РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. гр. Хасково , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640200767 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М. АЛЬ. М. срещу Наказателно
постановление № 20-1253-002342 от 30.12.2020 г. на Началник – група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, както и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба, се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до опорочаване на цялото производство и до накърняване
правото на защита на жалбоподателя, тъй като липсвало описание на
нарушението. По същество, твърди се от жалбоподателя, че не бил извършил
визираното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като излага конкретни
1
съображения в подкрепа на наведените доводи. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на
Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП
при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по
жалбата и моли изложените в нея доводи да не бъдат вземани предвид и
същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 09.06.2020 г. свидетелите Ант. К. Анг. и В. Д. Г., двамата на
длъжност към онзи момент „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция
при ОД на МВР - Хасково били на работа, установени в с. Узунджово, обл.
Хасково, в района на Храм „Успение Богородично“. В около 16:25 часа
възприели движение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. №
*******, движещ се в посока град Хасково. Спрели превозното средство за
извършване на проверка. В хода на проверката било установено, че
моторното превозно средство е управлявано от жалбоподателя М. АЛЬ. М.,
негов собственик въз основа на Договор за покупко – продажба на МПС от
11.08.2017 г. След справка, извършена със служебен таблет /РСОД/ № 403
било констатирано, че превозното средство било със служебно прекратена
регистрация от дата 15.11.2019 г., на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, както и че жалбоподателят управлявал лекият
автомобил с наложени глоби с Фиш № Н/913320 и Фиш № К/3137842,
неплатени в срока за доброволно заплащане. С оглед тези констатации, на
2
същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил
съставен от свид. Ант. К. Анг. Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 182839 за нарушения по по чл. 140, ал. 1, предл. 1 и
по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, който М. АЛЬ. М., подписал, а в графата за
обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, като
бил уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване
на акта. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и
допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му,
осъществено на дата 09.06.2020 г., според отразеното в приложената
разписка.
Видно от представената справка след прекратяване на 15.11.2019 г. на
регистрацията на процесния лек автомобил, на 10.06.2020 г. била извършена
промяна след прекратяване на регистрацията и вписана промяната на
собственост, а на жалбоподателя било предадено свидетелството за
управление на МПС, издадено на негово име от компетентните ирландски
власти.
С Наказателно постановление № 20-1253-001335 от 09.11.2020 г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, на основание чл.
53 от ЗАНН, и по чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.
190, ал. 3 от ЗДвП, а на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, АНП по чл. 140, ал.
1, предл. 1 от ЗДвП било прекратено, тъй като деянието съставлявало
престъпление „евентуално такова по чл. 345, ал. 2 НК“, за което материалите
следвало да се изпратят по компетентност на РП – Хасково.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
16.12.2020 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е
осъществено от обективна страна и има признаците на престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, но отчел, че поради своята малозначителност, то се
характеризирало с явно незначителна степен на обществена опасност и това,
на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление,
отказал образуването на ДП и прекратил образуваната пр. пр. № 2322/2020 г.
по описа на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с
преписката да се изпратят на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
3
на МВР Хасково.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки че издава
наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 16.12.2020
г., прокурор в РП – Хасково, представляващо пр. № 2322/2020 г. по описа на
РП – Хасково.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, въз основа на която и наложил процесните
административни санкции.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетеля Ант. К.
Анг. относно фактите, възприети от него при извършването на процесната
проверка – пряко и непосредствено, а така също и тези касаещи процедурата
по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като
логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията,
относима към датата на деянието, изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са
4
извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ
повторното му ползване. По силата на чл. 175, ал. 3, наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя
са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно
необходимото съдържание, като визираното нарушение, макар и лаконично, е
описано в достатъчна степен ясно откъм всички, характеризиращи го от
обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита
на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. И най – вече в аспекта
да е в състояние да разбере всички факти от състава на нарушението, за което
е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да
организира защитата си. Още повече, предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, съставянето на акт за установяване на административно нарушение не
е било и необходимо.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в процеса на
реализиране на отговорността, при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че
сам наказващият орган с резолюция е прекратил
административнонаказателното производство, отпочнато на 09.06.2020 г. със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу
жалбоподателя М. АЛЬ. М., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това,
че деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП –
Хасково по компетентност. Такова прекратяване на
административнонаказателното производство по отношение на описаното в
5
процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реализиране на
основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и
административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на
принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната
отговорност. Впрочем тъкмо това, законосъобразно отново е приел и
наказващият орган и пристъпвайки към издаване на наказателното
постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на
постановление за отказ да се образува ДП, доколкото същата към момента на
произнасянето е успешно реализирана и поради липсата на конкуренция с
висящо наказателно производство, административнонаказателното е
реализирано без нарушаване на принципа non bis in idem.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да
отбележи и следното:
Както вече бе отбелязано по – горе, с постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 16.12.2020 г., прокурор в РП – Хасково,
след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има
признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че деянието,
поради своята малозначителност се характеризирало с явно незначителна
степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК,
изключвало определянето му като престъпление, с оглед и текста на чл. 24,
ал. 1, т. 1, предл. 2 – ро НК. Преценката на прокурора за доказаност от
обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на
деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от
решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата
обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност
лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган е
преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на
деяние. Самото обжалвано наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а в процеса на
реализиране на отговорността, при издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а по съдържанието си формално отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно необходимите реквизити.
6
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на процесното наказателно постановление за описаното в
него деяние, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен
състав намира за уместно да отбележи следното относно материлноправните
предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност,
а именно, че наказващият орган е направил дължимия анализ, но всеки от
решаващите органи следва самостоятелно да прецени наличието на деяние,
неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към
отговорност лице, което в пълна степен важи и за съда в рамките на
осъществявания съдебен контрол за законосъобразност. В случая, от
материалноправна страна, преценката на наказващия орган, че извършеното
осъществява признаците от обективна страна на състава на административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както
правилно е квалифицирано, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било
регистрирано по надлежния ред след тази дата, в който момент действително
е осъществено и процесното управление, е правилна. Това деяние е наказуемо
по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в
съответствие с описаните факти, а при преценка на материалноправните
предпоставки за реализиране на отговорността е била отчетена в
необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички
обстоятелства в тяхната взаимовръзка от гледна точка и на субективния
момент. Изначално ясно е, че моторното превозно средство все пак в
предходен момент е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с
регистрационни табели, поставени на съответното място, а жалбоподателят е
бил наясно за въведеното в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП задължение, като
приобритател на регистрирано ППС в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба и
за последиците от неизпълнение на това задължение в двумесечен срок от
придобиването на превозното средство, регистрацията служебно се
прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с отбелязване в
автоматизираната информационна система. За разлика от хипотезата по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, в настоящата уведомяване на жалбоподателя не се
7
изисква. Следователно, същият, като адресат на правна норма, е действал
съзнателно, доколкото е управлява собствено моторно превозно средство,
който факт, макар да не е представена справка за регистрация, се извежда от
съдържанието на съставения по надлежния ред АУАН, ползващ се с
формална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, и тя не
само не е била оборена, но липсва и спор относно този факт, след като сам
жалбоподателят е представил и препис от придобивното основание.
Следователно, липсва основание за изключване на отговорността в случая за
жалбоподателя, като собственик на управляваното превозно средство, със
служебно прекратена именно на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация,
поради негово незнание, защото тогава би се стигнало до положение всяко
непознаване на закона по различни причини да изключва отговорността за
неспазването, а презумпцията е тъкмо в обратна насока. Отговорността на
жалбоподателя е реализирана обосновано и в съответствие с материалния
закон, след като не е допуснато несъответствие в дейността на наказващия
орган при определяне вида и размера на всяко от кумулативно предвидените
в санкционната норма административни наказания съобразно установения
минимум за всяко от тях, съответно на направената предшестваща оценка по
чл. 27 от ЗАНН на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
установените смекчаващи отговорността обстоятелства.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление, като
обосновано, оттам правилно и законосъобразно – потвърдено от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1253-002342 от
30.12.2020 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при РС - Хасково
8
/П/ не се чете
Вярно с оригинала
Секретар: Ц.С.
9