Решение по КНАХД №308/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от „Акация Трейд“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], област Шумен, чрез пълномощник адвокат Цв. Д. при ВТАК, срещу Решение №104/09.04.2025 г. на Районен съд град Шумен, постановено по АНД №1388/2024 г. по описа на същия съд.

Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Сочи се още, че санкционираното дружество не е извършило вмененото му нарушение, което е и изписано неясно и противоречиво в текстовата част както на АУАН, така и в процесното НП, още повече, че към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП не е съществувала сочената като нарушена в НП Наредба Н-4 от 02.06.2023 г. за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхранение или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци /наричана за краткост Наредба № Н-4 от 2.06.2023 г./, издадена на основание чл.43 ал.1 от ЗУО, както и че АУАН е следвало да бъде съставен след като е било влязло предписание по т.1 от КП от 22.11.2023 г. да се постави ограда между двата имота. На сочените основания касаторът отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него НП №31/09.07.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място], както и претендира присъждане на направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции.

Ответната страна Директор на РИОСВ [населено място], редовно призована, за нея се явява процесуалния представител Н. Г. – служител с юридическо образование, редовно упълномощена, която счита жалбата за неоснователна. Претендира за присъждане на разноски, а в условията на евентуалност възразява против размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба допустима, но неоснователна и предлага Решението на РС, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна е било установено, че на касаторът е издадено Решение №15-ДО-333-00/23.12.2022 г. от Директора на РИОСВ [населено място], с което на основание чл.71 ал.1 във вр. с чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО на дружеството-касатор е разрешено да извършва дейност по третиране на отпадъци на посочена конкретна площадка, находяща се в [населено място], област Шумен, УПИ V, кв.12 по плана на [населено място], с площ 6 940 кв.м. В Решението конкретно са посочени видът /кодът и наименованието/, количеството, произходът на отпадъците и дейностите по третиране, както и условията, при които да се извършват дейностите по третиране. В Условие 3 е разпоредено, че площадките за отпадъци следва да отговарят на конкретно посочени изисквания, като съобразно т.3.2.„Да отговарят на изискванията на Наредбата по чл.43 ал.1 и чл.13 от ЗУО“.

На 22.11.2023 г. служители на РИОСВ – [населено място] извършили планова проверка на място и по документи на площадката за дейности с отпадъци, стопанисвана от касатора, в присъствието на представител на дружеството – упълномощеното лице Б. Б., за която проверка е изготвен Констативен протокол /КП/ №ДЙ - 83/22.11.2023 г. При извършения оглед на площадката били констатирани липса на отпадъци, но била констатирана липса на ограда между площадката в имота на касатора №V и площадката в имот №VI, стопанисвана от "Био Енигма" ЕООД, което дружество също осъществявало третиране на отпадъци на посочената площадка. Също така площадката на касатора не разполагала с ясни надписи за предназначението й, дружеството, което я експлоатира, както и работното време, съгласно изискванията на чл.27 ал.1 т.1 от Наредба Н-4 от 02.06.2023 г., издадена на основание чл.43 ал.1 от ЗУО.

Във връзка с горните констатации, с КП №ДЙ-83/22.11.2023 г. на касатора били дадени две предписания, а именно: 1.На границата на имот №V и имот №VI да се постави ограда, чрез която да се разграничи площадката на „Акация Трейд“ ЕООД и тази на „Био Енигма“ ЕООД и площадката да отговаря на изискванията на чл.27 ал.1 т.1 от Наредба Н-4 от 02.06.2023 г. 2.На входа на площадката да се постави табела, указваща предназначението на площадката, дружеството, което я стопанисва и работното време. Бил е определен срок за изпълнение на предписанията и отговорно лице. Дадените с КП предписания по т.1 били обжалвани от дружеството пред АдмС [населено място], който с Решение №259/22.02.2024 г. по АД №30/2024 г. е отхвърлил жалбата, като спор няма между страните, че Решението е влязло в законна сила.

Въз основа на установеното при извършената проверка от контролните органи, на 05.02.2024 г. бил съставен АУАН №ДЙ - 03 за нарушение на чл.136 ал.2 т.4 предл. първо от ЗУО, а именно за това, че на 22.11.2023 г. в [населено място], УПИ №V, кв.12 по КК на [населено място], касаторът е извършил административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на Условие №3.2 от издаденото Решение №15–ДО–333– 00/23.12.2022 г. на Директора на РИОСВ [населено място]. Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, който при предявяване и връчване на акта отразила възражения, че актът не бил съставен в негово присъствие, а бил изчетен, както и предписанието за поставяне на ограда не било влязло в законова сила, същото се обжалвало пред Административен съд град Шумен. В законоустановения срок е било депозирано и писмено възражение от санкционираното лице.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП №31/09.07.2024 г., с което на касатора на основание чл.136 ал.2 т.4 от ЗУО наложил имуществена санкция в размер на 7 000.00 лв., за нарушение на чл.136 ал.2 т.4 от ЗУО. Наказващият орган възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН.

При така установената фактическа обстановка районният съд формирал извод, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице, като актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. В тази връзка, съдът счел, че не са налице допуснати съществени нарушения на процедурата по изготвяне на АУАН, регламентирана в чл.40 от ЗАНН, тъй като АУАН преди да бъде принтиран на хартия, съдържанието му е било прочетено на упълномощения представител на дружеството, след което принтиран в друго помещение в сградата на РИОСВ Шумен, на което действие упълномощения представител не е присъствала, но впоследствие той отново бил запознат със съдържанието му и актът бил предявен.

По съществото на спора съдебният състав приел за безспорно установено, че при извършената на 22.11.2023 г. проверка на стопанисваната от дружеството площадка е констатирано липса на ограда между площадката, стопанисвана от касатора и граничещата с нея площадка на "Био Енигма" ЕООД, поради което двете не били ясно разграничени, както и че на площадката на касатора нямало поставена табела с ясни надписи за предназначението и, дружеството, което я експлоатира, както и работното време. С оглед на това съдът заключил, че касаторът не е изпълнил Условие №3.2 от Решението, поради неизпълнение на свои нормативно установени задължения в чл.27 ал.1 т.1 от Наредба № Н-4 от 2.06.2023 г., издадена на основание чл.43 ал.1 от ЗУО, както и правилно е наложена имуществена санкция по чл.136 ал.2 т.4 от ЗУО към минимума, предвиден в закона, поради което решаващият съд потвърдила процесното НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218 ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и съображенията на съда относно липсата на съществени нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване въз основа на него на процесното НП, поради което възражението в касационната жалба в тази връзка е неоснователно. Мотивите на районния съд в тази им част са правилни и обосновани, като въз основа на събраните писмени и гласни доказателства районният съд е извел единствено възможния извод за стриктното съблюдаване на процедурните правила по съставяне на акта в хода на контролната дейност от органите на РИОСВ – Шумен. Доколкото настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд в тази насока, на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази част.

Както е посочил и решаващия съд, съставеният АУАН и издаденото НП разполагат с необходимото законово съдържание. Пределно ясно в акта и в обстоятелствената част на НП е посочено в какво се изразява неизпълнението на касатора, като по ясен и еднозначен начин е описано несъответствието на поведението му с условието от т.3.2 от издаденото му Решение за дейност с отпадъци. Така визираното нарушение е доказано по несъмнен начин и от обективна страна, доколкото при анализ на приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че в резултат на осъществената проверка на терен, органите са установили несъответствие на площадката за съхранение и третиране на отпадъци, изразяващо се в несъответствието с изискванията на Наредба № Н-4 от 02.06.2023 г., издадена на основание чл.43 ал.1 от ЗУО. Видно от съдържанието на НП, наказващият орган ясно е посочил конкретните норми, въвеждащи изисквания към този обект, а именно чл.27 ал.1 т.1 от Наредба № Н-4 от 02.06.2023 г. Съобразно посочената разпоредба площадките за съхраняване или третиране на отпадъци и за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, следва да имат ограда, като такава в случая не е установена на границата на площадката, стопанисвана от касатора и "Био Енигма" ЕООД, както и не е била поставена табела на площадката на касатора с ясни надписи за предназначението и, дружеството, което я експлоатира, както и работното време.

Действително Наредба №Н-4 от 02.06.2023 г. е приета и влязла в сила след издаденото на жалбоподателя Решение №15-ДО-333-00/23.12.2022 г. на директора на РИОСВ [населено място], с което му е разрешено да извършва дейност по третиране на отпадъци. В това Решение и в частност т.3.2 изрично е посочено, че площадката следва да отговаря на изискванията на Наредбата по чл.43 ал.1 от ЗУО, каквато е Наредба №Н-4 от 02.06.2023 г. Следователно независимо, че тази Наредба и съответно това задължение не са били налице към момента на издаване на разрешителното за третиране на отпадъци, то към момента на извършената проверка са действали и с оглед въведеното задължение в Условие №3.2 от Решението площадката да отговаря на изискванията на Наредбата по чл.43 ал.1 от ЗУО, е налице неизпълнение на това условие, за което закономерно приложение е намерил санкционния състав на чл.136 ал.2 т.4 от ЗУО, какъвто е и изводът на РС [населено място].

Неоснователно се твърди в касационната жалба, че АУАН и НП следвало да бъдат съответно съставени и издадени след влизане в сила на дадените предписания с КП №ДЙ-83/22.11.2023 г., тъй като на дружеството не е вменено нарушение за неизпълнение на тези предписания, а за неизпълнение на условията, определени в разрешението по чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО. В тази връзка наведените доводи, че е следвало да бъде съставен АУАН и издадено НП за неизпълнение на предписанието по цитирания КП, са ирелевантни, тъй като законодателят е предвидил санкция и при неизпълнение на условията, определени в разрешението по чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО по чл.136 ал.2 т.4 от ЗУО.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на РИОСВ [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. за настоящата касационна инстанция.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №104/09.04.2025 г. на Районен съд град Шумен, постановено по АНД №1388/2024 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА „Акация Трейд“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], област Шумен, [улица], представлявано от управителя И. Ж., да заплати на РИОСВ [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.

Решението е окончателно.