РЕШЕНИЕ
№ 1348
гр. Велико Търново, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20254110100900 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск по чл.74 от КТ.
В исковата молба се излагат твърдения, че е извършена проверка в осигурител
*******приключила с КП от ***Сочи се, че при проверка в ТР е установено, че едноличен
собственик на капитала е Р. Н. Д., а при проверка в регистъра на трудовите договори са
установени данни за сключено трудово правоотношение на лицето Р. Д. с****на длъжност
„***“ от 30.09.2024г. Излагат се твърдения, че лицето Р. Д. е регистриран като
„самоосигуряващо се лице“-едноличен собственик на **** ,със заявено начало на
осигуряване от *** и не е декларирано прекъсване на дейността и самоосигуряването на
посоченото лице. Сочи се, че в представените ведомости за заплати за месеците 10,11 и 12
2024г. са отразени начислени трудови възнаграждения за лицето Р. Д., по сключения трудов
договор с „****. Ищецът заявява, че Р. Д. в качеството на управител е сключил договор сам
със себе си, поради което сключения трудов договор от ***е недействителен на осн. чл.74
ал.3 вр чл.74 ал.1 от КТ, като ищецът излага съображенията си за това. Отправя искане
съдът да обяви за недействителен трудов договор ******************
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответниците
оспорват предявения иск. Считат, че сключения трудов договор не е недействителен, а е
сключен между два различни правни субекти. Сочи се, че правоотношението между
управителя и управляваното от него дружество има мандатен характер и по него възниква
самостоятелно основание за осигуряване на управителя на търговското дружество, а
трудовото правоотношение е между Р. Н. Д. и „****“ и е трудов договор за дейност,
1
различна от управлението на дружеството. Считат, че липсва законова пречка едноличния
собственик на капитала да сключи трудов договор със себе си в качеството на физическо
лице. Сочи се, че е съставен протокол от 29.09.2024г., с който едноличния собственик на
капитала на „*** е дал съгласие физическото лице Р. Н. Д. да бъде назначен по трудов
договор на длъжност „****“, т.е . трудовият договор е сключен след дадено съгласие на
„общото събрание“ по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗЗД, и недействителността е висяща и се
санира с потвърждаване на действието на представлявания. Отправят искане за отхвърляне
на иска. Претендират разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 30.09.2024г. между ***представлявано от Р. Н. Д. в качеството на управител и Р.
Н. Д. е сключен трудов договор, по силата на който работодателят ****възлага, а работника
приема да изпълнява длъжността ****, с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на ****лв., считано от 01.10.2024г. По делото е представена длъжностна характеристика за
длъжността „****.
По делото е представено заверен препис от уведомление по чл.62 ал.5 от КТ до ****,
за процесния трудов договор.
Представени са фишове за работна заплата на работещи в ответното дружество за
периода м.октомври 2024г –м.декември 2024г.
По делото е представено решение на едноличния собственик на капитала на **** от
29.09.2024г., с което е дадено съгласие на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ лицето Р. Н. Д. да
бъде назначен на трудов договор в ****на пълно работно време с основно месечно
възнаграждение ****лв., като Р. Н. Д. като управител на дружеството е дал съгласие да
договаря сам със себе си, по реда на чл.38 ал.1 от ЗЗД.
Видно от ****, за извършена проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване, от страна на ****е прието, че сключения между „*****, представлявано от Р.
Н. Д. в качеството на управител и Р. Н. Д. трудов договор от ****е недействителен, тъй като
не може между дружеството и неговия собственик да възникне трудово правоотношение.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.74 от КТ е допустим. Ищецът е активно
легитимиран в настоящото производство, тъй като има качеството на контролен орган по
смисъла на чл. 74, ал. 3 КТ и съгласно чл. 74, ал. 3 от КТ има задължение да заяви претенция
за обявяване недействителността на трудов договор на основание чл. 74, ал. 1 КТ.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
Предявеният по делото иск по своя характер е конститутивен, като с разрешаването
му се търси правна промяна в положението на страните по трудовия договор. Съгласно
разпоредбата на чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на
колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. В Кодекса на труда
2
законодателят борави с родовото понятие недействителност и не съдържа уредба на
отделните основания, водещи до нищожност или унищожаемост на трудовия договор. С
оглед специфичните обществени отношения, които трудовото законодателство регламентира
недействителността на трудовия договор има и свои характерни правни последици, които се
различават от последиците на общите основание за нищожност и унищожаемост /чл. 74, ал.
6 и ал. 7 КТ и чл. 75 КТ/. Доколкото обаче трудовото право е част от системата на
гражданското право, основанията за недействителност на гражданскоправните сделки,
намират субсидиарно приложение и към въпроса за действителността на една трудовоправна
връзка. В случая по делото процесуалният представител на ищеца развива съображения за
недействителност на сключения между ответниците на ****. година трудов договор поради
противоречието му на закона, доколкото управителят на ответното ЕООД, като негов
законен представител, не може да се намира в трудово правоотношение със самия себе си
като физическо лице. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗЗД, съгласно
която представителят не може да договаря от името на представлявания, нито лично със себе
си, нито с друго лице, което той също представлява.
Съдът намира, че процесния трудов договор не е недействителен и страните по него
са сключили валидно договорно правоотношение-постигнали са съгласие работникът да
изпълнява конкретна трудова функция срещу трудово възнаграждение, което е изрично
уговорено по размер в сключения писмен договор. Посочено е място и време на полагане на
труд.
Съдът намира, че не съществува законова пречка управителят на еднолично търговско
дружество да сключи трудов договор със себе си като физическо лице. Такава възможност
може да се извлече и от разпоредбата на чл.147 ал.2 от ТЗ, съгласно която едноличният
собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя
протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. След като едно лице може
да съчетае компетентност на общо събрание на еднолично дружество с ограничена
отговорност и управителни функции на същото дружество, на по-голямо основание би
могъл да сключи договор със себе си. Освен това, нормата на чл.38 ал.1 от ЗЗД, на която се
позовава ищеца има диспозитивен характер, предвид на това, че предвижда възможност
представлявания да е дал съгласие представляващия да договаря със себе си или с друго
лице, което представлява. Видно от доказателствата по делото, е представено решение на
едноличния собственик на капитала на дружеството- юридическо лице, управителят на
същото да сключи трудов договор с физическото лице Р. Н. Д., т.е. със вземането на това
решение се приема, че е дадено съгласие по смисъла на чл.38 от ЗЗД, изр. последно. Такова
съгласие може да бъде дадено предварително или впоследствие след сключване на договора
,тъй като съгласно чл.42 ал.2 от ЗЗД, лицето от името на което е сключен договор без
представителна власт може да го потвърди.
В случая, в правоотношението субектите са различни- едното е юридическото лице,
което е работодател, а другото- физическото лице- работник и няма законова забрана
управителят на дружеството да упражнява правото си на труд в учреденото от него
3
дружество. В правната теория и съдебна практиката се приема, че дружеството с
ограничена отговорност/едноличното дружество с ограничена отговорност е юридическо
лице, което е самостоятелен правен субект, различен от едноличния собственик на капитала
и от органите си за управление. Законово е установена възможността за сключване на
договори между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него /
чл.147, ал.3 от ТЗ/, така че на това основание не може да се приеме, че трудовият договор
противоречи на закона. На следващо място, в Кодекса за социално осигуряване също не е
налице разпоредба, забраняваща на едно лице да се осигурява на различни основания.
С оглед изложеното съдът намира ,че процесния трудов договор от **** не е
недействителен и искът по чл.74 от КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
но с оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца.
Ответниците са претендирали присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на всеки от двамата
ответници следва да се присъди сумата по 500лв. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и с оглед изхода на спора не
дължи заплащане на държавна такса.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *******против „*********** за прогласяване на
основание чл.74,ал.3, вр. с 1 от КТ, вр. с чл.147,ал.1 от ТЗ вр чл.38 от ЗЗД
недействителността на трудов договор *****., сключен между „Б***** ЕИК **********, и
Р. Н. Д. с ЕГН **********, поради противоречие със закона- чл.147,ал.1 от ТЗ вр чл.38 ал.1
от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА **********да заплати на ****, представлявано от Р. Н. Д. сумата от 500
лв. / петстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ****** да заплати на Р. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес ***** сумата от
500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5