Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3782 27.12.2019
год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ-
ти граждански състав,
На шестнадесети
декември две хиляди
и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря Марина Димова,
като разгледа докладваното от съдията Петрова
гр. дело № 5223 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
предявената от Д.К.П. с ЕГН ********** ***, с ЕИК *, адрес: гр.Бургас, ул. Х.Б.№46
искова молба, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 1687.75 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд от 244.82 часа, получени след преизчисляване
с коеф. 1.143 на положения от него, за периода от 01.07.2016 год. до 30.06.2019
год., нощен труд в дневен, заедно със законна лихва върху сумата от
предявяването на иска - 01.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и направените съдебно-деловодни разноски.
Предявеният
иск е с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
В законоустановения срок ответникът депозира
писмен отговор, като намира иска за неоснователен. Положеният от ищеца труд е
надлежно начислен в протоколите за извънреден труд. Трудът е заплатен по
действащите тогава правила. За преизчисляването на нощния труд към дневен труд
важат Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Тези
актове уреждат по специфичен начин заплащането на нощния труд. В наредбите няма
текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент.
Съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1. За целия процесен период за
всеки отработен през нощта час се заплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0.25 лева. Моли се иска да бъде отхвърлен и на ответника да
бъдат присъдени направените разноски по делото. Ангажира доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
Страните по делото не спорят, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с МВР, като е заемал
длъжността „Старши полицай“ в
група „02“ към сектор „Специализирани полицейски сили“ при отдел „Охранителна
полиция“ на ОД МВР Бургас, считано от 23.04.2015г. до настоящия момент. Безспорно
е също, че в процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови работни смени по утвърдени графици,
включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на
работното време. Спорен по делото е начинът на изчисляването на положените
часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.
По делото е изготвена съдебно-икономическа
експертиза, от заключението на която се установява, че през процесния период
ищецът е положил общо 1712 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент
1,143 се равняват на 1956.82 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 244.82
часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, което по
изчисления на вещото лице е в размер на 1687.75 лева.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР
е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за
нощен. Условията и редът за заплащане на последното се
определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът
– с негова заповед, ал.2. /Заповеди №
8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на Министъра на
вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР/.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна
работна седмица. За работещите на 8,12 или 24-часови
смени, то се изчислява сумирано за
тримесечен период, с възможно полагане на труд
и през нощта – между 22.00 и 06.00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период, ал.3. В
ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън редовното работно
време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от
ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с Наредба на министъра
на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната
разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по коефициент 0.143 – чл.31,
ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба
в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело №
5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592
/обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,
което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това,
тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължителността
на работното време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието
на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно, приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно
при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория
/чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една
страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е
надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран,
т.е. това са две различни основания за заплащането на
допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от
ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните
работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
и заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
По изложените съображения исковата претенция
за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана
по своето основание – за времето от 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е приложима
нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част,
субсидиарно – Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което
като обективно и компетентно изготвено съдът изцяло кредитира, се установява,
че положеният от ищеца за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. нощен труд – общо
1712 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 1956.82 часа. Разликата
от 244.82 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е
начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 1687.75 лева, т.е. в претендирания от П. размер.
При негова доказателствена тежест,
ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в претендирания размер
до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция и в тази връзка претенцията
се явява доказана и по своя размер, поради което следва да бъде уважена изцяло.
Основателна е и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, направени по
делото разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас
– държавна такса в размер на 67.51 лева
и направените от съда разноски в размер на 130 лева – заплатено възнаграждение
на вещо лице, общо сумата от 197.51 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с ЕИК *, с адрес: град
Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да
заплати на Д.К.П. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 1687.75 лева /хиляда шестстотин
осемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден
труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за периода от
01.07.2016 год. до 30.06.2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати по сметка на Районен съд – Бургас,
държавна такса в размер на 67.51 лева /шестдесет и седем лева и петдесет и една
стотинки/ и 130 лева /сто и тридесет лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от 30.12.2019г. на
основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: С. Петрова
Вярно с оригинала!
С. Добрева