието, че в обекта се води документация, но
част от нея не е пълна (не се посочва коя част и в какво точно се изразява
непълнотата), както и, че няма въведени мерки за биосигурност и предвид това,
може с голяма вероятност да се счита, че липсата на мерки за биосигурност на
обекта, са компрометирали здравословното състояние на птиците в него и може с
голяма сигурност да се допусне, че човешкият фактор и/или транспортни спредства
са довели до пренасянето на заболяването в обекта, което е квалифицирано като нарушение
на чл.132 ал.1 т.3б от ЗВД
Във връзка с изложеното заключение,
следвало спрямо обектите (всичките 4 обекта, отразени в доклада), при които са
констатирани нарушения да се приложи чл.142 ал.1 т.1 от ЗВД и на собствениците
да не се изплаща обезщетение.
На 25.03.2020 г. управителят на „Айва 81“ ЕООД подава Заявление с вх. №
1257 до ***ОДБХ Пловдив, с молба за изплащане на обезщетение на основание
чл.141 ал.1 т.3 от ЗВмД за принудително убитите/унищожените 3 600 бр. патици
мюлари, като декларирал, че същите не са под селекционен контрол и не са
включени при изпълнение на развъдна програма; че патиците не са били
застраховани.
На 21.04.2020 г. директорът на ОДБХ –
Пловдив издава оспорения акт, с който отказва изплащане на обезщетение за
смъртта на 3 600 патици мюлари в животновъдния обект. В мотивите на акта
са посочени констатациите в съставения доклад относно допуснати нарушения на
спазване на мерките за биосигурност в обекта, а именно: - 1. Обектът е ограден
с мрежеста ограда, но същата е компрометирана и не възпрепятства свободното
преминаване на хора и животни.; 2. Липсва отделен вход за посетители; 3.
Дезинфекционната яма за дезинфекцията на ходовата част на транспортните
средства е с нарушена цялост и не позволява ефикасно дезинфекциране на ходовата
част на транспортните средства; 4. За посетителите е осигурена импровизарана
стелка за дезинфекция на обувките – пластмасов леген с малък диаметър, в който
може да стъпи само обувка с малък размер, с поставен плат, напоен с разтвор; 5.
Изграденият сух филтър за гледачите е в лошо хигиенно състояние; 6. Няма
налични протоколи за качеството на водата; 7. В дневника на дневната смъртност
не се води редовно дневникът за смъртността в периода на гушене, като са
открити разминавания при
транспортирането на птиците до
кланицата.
Заповедта е връчена на А.И.В.. -лично
на 12.05.2020 г., като срещу акта е подадена и настоящата жалба - на 21.05.20202г.,
чрез Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, видно от поставения
входящ номер.
В съдебно заседание на 20.10.2020 г. е изслушана и приета
без възражения от страните съдебно- ветеринарномедицинска експертиза /СВМЕ/, за
изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото
документи , извършило е допълнителни справки, както и посещения на место в
животновъдния обект в с. Болярино. Така експертът е констатирал, че птицефермата
е изградена като малка семейна фирма с условия за отглеждане и максимален
капацитет от 4 200 бр. патици. От тях 2 800 подрастващи и 1 400
за угояване. Обектът е регистриран, съгласно ЗВМД с Удостоверение № 2586/13.02.2019
г. Докладът на ДЕП съобщава, че първично огнище на инфлуенца А в обекта е
регистрирано на 28.02.2020 г. и обявено на 02.03.2020 г., като това е
регистрирано за първи път. Вещото лице подробно е описало състоянието на
животновъдния обект със съответните
сгради и съоръжения,; посочило е, „че е налице и сключен договор с „Биоконтрол
корпорация“ ЕООД – Разград за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, като за
извършените дейности са налични протоколи по дати с извършените санитарни
мероприятия. Описан е начинът на транспортиране на патиците от люпилнята до
обекта, което е сторено със задължителните ветеринарномедицински свидетелства,
издадени от ветеринарен лекар. Експертът
сочи, че ветеринарномедицинското обслужване на обекта се осъществява от ***Й.Г.
- ***, за което има сключен договор. От проверката на място, вещото лице е
установило, че централната входна врата на обекта е 1.80 м, като същият е
ограден с телена мрежа, висока 1.50 м. Оградата е здрава и осигурява безопасност
на животновъдния обект, така че да не се позволява свободен достъп на хора и
други животни, за което са приложени и снимки. Има вход за МПС и отделен такъв
за пешеходци. Площадката за дезинфекция на транспортните средства е с размери
3/8 м. с дълбочина 0.35 м., която е достатъчна за един пълен оборот на гумите
на превозното средство. За дезинфекция
на обувки, пред входа е поставена дунапренова стелка, напоена с дезинфекционен
разтвор, която е с размери 0.34/0.50 м. Посочени са и дневниците, които се водят,
както и, че е наличен план за биосигурност относно спешните мерки при
възникване на инфлуенца тип А, съгласно нормативната база на Р България и
Европейските регламенти, който е
изпратен в ОДБХ – Пловдив за преглед и заверка, което формира и извода
на експерта, че семейната ферма на А. В. отговаря на изискванията на Наредба №
44 /20.04.2006 г.
В заключение вещото лице е посочило, че ЖО № 4132-0110, с.
Болярино, общ. Раковски, обл. Пловдив отговаря на изискванията за въведени
мерки за биосигурност по чл.4 от Наредба № 44/20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските дейности към животновъдните обекти.
В съдебно заседание експертът доуточнява, че заболяването
инфлуенца по птиците представлява въздушно-капкова инфекция и е силно заразно
заболяване, за което няма нито ваксина, нито лечение, и за това, основаното
средство за недопускане на инфекцията, е превенцията, т.е. профилактиката. Тя
се осъществява на основата на дезинфекция, висока хигиенна дезинфекция, висока
хигиена на фермата и на хората, които работят със животните и са в самата
ферма. За тази цел е сключен договор с фирма, която извършва дезинфекцията и
това влиза в наредбата заедно с други изисквания, като договор с ветеринарен
лекар, който да осъществява профилактиката и лечение на животните. Всичко това
в своята съвкупност са мерки за биосигурност, които вещото лице е установило, че към момента на извършената
проверка са спазени. Във фирмата на жалбоподателя такива мерки са взети. Изводите прави от писмените доказателства,
тъй като няма друг начин, при положение, че не е на място в момента на
извършване на различните дейности.Има дневник за дезинфекция. Сочи също така, че няма регламентиран начин,
по който трябва да се разписва този дневник. Това са образци - протокол, който
представлява дневник. Всички протоколи се събират в една папка и това е
дневникът на фирмата. В този протокол пише какъв е препаратът, каква е
концентрацията, на какви площи е извършена дезинфекцията, това е принцип на
самата фирма, която е оторизирана да
извършва това.
В същото съдебно заседание са разпитани като свидетели и
лицата И.А.В. и Т.И.Т..
От показанията на свид. В. се установява, че е работник във
фермата. Сочи, че обектът, който се намира в с. Болярино, е ограден отвън с
мрежа и в него се гледат патици за угояване. Външният двор на обекта е ограден
с мрежа. Има три халета, като във всяко хале има филтър. Във филтъра има
дезинфектант за ръце и крака. Има и шкафчета за дрехи, които обличат и с тях
влизат при животните. На входа има яма за дезинфекция на автомобилите, които
влизат и излизат. Има също филтър, малка врата с филтър, където също има
дезинфекция за влизането в халето. По изисквания на ветеринарните ямата винаги
е пълна, никога не е празна. Имало случаи, когато има разминавания между броя
на получените животни – според пътния лист и това, което действително е
получено. По пътен лист идват 600 бр. писани животни, а когато ги разтоварят
липсват няколко броя. Някой път идват 590 бр. - 595 бр., като разликите са
малки, а и това не се случвало често. Завеждали ги по пътен лист и след това,
ако има проблем, синът му се разправял с тази работа. При извеждането към
кланицата отивала реално бройката, която е произведена. Видял комисията, когато
дошла, но с тях лично не се е срещнал. Не е видял дали комисията е оглеждала
оградата. В халетата имало дезинфектанти за ръце, крака, дезинфекцират се и
влизат в тях.
От показанията на свид. Т. се установява, че е запознат със
фирмата „Айва 81“ ЕООД, тъй като е приятел с бащата на А.. Имало помещение за
отглеждане на патките, имало портал и висока мрежа,както и ниска такава. Във
фермата имало и врати, които той е изработил. При изработването на вратите е
помагал със заварки. По-ниската мрежа била за клетките. Входът имал дупка за машините,
които минават. Имало някаква течност за дезинфекция и тракторите минавали през
нея. Хората минавали през малка тавичка с дунапрен с течност - дезинфектант.
Обаждали се, че влизат, и жена му М.ги записвала в тетрадка, след което
започвали да работят. Виждал е, когато са допълвали ямата. Не я е виждал
празна. Последно влизал, когато имало патки, но не си спомня месеца – миналата
година. През този обект сега не се минавало за друг обект.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени: -
приложените към жалбата доказателства; писмени доказателства, представени от
жалбоподателя, по които е работило вещото лице; удостоверение за регистрация на
животновъден обект, четири броя заповеди по отношение на материалната
компетентност на органа и електронна кореспонденция.
При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
Обжалваната заповед засяга пряко и непосредствено правата и
законните интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. Поради което, съдът намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално
правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор,
както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за ОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен
орган – директорът на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив,
в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.148 т.3 от ЗВД, в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, но при липсата на
мотиви. При издаването на заповедта са нарушени процедурните правила предвидени
в раздел „Ред за обезщетяване“ от ЗВД, и по-конкретно, изискванията
на чл.147 ал.2 и ал.3 от ЗВМД, с което административният орган е допуснал
съществени нарушения, които да ограничат правото на защита на жалбоподателя, и
които обосновават незаконосъобразност и отмяна на оспорената заповед на това основание,
още повече, че такива се сочат в жалбата.
В този
смисъл, основателно е възражението на жалбоподателя в насока – липса на
компетентност на органа, издал доклада за извършеното епизоотично проучване. На
първо място, издадената от изпълнителния ***БАБХ Заповед № РД 11-680/11.03.2020
г., с която е определена комисията, натоварена със задачата да извърши
епизоотичното проучване на възникналите огнища на инфлуенца по птиците в обл.
Пловдив, не отговаря на изискванията на чл.4 т.3 от Правилата за организацията
на дейността на постоянна комисия за извършване на епизоотично проучване /Правилата/. Каза се по-горе в настоящото
изложение, според този текст, цитираната заповед следва да бъде съгласувана със
заместник председателя на комисията. В тази насока липсват каквито и да било
данни.
На второ
място, действително, от членовете на Постоянната комисия, в последно цитираната
заповед фигурират само двама члена, а именно: - ****** М.В. и *** Д.Д..
Останалите трима членове, не са от Постоянната комисия, с което е нарушен чл.7
ал.1 от Правилата. Нарушена е и ал.2 на същия текст, тъй като в комисията не е
включен официалният ветеринарен лекар, отговарящ за общината или за
животновъдния обект - включен е само началник отдел „Здравеопазване на
животните“ на ОДБХ – Пловдив.
Тук е мястото
да се отбележи, че процедурата по комитология, наложена от Директива 2005/94/ЕО
налага създаването на Постоянен комитет по растенията, животните, храните и
фуражите в областта на управление на мерките, свързани с инфлуенцата по
птиците, като е създал и възможността същият да играе роля при определяне на
превантивни мерки за биологична безопасност. Еквивалентът на този Постоянен
комитет е регламентиран в чл142 ал.2 от ЗВМД и е постоянната комисия, създадена
със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, като по този начин
са поставени и нормативни изисквания за материалната компетентност на
административния орган, натоварен да извършва епизоотичните проучвания след
възникнало огнище на заразна болест и да издава доклади по тези въпроси, което
в случая не е така.
На следващо място, каза се
по-горе, съгласно чл.13 от Правилата, членовете на комисията извършват
документална и физическа проверка, съгласно утвърдена от изпълнителния ***БАБХ
стандартна оперативна процедура в
животновъдния обект, в който е възникнало огнището на заболяването и на всички
обекти, които имат епизоотологична връзка с него.
Съдът намира, че при
издаване на ДЕП е нарушен и цитирания по-горе текст, и това е така, тъй като,
от една страна, липсва по административната преписка „стандартна оперативна
процедура“, която да е утвърдена от изпълнителнияю ***БАЕБХ, а, от друга,
липсват доказателства за извършените документална и физическа проверка от
13.03.2020 г., като последното представлява и нарушение на чл.16 т.8 от
Правилата, а именно: - данни от извършеното епизоотично проучване, в това число
резултати от направените наблюдения на място – проверки, прегледи, аутопсии и
друг. Буди недоумение обстоятелството, че в рамките на два работни дни,
комисията по Заповед № РД 11-680/11.03.2020 г. е проверила четири ЖО - по два
на ден, без да има никаква следа какви са констатациите от тези проверки на
място за всеки един от обектите.
В тази
връзка е необходимо да се посочи следното, за да е валиден, действителен, един
административен акт, каквото е решението на Комисията по Заповед № РД
11-680/11.03.2020 г. на изпълнителния ***БАБХ, е необходимо, същият да бъде
издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от
закона форма и при спазване на законоустановената процедура за постановяването
му.
В
настоящия случай, от ДЕП е видно, че същото е постановено от комисия в състав,
който не отговаря на изискванията на чл.4 т.3 от Правилата, на чл.7 ал.1 и ал.2
от Правилата, тъй като в нея фигурират само двама членове от ПК, и не фигурира
официалният ветеринарен лекар, отговарящ за общината или ЖО; липсват протоколи
от извършената проверка на място, както и утвърдената от изпълнителния ***БАБХ
стандартна процедура за документална и физическа проверка. Нарушението е
съществено и води до нищожност на акта, въз основа на който е издаден
оспореният административен акт, тъй като същият е постановен от незаконен
състав и е нарушена процедурата по издаването на доклада, което обосновава
липсата на мотиви на оспорената пред настоящата инстанция заповед.
Горното обуславя наличие на
нарушение на императивните изисквания на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, което
представлява самостоятелно основание за
отмяна на оспорения акт.
На
следващо място, съдът намира, че са налице и други съществени нарушения на
процесуалните правила, с които е нарушено правото на защита на жалбоподателя. По
административната преписка, освен формуляр от 12.05.2020 г. за връчване на
Заповед № 183/21.04.2020 – оспорения акт, липсват каквито и да било доказателства
В. да е бил запознат с констатациите на комисията по епизоотичното проучване
нито от документалната, нито от физическата проверка, както и с доклада на
комисията в частта за „Айва 81“ ЕООД, с което са нарушени разпоредбите на чл.34
и чл.35 от АПК.
Отделно
от това, съгласно чл.147 ал.1 – ал.4 от ЗВМД, за изплащане на обезщетение
собствениците в срок до три работни дни от датата на умъртвяването,
унищожаването или на смъртта на животните, когато същата е настъпила след
датата на обявяване на съмнение за възникване на болест по чл.47 ал.1 и/или от
унищожаването, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход,
странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини,
фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи подават
заявление до директора на съответната ОДБХ, към което прилагат: 1. документ,
издаден от месопреработвателно и/или млекопреработвателно предприятие, когато
суровините от животински произход са насочени от ОДБХ за преработване; 2. ветеринарномедицински
паспорт за едри преживни и еднокопитни животни; 3. документът по чл.143 ал.7. Към
документите по ал. 1 служебно се прилагат: 1. документите по чл.143 ал.1 и 4;
2. писмо с резултата от лабораторно-диагностичното изследване; наказателното
постановление по чл. 142, ал. 2 или доклада по чл. 142, ал. 2. В случаите,
когато не са приложени някои от документите по ал.1 или са констатирани
пропуски в тях, директорът на ОДБХ в тридневен срок от подаване на документите
писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняване на нередовността. Уведомлението
по ал.3 се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща с препоръчано писмо
с обратна разписка.
В
настоящия случай, съдът намира за нарушена и тази разпоредба, тъй като, видно
от събраните по делото доказателства – протокол за унищожаване/убиване на
животни № 006 и протокол за загробване на животни № 007, са с дата 23.03.2020
г., а два дни след това – на 25.03.2020 г. А. В. подава заявление вх. № 1257 за
изплащане на обезщетение за принудително унищожени патици мюлари, като към
заявлението са приложени: декларация, че животните не са под селекционен
контрол и не са включени при изпълнение на развъдна програма, декларация, че
животните не са застраховани, писмо за изпращане на проби от домашни животни и
изпитателен протокол от 28.02.2020 г., като липсва обаче, както наказателно
постановление, така и доклад по чл.142 ал.2. Липсва и уведомително писмо, по
ал.3 на чл.147 от ЗВМД от директора на БАБХ, с което да е даден срок за
отстраняване на нередовностите, както и
документ за връчване на такова писмо изобщо.
Предвид изложеното, съдът намира за
основателно възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до засягане правото му на защита.
Що се
отнася до материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът
намира, че Заповед № 183/21.04.2020 г. на директора на ОДБХ – Пловдив не е
съобразена и с материалните разпоредби на закона, тъй като в административното
производство и по делото не се установи, че е била налице материалната
предпоставка за издаването ѝ, посочена като фактическо основание в
заповедта, а именно – обстоятелството, че жалбоподателят не е изпълнил
изискванията на чл.132 ал.1 т.3б от ЗВМД да осигурява и спазва мерките за
биосигурност, което е и основният спорен въпрос между страните.
За
установяване на фактическите обстоятелства по делото, бяха разпитани свидетелите
В. и Т. – единият работник във фермата, а вторият – приятел на В.и, който помага
понякога във фермата на жалбоподателя. От техните показания се установява, че обектът
е ограден с висока и ниска мрежа – за клетките, във всяко хале има филтър и
дезинфектанти. На входа на обекта се прави дезинфекция на транспортните
средства, влизащи в него, чрез яма, пълна с дезинфектант, а за хората – има
тавичка с дунапрен, напоен също с дезинфектант. Достъпът на всички външни лица
във фермата е контролиран чрез записване в тетрадка.
От
представените писмени доказателства, които по правната си същност представляват
частни документи и не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила, е видно, че се е водил дневник, както на влизащите хора , така и на превозните
средства с час на влизане и час на излизане и регистра-ционен номер на
автомобила; дневник за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, както и
протоколи от извършените от фирмата, която извършва санитарните мероприятие,
като по отношение на последно сочените документи, липсва изискване за форма и
реквизити в закона и подзаконовия нормативен акт, регулиращ задълженията на
собствениците на животновъден обект - Наредба №44 от 20.04.2006 г. Тези писмени
доказателства следва да бъдат ценени, само доколкото се подкрепят от другия
събран доказателствен материал.
Обектът има и изготвен План
за биосигурност относно спешните мерки при възникване на инфлуенца тип А,
съгласно нормативната база на Р България и Европейските регламенти (ЕО
№142/2011; ЕО № 1069-1099/2009), изпратен за преглед и заверка в ОДБХ –
Пловдив, като липсват данни дали същият е одобрен от компетентния орган.
Тук е мястото да се
отбележи, че съдът цени съдебната ветеринарномедициниска експертиза /СВМЕ/, като
изготвена обективно от компетентен в съответната област специалист и същата
допринася за изясняване на фактите по делото.
По отношение на провеждане
на санитарните мероприятия – дезинфекция, дезинсекция и дератизация в
предприятието, като най-важният елемент от мерки за превенция и защита от
заболяване, експертът е установил, че са провеждани дезинфекционни мероприятия изцяло
във фермата – под, стени, таван, терен, със съответните препарати; налична е дезинфекционна
яма за ходовата част на превозните средства в достатъчни размери, позволяващи
един оборот на гумите на превозното средство; налична дезинфекционна стелка на
входа на обекта и филтри за гледачите и баня за тях.
От дневника се установява,
че са ползвани биоцидните препарати „Дерат„ и „Вироцид“ с посочена съответна концентрация,
като въз основа на това, експертът е формирал извод, че са спазени всички
изисквания за биосигурност.
Вещото лице посочва още, че инфлуенца
по птиците е силно заразна въздушно-капкова инфекция, за която няма ваксина и
единственото и основно средство за недопускане на инфекцията е превенцията,
като в случая посочва, че във фермата на жалбоподателя всички фактори, свързани
с това са налице, предвид анализираните писмени доказателства – договори,
протоколи от извършени санитарни дейности и дневници. Крайният извод на
експерта е, че предприетите от
управителя на „Айва 81“ ЕООД мерки за биосигурност съответстват в пълна степен
на нормативните изисквания по отношение на изискуемото ниво на биосигурност.
При така събраните и
обсъдени доказателства, съдът намира, че не са безспорно установени посочените
от административния орган нарушения на чл.132
ал.1 т.3б от ЗВМД.
Според
чл.132 ал.1 т.3б от ЗВМД, собствениците, съответно ползвателите на
животновъдни обекти със селскостопански животни, осигуряват и спазват мерките за биосигурност.
Съгласно
§1 т.7а от ЗВД, "биосигурност" е комплекс от управленски и физически
мерки, които намаляват риска от проникването, развитието и разпространението на
болести по животните. Същите са подробно детайлизирани в подзаконови нормативни
актове, като Наредба №44 от 2006г. и
Нaредба № ДВ-103 от 21.08.2006г., които установяват множество задължения
за собствениците.
В
обекта се води дневник за посетителите, за който експертите от комисията от
13.03.2020 г. констатират, че е редовно воден, съгласно чл.19 т.8 от Наредба
№44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните
обекти и чл.19 б.“з“ от Директива 2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005
година, като се установява, че лицата са около 6 включително с ветеринарните
лекари.
В
обекта е воден дневник за дезинфекцията, съгласно чл.19 т.9 б.“е“ от Наредба №
44/20.04.2006 г. и се е извършвала дезинфекция, както на превозните средства,
понеже същите са влизали и напускали фермата през мястото на влизане и
съответно са преминавали през дезинфекционната яма, в съответствие с чл.19 т.12
б.“б“ от Наредбата. Пак в изпълнение на разпоредбите на сочената Наредба, са
създадени условия и за дезинфекция на хората, влизащи и излизащи в ЖО. Обектът
разполага с фризер за труповете на умрели птици до момента на предаването им за
обезвреждане, както и специална площадка, пригодена за компостиране на торта,
където се изсушава, след което се раздава на земеделските стопани в района.
Според чл.148 т.3 от ЗВМД, въз основа на документите по
чл.147 директорът на ОДБХ отказва изплащане на обезщетение с мотивирана
заповед в случаите по чл.142, като заповедта се съобщава на лицето и може да се
обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според чл.142 ал.1 т.1
от с. з., не се изплаща
обезщетение на собственици на животни, които не са изпълнили изискванията по
чл.132 ал.1 т.1–6, 10–12, 15–20, 24, 26 и 27. Горното изменение е във връзка
със синхронизиране с европейското законодателство - чл.26 т.12 от Регламент
(ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои
категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските
райони за съвместими с вътрешния пазар, а именно не се предоставя индивидуална
помощ на предприятието, представляваща компенсиране на щетите, причинени от
болести по животните, изчислена по отношение на пазарната стойност на
животните, които са убити, когато се установи, че болестта по животните е била
причинена умишлено или по небрежност от бенефициера. Или иначе казано, на собствениците на животновъдни обекти се
вменяват допълнителни изисквания, свързани с програми за самоконтрол на болести
с цел подобрение на превенцията на заболяванията, които ако не бъдат изпълнени
и в резултат на това възникне огнище на зараза, това може да доведе до отказ от
обезщетение.
Така във връзка с европейското
/Директива 2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005 година относно мерки
на Общността за борба с инфлуенцата по птиците, е издадена и Наредба № ДВ-103
от 21.06.2006 г. за мерките на профилактика, ограничаване и ликвидиране на
болестта инфлуенца по птиците, които предвиждат съвместна отговорност в
действията по превенция на болестите на компетентните държавни органи и на
собственика на обекта. В чл.17 от Директивата е посочено, че компетентният
орган гарантира, че в границите на предпазната и надзорната зона се прилагат
следните мерки: а) въвежда се режим, който позволява проследяването на всичко,
за което има вероятност да спомогне за разпространението на вируса на инфлуенца
по птиците, включително домашни птици, други птици, отглеждани в затворени
помещения, месо, яйца, трупове, фураж, отпадъци, хора, които са били в контакт
със заразени домашни птици или други птици, отглеждани в затворени помещения,
или транспортни средства, които са свързани с птичата индустрия; б) при
поискване, собствениците трябва да предоставят на компетентния орган
съответната информация относно домашните птици или други птици, отглеждани в
затворени помещения, и яйца, влизащи и напускащи стопанството. 2. Компетентният
орган предприема всички подходящи мерки, за да гарантира, че всички хора в
предпазната и надзорна зона, засегнати от съответните ограничения, са напълно
запознати с поставените ограничения. Тази информация може да бъде предадена
чрез предупредителни известия, медийни средства, като например преса и
телевизия, или чрез други подходящи средства. 3. При установяване на
епидемологична информация или друго доказателство компетентният орган може да
изпълнява превантивна програма за унищожаване, включително превантивно клане
или убиване на домашни птици или други птици, отглеждани в затворени помещения,
в стопанства и райони, изложени на риск. 4. Държавите-членки, прилагащи
мерките, предвидени в параграф 3, незабавно информират Комисията, а Комисията
прави преглед на ситуацията със засегнатите държави-членки и в Комитета възможно
най-скоро. Аналогични са разпоредбите на чл.16 и чл.17 от Наредба № ДВ-103 от
21.06.2006 г. за мерките на профилактика, ограничаване и ликвидиране на
болестта инфлуенца по птиците.
Горното налага извода на
настоящата инстанция, че компетентният държавен орган – в случая ОДБХ –
Пловдив, е следвало да гарантира, че в границите, както на предпазната зона с
радиус 3 км., така и на надзорната такава от 10 км, в която се включва
предпазната, и в която се е намира предприятието на „Айва 81“ ЕООД, след
обявяване на огнище на зараза в ДЛС „Чекерица“ още през 2017 г., е въведен
режим, който позволява проследяването на всичко, за което има вероятност да
спомогне за разпространението на вируса и съгласно чл.19 от цитираната наредба
и Приложение VI към нея, отново той осигурява прилагането на мерките относно
обезвреждане на труповете възможно най-бързо, подлагането на транспортните
средства на дезинфекция, одобряване на използваните за дезинфекция препарати и
тяхната концентрация, като собственикът поддържа регистри на посещаващите
стопанството лица.
В случая безспорно се
доказа, че от страна на собственика на животновъдния обект са предприети всички
нормативно изискуеми от него мерки, което се подкрепя, както от събраните
писмени доказателства, така и от приетата
без възражения е СВМЕ и от гласните показанията.
Съдът намира, че така
посочените нарушения в оспорения акт, а именно: - компрометирана мрежеста
ограда, малка дезифенктантна яма за превозните средства, малка дезинфектанта
стелка за хората, лоша хигиена не се
доказаха безспорно от органа, а, що се отнася до констатираните несъответствия
при документалната смъртност и нередовно водене на дневника за дневната
смътност, съдът намира, че последно сочените нередовности не попадат под
хипотезата на неосигурени и неспазени мерки за биосигурност. Или иначе казано,
не всяко неспазване на мерките за биосигурност представлява предпоставка за
отказ от обезщетение за умъртвените животни, а само това, което действително е
допринесло до възникване на заболяването в предприятието. Каза се, останаха
недоказани основните твърдения на органа за неспазване на мерките за
биосигурност, а посочените несъответствия при документалната смъртност и
нередовно водене на дневника за дневната смътност, не се намират в
причинно-следствена връзка с установената болест, още повече, че никъде в акта
не се, освен на 13.02.2020 г., че са налице системни несъответствия при
отбелязване смъртността на патиците.
Наред
с това следва да се отбележи също така, че по административната преписка, а и в
хода на съдебното производство не се представят доказателства, от които да се
установи, че компетентният орган – ОДБХ – Пловдив, след появата на инфлуенца в
близкия ЖО – ДЛС „Чекерица“ още през 2017 г., да е изпълнил задълженията си по
чл.16 и чл.17 от Наредба № ДВ-103 от 21.06.2006 г. за мерките на профилактика,
ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца по птицитеи чл.17 от
Директивата.
Предвид изложеното, съдът
намира, че поставянето изцяло в тежест на собственика на неблагоприятния
резултат от унищожаването на отглежданите животни и свързаните с това
икономически загуби е незаконосъобразно и противоречи на целта на закона, още
повече, че са налице данни за бездействие на компетентния за това орган по
отношение прилагане на предпазни и превантивни мерки в периода 2017 – 2020 г.
Осъщественото умъртвяване на животните е проведено като административна мярка и
е било наложително в обществен интерес и поради това Съда на ЕС в свое решение
посочва, че принудителното умъртвяване на животни не представлява нарушение на
правото на собственост/Booker Aquaculture и Hydro Seafood, C‑20/00 и C‑64/00,
EU:C:2003:397/. Но пълната липса на обезщетяване, при отсъстваща
застрахователна защита, в настоящия казус би довела до затруднение или
невъзможност на предприятието да проведе необходимите последващи мероприятия по
обезопасяване на ЖО, за да възобнови дейността си, което не е целта на закона,
още повече, каза се, не се доказаха по безспорен начин твърденията в оспорения
акт.
Съдът намира, че в настоящия казус следва да
намери приложение и Решение от
22 май 2014 г. СЕС по дело C‑56/13, ECLI:EU:C:2014:352 между Érsekcsanádi
Mezőgazdasági Zrt и Bács-Kiskun Megyei
Kormányhivatal, постановено по преюдициалното запитване във
връзка с тълкуването на Директива
2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005 година относно мерки на Общността
за борба с инфлуенцата по птиците, и по-конкретно, посоченото в т.48, според
която, упражняване на широкото си право на преценка в областта на
селскостопанската политика, законодателят на Съюза може да счете, че
собствениците на стопанства, в които са унищожени или заклани животни, трябва
да бъдат изцяло или частично обезщетени. Съдът обаче приема, че от това не
следва, че в правото на Съюза съществува общ принцип, който да налага
предоставянето на обезщетение при всички обстоятелства (вж. решение Booker
Aquaculture и Hydro Seafood, C‑20/00 и C‑64/00, EU:C:2003:397, точка 85).
Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата, като основателна, следва да бъде уважена,
а оспореният административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, но при наличието на съществени нарушения на
административно-производствените правила и в несъответствие с материално-правни
разпоредби и с целта на закона, следва да бъде отменен. Административната
преписка следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по
депозираното заявление за обезщетение при спазване на указанията по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт.
При този изход на спора и предвид
претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира,
че такива му се следват и същите се констатираха в размер на 1 410.00
(хиляда четиристотин и десет) лв., представляващи – 50.00 лв. ДТ, 400.00 лв.
депозит за вещо лице и 960.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.172 ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 183/21.04.2020 г. на
директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/– Пловдив, с
което е отказано изплащането на обезщетение по подадено заявление с вх. № 1257
от 25.03.2020 г. за изплащане на обезщетение за смъртта на патици мюлари за
асистирано хранене в животновъден обект с рег. № 4132-0110, находящ се в с.
Болярино, общ. Раковски, обл. Пловдив.
ВРЪЩА
преписката на директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – Пловдив за ново произнасяне по
заявление вх.1257/25.03.2020 г. от
„Айва 81“ ЕООД, съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, бул.“Марица“ № 86 да
заплати на „Айва 81“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Раковски, обл. Пловдив, ул. „Пеньо Пенев“ № 12,
представлявано от А. В., сумата от 1 410.00 (хиляда четиристотин и
десет) лв., разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: