РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Гоце Делчев, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. Ат. Жбантова Стефанова
при участието на секретаря М. В. Агова
като разгледа докладваното от М. Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело
№ 20251220100413 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
Я. Р. С. от гр.Г. Д. обл.Благоевград против ОП „Д. с.п.“, гр. Х., обл. Бл.. Иска
се да бъде обявена Заповед №01/ 11.03.2025 г. на ответника за
незаконосъобразна и да бъде отменена, да бъде възстановена ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност - „Р. в к.”, с място на работа в ДС П. -
гр. Х., ответника да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за
оставането без работа в резултат на незаконосъобразното прекратяване на
трудовото й правоотношение, в размер на шест брутни трудови
възнаграждения, съгл. чл. 225, ал.1 от КТ, в размер на***********лева,
считано от 11.03.2025 г., както и законната лихва върху главницата от
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се от ищеца, че от ************ г. е работила в ответното
учреждение, като последната заемана длъжност е „р. к.“ с трудово
възнаграждение ********* лева, считано от ***** г. На ****8г., на ищцата
била връчена Заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение №
01/11.03.2025 г., с посочено правно основание чл. 328, ал.1, т.1 от КТ. Като
причини за прекратяване на трудовия й договор са посочени липса на качества
1
за работа в екип, липса на санитарно- хигиенни навици (отказва да носи
работно облекло, прибира и храни улично коте в кухнята зад гърба на
управителя, липса на комуникация с управителя на предприятието). Твърди,
че посоченото не отговаря на обективната действителност, нито са
формулирани по начин, който да е ясен за ищцата. Затова тя отказала да
подпише процесната заповед, което било удостоверено двама свидетели, без
да е посочена дата на отказа. Счита, че при издаването на горната заповед са
допуснати нарушения, като не е посочено правното основание, въз основа на
което е прекратено трудовото правоотношение едностранно от работодателя.
Заповедта не е връчена законосъобразно. Тя не е мотивирана и не съдържа
реквизити съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Не са посочени
фактическите обстоятелства, при които се е наложило да прекрати трудовото
правоотношение на ищцата, не са посочени обстоятелства за нарушенията,
как и кога са установени. Работодателят не е поискал обяснения от ищцата по
чл. 193, ал. 1 КТ, не е извършил вътрешна проверка по установения за това
ред. От самата заповед не става ясно, какви са твърдените нарушения, кога се
твърди, че са извършени и за какъв период са. Поради изложеното са
предявени настоящите искове..
Предявените искове са с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3
от Кодекса на труда, чл.225, ал.1 от КТ във вр.с чл.358, ал.1, т.2 от КТ във вр. с
чл.360, ал.1 от КТ.
От страна на ответника е постъпил писмен отговор, в който се оспорват
предявените искове като неоснователни. Заявява, че оспорената заповед
съдържа както правно основание - изрично е посочена разпоредбата на чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ, така и фактическо - изрично са посочени причините за
прекратяване на трудовия договор: липса на качества за работа в екип; липса
на санитарно-хигиенни навици / отказва да носи работно облекло, прибира и
храни улично коте в кухнята зад гърба на управителя; липса на комуникация с
управителя на предприятието. Доколкото в случая не се касае за налагане на
дисциплинарно наказание, то посочените в исковата молба разпоредби на чл.
195, ал. 1 от КТ и чл. 193, ал. 1 от КТ, са неприложими. Сочи, че липсващите
качества могат да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на
трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Известният
на работника друг документ в случая са констативните протоколи за
нарушения на трудовата дисциплина от 04, 05 и ******* г., които са връчени
2
на ищеца. Заповедта за уволнение и посочените констативни протоколи
очертават мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение, които задават и предмета на настоящото производство.
Представен е доклад от М. Ш., заемаща длъжността „помощник главен
готвач“ при ответника, в който същата е отразила констатираната липса на
качества на ищеца за изпълнение на възложената му работа. От
непосредствените си впечатления и от многобройните сигнали и оплаквания
от останалите работници и служители в общинското предприятие, управителя
твърди, че ищцата от дълъг период от време показва, че не може да работи в
екип - постоянно предизвиква конфликти, не спазва разпорежданията и
заповедите на управителя, държи се своеволно и не се съобразява с останалите
си колеги като създава лоши междуличностни отношения с целия колектив.
Отделно от това не спазва елементарни санитарно-хигиенни изисквания - да
носи работно облекло, да не храни животни около предприятието,
включително да ги прибира в кухнята. Не коригирала поведението си въпреки
многобройните забележки и устни заповеди. Самата ищца в исковата си молба
признава за наличието на влошени междуличностни отношения и грубо
отношение в екипа, но тези влошени отношения са създадени поради нейното
активно поведение, а грубият тон е зададен от нея. Така допусканите от
ищцата пропуски при изпълнение на основните трудови задължения и
неспазването на елементарни санитарно-хигиенни правила и отношение с
останалите й колеги, сочат за липса на необходимите качества за ефективно
изпълнение на възложената работа, поради което работодателят е упражнил
законно правото си да прекрати трудовия й договор на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ.
В случай, че съдът счете искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с
чл. 225, ал. 1 от КТ за основателен, се прави възражение за прихващане в
размер на 1200 лева, представляващо получено от ищцата обезщетение по чл.
220 ал. 1 от КТ на отпаднало основание, въз основа на което е изплатено. В
случай, че съдът счете искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225,
ал. 1 от КТ за основателен се прави възражение за прихващане в размер
на***** лева, представляващо получено от ищцата обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от КТ на отпаднало основание, въз основа на което е изплатено.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.127,
ал.1, т.5 от ГПК, чл.195, ал.1 и чл.193 от КТ, чл.103 и чл.104 от ЗЗД.
3
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата е работила в ответното Общинско предприятие „Д. с. п.“ гр. Х.
на длъжността „р. к.“ по трудово правоотношение, възникнало въз основа на
договор № 01 от ******г., сключен между нея и ответното Общинско
предприятие и последващи допълнителни споразумения към горния трудов
договор. Последното допълнително споразумение към трудовия договор е
сключено между страните на 31.01.2025 г., и с него длъжността на ищцата се
запазва като „Р. к.“, но се променя трудовото възнаграждение на
*********лева, считано от 01.02.2025 г.
На 12.02.2025 г. от М. Л. Ш., заемаща длъжност „п. – г.“ в ответното
предприятие, бил изготвен доклад, приподписан от още 5 лица, а именно К. З.,
К. М. – двете р. в к., Т. Б. – к. – д., Д. Б. и С. Г., последните двама ш.. В доклада
е записано, че се представя информация във връзка с Я. Р. С., която във всички
години на трудов стаж и до момента не ползва работно облекло, създава
конфликти, интриги между колегите. Не спазва х.-с. изисквания и проблема с
к. в к. е истина. Многократно е предупреждавана от управителя на
предприятието за нарушенията, но продължава по същия начин.
Управителя на О.п. „Д. с. п.“ гр. Х. съставил три броя констативни
протоколи, съответно от *****г., ******* г. и ******* г., връчени срещу
подпис на ищцата. В протоколите е отразено, че ищцата не изпълнява
нарежданията на работодателя – разпореждания и заповеди, свързани с
санитарните изисквания в предприятието, създава риск за предприятието, като
се грижи за котка в сградата, отказва да носи работно облекло, уронва
престижа на управителя на предприятието и на колектива, работещ там.
На 11.03.2025 г. управителя на О. п. „Д. с.п.“ гр. Х.М. П. издала заповед
№ 01, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на
основание чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ, считано от ******** г. Като причини за
прекратяване на трудовия договор са посочени: - липса на качества за работа в
екип; - липса на с.х. н. (отказва да носи р. о.), прибира и храни у. к. в к. зад г. на
у.; - липса на комуникация с управителя на предприятието. С тази заповед е
разпоредено на служителя да се изплати обезщетение по чл.220 от КТ за
неспазено предизвестие и обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск от 5 дни.
4
Заповедта е предложена за връчване на ищцата на 11.03.2025 г., но тя
отказала да я подпише, който отказ е удостоверен с подписите на двама
свидетели.
По делото са разпитани като свидетели за ищцовата страна лицата М.
Л. Ш. и Н. Н. С., а за ответната страна лицата С. Г. Г. и К. П. М., всички
служители на О.п. „Д. с. п.“ гр.Х..
И четиримата свидетели обясняват, че ищцата пускала у. к. в к., в която
се г. х. за п. на услугата. Там я хр., пр., и. с нея. Понякога оставяла к. да пр.в к.
Когато у. П.виждала к., правела забележка ж. се изведе и да не се пуска в к. С.
извеждала к. навън, но след като у. напуснел, отново я въвеждала вътре.
Колегите й също и правели забележки да не пуска ж.в. че у. пак ще й прави
забележка, но тя отговаряла: „Поне докато дойде у.да е на т. к.. Всички
работници от о. п. имали дадено работно облекло, осигурено от работодателя.
Ищцата носела част от предоставеното работно облекло , а именно чехли и
предна престилка. Другата престилка, подобна на манта носела понякога. Не
носела предоставената от работодателя шапка, която била от плат и с ластик,
за покриване на косата, а своя - хавлиена, която се закопчавала с копче, но
също скривала цялата й коса.
Свидетелката Ш. заявява, че не знае какви са отношенията между у. и
ищцата, нямало е кавги между двете, управителя е в комуникация със всички.
Пред нея никой не се е оплакал от Я. С.. Заявява, че е запозната с текста на
докладна л. 65 по делото (за това, че ищцата не носи работно облекло, създава
интриги между колегите, не спазва санитарно – хигиенните условия и има
проблем с к.в к. и на декларация на л.114 по делото във връзка с
освобождаването на ищцата от работа лично ги е подписала.
Според свид.С. отношенията между ищцата и управителя били
нормални, както служебно, така и извън работа. Имало комуникация между
двете. Не помни дали Я. е имала спречквания с други колеги.
Според свид. Г.ищцата е имала спречквания с всички свои колеги,
включително със свид. С., нейна братовчедка. Считала, че тя поема най-много
работа, а останалите работят по-малко. С. създавала конфликти, като говорела
зле за колегите си в тяхно отсъствие. У. и ищцата не се разбирали, когато
говорели - ищцата не изпълнявала нарежданията на у.за използване на
работно облекло и за недопускане на к. в к. Последния път ищцата била
5
пуснала к. да пренощува в к. Когато у.дошла на работа, попитала дали котката
отново е в кухнята, при което ищцата отрекла,но в същото време к. излязла от
кухнята и П.я видяла. Тъй като той е шофьор в предприятието му се случило
няколко пъти, когато разнасял храната, потребители да се оплачат пред него,
че канчетата миришат на к.п.. Той сигнализирал у. за оплакванията.
Свидетелката М. твърди, че ищцата не спазвала добрия тон с колегите
си. Многократно тя предизвиквала конфликт с различни членове на колектива,
с претенции, че тя работи повече, а те избягват изпълнение на задълженията
си. Я. не спазвала изискванията за носене на работно облекло, както и
пренебрегвала санитарно-хигиенните изисквания, като пускала к. в к., хр.я
вътре и я оставяла да преспи в помещението. Митова също чула оплаквания от
потребители, че к. м. на к. п., а когато замествала шофьора и един потребител
се оплакал, че к. мирише на нещо неприятно. Тя лично видяла в тенджера с
готова храна котешки косъм.
По делото е приложено личното трудово досие на ищцата, в което се
съдържат констативни протоколи от ******** г., ********** г. и ******** г.,
изготвени и подписани от
По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, заключението
по която е, че размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата за
пълен работен месец, който е месец*********г. е в размер на ********* лв.
При доказване на незаконно уволнение и възстановяване на работникът на
работа, работодателя дължи обезщетение по чл.225 от КТ за времето през
което работника не е бил на работа, но не повече от 6 (шест) работни заплати.
В случая на лицето е представена Заповед за съкращаване считано от
11.03.2025 г. и няма информация по делото, че лицето е назначено на трудов
договор в същото или в друго предприятие, то размерът на обезщетението се
изчислява от ******* г. (датата на освобождаването) до ******** г. когато
изтича шест месечния срок. Общият размер на обезщетението по чл.225 от
КТ, при доказване на незаконно уволнение, в размер на шест брутни заплати е
******* лв. (***********).
По отношение на обезщетенията за неспазено предизвестие и
неизползван платен годишен отпуск, и след корекция на заключението в
съдебно заседание, вещото лице излага следното: Месецът, който може да се
вземе като база за изчисляване на полагащите се обезщетения е м.02.2025 г.,
6
където работничката има отработени 13 (тринадесет) дни, т.е. спазено е
условието на чл.177 от КТ, че като база се взема последният месец, в който
служителят е имал повече от десет работни дни.
Размерът на полагащите се обезщетения са както следва:
1. Обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползвания полагащ се
отпуск е ********* лв. (5 р.дни х ******лв. средно дневно възнаграждение)
2. Обезщетение по чл. 220 от КТ за не спазено предизвестие - *******
лв. (една брутна работна заплата)
Общият размер на обезщетенията се равнява на ******** лв.
Видно от приложената ведомост за м.03.2025 год., полагащите се
обезщетения по чл.224 и чл.220 от КТ са изплатени на работничката Я. Р. С..
Съдът намира, че заключението, след направената в съдебно заседание
поправка относно дължимия размер на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, е
пълно и компетентно отговаря на поставените въпроси и следва да се
кредитира изцяло.
В отговор на поставени към нея въпроси по реда на чл.176 от ГПК,
ищцата заявява, че от страна на ответното предприятие й е изплатено
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на ***** лв., както и обезщетение
по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на ******** лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са подадени в срок, от правоимащо лице, срещу
надлежен ответник и са допустими.
Разгледани по същество исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 от КТ са основателни, по следните съображения:
Установи се по делото и не се спори между страните, че между
страните по делото са съществували трудовоправни отношения, като до
11.03.2025 г. ищцата е работила в Общинско предприятие „Домашен социален
патронаж“ гр. Хаджидимово на длъжността „работник в кухня“ на безсрочен
трудов договор и с основно месечно възнаграждение в размер на 1200 лева.
Трудовото правоотношение между ищцата и ответника е прекратено на
основание чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ с атакуваната заповед № 01 от 11.03.2025 г.
на управителя на О. п. „Д.с. п.“. Като причини за прекратяване на трудовия
7
договор са посочени: - липса на качества за работа в екип; - липса на
санитарно-хигиенни навици (отказва да носи работно облекло), прибира и
храни у. к. кухнята зад гърба на у.; - липса на комуникация с управителя на
предприятието.
С процесната заповед е разпоредено на служителя да се изплати
обезщетение по чл.220 от КТ за неспазено предизвестие и обезщетение по
чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни.
Заповедта е предложена за връчване на ищцата на ******* г., но тя
отказала да я подпише, който отказ е удостоверен с подписите на двама
свидетели.
По делото са представени доклад от ******* г., изготвен от М. Л. Ш. на
длъжност п. – г. в ответното предприятие, приподписан от още 5 лица, в който
е записано, че във всички години на трудов стаж и до момента Я. Р. С. не
ползва работно облекло, създава конфликти, интриги между колегите, не
спазва хигиенно-санитарните изисквания и проблема с котката в кухнята е
истина. Многократно е предупреждавана от управителя на предприятието за
нарушенията, но продължава по същия начин.
Приложени са и констативни протоколи, с което управителя на ОП „Д.
с. п.“ гр. Х. е приела, че ищцата не изпълнява нарежданията на работодателя –
разпореждания и заповеди, свързани с санитарните изисквания в
предприятието, създава риск за предприятието, като се грижи за котка в
сградата, отказва да носи работно облекло, уронва престижа на управителя на
предприятието и на колектива, работещ там.
Съдът намира за неоснователно становището на ищцовата страна, че в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не е
посочено основание въз основа на което се прекратява трудовия договор. В
заповедта изрично е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на
основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ – при липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата.
Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ дава възможност на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника или
служителя, когато на последния липсват качества за ефективно изпълнение на
работата. Това най-общо означава липса на професионални качества, т. е. на
професионални знания, умения и навици на работника или служителя,
8
необходими за изпълнение на възложената му работа. Без значение са
конкретните причини за това - недостатъчно образование или опит,
недостатъчни природни дадености, неумение да планира правилно работата
или други. Преценката на работодателя за наличието или липсата на
определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с
оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е така,
защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на
обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително
продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни
обстоятелства.
Според константната съдебна практика основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал.1, т.5 от КТ - липса на качества за ефективно
изпълнение на работата е безвиновно. Касае се до липса на професионални
знания, умения, навици, поради недостатъчен опит или природни дадености,
като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за
аналитично и логично мислене, за работа с хора или клиенти, необходими за
ефективно изпълнение на трудовата функция. Липсата на качества трябва да е
обективно и да отразява трайно състояние на работника или служителя. В
резултат на тази липса работникът или служителят не изпълнява или
изпълнява лошо, неточно, бавно, частично своите трудови задължения.
Когато неизпълнението се дължи на умишлено или небрежно
поведение на работника или служителя е налице нарушение на трудовата
дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание „у., поради
тежко виновно неизпълнение на трудовите задължения.
От обективна страна и при двете основания за прекратяване на
трудовото правоотношение става въпрос за неизпълнение на трудови
задължения. Разликата е в субективното отношение на работника или
служителя към това неизпълнение. При безвиновното основание работникът
или служителят не желае постигане на неудовлетворителен трудов резултат,
но поради това, че не притежава необходимите качества, този отрицателен
резултат е налице. При дисциплинарното нарушение, като основание за
дисциплинарно уволнение, работникът или служителят притежават
съответните качества, но отрицателният резултат е последица на умисъл или
небрежност от негова страна.
9
Както е прието в практиката на ВКС ( решение № 252 от 4.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1599/2011 г., III г. о., решение № 425/18.10.2011 г. по гр. д. №
1966/2010 г. на ВКС, IV г.о.), когато в уволнителната заповед са изложени
факти и обстоятелства, които сочат от една страна за извършени
дисциплинарни нарушения, а от друга - на липса на качества на работника или
служителя, щом работодателят е прекратил едностранно трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ, излагането в заповедта
й на мотиви за наличие на дисциплинарни нарушения не прави уволнението
незаконно. В този случай съдът е длъжен да разгледа, кои от изложените в
уволнителната заповед обстоятелства съставляват нарушения на трудовата
дисциплина, и кои от тях сочат на липса на качества у работника или
служителя. Първата група обстоятелства са ирелевантни за спора, щом
работодателят не е извършил прекратяване на трудовото правоотношение
поради дисциплинарно уволнение. По отношение на втората група
обстоятелства, съдът е длъжен да разгледа спора по същество, да обсъди
доказателствата по делото и прецени, в каква степен уволненото лице не
притежава посочените качества и доколко тези качества действително са
необходими за ефективно изпълнение на възложената работа. При
положителен отговор на посочените двата въпроса, съдът не може да отмени
уволнението като незаконно по съображения, че в уволнителната заповед
освен обстоятелствата, сочещи на липса у работника или служителя на
качества, са изложени и обстоятелства за нарушения на трудовата дисциплина.
В настоящият случай в процесната заповед № 1/11.03.2025 г. на
управителя на ответното предприятие като мотивировка за липса у ищцата на
санитарно – хигиенните навици се сочи отказ да носи работно облекли и това,
че храни улична котка в кухнята на предприятието.
Според представените документи и разпитаните свидетели, ищцата
знае за необходимостта да носи работно облекло, както и изискванията в
помещенията на патронажа да не се допускат животни, но ги пренебрегвала. В
тази насока са й правени забележки както от колегите й, така и от управителя,
но тя не вземала под внимание забележките.
Така изложените обстоятелства сочат не на безвиновна липса на
качества, а на съзнателно взето решение от страна на ищцата за такова
поведение, което според съда е дисциплинарно нарушение. Както е отразено в
10
заповедта и се установи в хода на производството, ищцата е знаела какво
облекло следва да носи, правени са й забележки за това, но съзнателно е
отказвала и продължавала да не носи указаното облекло. Също така
съзнателно е пускала и хранила в кухнята на предприятието котка, въпреки че
е запозната със съответните наредби и са й правени забележки в тази връзка.
Според докладчика тези нарушения в съвкупност и най-вече
допускането на животно в кухнята, където се приготвя храна и оставянето му
да спи вътре, и последиците от това посочени от свидетелите, са достатъчно
тежки нарушения на трудовата дисциплина, за да бъдат санкционирани с
дисциплинарно наказание „уволнение“. Тъй като това не е сторено в случая и
е избран от работодателя друг ред, то тези нарушения не следва да се
разглеждат във връзка със законосъобразността на оспорената заповед, а съдът
ще разгледа останалите посочени основания за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ – липса на качества за работа в екип
и липса на комуникация с управителя на предприятието.
В тежест на работодателя в процеса е да установи законосъобразност на
уволнението, като докаже липсата на твърдените качества у работника,
станали основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Доказването на този отрицателен факт се осъществява чрез доказването на
положителните факти, които имат отношение към начина, по който
работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на
изпълнение на трудовите задължения. За тях може да се съди от поведението
на работника.
По принцип освен в предвидените от закона случаи (напр. чл. 195, ал. 1
от КТ) не е необходимо в уволнителната заповед работодателят да излага
мотиви. Независимо от това съдебната практика изисква при прилагането на
определени уволнителни основания в заповедта да се съдържа мотиви, т. е., да
се посочи в какво се изразява приложеното уволнително основание спрямо
конкретния работник или служител. Такава конкретизация е нужна там където
самото прекратително основание е формулирано в закона по твърде общ
начин, каквото е това по чл. 328, ал.1, т.5 КТ. Заповедта, с която работодателят
упражнява потестативното си право едностранно да прекрати трудовия
договор с работник или служител на някое от основанията по чл. 328, ал. 1 от
КТ, следва да бъде мотивирана, като значението на мотивите е в две насоки. С
11
тях се дава възможност на работникът или служителят да узнае точно, на кое
от всички предвидени в закона основания се прекратява трудовия договор и да
може да организира ефективно защитата си. Освен това мотивите на
заповедта са от значение за определяне на предмета на съдебното
производство при оспорване на законосъобразността на уволнението. Начина
на мотивиране и конкретното съдържание на мотивите са в зависимост от
конкретното основание за прекратяване на трудовия договор, като зависят и
от това дали това основание включва в себе си и оценъчен елемент от страна
на работодателя. По отношение на мотивите на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ в
Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г., постановено по тълкувателно дело
№ 4/2017 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че за индивидуализация на
волеизявлението е достатъчно в заповедта да се изброят кои знания, умения
или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно
изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с
възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на
закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита.
В случаите, когато заповедта се мотивира с факти, сочещи в какво се състои
трайното неефективно изпълнение на работата, е възможно наред с тези
сочещи на обективната невъзможност за изпълнение на задълженията, да се
посочат и такива обуславящи виновна дисциплинарна отговорност на
работника или служителя. В този случай ако бъдат доказани първите,
уволнението по чл. 328, ал.1, т.5 от КТ е законосъобразно. Съответно в
случаите, когато заповедта е мотивирана с посочването на това кои знания,
умения или навици липсват на работника или служителя при спор за
законосъобразността на уволнението работодателят доказва отрицателния
факт на липсата, чрез посочване на конкретни факти и обстоятелства, от
които, в случай, че бъдат доказани да се направи обоснован извод, че
работникът или служителят не притежава необходимите за ефективното
изпълнение на работата качества.
Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към
посоченото в нея основание, обуславя незаконността й. От значение за
законността на уволнението по чл. 328, ал.1, т.5 от КТ е посочването в
заповедта за уволнение на конкретни факти и данни, относими към
възложената работа на работника или служителя по трудово правоотношение,
12
за да може съдът да направи преценка за законността на уволнението като
провери съществуването на фактите от действителността, както и правилното
им квалифициране и подвеждане под правната норма. (в този смисъл решение
№ 150 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2014 г., III г. о., ГК).
В процесната заповед не са посочени изрично конкретните качества,
които липсват на ищцата, за да може да работи в екип, не са посочени и
документи и ситуации, от които да се направи извод в тази насока. Не е
посочена каква точно комуникация липсва между ищцата и управителя, нито
са посочени документи, от които да се извърши тази конкретизация. Не е
посочен начинът, по който тя се отнася с останалите в екипа, как се справя с
възложената работа или задълженията, за да се направи извод за липса на
посочените качества. Не са посочени работа и задължения, с които евентуално
не се справя, поради липса на съответните качества. Не са посочени документи
от които може да се направи извод, че на ищцата липсват горните качества за
изпълнение на възложената работа.
Поради това съдът намира, че процесната заповед е немотивирана.
Липсата на мотивировка не дава възможност на съда да прецени дали
действително на ищцата липсват качества за изпълнение на длъжността „р. в
к.“.
За пълнота следва да се обсъдят събраните по делото доказателства за
липса на качества на ищцата да работи в екип и липса на комуникация с
управителя.
Установи се от разпита на свидетелите, че коминукация между Я. С. и у.
М. П. е имало, те са разговаряли. При това С. не е изпълнявала
разпорежданията на управителя за носене на всички части от работното
облекло и за недопускане на животно в кухнята. Но това, както се посочи по-
горе са дисциплинарни нарушения, резултат на съзнавано взети решения от
ищцата, а не липса на възможност/качества за комуникация от нейна страна.
Отделно от това не се установи от кога датира това неизпълнение на
разпореждания, така че дори да се приеме, че са резултат от липса на качества,
не е доказано това да е трайно състояние, трайна липса на качества за
комуникация през един сравнително продължителен период от време.
Относно твърдяната липса на качества у ищцата да работи в екип, от
една страна не се сочи кои са тези качества. От част от свидетелите се твърди,
13
че ищцата се е карала с останалите колеги по повод обема на поета от всеки от
тях работа. Не се изложиха конкретни случаи, за да се прецени дали
становището на ищцата е било грешно или е била права, не се посочиха дати
или периоди, за да се прецени дали поведението е било трайно такова, а не
породено от конкретна ситуация. Не се посочиха други обстоятелства,
сочещи, че ищцата не може да работи в екип, не се установи такава липса на
качества да е обективно и трайно състояние, което има проявления през един
сравнително продължителен период от време, а да не е инцидентно и дължащо
се на случайни обстоятелства.
По делото липсват документи, от които да се заключи, че изпълнението
на задълженията от страна на ищцата не отговаря на изискванията.
Изготвените в доклад и констативни протоколи, от една страна сочат на
дисциплинарни нарушения, от друга страна отразяват поведението на ищцата
в сравнително кратък период от време – от ********* г. до ********* г.
С оглед горното съдът намира, че по делото не беше безсъмнено
доказано на ищцата да липсват посочените в процесната заповед качества за
ефективно изпълнение на работата, която липса освен това да е трайно
състояние, което има проявления през един сравнително продължителен
период от време, а не се дължи на случайни обстоятелства.
Предвид изложеното, исковете да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед № 1 от 11.03.2025 г. на управителя на О. п. „Д. с.
п.“, обл.Б. издадена на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ и да бъде
възстановена ищцата на предишната работа на длъжността „р.в к., се явяват
основателни и следва да се уважат.
По отношение на иска с правно основание чл.225, ал.1 във вр. с чл.344,
ал.1, т.3 от КТ съдът намира същия за частично основателен, по следните
съображения:
Ищцата доказа, че е останала без работа в период от 6 месеца след
прекратяване на трудовото й правоотношение с атакуваната заповед. От
заключението на приетата по делото съдебна експертиза се установява, че за
перода от ****** г. до ***г. на ищцата се дължи обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ в размер на 7200 лева.
В случай, че съдът счете искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с
чл. 225, ал. 1 от КТ за основателен, ответника прави възражение за
14
прихващане в размер на ********лева, представляващо получено от ищцата
обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ на отпаднало основание, въз основа на
което е изплатено и възражение за прихващане в размер на **********лева,
представляващо получено от ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ на
отпаднало основание, въз основа на което е изплатено.
Съгласно константната съдебна практика, обезщетението по чл.225,
ал.1 от КТ няма санкционна, а чисто репаративна функция, да възстанови в
патримониума на работника вредите (пропуснати ползи), понесени от
оставането му без работа вследствие уволнението. Затова обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ не може да се кумулира с това по чл.222, ал.1 от КТ, тъй
като противното би довело до двойно обезщетяване на работника за едни и
същи вреди - тези от оставането му без работа през периода след уволнението,
покрит от горните обезщетения. Ето защо, след отмяната на уволнението като
незаконно работникът дължи връщането на изплатените като обезщетения на
това основание суми, при условията на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В този
смисъл е решение №808/5.11.1990 г. по гр.д.№732/90г., ВС, ІІІ г.о., решение
№1501 от 03.10.2005 г. на ВКС по гр.д.№1044/2003 г. на ІІІ г.о., решение № 88
от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 590/2009 г., III г. о., решение № 178 от
9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 375/2017 г., III г. о., решение № 156 от
12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3388/2021 г., IV г. о. и др.
С оглед горното възражението за прихващане между обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ, дължимо на ищцата и полученото от нея обезщетение по
чл.220, ал.1 от КТ в размер на ******** лева е основателно.
Неоснователно е възражението за прихващане между обезщетението
по чл.225, ал.1 от КТ, дължимо на ищцата и изплатеното обезщетение по чл.
224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск.
Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен отпуск
компенсация за неползван от уволненото лице платен годишен отпуск за
периода преди уволнението, но заплащането му не е обусловено от неговата
правомерност. С решението по конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от КТ трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е
съществувало преди уволнението, но само за в бъдеще, каквото е действието
на конститутивните съдебни решения. При успешното провеждане на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, възстановяването на трудовоправната връзка е
15
обусловено от явяване на уволнения служител в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ
да заеме длъжността, на която е възстановен, и ако той не стори това,
трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от
КТ. Със заплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, правото на
служителя реално да ползва отпуска, за който му е изплатено се погасява,
поради което и при евентуалното му завръщане на работа, той не може да го
ползва. Затова с отмяната на уволнението като незаконно, изплатената на това
основание сума не подлежи на връщане, а от там липсва активно по
компенсацията вземане на работодателя, годно да бъде прихванато с това на
работника по чл. 225, ал. 1 от КТ (така в решение № 271 от 17.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 409/2011 г., III г. о.)
С оглед изложеното на ищцата следва да се присъди изплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 6000 лева, след прихващане на
дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на ****** лева с
обезщетението на размер на ****** лева изплатено й по чл.220, ал.1 от КТ на
отпаднало основание.
Ищцата е представлявана по делото от адвокат, като е посочено, че е
договорено и заплатено възнаграждение в размер на ******** лв. С оглед
изхода от спора тези разноски следва да се присъдят в тежест на ответника.
Ответника също има право на разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете. Ищецът по искове, произтичащи от трудово правоотношение
е освободен от заплащане на държавни такси и разноски, но не и от заплащане
на разноски на другата страна.
Ответника е представляван по делото от адвокат, като е представено
доказателство за заплатени разноски в размер на за адвокатско
възнаграждение (л.116 и л.123 по делото). Посочено е в договора за правна
защита и съдействие, че по иска за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е
договорено възнаграждение от *******лв. Поради това ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сума в размер на ***** лева, съразмерно на
отхвърлената част от този иск.
Предвид факта, че процесните искове са такива, произтичащи от
трудово правоотношение, на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК ищеца е
освободен от заплащане на такси и разноски по делото. Тъй като предявените
от него искове следва да се уважат частично, то на основание чл.78, ал.6 от
16
ГПК, таксите и разноските за вещо лице по настоящото дело, в размер на
******** лв. следва да се присъдят в тежест на ответника. Дължимите такси
за предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, които са уважени, съдът,
на основание чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, определя на по 50 лв. Дължимата такса за уважения
размер на иска по чл.225, ал.1 от КТ е в размер на 240 лева и ще се възложи на
ответника, ведно с държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист. Разноските в останалата част и държавните
такси по отхвърлената част от иска по чл.225, ал.1 от КТ остават за сметка на
съда съгласно чл. 83, ал.3 от ГПК и чл. 359 от КТ, с оглед безплатността на
производствата по трудови спорове за ищците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 01 от********г. на
управителя на О. п. „Д. с. п.“, ЕИК ********, гр. Х. обл.Бл., с която е
прекратено трудовото правоотношение на Я. Р. С., ЕГН ********* от гр.
Г.Д.обл.Бл., на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ.
Възстановява Я. Р. С., ЕГН ********* от гр. Г. Д., обл.Бл. на заеманата
преди уволнението длъжност „р. в к.“, с място на работа в О.п. „Д. с. п.“, гр.
Х..
Осъжда О. п. „Д. с. п.“, ЕИК ******, гр. Х. обл.Бл. да заплати на Я. Р.
С., ЕГН ******* от гр. Г.Д., обл.Бл. обезщетение за оставането й без работа в
резултат на незаконосъобразното прекратяване на трудовото й
правоотношение, в размер на шест брутни трудови възнаграждения, считано
от ******г. до *********г. в размер на ****** (*****) лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба –******** г. до окончателно
изплащане на сумата, която сума е получена чрез прихващане с платеното й от
работодателя обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ.
Отхвърля предявеният от Я. Р. С. иск за заплащане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ над размера от**** лева до предявения размер от ******
лева като неоснователен - погасен чрез прихващане.
Осъжда О. п. „Д.с.п., ЕИК********, гр. Х.о, обл.Бл. да заплати на Я. Р.
17
С., ЕГН ********* от гр. Г. Д., обл.Бл. сума в размер на ****** (*******)
лева, представляваща сторените разноски в производството.
Осъжда Я. Р. С., ЕГН ********** от гр. Г. Д., обл.Бл. да заплати на О.
п.„Д.с. п.“, ЕИК *********, гр. Х., обл.Бл. сума в размер на ******* (******)
лева представляваща сторените разноски в производството, като оставя без
уважение искането за присъждане на разноски над посочения размер.
Осъжда О. п. „Д. с. п., ЕИК ******** гр. Х., обл.Бл. Р. с. гр.Г. Д.
държавна такса по уважените искове в размер на общо ****** (********)
лева, разноски на Районен съд - Гоце Делчев за заплащане възнаграждение на
вещо лице в размер на *****(******) лева, както и държавна такса в размер на
5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Благоевград с
въззивна жалба в двуседмичен срок от днес - 25.11.2025 г. и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
18