Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………07.10.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………осми
септември…………………..………….……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова……………………………………при участието на Прокурора ……………………….………………………….…..…………………..
като
разгледа докладваното от…………..……………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 3240…по описа за………….….…………2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът „Амиго лизинг” ЕАД твърди, че на 29.11.2018 г.
„Амиго лизинг” ЕАД депозирал във Старозагорския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземане на дружеството от
длъжника М.Ц.Ж. и била издадена заповед за изпълнение за сумата от 2 508,43 лв.
представляващи изискуеми неплатени задължения по Договор за финансов лизинг №
08000154/00001 от 10.05.2018 г. с лизингодател „Амиго лизинг“ ЕАД и
лизингополучател М.Ц.Ж., ЕГН **********, като лизингополучател, ведно със
законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението -
29.11.2018 г., както и направените съдебни разноски.
Ищецът изяснява, че на 10.05.2018 г. между него и
ответника бил сключен Договор за финансов лизинг с № 08000154/00001. Предмет на
договора било предоставянето на лизинг на МПС марка и модел "Opel MERIVA”,
рама W0L0XCE7544402833, изключителна собственост на "Амиго лизинг” ЕАД.
По силата на този договор, „Амиго лизинг“ ЕАД в
качеството на Лизингодател е предоставило на М.Ц.Ж., в качеството му на
лизингополучател, лизинговия обект, за възмездно ползване при заплащане на
месечни лизингови вноски и други дължими суми предвидени в Договорът за
финансов лизинг и приложените към него Общи условия и погасителен план. По
силата на лизинговия договор лизингополучателят се е задължил да изплаща
гореописания автомобил на 12 /дванадесет/ лизингови вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от Договора, в който са посочени стойността
на лизинговите вноски и падежа на всяка от тях.
Съгласно т. 10.2 от договора за финансов лизинг
активът следва да има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на
договора при условията на многогодишна полица „КАСКО на МПС“ и разсрочено
заплащане на премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска,
съгласно погасителния план към договора.
Във връзка с горното лизингодателят заплаща
съответната годишна премия по застраховка КАСКО на МПС, като заплатената сума
се разсрочва на 12 месечни вноски и се включва в издаваните на
лизингополучателя месечни фактури, съгласно приетия от страните по договора
погасителен план.
Съгласно т. 13.1. от ОБЩИ УСЛОВИЯ на „Амиго лизинг“
ЕАД - гр. София по договори за финансов лизинг /ОУ/ лизингодателят, в
качеството си на собственик, застрахова имуществото в посочена от него и
приемлива за лизингополучателя застрахователна компания. Застрахователните
договори се сключват за срока на Договора за финансов лизинг при условията на
т. 13.3. по-долу, като до датата на прехвърляне на правото на собственост върху
имуществото на лизингополучателя, същото следва да има валидни застраховки при
избрания застраховател. До датата на прехвърляне на правото на собственост
върху имуществото лизингополучателят се задължава да заплаща на лизингодателя
всички дължими разходи по застрахователните договори, в т.ч. застрахователните
премии по сключените застраховки през целия срок на Договора съгласно
предпоставките и изискванията на настоящите Общи условия.
След сключване на договора лизингополучателят не
изпълнявал задълженията си за плащане на изискуемите задължения в уговорените
срокове, като до момента на предявяване на настоящото заявление,
представляваното от мен дружество не е получило дължимите плащания по Договора
за финансов лизинг.
Към момента на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК задължението на ответника към ищеца по
Договор за финансов лизинг с № 08000154/00001 било в общ размер на 2 508,43
лева, от които: 2 281,42 лева - изискуеми неплатени лизингови вноски и вноски
за разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на МПС“, както следва, както
следва: по фактура № ********** от 01.06.2018 г. за дължима и незаплатена сума
за лизингова вноска с падеж 01.06.2018 г. в размер на 380.23 лв., от които:
267,28 лева – главница на първа лизингова вноска, дължима за месец юни 2018 г.,
74,70 – договорна лихва върху главницата и 38,25 лева – първа вноска по
застрахователна полица КАСКО; по фактура № ********** от 01.07.2018 г. за дължима
и незаплатена сума за лизингова вноска с падеж 01.07.2018 г. в размер на 380.23
лв., от които: 272,83 лева – главница на втора лизингова вноска, дължима за
месец юли 2018 г., 69,15 – договорна лихва върху главницата и 38,25 лева –
втора вноска по застрахователна полица КАСКО; по фактура № ********** от
01.08.2018 г. за дължима и незаплатена сума за лизингова вноска с падеж
01.08.2018 г. в размер на 380.24 лв., от които: 278,49 лева – главница на трета
лизингова вноска, дължима за месец август 2018 г., 63,49 – договорна лихва
върху главницата и 38,25 лева – трета вноска по застрахователна полица КАСКО;
по фактура № ********** от 01.09.2018 г. за дължима и незаплатена сума за
лизингова вноска с падеж 01.09.2018 г. в размер на 380.24 лв., от които: 284,37
лева – главница на четвърта лизингова вноска, дължима за месец септември 2018
г., 57,72 – договорна лихва върху главницата и 38,25 лева – четвърта вноска по
застрахователна полица КАСКО; по фактура № ********** от 01.10.2018 г. за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска с падеж 01.10.2018 г. в размер
на 380.24 лв., от които: 290,17 лева – главница на пета лизингова вноска,
дължима за месец октомври 2018 г., 51,82 – договорна лихва върху главницата и
38,25 лева – пета вноска по застрахователна полица КАСКО; по фактура №
********** от 01.11.2018 г. за дължима и незаплатена сума за лизингова вноска с
падеж 01.11.2018 г. в размер на 380.24 лв., от които: 296,19 лева – главница на
шеста лизингова вноска, дължима за месец ноември 2018 г., 45,79 – договорна лихва
върху главницата и 38,25 лева – шеста вноска по застрахователна полица КАСКО;;
и 227,01 лв. - дължима по фактура № 81000000034/13.05.2018 г., формирана както
следва: сумата от 209,91 лева - незаплатена застрахователна премия по полица
Гражданска отговорност № 07118001412621, вноска1, с падеж 13.05.2018 г., сумата
от 4,20 лева – Данък върху застрахователната премия и сумата 12,90 лева – такса
за гаранционния фонд и за стикер, заплатена от лизингодателя и дължима от
лизингополучателя на основание т. 13.1 - 13.3. от ОБЩИ УСЛОВИЯ на „Амиго
лизинг“ ЕАД - гр. София по договори за финансов лизинг.
Моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 2 508,43 лв. представляващи изискуеми неплатени
задължения по договор за финансов лизинг № 08000154/00001 от 10.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на
заявлението - 29.11.2018 г. както следва: по фактура № ********** от 01.06.2018
г. за дължима и незаплатена сума за лизингова вноска с падеж 01.06.2018 г. в
размер на 380.23 лв.; по фактура № ********** от 01.07.2018 г. за дължима и
незаплатена сума за лизингова вноска с падеж 01.07.2018 г. в размер на 380.23
лв.; по фактура № ********** от 01.08.2018 г. за дължима и незаплатена сума за
лизингова вноска с падеж 01.08.2018 г. в размер на 380.23 лв.; по фактура №
********** от 01.09.2018 г. за дължима и незаплатена сума за лизингова вноска с
падеж 01.09.2018 г. в размер на 380.24 лв.; по фактура № ********** от
01.10.2018 г. за дължима и незаплатена сума за лизингова вноска с падеж
01.10.2018 г. в размер на 380.24 лв.; по фактура № ********** от 01.11.2018 г.
за дължима и незаплатена сума за лизингова вноска с падеж 01.11.2018 г. в
размер на 380.24 лв.; и 227,01 лв. - дължима и незаплатена застрахователна премия
по полица Гражданска отговорност № 07118001412621 заплатена от лизингодателя.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба като е заета позиция за неоснователност на исковете. По
отношение на иска за установяване дължимостта на сумата от 2281,42 лева -
неизплатени изискуеми лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на
застрахователната премия по застраховка „Каско на МПС“, сключена с полица №
00500100250179 от 11.05.2018г.: по делото не били налице доказателства за
извършени от ищеца плащания по застраховката „Каско“ и застрахователна премия
по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица № 07118001412621 от
11.05.2018г.
Моли за отхвърляне на исковете.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между
страните по делото, че страните са се намирали в договорни правоотношения по
договор за финансов лизинг.
От договор за финансов лизинг № 08000154/00001 от
10.05.2018 г. /л. 7-12 от делото/ се установява, че ищцовото дружество като
лизингодател е предоставил за временно възмездно ползване на М.Ц.Ж. за срок от
12 месеца, в качеството му на лизингополучател, л. а. „Опел”, модел „Мерива” с
ДК № СТ 8137 РА /Приемо-предавателен протокол от 15.05.2018 г., във вр. с т.
17.5 от договора за лизинг/ срещу заплащане на лизингово възнаграждение и
Застраховка „Каско“ в размер на сумата от 4562,78 лв., разсрочено на 12 месечни
вноски, по 380,23 лв. всяка една, като изискуемостта на всяка отделна
погасителна вноска настъпва на 1-во число на съответния месец, за която се
дължи /вж. погасителен план, л. 13 от делото/. Съгласно клаузата, уговорена в
т. 12 от договора за лизинг вр. т. 15.2 от Общите условия към договора /л.
17-43 от делото/, при неплащане на лизингова вноска повече от 7 дни от датата
на падежа, лизингодателят има право да развали едностранно договора. В т. 10 от
лизинговия договор вр. раздел 13 от
Общите условия, е постигнато съгласие всички заплатени премии по сключени
договори за имуществено застраховане “Автокаско”, респ. за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” да са за сметка на лизингополучателя.
Не се спори между страните, а и от Приемо-предавателен
протокол от 15.05.2018 г. /л. 14-15 от делото/ се установява, че л. а., предмет
на процесния договор за финансов лизинг, е бил предаден от лизингодателя на
лизингополучателя в състояние, годно за уговореното между страните
употребление. От застрахователни полици за застраховка „Автокаско“ и
„Гражданска отговорност“ /л. 53 и 54 от делото/ се установява, че лизингованата
вещ е била застрахована за сметка на лизингодателя.
От т. 1 на заключението на допуснатата и приета от
съда съдебно-икономическа експертиза, извършила анализ на представените по
делото доказателства /фактури и справки – л. 45-68 от делото/, се установява,
че ответникът не е заплатил нито една от дължимите лизингови вноски и
застраховки „Каско“ по погасителния план за
м. 06.2018 г., за м. 07.2018 г., за м. 08.2018 г., за м. 09.2018 г., за м.
10.2018 г. и м. 11.2018 г. – по 380,24 лв. на месец или общо в размер на сумата
от 2051,92 лв. Счетоводството на ищеца е
било водено редовно. От т. 3 на експертизата се установява, че ищецът е
заплатил на застрахователя по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“
всички дължими от ответника застрахователни премии. Счетоводството на ищеца
е било водено редовно. В о.с.з. вещото лице изяснява, че ответникът е
заплатил единствено своето самоучастие, а застраховките са му били заплатени от
ищеца.
Съдът възприема така направените от вещото лице
доказателствени /фактически/ изводи, тъй като експертизата е изготвена
компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено
счетоводните документи, съхраняващи се при страните и е отговорило изцяло на
поставените задачи, предмет на допуснатата експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява, че
между страните в настоящото производство е бил сключен договор за финансов
лизинг, по силата на който ищцовото дружество се е задължило след придобиване
правото на собственост върху процесния автомобил да го предостави на М.Ц. за
временно възмездно ползване срещу насрещната парична престация - уговорено
лизингово възнаграждение, чието плащане е разсрочено на 12 погасителни вноски.
Договорът за финансов лизинг, какъвто е процесният,
представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален
договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които
са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет
на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва
в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово
възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта,
предмет на лизинговия договор.
Правното действие на сключения договор за лизинг
попада под приложното поле на ТЗ, тъй като по силата на чл. 286, ал. 2 ТЗ, във
вр. с чл. 1, ал. 1, т. 15 ТЗ този договор е от вида на обективните
/абсолютните/ търговски сделки.
Основното задължение на лизингодателя е да предаде
лизингованата вещ на лизингополучателя, да му предостави свободното ползване на
обекта на лизинга в рамките на уговорения срок и да прехвърли правото на собственост
върху вещта, предмет на договора, а за лизингополучателят се пораждат следните
правни задължения: да заплати уговореното лизингово възнаграждение, да пази
вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да
заплаща всички разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, като и
да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване, в случай че не упражни
своето право да придобие правото на собственост върху нея.
От представения по делото приемателно-предавателен
протокол се установява правнорелевантното обстоятелство, че процесната движима
вещ е предадена на М.Ц. на 15.05.2018 г. При изпълнението на насрещната
престация за предаване на вещта, предмет на договора, правното задължение на
лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е станало
изискуемо, но тъй като страните са разсрочили това задължение на 12 лизингови
вноски, всяка една от тях става изискуема при настъпване на падежа, съгласно
уговореното в договора за лизинг – на 1-во число на съответния месец. Поради
това обстоятелство лизингополучателят изпада в забава на съответния ден, когато
е длъжен да заплати съответната лизингова вноска, без да е необходима покана от
кредитора – арг. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Но в клаузата на т. 12 от договора
за лизинг вр. т. 15.2 от Общите условия към договора е уговорено, че лизингополучателят
изпада в забава по отношение на задължението за заплащане на дължимите лизингови
вноски след изтичане на 7 дни от падежа на всяко едно от тези периодични задължения.
Обстоятелството, че възникналото от процесния договор
за лизинг парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване
по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и
от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с
писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на
своето правно задължение.
По отношение на иска за заплащане на т. нар.
“консумативни разходи”
В клаузата на т. 10 от договора вр. раздел 13 от
Общите условия лизингополучателят се е задължил да заплаща за своя сметка
всички консумативни разходи, свързани с ползването на автомобилите - местен
данък за автомобилите, премиите по договор за застраховане „Гражданска
отговорност” и „Автокаско”.
От приетото от съда и неоспорено от страните
заключение на съдебно икономическата експертиза /т.3/ се установява, че т. нар.
“консумативни разходи” /уговорените застрахователни премии по имуществено
застраховане и по задължително застраховане “Гражданска отговорност”/ са
останали изцяло дължими от ответника, за процесния период, тъй като са били
заплатени от ищеца на третото лице застраховател. Тези обстоятелства се
установяват и от отчетите и платежните нареждания, като ищцовото дружество е
заплатило през релевантните периоди застрахователна премия по имуществено
застраховане и застраховка “Гражданска отговорност”. Следователно, тези искове
трябва да бъдат уважени изцяло. В т. 10 от процесния договор за лизинг вр.
раздел 13 от Общите условия лизингополучателят се е задължил да заплаща на
лизингодателя дължимите застрахователни премии по имуществено застраховане
“Автокаско” и застраховка “Гражданска отговорност” и ищецът е изпълнил това свое
задължение.
Ответникът не установи в процеса на доказване до
приключване на съдебното дирене в първата съдебна инстанция, че е заплатил
уговорените и претендирани лизингови вноски, както и застрахователните премии.
По съдебноделоводните разноски:
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените в исковото производство разноски за платена държавна такса /50,17
лв./, възнаграждение за особен представител /300,00 лв./, възнаграждение за
вещо лице /250,00 лв./ в общ размер на 600,17, лв. и в заповедното производство
за държавна такса в общ размер на 50,17 лв., които да бъдат възложени в тежест
на ответника.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД по
отношение на М.Ц.Ж., ЕГН: ********** и адрес: *** съществуването на вземането
на „Амиго Лизинг“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, за сумата от общо 2508,43 лв. /две
хиляди петстотин и осем лева и четиридесет и три стотинки/ представляващи изискуеми неплатени задължения по
договор за финансов лизинг № 08000154/00001 от 10.05.2018 г., за лизингови
вноски, и на т. нар. “консумативни
разходи” /премии по застраховка “Автокаско” - включени в погасителния план и
фактурите и застраховка “Гражданска отговорност”/ както следва: по фактура №
**********/01.06.2018 г. за дължима и
незаплатена сума за лизингова вноска с падеж 01.06.2018 г. в размер на 380,23 лв.;
по фактура № **********/01.07.2018 г. за дължима и незаплатена сума за
лизингова вноска с падеж 01.07.2018 г. в размер на 380,23 лв.; по фактура №
**********/01.08.2018 г. за дължима и незаплатена сума за лизингова вноска с
падеж 01.08.2018 г. в размер на 380,23 лв.; по фактура № **********/01.09.2018
г. за дължима и незаплатена сума за лизингова вноска с падеж 01.09.2018 г. в
размер на 380,24 лв.; по фактура № **********/01.10.2018 г. за дължима и
незаплатена сума за лизингова вноска с падеж 01.10.2018 г. в размер на 380,24 лв.;
по фактура № **********/01.11.2018 г. за дължима и незаплатена сума за
лизингова вноска с падеж 01.11.2018 г. в размер на 380,24 лв. и 227,01 лв. -
дължима и незаплатена застрахователна премия по полица Гражданска отговорност №
07118001412621 заплатена от лизингодателя, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 3452/03.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6015/2018 г. по описа на Старозагорски
районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Ц.Ж., ЕГН: **********
и адрес: *** да заплати на „Амиго
Лизинг“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Христофор Колумб“ № 43 сумата в
размер на 600,17 лв. /шестстотин лева
и седемнадесет стотинки разноски за исковото производство /държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен представител/ както и
сума в размер на 50,17 лв. /петдесет
лева и седемнадесет стотинки/, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
6015/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: