№ 396
гр. Ямбол, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Мартина Ив. Кирова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
частно гражданско дело № 20222300500278 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на „РИВА КРЕДИТ“ ЕООД
гр.Пловдив против определение № 1317/27.06.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 1706/2022 г.
по описа на ЯРС, с което съдът е прекратил производството по делото и изпратил същото по
подсъдност на РС Елхово. Разпореждането се счита за неправилно и незоконосъобразно,
поради което се желае отмяната му и да върне делото на ЯРС за продължаване на
производството пред този съд. Жалбоподателят счита за неправилни изводите на районния
съд за това, че за определяне местната подсъдност на делото приложение намира чл. 411,
ал.1, изр. 2 от ГПК, определението е постановено в противоречие с нормата на чл. 105 от
ГПК. Предмет на делото е парично вземане, заявено от молителя със заявление по чл.410
ГПК за връщане на дадено без основание на плоскостта на неоснователното обогатяване -
съгл. чл.55, ал.1 ЗЗД, във връзка с дадена сума като главница по недействителен договор за
кредит предвид това, че на основание чл. 23 от ЗПК длъжникът Р. А. А. дължи да върне
само чистата стойност на кредита - получената при начална липса на основание, поради
което заявлението по чл.410 ГПК е в размер на 930 лева.
Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, както и с делото
на ЯРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:
Ч.гр.д. № 1706/2022 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК със заявител „РИВА КРЕДИТ“ ЕООД гр.Пловдив и длъжник Р. А. А. от
гр.*** за сумата 930 лв. - задължение, представляващо чиста стойност на кредит /паричен
заем/ даден по недействителен договор за потребителски кредит № 3019/18.10.2018 г., която
подлежи на връщане от длъжника. В т.12 подробно са описани обстоятелствата, от които
произтича вземането, а именно сключения договор за кредит, извършени доброволни
плащания и обстоятелствата, според които заявителят счита договора за недействителен по
смисъла на чл.22 от ЗПК и за това претендира сумата съобразно чл.23 от ЗПК. Направени са
искания за издаване на заповед за изпълнение, изпълнителен лист и присъждане на
разноски.
ЯРС в изпълнение на задължението си по чл.411 ал.1 изр.1 от ГПК е извършил
служебна проверка на местната подсъдност и от направената справка в НБД е установено,
че длъжника Р. А. А. е с постоянен адрес в гл.***, област *** и с настоящ адрес с. ***,
1
община****. Въз основа на тези данни районният съд е преценил, че делото не му е
подсъдно, прекратил е производството и го е изпратил за разглеждане на РС Елхово, в чийто
район е с.***, съобразно разпоредбата на чл.411 ал.1 изр.2 от ГПК – заявлението срещу
потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Както се посочи по-горе разпоредбата относно подсъдността на заявление срещу
потребител е категорична, че това е съда, в чийто район се намира настоящия адрес на
длъжника, а при липса на такъв по постоянния му адрес. В настоящия случай
заявлението по никакъв начин не е подсъдно на РС Ямбол, независимо от посочения от
заявителя адрес в гр.***, след като от служебната справка се установяват постоянен и
настоящ адрес, сочещи други съдебни райони.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател за това, че след като е
преценил договора за потребителски кредит за недействителен, то сумата която
претендира от длъжника вече е с характер на неоснователно обогатяване и променя
качеството на длъжника, който вече не е с такова на потребител. Дефиницията за
„потребител“ е дадена в § 13 от ЗЗП и това е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Независимо
от това дали договорът за потребителски кредит е действителен или не, то е с характер
на потребителски кредит, а лицето кредитополучател е с качество на потребител.
Разпоредбата, на която се позовава частния жалбоподател, въз основа на която
претендира сумата по заявлението – чл.23 от ЗПК определя връщането на чистата сума
от обявения за недействителен договор от потребителя. Т.е. определянето на договора
за потребителски кредит за недействителен по смисъла на някоя от разпоредбите на
ЗПК, не променя качеството на кредитополучателя, който продължава като потребител
да дължи връщане на чистата стойност на кредита по смисъла на чл.23 от ЗПК.
Преценяйки, че делото не му е подсъдно, а е подсъдно на РС Елхово, където е
настоящия адрес на длъжника, въззивният съд счита, че ЯРС правилно е прекратил
производството пред себе си и е изпратил делото за разглеждане в ЕРС. Поради това
частната жалба на заявителя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „РИВА КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Пловдив против определение № 1317/27.06.2022 г., постановено по ч.гр.д.№
1706/2022 г. по описа на ЯРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3