РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. К., 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320101967 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД
предявен от Н. Н. Б., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: ***, чрез адв. А. Д.,
адрес за призоваване и съобщения: гр. *** против Ф. О. Ю., ЕГН: **********,
с поС.ен адрес: гр. ***
По искане на ответника, съдът е конституирал на основание чл.219 от
ГПК, като ТРЕТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ по делото ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., против когото Ф.
О. Ю., ЕГН: ********** е предявил ОБРАТЕН ИСК с правно основание чл.54
от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.2, вр с. чл.435 от КЗ.
Ищцата твърди, че на 15.03.2022 г. в гр. К., около 16,00 ч., се движела по
тротоара към кръстовището между улиците „***“ в града. Посоката на
движение била от изток на запад, като тя имала намерение да пресече улица
„***“, но се спряла преди пътното платно, за да си почине. Тъй като била
бавноподвижна, изчакала и в това време се огледала наоколо. Тогава видяла,
че срещу нея на улица „***“ имало паркиран лек автомобил, като до него
стояли няколко човека, които си говорели. Ищцата искала да пресече улица
1
„***“ и да отиде на отсрещната страна, за да повърви, след което да се върне
към дома си. Преди да пресече, ищцата отново се огледала, като насочила
вниманието си към паркирания на ул. „***“ автомобил, виждайки, че хората
качвали в автомобила багаж. При това положение тя решила, че обстановката,
предвид липсата на движещи се моторни превозни средства, ще й позволи да
пресече пътното платно на ул. „***“ в посока от изток на запад.
Паркираното моторно превозно средство на ул. „***“, което ищцата
възприела, представлявало лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“
с рег. № *** АН, чийто водач бил ответникът Ф. О. Ю.. Последният спрял
горепосочения автомобил на улица „***“ на кръстовището между нея и ***
без да гаси двигателя. В това време той видял, че покрай автомобила му
минават негови роднини, леля му, както и снаха й с детето й. Те го помолили
да им помогне да закара багажа до дома им, тъй като били натоварени.
Ответникът се съгласил, като заедно с негов приятел поел багажа през
прозореца. За да откара багажа до дома на леля си, ответникът следвало да
обърне посоката на движение, като за целта предприел с автомобила си
маневра „движение на заден ход“, за да излезе на ***. Преди да предприеме
маневрата той се огледал наоколо и тогава възприел, че по тротоара, в посока
към неговия автомобил, се движи непозната за него възрастна жена, която
вървяла много бавно. За да извърши маневрата „движение на заден ход“,
ответникът включил предавката на съответната позиция с намерение да
потегли назад, след което с малка скорост придвижил автомобила назад, т.е.
предприел маневра на заден ход, но без да извърши наблюдение на пътя зад
управляваното от него моторно превозно средство и без да погледне дали
пътят зад него е свободен. Ф. Ю. придвижил автомобила на около метър,
когато чул шум от тъп предмет, поради което веднага спрял движението на
автомобила. Слязъл и отишъл отзад, където видял, че на улицата имало
легнала на дясната си страна възрастна жена – същата, която се движила по
тротоара – ищцата Н. Б.. Той й помогнал да стане и я настанил да седне на
намиращата се в близост циментова ограда, като пострадалата го помолила да
извика дъщеря й Д. Н.. Докато това се случвало, до автомобила много бързо
дошла именно дъщерята на ищцата. Д. Н. разбрала, че непознатият за нея мъж
току-що, при управление на заден ход на намиращия се на улицата лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, бутнал майка й при пресичане
на улицата, в резултат на което тя паднала на земята. Майка й се оплакала, че
2
изпитва болка в левия крак, в областта на глезена. Видимо било, че кракът е
отекъл, бил охлузен от външната страна и имало кръв по него. Ф. Ю. заявил
на Д. Н., че той е водачът на моторното превозно средство, който при маневра
на заден ход ударил майка й. Обяснил й, че се е обадил в полицията и че
трябва да останат на място, докато полицаите пристигнат. Дъщерята на
ищцата преценила, че следва незабавно майка й да бъде закарана в болнично
заведение, за да й се окаже медицинска помощ, което и направила – откарала я
до болницата в гр. К. с неин личен автомобил. В автомобила на Д. Н. се качила
и лелята на ответника. В болницата в гр. К. съС.ието на ищцата се влошило и
вдигнала кръвно. След като направили рентгенова снимка, посъветвали Д. Н.
да отведе майка си до гр. П., но тъй като нямало свободни линейки, се
наложило тя сама да я откара.
Още на същия ден в *** в гр. П. била направена втора рентгенова
снимка, при което се установило, че левият крак на Н. Б. е счупен и по-
конкретно: счупване на вътрешния глезен на левия крак и контузия на лявата
подбедрица, поради което й била направена операция и поставена метална
остеосинтеза на ляв глезен. Пострадалата заплатила сложените й два
заключващи винта, 3,5мм., всеки от който струвал 10 /десет/ лева или общо 20
/двадесет/ лева. Ищцата била хоспитализирана от 15.03.2022г. до 21.03.2022г.
След изписването й, тя повече от 40 дни не можела да стъпва на крака си.
Започнала физиотерапия и процедури за възстановяване. Болките обаче не
спирали, като от ПТП-то изпитвала болка не само в левия крак, но и в десния.
Първоначално (повече от 40 дни след деянието, от което била пострадала) Н.
Б. се придвижвала с проходилка, по-късно с патерици, а след това и с два
бастуна. Към настоящия момент ищцата продължавала да се придвижва
трудно, с помощни средства, използвайки един бастун.
На 30.05.2022г. ищцата посетила д-р М.С., тъй като от няколко дни
имала оток и зачервяване на кожата на лявата подбедрица, като лекарят
констатирал, че кожата на лявата подбедрица действително е оточна и
зачервена, мацерация и рагади в междупръстията на краката. Поставена била
диагноза „***“ и било предписано лечение.
На 22.07.2022г. ищцата отново се оплакала от болки, този път в дясното
коляно, като болката била еднаква при слизане и качване по стълби и се
засилвала нощно време. Лекуващият лекар д-р Г.О. констатирал деформирани
3
коленни стави, по-изразено вдясно, като дясното коляно било със значително
ограничена флексия и екстензия, а при движение се усещал хруст и имало
леко повишена локална температура.
Поради травмата и дълго продължилото лечение, цялостното
здравословно съС.ие на ищцата се влошило. Така на 05.04.2023г. тя постъпила
за лечение в МБАЛ „Д-р Киро Попов“ - гр. К. с оплаквания за отпадналост,
намален физически капацитет, гръден дискомфорт, безапетитие, измерени
високи стойности на азотните тела. След преглед, ищцата била насочена за
хоспитализация от спешен порядък и изписана на 10.04.2023г.
Ищцата твърди, че последиците от реализираното ПТП не се изчерпвали
с описаното дотук. След извършеното от ответника непозволено увреждане,
на 15.03.2022г., здравословното й съС.ие значително се влошило. Във връзка
това и на 07.04.2023г. тя започнала хемодиализно лечение три пъти в
седмицата в отделение по хемодиализа при МБАЛ „Д-р Киро Попов“ - гр. К., а
на 15.06.2023г. ищцата отново посетила лекар, поради непрестанни болки в
колената – по-изразено в дясното коляно.
По случая било образувано ДП № 115/2022г. по описа на РУ - К., по
което привлечен като обвиняем бил именно Ф. О. Ю. за извършено
престъпление по чл. 342а, ал. 1, б. „а“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 343, ал. 1, б.
„б“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК. След извършване
на разследването, било образувано АНД № 202/2023 г.по описа на Районен съд
- К., като с Решение № 52 от 30.05.2023г. Ф. О. Ю., с бил признат за виновен
за това, че на 15.03.2022г., в гр. К., обл. П., на кръстовището между *** и
улица „***“ при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № *** АН, е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно:
чл.40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението“;
чл.40, ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности“;
4
чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора“,
при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.
Н. Б., изразяваща се в счупване на вътрешния глезен на левия крак, контузия
на лявата подбедрица, декломан на лява подбедрица, довело до трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник, като след деянието е
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради
което и на основание чл.343а, ал.1, б. „а“, предл. 2-ро, във вр. с чл.343, ал. 1, б.
„б“, предл. 2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 предл. 3-то от НК, във вр. с чл.78а от НК
е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба“.
Ищцата посочва, че във връзка с изложеното и постановеното решение
от наказателния съд, съгласно чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деяние и
извършено ли е виновно от дееца. Относно обстоятелствата, посочени в чл.
300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като
задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.
Съгласно Решение №75 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 733/2012 г., IV ГО
ГК „Решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. С решението
по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по
които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за
вината, като разликата се състои само във вида на отговорността -
освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на
административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в
този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и
решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание, е
приравнено на влязла в сила присъда“.
От осъщественото ПТП, ищцата твърди, че претърпяла следните
неимуществени вреди – изпитала болки, страдания, страх, тревожност и
изпаднала в депресия. Непосредствено след инцидента, поради силните болки,
5
които изпитвала в ляв и в десен крак, тя била принудена да приема
болкоуспокояващи. Не искала да излиза навън, притеснявала се и изпитвала
страх да остава сама. Ищцата и към настоящия момент се страхувала да се
движи в града самостоятелно, както и да пресича улицата сама и без
придружител. Около седмица след деянието, Н. Б. изпаднала в депресия, тъй
като имала поС.но тревожни мисли, че вече никога няма да проходи, а болките
и страданията не отминавали. Тя станала затворена, започнала непрекъснато
да се притеснява за близките си, влошило се и качеството на съня й. Поради
болките, които изпитвала и усложненията, които настъпили вследствие
осъщественото от ответника, ищцата ежемесечно посещавала лекари и
лечебни заведения. Претърпяното ПТП внесло в живота на Н. Б. рязка и
неочаквана промяна, както на физическо, така и на психическо ниво. Тя
претърпяла спешна операция на увредения ляв долен крайник. В продължение
на месеци самостоятелното й обслужване било невъзможно. Наложителна
била необходимостта от чужда помощ, като ищцата била зависима изцяло от
грижите на дъщеря си. Вече не можела да участва по адекватен начин в
живота на близките си и да им помага. Вместо това те се грижели за нея.
Понастоящем ищцата била на хемодиализно лечение, като болките вследствие
ПТП от 15.03.2022г., които изпитвала, макар и с по-слаб интензитет, не били
отшумели, включително и при слабо натоварване. Това било видно и от
редовните й посещения при медицински специалисти с оплаквания за болки в
долните крайници и оток на лявата подбедрица. Ищцата била възрастна жена,
която преди настъпване на инцидента, била жизнена и самостоятелно
грижеща се за себе. Тя се грижила за домакинството си, обслужвала се сама и
помагала на близките си. След описаното по-горе ПТП, тя станала пълна
противоположност на описаното и изпитвала непрестанни болки и страдания.
С оглед описаните обстоятелства, ищцата счита че претърпените от нея
болки и страдания във връзка с осъщественото от ответника деяние, с оглед
критериите за справедливост, можело да бъдат репарирани със сумата от 10
000 лева, частично предявени от 30 000 лева.
Ищцата твърди, че освен неимуществени вреди, претърпяла и
имуществени такива – сторени разходи за лечение, вследствие осъщественото
от ответника непозволено увреждане. Налице била пряка причинно -
следствена между осъщественото от ответника по настоящото дело ПТП на
15.04.2022г. и претърпените имуществени вреди под формата на претърпяна
6
загуба.
Ищцата твърди, че направила множество разходи за медицински
изделия, прегледи, лекарства, престой в лечебни заведения, както и
заплатените разходи за транспорт относно проведеното лечение, възлизащи на
общо 1013,24 лева.
Всичко изложено обуславяло правния интерес на ищцата за предявяване
на настоящия граждански иск. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди в резултат на настъпило по негова вина ПТП от
15.03.2023 г., както следва:
- сумата от общо 1013,24 лв. /хиляда и тринадесет лева и двадесет и
четири стотинки/ – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за медицински изделия, прегледи,
лекарства, престой в лечебни заведения, както и заплатените разходи за
транспорт във връзка с лечението, ведно със законна лихва, считано от датата
на деянието – 15.03.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението;
- сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, частично предявени от 30 000
лева /тридесет хиляди лева/ – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законна лихва, считано от
датата на деянието – 15.03.2022 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът, представляван от адв. Т. С. оспорва иска.
Не оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че с
Решение № 52 от 30.05.2023 г. по АНД № 202/2023 г. по описа на Районен съд
К. Ф. О. Ю. е признат за виновен в това, че на 15.03.2022 г. в гр. К., на
кръстовище между *** и ул. „***“, при управление на МПС - лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК№ *** е нарушил правилата за движение,
при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н. Н. Б.,
изразяваща се в счупване на вътрешния глезен на левия крак, контузия на
лявата подбедреница, декломан на лява подбедреница, довело до трайно
затрудняване на движението на долен ляв крайник, като след деянието е
направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, за
7
което на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му
е наложено административно наказание „глоба“.
От ПТП на пострадалата било причинено счупване на вътрешния
малеолус. В Епикриза-КОТ за проведено лечение в периода от 15.03.2022 г. до
21.03.2022 г. се съдържали обективни данни за пациента, неговото съС.ие,
проведеното лечение и изход от заболяването. При лечението липсвали
усложнения, изписана била от лечебното заведение с подобрение, при
липсващи медицински и ортопедични противопоказания.
Ответникът оспорва претенцията за заплащане на имуществени вреди в
размер на 1013,24 лева като неоснователна.
Оспорва претенцията за заплащане на неимуществени вреди в размер на
10 000 лева, като част от пълния размер от 30 000 лева, като неоснователна.
Оспорва искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението
за имуществени вреди, считано от датата на увреждането. Към исковата молба
се прилагали разходооправдателни документи, за извършени разходи на дати,
различни от датата на увреждането, като всеки един разход за ищеца е
настъпил по различно време и няма основание да се търси лихва от предходна
дата, за време, когато разходът не е бил направен.
Ответникът не оспорва предявения иск за присъждане на имуществени
вреди до размер от 112,80 лева, като до пълния претендиран размер от 1013,24
лева намира иска за неоснователен.
Оспорва, като неотносими и недоказващи направени разходи за лечение,
във връзка с вреди настъпили от ПТП част от писмените доказателства,
представени с исковата молба.
Оспорената от ответника част на предявения иск за присъждане на
имуществени вреди в размер на 1013,24 лева е 925,59 лева.
Моли исковете в оспорените части да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Твърди, че на обезщетяване подлежат действителните вреди, настъпили
от ПТП, възникнало на 15.03.2022 г. и имащи пряка връзка с настъпилите от
него увреждания. Вреди от други твърдени заболявания, които не са в пряка
причинно - следствена връзка с увреждането от ПТП, не подлежат на
обезщетяване по този ред.
8
Към 15.03.2022 г. ответникът имал валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД -
застрахователна полица № BG/02/121001667349 със срок на валидност от
11.06.2021 г. до 10.06.2022 г., с което се обезпечавали причинените вреди от
настъпилото застрахователно събитие ПТП.
Твърди, че макар увреденото от застрахователното събитие лице да има
правото да предяви пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, с което да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, същият в случая предпочел да ангажира отговорността на
деликвента с исковете по чл. 45 от ЗЗД. Същевременно, застрахованият имал
правото по чл. 435 от КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, да получи от
застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахованата
сума и на покритието на застрахователния договор. Поради което за
застрахования, който е ответник по предявените срещу него искове за
удовлетворяване на увредено лице от застрахователно събитие - ПТП на
15.03.2022 г., бил налице правен интерес, наред с привличането на
застрахователя по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 2 от КЗ
като трето лице в процеса, от предявяване на обратен иск иск.
Ответникът моли, при условие че бъде осъден да заплати на Н. Н. Б.:
имуществените вреди от процесното ПТП от 15.03.2022 г., в размер на 1013,24
лева, или по-малка от тази сума, ако предявения иск не бъде уважен изцяло;
неимуществените вреди от процесното ПТП от 15.03.2022 г. в размер на 10
000 лева, частично от цялата дължима сума в претендиралия размер от 30 000
лева или по-малък, ако предявения иск не бъде уважен изцяло, както и лихви
върху сумите, ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответникът по обратния иск ЗД „Бул Инс“
АД да заплати на Ф. О. Ю. присъдените по първоначалния иск суми.
Претендират се и разноските по делото, включително и тези, които Ф. О.
Ю. ще бъде евентуално осъден да заплати на Н. Н. Б..
Третото лице-помагач – ответник по обратния иск, чрез адв. Ал. И.
оспорва исковата молба.
Предвид решението по НАХД № 202/2023 година на PC К., не оспорва
фактите по чл. 300 ГПК, относно извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Доколкото в случая се касае за
резултатно престъпление, не оспорва ищцата да е получила, в причинна
9
връзка с процесното ПТП, описаните в решението по НД травми.
Исковата претенция била прекомерна и не отговаряла на
икономическата конюнктура и вредата. Оспорва иска по размер. Сумата,
която се претендира, била прекомерно завишена, като не отговаряла на
установеното от съдебната практика като справедлив размер на
обезщетението за подобен род вреди.
На 15.03.2022 г. Н. Б. била участничка в ПТП, като пешеходка. Данните
от представената на нейно име медицинска документация удостоверявали, че
вследствие на пътния инцидент е получила следните травматични
увреждания: Контузия на лявата подбедрица (охлузване, деколман); Счупване
на малеола на тибията на лявата подбедрица (костно удебеление в долната
част на голямата пищялна кост – вътрешното „кокалче“ в областта на глезена).
Данните за получените травматични увреждания били от представени:
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 151/2022 г. по ДП № 115
по описа на РУ на МВР - гр. К. и Епикриза по ИЗ № 17004 от Клиника по
ортопедия и травматология при УМБАЛ „Свети Георги“ П., за периода
15.03.22 г. **2.03.22 г., с Окончателна диагноза: ***. Ф-ра малеоларис мед.
син. (Контузия на лявата подбедрица. Счупване на малеола на лявата
голямопищялна кост/тибия). Придружаващи заболявания по МКБ: Хронична
бъбречна недостатъчност, неуточнена. ***, неуточнена. Оперативна метална
стабилизация на 16.03.22 г. с два винта.
Представена по настоящото дело била друга медицинска документация,
която се отнасяла за лечение на хронични заболявания, които нямали връзка с
процесното ПТП.
Представени били разходни документи (медицински консумативи,
медикаменти, услуги и др.), които обхващали дълъг период от време (от м.
март до м. октомври 2022 г.), като голяма част от представените разходи не
можело да бъдат свързани директно с лечението на получените травми.
Данните от цитираните по-горе медицински документи удостоверявали,
че вследствие на пътен инцидент от 15.03.2022 г. ,Н. Б. е получила
травматични увреждания, изразяващи се в: Контузия на лявата подбедрица
(охлузване, деколман); Счупване на малеола на тибията на лявата подбедрица
(костно удебеление в долната част на голямата пищялна кост - вътрешното
„кокалче“ в областта на глезена). Лечението е било оперативно - метална
10
стабилизация с два винта (16.03.22 г.). Тази травма причинила трайно
ограничение на движенията на левия долен крайник над 30 дни (средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК), с обичаен оздравителен период
около 3-4 месеца. Нямало данни за отстраняване на металните импланти
(винтове).
Третото лице-помагач счита, че адекватна сума за такава травма, без
появата на усложнения била около 10 000 (до 15 000) лева.
В случая съществен бил въпросът, свързан с тълкуването и прилагането
на чл. 52 ЗЗД и по - конкретно относно критериите, които имат значение за
определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт,
както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички
релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка
да определи паричния еквивалент на вредите. По правния въпрос били налице
задължителни за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити
с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието
„справедливост“ в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано
с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За
да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от
деликт страдания при смърт на близък, от съществено значение са критериите
относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето,
което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и
продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
обосноваваща обществено-оправданата мярка за справедливост, за в случай на
телесни травми следва да се обсъдят характерът на увреждането, извършени
ли са медицински манипулации и какви, срока на възстановяване,
допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. (решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО). Лимитите на застрахователно покритие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
следвало да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа
обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват
самостоятелен критерий за размера на обезщетението (решение №
23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 157/28.11.2014
11
г. по т.д.№ 3040/13 г. на ТК, II ТО и др.). Релевантните обстоятелства следвало
не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната
съвкупност (решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г„ на ВКС, ТК, II
ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.),
за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован.
Третото лице-помагач прави евентуално възражение за съпричиняване
на вредата от страна на ищцата. Тя не се била съобразила с посоката и
скоростта на приближаващото я МПС. Можела при проявена дължима грижа
да избегне инцидента при наличие на видима опасност за нея, но не
предприела никакви мерки в тази насока. С това свое поведение ищцата
демонстрирала безотговорност към собствения живот и здраве. Задължението
за съхраняване на уязвимите участници в движението не било само за
водачите на МПС. Естествен дълг на всеки човек бил да съхранява собствения
живот и здраве, като проявената безотговорност в случая не можела да бъде
подмината.
ПТП не било на пешеходна пътека, като ищцата пресичала неправилно и
по рисков начин за собствения живот и здраве. Не изпълнила задълженията си
по чл. 113 ЗДвП, като се поставила в превишен спрямо нормалния риск. При
пресичане на пътното платно, предназначено за движение на ППС,
пешеходците имали задължение не само да пресичат на пешеходна пътека, но
и да съобразят поведението си с приближаващите към тях превозни средства,
които представляват опасност. Липсата на подобна преценка поставяла
пешеходеца – в случая ищцата, в превишен риск спрямо нормалния, като с
бездействието си тя допринесла за пътен инцидент, който при проявена
нормална дължима грижа би могла да избегне, като съхрани здравето си.
Поведението на ищцата било противоправно, но и поставящо я в
превишен риск. Следвало да се отбележи, че съпричиняващото деяние за
разлика от деликта не било нужно да е противоправно или да се изразява в
нарушение на императивна законова разпоредба /ППВС № 17/63 г.на ВС/.
Достатъчно за приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД било обстоятелството, че в
пряка връзка с определено рисково поведение на пострадалия са настъпили
вреди от деликт.
Съгласно т. 7 на ППВС № 17/63 г. обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
12
тяхното настъпване. В случая било от значение наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на
вина. В случая пострадалата нарушила и конкретни правила за движение по
пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 32 ЗДвП – чл.113 ал.1 т.1 и чл.114,
т.1 (навлиза внезапно на платното за движение), с което се поставяла в
превишен риск и съпричинявала настъпилото ПТП в значителна степен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, които се признават от
страните: че на 15.03.2022 г., в гр. К., обл. П., на кръстовището между *** и
улица „***“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № *** АН, ответникът Ф. О. Ю. е
нарушил правилата за движение по пътищата, при което по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Н. Н. Б., изразяваща се в счупване на
вътрешния глезен на левия крак, контузия на лявата подбедрица, декломан на
лява подбедрица, довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв
крайник, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата; че с Решение № 52 от 30.05.2023г. по образуваното
АНД № 202/2023 г. по описа на Районен съд - К., Ф. О. Ю. е признат за
виновен за настъпване на процесното ПТП.
Тези факти се установяват и от приложеното АНД № 202/2023 г. по
описа на Районен съд – К..
Не е спорно по делото, че към датата на процесното ПТП – 15.03.2022 г.
ответникът е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД - застрахователна полица №
BG/02/121001667349 със срок на валидност от 11.06.2021 г. до 10.06.2022 г.
Този факт е приет за доказан с протоколно определение от 21.05.2025 г. на осн.
чл.190, ал.1 ГПК, вр. с чл.161 ГПК
По делото са приложени касови бележки, квитанции, фискални бонове и
фактури за твърдени от ищцата разходи, свързани с лечението й. От
изготвената и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице Р. М. се установява, че на база така представените
от ищцата писмени доказателства, разходите по лечението й възлизат на
13
1013.24 лева. С отговора на исковата молба от отв. Ю. тези докумети са
оспорени, с изключение на Фактура № ********** от 15.03.2022 г. на УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД - гр. П. за заключващи винтове, самонарезни 3,5 мм и
съпътстващ касов бон от 15.03.2022 г.; Фактура № ********** от 21.03.2022 г.
на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. П. и съпътстващ касов бон от 21.03.2022 г.;
Фискален бон от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. П. от 16.03.2022 г.; Фискален
бон от „А.З.“ - гр. П. от 16.03.2022 г. и фискален бон от 16.03.2022 г. Вещото
лице е установило, че неоспорената част от разходите за лечение на ищцата е в
размер на 112.80 лева.
По делото е назначена съдебна-автотехническа експертиза, която съдът
кредититра изцяло като обективна и компетентно изготвена. От експертното
заключение на вещото лице С. М. се установява, че пешеходката Н. Б. е имала
видимост към автомобила преди да предприеме пресичането на платното за
движение, както и по време на пресичането на платното. При потегляне на
автомобила, Н. Б. е била зад автомобила и е нямала техническа възможност да
избегне удара. В този момент автомобилът е бил неподвижен т. е. нямал е
нито посока, нито скорост на движение. Скоростта на л. а. „Фолксваген Голф“
достигната след потеглянето и непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била около 3 km/h. Когато мястото на удара е било
извън дължината на пълния спирачен път, пешеходката е била видима в
огледалата за обратно виждане и водачът на автомобила при своевременна
реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност
да избегне удара. В този случай водачът се е движел без да наблюдава цялото
пространство зад автомобила и така сам се е поставил в невъзможност да
избегне произшествието. Причината за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е това, че водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ – Ф. О.
Ю., не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката Н. Б.,
която е пресичала платното за движение зад автомобила и е била видима в
огледалата му за обратно виждане.
От назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвена по писмени
данни от вещото лице М. С. се установява, че в резултат на претърпяното
ПТП на ищцата е било причинено счупване на вътрешния глезен на левия
крак, контузия на лявата подбедрица, декломан на лява подбедрица, довело до
трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник. Нормалният
възстановителен период при такъв тип травматични увреждания трае от 4 до 6
14
месеца, в който период влиза и провеждането на физиотерапия с цел
оптимално възстановяване на обема на движения на засегнатия крайник. В
представената по делото медицинска документация липсват данни за съС.ието
на Н. Н. Б. касаещи възстановяването й след изписването й от Клиника по
Ортопедия и травматология към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. П., както и
дали същата е провеждала предписаната й физиотерапия и съответно до каква
степен е възстановен двигателният капацитет на левия долен крайник, що се
касае до получените травматични увреждания.
От представената по делото медицинска документация вещото лице е
установило, че Н. Б. страда от следните заболявания:
- Хронична бъбречна недостатъчност – клиниколабораторен синдром,
който настъпва в крайните стадии от развитието на хроничните бъбречни
заболявания;
- *** – дългосрочно увреждане, причинено от повтаряща се инфекция в
дренажната система на бъбрека. То може да бъде причинено и от рефлуксна
нефропатия, при която бъбреците се увреждат от обратния поток на урина към
тях;
- *** – група от нарушения на мозъчната васкулатура, които водят до
намаляване на притока на кръв в мозъка с последващо увреждане, временно
или поС.но, на функцията на даден регион или по-малка или фокусна област,
без видима причина, различна от съдовия произход;
- *** – дегенеративно-дистрофично заболяване, при което хрущялът,
който покрива повърхността на главата на бедрената кост и ацетабулумът, се
унищожава.
- *** – паталогично съС.ие, характеризиращо се с дегенеративно-
дистрофични процеси, протичащо в колянната става.
- *** – бактериално остро инфекциозно заболяване на кожата.
Причинява се от стрептококи.
Вещото лице посочва, че гореописаните заболявания нямат връзка с
получената при процесното ПТП травма и тяхното обостряне не би следвало
да се повлиява с извършената оперативна интервенция и последващия
оздравителен процес.
По делото е назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза,
15
изготвена по писмени данни и след личен преглед на пострадалата от вещото
лице Е. Б.. От експертното заключение се установява, че при автозлополуката
от на 15.03.2022 г. ищцата Н. Н. Б., на *** г., е получила: Счупване на
вътрешния малеол (глезенен израстък) на лявата подбедрица. Контузия на
лявата подбедрица. Деколман (джоб от размачкани тъкани и кръв) на лявата
подбедрица и хематом. Уврежданията са причинени от действието на твърди
тъпи предмети по механизма на удар с или върху тях, натиск между тях и
отговарят да са били получени по време и начин, посочени в исковата молба.
Счупването на вътрешния глезенен израстък причинява трайно затрудняване
на движението на левия долен крайник по смисъла на чл. 129 НК.
Възстановяването трае 3 - 4 месеца. Останалите травматични увреждания са
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Възстановяването трае по- малко от 30 дни. Счупването е лекувано
оперативно. Видно от образните изследвания фрагментите са с нормална
позиция и са зараснали. Функцията на лявата глезенна става е възстановена.
Травмата на 15.03.2022 г. е настъпила на фона на хронични органни и
дегенеративни заболявания, като: хронична бъбречна недостатъчност с
произход ***, бъбречна поликистоза; мозъчно-съдова болест; дегенеративни
изменения на опорно-двигателния апарат – *** и ***, спондилоартроза и
остеохондроза, сколиоза, спондилолистеза в поясния отдел на гръбначния
стълб, стенози на гръбначно-мозъчния канал от дегенративен тип. Тези
заболявания не се намират в причинно - следствена връзка с процесното ПТП,
нито същото е довело до обострянето им.
Вещото лице изрично е посочило, че от описаните в исковата молба
разходи /медикаменти, такси и др./ само следните са във връзка с лечението на
уврежданията от претърпяната автозлополука:
Заключващи винтове /самонарезни/ ** бр. по 10.00 лева или общо 20.00
лева (Фактура № ********** от 15/03/2022г., ведно с фискален бон от същата
дата);
Такса за придружител на пациент без ползване на легло - на ден - 6 дни
по 7.20 лева или общо 43.20 лева (Фактура № ********** от 21/03/2022г. изд.
от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ведно с фискален бон от същата дата);
Лекарствено средство и консумативи - 1 бр. на стойност 228.00 лева
(Фактура № ********** от 31.03.2022г., издадена от ЕТ „***“);
16
Мокри кърпички „Б.“ - 1 бр. 3.70 лева (Фискален бон от 16.03.2022г., от
„ТМТ ***“ ЕООД);
Памперси за възрастни - 10.00 лева (Фискален бон от 16.03.2022г., от
„ТМТ ***“ ЕООД);
Чаршафи за еднократна употреба 60/90 х 10/171 - 5.50 лева (Фискален
бон от 16.03.2022г., от „ТМТ ***“ ЕООД);
Санитарни материали - 10.40 лева (Фискален бон от 16.03.2022г„ 12:22,
издаден от „***“ ЕООД);
Ксарелто, таблетки 10 мг. - 43.00 лева (Фискален бон № 0100642/
07.10.2022г.,11:34, издаден от „***” ЕООД);
Кислородна вода 3%, 100 мл. - 1 бр., 1.50 лева (Фискален бон №
0177464/12.10.2022г., издаден от ЕТ „***“);
Клиндамицин - МИЛ - (антибиотик) 4 блистера, общо 28.60 лева
(Фискален бон № 0177464/ 12.10.2022г., издаден от ЕТ „***“)
Цикатридина спрей, 125 мл. - 1 бр., 25.60 лева (Фискален бон №
0177464/12.10.2022г., издаден от ЕТ „***“)
Аспирин протект 100 мг., - 120 бр., 18.00 лева (Фискален бон №
0208493/12.10.2022г., издаден от ЕТ „***“)
Детралекс 500 мг., филм. табл. - 6 блистера, 50.00 лева (Фискален бон №
0208493/12.10.2022г., издаден от ЕТ „***“);
Витамин С + Цинк 100 мг. 80 табл. - 3.40 лева (Фискален бон №
0177451/12.10.2022г., издаден от ЕТ „***“)
Артрогард гел 50 мл. **2.30 лева (Фискален бон № 0211374/14.06.2023г.,
издаден от ЕТ „***“);
Стеримед аква фикс (стерилни превръзки) 10 бр. - 17.00 лева (Фискален
бон № 0131227/09.10.2023 г., издаден от „*** **” ЕООД);
Хепароид (УНГВ - 14.40 лева (Фискален бон № 02914160038/10.10.2023
г., издаден от „ДУБАКО” ЕООД);
Такса за паркинг, билет № 999997/ 16.03.2022г. **0.00 лева (Фискален
бон № 0016810 0001/ 16.03.2022г., издаден от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД).
Общият размер на описаните по-горе разходи е 564.60 лева.
От показанията на свидетеля Д. А. Н. се установява, че е дъщеря на
17
ищцата. Свидетелката живеела в гр. К. заедно с майка си, съпруга си и детето
си. Спомня си за инцидента от 15.03.2022 г. На този ден около 15:00 ч. ищцата
излязла на разходка. Времето било ясно и слънчево. Н. Б. обичала да се
разхожда сама, често отивала до магазина, когато времето позволявало и се
връщала обикновено след не повече от един час. На 15.03.2022 г., 10-15
минути след като тя била излязла, едно дете отишло при свидетелката, която
по това време си била вкъщи и извикало: „Бързо, бързо, че една кола блъсна
баба Н.“. Свидетелката веднага излязла и видяла майка си на близкото
кръстовище, в края на тяхната улица. Била сложена да седне на оградата на
една къща. Ответникът Ф. Ю. също бил там, някакава жена – негова роднина,
както и автомобил – зелен „Фолксваген Поло“. Свиедтелката към този момент
не познавала двамата, впоследствие разбрала кои са и какво точно е станало.
Ищцата стенела, краката й били в кръв и посинели. Ответникът само мълчал,
не казвал нищо. Свидетелката закарала майка си до болницата в К., като ги
придружила по собствено желание и роднината на ответника. Докато
пътували, ищцата била в неадекватно съС.ие, била в съзнание, но много
уплашена. Дежурният лекар установил, че е вдигнала кръвното. Дали й
някакви лекарства и я изпратили на рентген, а след това тръгнали за П. с
личния автомобил на свидетелката, защото нямало линейка. Ищцата била
приета в Окръжна болница и същата вечер я оперирали. Оказало се, че е
счупен глезенът на левия й крак, имала синини по тялото. В болницата
престояла седем дена, като свидетелката останала при нея. Била изписана в
инвалидна количка, защото кракът й бил гипсиран и не можела да върви. След
това лечението продължило в домашни условия, като грижите за нея поела
свидетелката. Ищцата можела да става от леглото само до седнало положение.
Ползвала памперс, не можела да се обслужва сама. Това съС.ие продължило
14 дена, след което гипсът й бил свален. Храненето и къпането ставало с
инвалидна количка и инвалиден стол. Лекар я посещавал в дома й, защото
нямало как тя да отиде до болницата. След свалянето на гипса започнала лека-
полека да се движи с проходилка. Това продължило през следващите 2-3
месеца. Понастоящем вече вървяла сама, но си помагала с бастун, какъвто не
й се налагало да ползва преди инцидента, а й движенията й били по-
ограничени. Ищцата пострадала не само физически, но й психически.
Инцидентът й се отразил много зле. Отказвала да излиза сама, страхувала се
да отиде някъде без придружител. Периодично й правели изследвания, които
18
установили, че в резултат на претърпяната злополука е получила усложнения
на някои от заболяванията, които имала преди това. Лечението й било
свързано с немалки разходи за лекарства, консумативи, физиотерапия и
транспортни разходи
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, и влязлото
в сила Решение № 52 от 30.05.2023 г. по АНД № 202/2023 г. по описа на
Районен съд К., съдът намира, че деликтът в настоящото производство е
установен с обективните си характеристики, а искът – доказан по основание.
Относно размера на обезщетението за имуществени вреди:
Съдът намира исковата претенция за частично основателна. От съдебно-
счетоводната и допълнителната съдебно-медицинска експертиза се установи,
че разходите, относими към лечението на пострадалата възлизат на 564.60
лева. Към тази сума съдът намира, че следва да се добавят и транспортните
разходи, които, видно от приложените 3 бр. автобусни билети възлизат на
18.90 лева. Общият размер на имуществените вреди следва да се уважи за
сумата от 613.50 лева, като до пълния претендиран размер от 1013.24 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно претендираната лихва, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва се
дължи от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при
непозволеното увреждане, се дължат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава се явяват
компенсаторни, а не мораторни и се дължат като допълнение на
обезщетението от деня на събитието, защото съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при
задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Следователно при непозволеното увреждане лихвите се дължат от
деня на събитието, когато е извършено увреждането. Ето защо, върху
уважената част от иска следва да бъде присъдена законната лихва, считано от
деня на причиненото увреждане – 15.03.2022 г., до окончателно изплащане на
сумата.
По иска за неимуществени вреди:
19
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
В случая ищцата е претърпяла една средна телесна повреда –счупване на
левия глезен, довело трайно затрудняване движението на левия долен
крайник, както и леки телесни повреди – контузия на лявата подбедрица и
декломан на лява подбедрица, които са причинили разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК
Според заключението на СМЕ възстановителният период е от 4 до 6
месеца, а според допълнителната СМЕ – 3 - 4 месеца. Според показанията на
св. Н., обаче пострадалата изпитвала болки, страдания, затруднения в
домакинството и дискомфорт в период от около една година и дори към датата
на подаване на исковата молба не била възстановена напълно от претърпените
физически и психически травми.
Като се има предвид, че се касае за жена на ***г., получила една
средна телесна повреда и множество леки, претърпените болки и страдания,
тяхната продължителност, притесненията и дискомфорта от затрудненото
движение, оперативните интервенции, които е претърпяла,
продължителността на възстановителния период, съдът намира за справедливо
парично обезщетение за неимуществени вреди сумата от 10 000 лева, тоест
предявеният частичен иск е основателен.
Заявеното от третото лице-помагач възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
20
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат, какъвто не бе установен по делото.
В случая третото лице-помагач излага доводи за това, че ищцата
неправилно е пресякла зад автомобила и не е реагирала адекватно в създалата
се пътна ситуация. Тези аргументи се опровергават от автотехническата
експертиза, при която вещото лице е категорично, че автомобилът е бил
неподвижен, пешеходката е била видима в огледалата за обратно виждане и
водачът на автомобила при своевременна реакция и задействане на спирачната
система е имал техническа възможност да избегне удара. Ответникът се е
движел без да наблюдава цялото пространство зад автомобила и така сам се е
поставил в невъзможност да избегне произшествието. С оглед изложеното и
тъй като по делото не се доказа Н. Б. да е допринесла по какъвто и да било
начин за настъпване на вредоносния резултат, съдът намира за недоказано
твърдението на третото лице-помагач, че е налице съпричиняване на вредите
от нейна страна.
Предявеният частичен иск за сумата от 10 000 лв. е изцяло основателен
и доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
увраждането – 15.03.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението;.
По отношение на обратния иск:
С оглед становището на съда за уважаване на предявения главен иск, е
налице сбъдване на условието за разглеждане на предявения обратен иск от
ответника Ф. О. Ю., против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********.
Съгласно разпоредбата на сега чл. 435 КЗ, ако е удовлетворил
увреденото лице, застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“
има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). Застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“ се е задължил да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
21
увреденото лице за възстановяването им. От това следва, че рискът при
застраховката „Гражданска отговорност“ включва не само опасността от
възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени
от виновно и противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52
ЗЗД, но и от безвиновните задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. (в
т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).
В случая твърденията по обратния иск се основават на наличие на
деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования
автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и
вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобилът,
управляван от деликвента. За уважаване на обратния иск следва да се
установи факта на настъпило ПТП, при което са нанесени имуществени вреди
от застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение на водача
му, вида и стойността на вредите, причинна връзка между неправомерното
поведение и вредите. Всички тези обстоятелства се установиха по
категоричен начин в настоящото производство и в тази връзка съдът вече
изложи мотиви, които не е необходимо да повтаря.
Налице е валидно застрахователно правоотношение, което покрива
уговорен застрахователен риск, поради което за застрахования възниква
правото – ако е удовлетворил увреденото лице, да получи от застрахователя
застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване
изискванията на чл. 434 от КЗ.
Доколкото са налице всички елементи от фактическия състав, пораждащ
претендираните права на ищеца по обратния иск, същият следва да бъде
уважен до претендирания размер при условен диспозитив. В тази насока,
съдът споделя съображенията дадени с решение №465/28.12.2012г. по гр.дело
№1211/2011г. на IV г.о. на ВКС, че с обратния иск една от главните страни
предявява регресните си права по отношение на привлечена или
допълнително встъпила подпомагаща страна. Такива права може да има
ответникът, ако бъде уважен главният иск. Когато регресните права възникват
от изпълнението на решението, регресният иск се уважава с условен
диспозитив. Предметът на делото по регресния иск са различава от предмета
22
на делото по главния, но между тях същества отношение на преюдициалност
или най-малкото на обусловеност.
Във връзка с горното съдът намира, че предявеният от Ф. О. Ю. обратен
иск следва да бъде уважен, като на основание чл. 435 КЗ третото лице-помагач
ЗД „БУЛ ИНС“ АД бъде осъдено да му заплати сумата от 10 613.50 лева,
ведно със законната лихва от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане,
представляваща застрахователно обезщетение, дължимо съобразно сключена
застраховка Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД със
застрахователна полица № BG/02/121001667349, след като Ф. О. Ю., ЕГН:
********** ги заплати на Н. Н. Б., с ЕГН **********.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Ф.
О. Ю. следва да заплати на ищеца Н. Н. Б. направените от нея разноски в
производството съразмерно с уважената част от исковете 2120.15 лева от общо
2200 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
взъражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар. В случая
по делото е предявен обратен иск, привлечено е трето лице-помагач,
назначени са общо три експертизи, ангажирани са свидетелски показания и
немалък обем писмени доказателства. Ето защо и предвид броя проведени
съдебни заседания, съдът намира, че договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение отговаря на изискванията на справедливост и обоснованост и
съответства на вида и спецификата на спора, цената на иска, фактическата и
правна сложност на делото, както и обема извършена работа на процесуалния
представител на ищцата.
Независимо от наличието на предпоставките по чл.83, ал.1, т.4 ГПК, при
частично уважаване на иска, ищцата дължи на ответника разноски на
основание чл.78, ал.3 ГПК общо 43.56 лева от общо 1200 лева.
По компенсация Ф. О. Ю. следва да заплати на Н. Н. Б. разноски в
размер на 2 076,44 лева.
Н. Н. Б. е освободена от внасянето на държавна такса и разноски на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
следва да бъде ангажирана отговорността на Ф. О. Ю. за заплащането им по
сметка на РС К. – общо 1524.54 лева, от които: 424.54 лева – държавна такса
въру размера на уважения иск, 200 лева за ССчЕ заплатена от бюджета на
23
съда, 200 лева за СМЕ заплатена от бюджета на съда и 700 лева за
допълнителна СМЕ заплатена от бюджета на съда. Предвид уважаването на
обратния иск, ответникът по него ЗД „БУЛ ИНС“ АД следва да заплати
дължимите от Ф. О. Ю. разноски по делото, от 400 лева за държавна такса и
800 лева за адвокатско възнаграждение на адв. С., както и сумата от 1524.54
лева, след като тя бъде заплатена от Ф. О. Ю. в полза на РС К..
Възражението на ответника по обратния иск за прекомерност на
адвокатския хонорар е неоснователно по изложените вече съображения.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД Ф. О. Ю., ЕГН: **********, с
поС.ен адрес: гр. К., *** да заплати на Н. Н. Б., с ЕГН **********, с поС.ен
адрес: ***, обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди
в резултат на настъпило по негова вина ПТП от 15.03.2023 г., както следва:
- сумата от общо 613.50 лв. /шестстотин и тринадесет лева и петдесет
стотинки/ – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за медицински изделия, прегледи, лекарства, престой в
лечебни заведения, както и заплатените разходи за транспорт във връзка с
лечението, ведно със законна лихва, считано от датата на деянието –
15.03.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението, като до пълния
претендиран размер от 1013.24 лв. /хиляда и тринадесет лева и двадесет и
четири стотинки/ ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН;
- сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, частично предявени от 30 000
лв. /тридесет хиляди лева/ – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законна лихва, считано от
датата на деянието – 15.03.2022 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ф. О. Ю., ЕГН: **********,
с поС.ен адрес: гр. К., *** да заплати на Н. Н. Б., с ЕГН **********, с поС.ен
адрес: *** сумата от 2076.44 лв. /две хиляди седемдесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки/ – разноски по делото по компенсация и
съразмерност.
24
ОСЪЖДА на основание чл.54 от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.2, вр с. чл.435 от
КЗ ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на Ф.
О. Ю., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. К., *** сумата от общо 10 613.50
лв. /десет хиляди шестстотин и тринадесеет лева и петдесет стотинки/, ведно
със законната лихва от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане,
представляващи застрахователно обезщетение по сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна полица
№ BG/02/121001667349, дължими след изплащане на определеното в този
размер обезщетение от Ф. О. Ю. на пострадалата Н. Н. Б., КАКТО И сумата от
2076.44 лв. /две хиляди седемдесет и шест лева и четиридесет и четири
стотинки/, дължими след изплащане на определените в този размер разноски
от Ф. О. Ю. на пострадалата Н. Н. Б..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на Ф. О. Ю., ЕГН:
**********, с поС.ен адрес: гр. К., *** сумата от общо 1200.00 лв./ хиляда и
двеста лева/ – деловодни разноски по обрания иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ЗЗД Ф. О. Ю., ЕГН: **********, с
поС.ен адрес: гр. К., *** да заплати по сметка на РС К. деловодни разноски за
държавна такса и съдебни експертизи, в размер на общо 1524.54 лв. /хиляда
петстотин двадесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да
заплати на Ф. О. Ю., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. К., *** сумата от
общо 1524.54 лв. /хиляда петстотин двадесет и четири лева и петдесет и
четири стотинки/, дължими след изплащане на определените в този размер
разноски от Ф. О. Ю. на РС К..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач по
делото ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред П. окръжен съд.
25
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
Й.А.
26