РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. Плевен, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430100611 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** против С. Л. П. с ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 688,93 лв.
– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2022 г. до 30.04.2024 г., 96,53 лв. мораторна лихва за периода от
04.01.2023 г. до 01.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. не е погасил своите задължения към ищцовото
1
дружество за процесния топлоснабден имот, възлизащи на сума в общ размер
на 688,93 лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от
приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Поради неплащане на датите на падеж, ответника дължал и лихва за забава,
изчислявана в размер на 96,53лв. за периода от 04.01.2023 г. до 01.10.2024 г. С
исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания за прилагане на ч.гр.д.№ 5884/2024г. на ПлРС, за
допускане изготвянето на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертиза по поставени в исковата молба въпроси. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответникът С. Л. П., чрез назначения особен представител адв.П. А., е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите
претенции. Оспорва твърдения факт, че ответника е собственик на процесния
имот, както и че между страните е възникнало правоотношение по продажба
на топлинна енергия.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими.
От приложения препис на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот *** на нотариус с рег. *** се установява, че ответника С. Л. П.
е придобил на 20.02.2008г. собствеността върху процесния имот,
представляващ апартамент, находящ се в ***
От представения препис на Договор от 27.09.2002г., подписан между
„Бруната България“ ООД и етажната собственост, в която се намира
процесния имот се установява, че към сочената дата сградата е била
присъединена към топлопреносната мрежа за доставка на топлинна енергия и
топла вода. Видно е от представените преписи на фактури, издадени за
процесния период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с
абонатен №***, че същата е водена на името на ответника С. Л. П., както и е
видно, че за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2024г. са били начислени суми за
2
топлинна енергия в общ размер на 688,93лв., от които 120,23лв. за отопление
без ИРУ – в баня с лира; 542,66лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация и 13,20лв. за услуга дялово разпределение, при направена
корекция за сума в размер на 12,84лв.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че Топлофикация-Плевен е начислила върху дължимите
главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на
96,53лв. за периода от 04.01.2023г. до 01.10.2024г. Сумите са били
начислявани от датата на падеж на съответните месечни задължения,
определен по правилото на чл.31, ал.1 от ОУ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че ответника С. П. е
придобил собствеността върху процесния имот през 2008г. Не се твърди
последващо разпореждане с него, а в случай на подобно твърдение, в тежест
на ответника би било доказването му. Ето защо, съдът приема, че през
релевантния период същия е бил собственик на процесния апартамент ***.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от
21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ/.
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в
жилището, собственика или носителя на вещно право на ползване остава
задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Законът за енергетиката
утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост, реално доставената на границата на собственост
топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира правото на
топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната
3
станция на сградата – етажна собственост - топлинна енергия. Тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата,
явяващи се потребители на топлинна енергия, по утвърдени правила.
С оглед на това, ответника несъмнено дължи стойността на
топлоенергията, отдадена от сградна инсталация. Сградната инсталация в една
топлоснабдена сграда представлява обща част и всички етажни собственици
са задължени, след като по решение на мнозинството от тях се доставя до
сградата топлинна енергия, да участват в общите разходи, свързани с
ползването на тази обща част. Общото събрание на етажните собственици има
правомощие да вземе решение за прекратяване на правоотношението с
топлопреносното предприятие и да откаже ползването на услугите му, като в
случая такова решение не е налице.
Ответникът дължи и стойността на топлоенергията, отдадена от
вертикалните конструктивни елементи, преминаващи през банята и служещи
за отдаване на топлина, т.к. съгласно разпоредбата на § 1, т . 37 от ДР на ЗЕ,
всеки такъв конструктивен елемент се признава за отоплително тяло и за него
следва да се предвиди дялово разпределение като отоплителен уред. Енергия,
отдадена от щранг-лира респективно преминаващи вертикални тръби в банята
няма да се начислява само тогава, когато всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към
абонатната станция по вертикално местоположение на имотите, не желаят да
бъдат потребители на топлинна енергия за отопление, отдадена от щранг-
лирите и има техническа възможност за изключването им. В такъв случай, те
се длъжни да декларират това писмено пред топлопреносното предприятие.
Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане
на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през периода
от 01.11.2022г. до 30.04.2024г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й
възлиза на 688,93лв. за процесния период и е била начислена за отопление без
ИРУ, за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и услуга дялово
разпределение.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
4
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното
счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 96,53лв. за
процесния период от 04.01.2023г. до 01.10.2024г. и същата е дължима от
ответника.
С оглед горното, съдът приема, че предявените искове са изцяло
основателни и доказани в изменения размер и следва да бъдат уважени като
такива.
По въпроса за разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва
да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били
сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо
разноски в размер на 75лв., които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.
На същото основание са дължими изцяло и направените в исковото
производство разноски, които са в размер на 75лв. за държавна такса, 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и 400лв. за възнаграждение на особен
представител или общо 575лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
С. Л. П. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 688,93лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2024г. и сумата от
96,53лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.01.2023 г. до
01.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.10.2024г. до окончателното
й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №3358 от
5
15.10.2024г. по ч.гр.д.№5884/2024г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. Л. П. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 575лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6