Р Е Ш Е Н И
Е
№ 106
гр. Габрово 30.05. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в
открито заседание на осемнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова
Кр. Големанова
ЧЛЕНОВЕ
: И.Димова
при секретаря
В.Килифарева като разгледа докладваното от съдията Генжова в. гр.д.
№ 106 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
450/07.01.2019г., постановено по гр.д. № 976/18г. Габровският районен съд
е осъдил ОД на МВР – Габрово да заплати
на К.П.П. ***: - сумата от 1532,42 лв., представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд от 189 часа за периода
08.01.2015г. – 08.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума считано
от 26.05.2018г. и до окончателното й изплащане, на осн. чл. 187,ал.5, т.1 от ЗМВР; - сумата от 58.86 лв., представляваща лихва за забава за периода
08.01.2018г. – 25.05.2018г. на осн. чл. 86 ЗЗД, като е отхвърлил този иск над
уважения и до пълния предявен размер от 153 лв., поради недоказаност.
Със същото решение
е осъдил ОД на МВР – Габрово да заплати
на адв. С. сумата от 341,39 лв.
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.
78 ГПК. Осъдил е ОД на МВР – Габрово да
заплати на РС-Габрово д.т. и разноски.
Осъдил е и К.П. да заплати на ОД на МВР
– Габроворазноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска в размер на
184,59 лв. на осн. чл. 78 ГПК.
Против така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от ОД на МВР – Габрово,
чрез процесуалния му представител юрк. С..
В жалбата се
твърди, че решението се обжалва в
частта, в която на ищеца П. е присъдена сума от 1532,42 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в почивни и празнични дви за работа
на 9 часов работен ден .
Твърди се, че
съдът не отчел правилно приложените по делото доказателства. Установено било,
че ищецът непосредствено след положения от него в почивни и празнични дни извънреден
труд бил компенсиран с отпуск. При това установяване и съобразно заключенията
на приетата съдебно-икономическа експертиза се установявало, че от общо
дължимите 1334,25 лв. за дежурство при 8 часов работен ден, сумата от 889,50
лв. била изплатена, чрез компенсация на
всеки изработен ден в почивни и празнични дни с отпуск, който бил платен.
Оставало за плащане само сумата от 444.75 лв., представляваща сбора на 50% от
възнаграждението за всички изработени часове в почивни и празнични дни за
процесния период.
Неправилно
първоинстанционният съд приел, че обедната почивка, в даваните от ищеца
дежурства се включва в работното време и по този начин работният ден бил от 9
часа. При обсъждане на нормативната база регламентираща работното време и какво
се включва в нея, съдът не взел предвид обстоятелството, че ищецът работел на
ненормиран работен ден, а не на смени.Съдът не съобразил и специалните норми в
ЗМВР – чл. 187, както и поднормативните актове – Наредба
8121з-776/29.07.2016г. и Заповед №
264з-289/29.01.2014г. на директора на ОД на МВР-Габрово, регламентиращи
работното време на служителите в МВР.
По изложените съображения
счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта,
в която на ищеца е присъдена сума над 444,75 лв. и до пълния присъден размер,
като в отменената част искът бъде отхвърлен.
Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е
оспорил въззивната жалба излагайки подробни съображения за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Претендира разноски.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
За да постанови решението си съдът е приел , че длъжността,
която заема ищеца е държавен
служител-полицейски орган и статутът му се урежда от ЗМВР. Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР работното време на
държавните служители в МВР е 8ч. дневно
и 40ч. седмично при 5-дневна работна седмица и ненормиран работен ден. Със
заповед на директора на ОД МВР -Габрово работното време на държавните
служители, работещи на ненормиран работен ден е опредено от 8,30 до 17,30ч. от
понеделник до петък без празнични дни с един час обедна почивка от 12,00 до
13,00ч. Първоинстанционният съд е приел, че тъй като ищецът не е служител
работещ на смени, то работата извън редовното работно време се компенсира за
работа в почивни и празнични дни с възнаграждение за извънреден труд, както и, че
възнаграждението за извънредния труд положен по време не дежурство през почивни
и празнични дни се дължи за 9 часов работен ден, тъй като не била предвидена
обедна почивка или друго време за почивка.
Съгласно заключенията на вещото лице
дължимото възнаграждение за извънреден труд, отработен от ищеца съобразно
графици през почивни и празнични дни през периода 08.01. 2015г.- 01.01.2018г.
било в размер на 1783,65лв. при 9 часов работен ден и 1585,48 лв. при 8 часов
работен ден., като на ищеца е била изплатена сума за извънреден труд в размер
на 251,23 лв. На ищецът бил предоставян почивен ден след дежурство, като му бил
заплащан пълен месец, когато давал процесните дежурства, т.е. отработения през
почивни и празнични дни ден бил
заплащан, но като обикновен осемчасов работен ден. При тези констатации ГРС
приел, че на ищеца се дължи сумата от 1532,42 лв. по допълнителното заключение
на вещото лице, получена за положения от ищеца извънреден труд през процесния
период при 9 часов работен ден и след приспадане на вече изплатените му за този
период суми.
Въззивният
съд намира за установено следното :
Не е спорно между страните по
делото, че ищецът работи при ответника на длъжност "полицейски
инспектор" в група "Териториална полиция" при РУ МВР Габрово. Не
се спори и относно обстоятелството, че през периода 08.01. 2015г.- 01.01.2018г
ищецът е полагал дежурства по график, през почивни и празнични дни. Съгласно чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР
длъжността, която заема ищеца, се квалифицира като държавен служител-полицейски
орган, като статута му се урежда от ЗМВР. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР е 8ч.
дневно и 40ч. седмично при 5-дневна работна седмица, като на осн. чл.187, ал.4 ЗМВР е установен ненормиран работен ден.
Със заповед на директора на ОД МВР
Габрово работното време на държавните служители, работещи на ненормиран работен
ден е опредено от 8,30 до 17,30ч. от понеделник до петък без празнични дни с
един час обедна почивка от 12,00 до 13,00ч.
Със Заповед №1752з-68/29.08.2016г.
на началника на РУ МВР Габрово са определени дни за почивка след дежурство. Не
се спори, че жалбоподателят след даване на дежурство в почивни и празнични дни
е почивал, съобразно издадената заповед. Това е установено и от вещото лице.
Вещото лице е установило в т.2 от първоначалното си заключение, че на ищеца е
изплатено възнаграждение за дните, през които е почивал през работни дни след
дежурствата пред почивните и празнични дни.
Разпоредбата на чл.187, ал.5, т.1 ЗМВР императивно прогласява, че работата извън работното време до 280 часа
годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работа в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работа в почивни и празнични дни
за служителите на ненормиран работен ден. В ал.6 е уредено, че извънредният
труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
По отношение
на понятието "извънреден труд" легална дефиниция се съдържа в чл.143 КТ,
според която това е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Извънредният труд е забранен. Това съдържание на понятието следва да важи и за
служебните правоотношения. Съгласно разпоредбата на чл. 262 КТ
извънредният труд се компенсира чрез заплащане на допълнително възнаграждение.
Именно трудовото възнаграждение е адекватната насрещна престация за
предоставянето на работна сила. Правото на работниците и служителите на
заплащане, съответстващо на извършената работа е основен принцип, прогласен и
от Конституциата на Република България - чл.48, ал.5, а именно, че работниците
и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа.
Предвид липсата на уредба в специалния закон за адекватно и пълно компенсиране
на положен извънреден труд по служебно правоотношение, възникнало при условията
на ЗМВР, приложение следва да намерят разпоредбите на Кодекса на труда за
всички случаи на предоставяне на работна сила, който регламентира възмездяване
на извънредния труд чрез възнаграждение, като конкретният размер на
допълнителното възнаграждение следва да се определи по специалния ЗМВР.
Положеният извънреден труд през
почивни и празнични дни от служители по ЗМВР, работещи на ненормиран работен
ден е недопустимо да се компенсира по друг начин освен чрез заплащане на
възнаграждение увеличено, съобразно разпоредбите на ЗМВР и КТ. Следователно
предоставянето на почивен ден през работната седмица, след като ищецът е
дежурил в почивен или празничен ден не може да се приеме за компенсация на
положения от него извънреден труд.
До този фактически и правен извод е достигнал и
районния съд и изложените в решението доводи за дължимост на изработеното от
ищеца по извънреден труд възнаграждение е правилен. В тази част изложените във въззивната жалба доводи са
неоснователни.
Неправилен обаче е извода на съда,
че на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд при 9 часов работен ден,
по следните съображения:
В Наредба № 8121з -776 от 29.07. 2016 г. за реда за организацията и разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, която е издадена от Министъра на вътрешните работи /обн.
ДВ, бр. 60/02.08.2016 г./ е регламентирано и работното време на държавните
служители, работещи на ненормиран работен ден, както и времето, през което те
дават дежурства, като са въведени понятията "време за хранене" и
"обедна почивка". За част от процесния период е била в сила и Наредба
№ 8121з -407 от 11.08.2014 г.
Съгласно чл. 7 от Наредбата от 2016 г., наричана
по-долу Наредбата, работното време на работещите на ненормиран работен ден
държавни служители е от 8,30 до 17,30 ч. с един час обедна почивка. В чл. 10,
ал. 1 от същата е уреден реда, при който може да се установява време на
разположение или режим на дежурство. За тези случай е необходимо да бъде
издадена заповед на длъжностното лице с ръководни функции, а по изключение
режимът на дежурството може да се организира в седмични и месечни графици - чл.
10, ал. 2. В ал. 3 на същия член изрично е разпоредено, че в графиците за
дежурство не могат да бъдат включвани държавни служители, работещи на смени.
Изпълнението на служебните задължени на държавните
служители, извън редовното работно време, следва да се извършва въз основа на
заповед издадена от ръководителя на структурата по чл. 37 от ЗМВР, каквото е
изискването на чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Заповедта се издава за всеки
конкретен случай.
Видно от представените по делото Заповеди и Графици,
за всяко дежурство през процесния период е била издавана съответната заповед и
график. В приложените графици е предвидено, че в почивните и празничните дни
дежурният в РУ носи дежурството от 8,30 ч. до 17,30 ч. в сградата на РУ, с
почивка от 12,30 ч. до 13,30 ч., а за времето от 17,30 ч. до 8,30 ч. на
следващия ден е на разположение.
Изрично в заповедите и графиците, които са издадени от
оправомощеното за това лице е предвидено, че се полага дежурство от лицето К.П.П.-
полицейски инспектор.
Съгласно § 1 от ДР на Наредбата, където са дадени
легалните дефиниции на използваните термини, в т. 2 е посочено, че по смисъла
на тази наредба "дежурство" е специфична организация на работата при
подневно отчитане на работното време. През времето на дежурство служителят се
явява на работното си място и изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността на дежурството. Според
дефиницията в т. 7 "обедна почивка" или "почивка за
хранене" е период от време в рамките на установен ненормиран работен ден,
през който служителят не изпълнява служебните си задължения. В случаите, когато
поради служебна необходимост ръководителят на съответната структура в МВР не
може да осигури ползването от служителя на обедна почивка, ръководителят е
длъжен да му осигури почивка за хранене. Обедната почивка е 1 час, а почивката
за хранене е не по-малко от 30 минути.
В същата Наредба се дава дефиниция на "време за
хранене", "смяна" и "непрекъсваем работен процес". От
така дадените дефиниции на използваните в Наредбата термини се установява, че
"време за хранене" е различно от "обедна почивка" или
"почивка за хранене" и времето за хранене е предвидено при сменно
работно време, когато има непрекъсваем процес на работа.
В чл. 22, ал. 2
от Наредбата е регламентирано, че времето за обедна почивка и почивките за
хранене не са работно време.
От представените по делото доказателства не се
установява, че даващият дежурство полицейски инспектор е бил със сменно работно
време или с непрекъсваем процес на работа, за да разполага с "време за
хранене", което по смисъла на всички цитирани по-горе нормативни актове се
заплаща. Регламентираният 1 час "обедна почивка" не е работно време
за даващият дежурство, поради което не се дължи и заплащането му.
При тези изводи настоящият състав на съда намира
въззивната жалба за основателна в частта, в която първоинстанционното решение е
обжалвано за присъдените суми за извънреден труд при 9 часов работен ден.
Действително отработеният от ищеца извънреден труд за процесния период е за 8
часов работен ден и е на стойност 1585,48 лв., от които на ищеца са изплатени
251,23 лв. или остават за получаване 1334,25 лв., съобразно таблица 3 от
допълнителното заключение на в.лице. Съобразно изложеното, ще следва първоинстанционното решение да бъде
отменено в частта, в която на ищеца П. е присъдена сума над 1334,25лв., за
неизплатено допълнително възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд
, при 9 часов работен ден вместо при 8 часов
работен ден, като в отменената част искът бъде отхвърлен.
Тъй като решението не е обжалвано в останалите му
части: относно присъдената на ищеца мораторната лихва и в отхвърлителната му
част, в същите то е влязло в сила.
На основание изложеното, въззивният съд
намира , че на жалбоподателя следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. съобразно
уважената част на жалбата и на осн. чл. 78, ал.8 ГПК.
На адв.С., процесуален представител на ответника
по жалба следва да бъде присъдено
възнаграждение ,съразмерно на отхвърлената част от жалбата, в размер на 261,20лв.,
на осн. чл.38 Задв. във вр. с чл.7, ал.1, т.1, пр.последно във вр. с ал.2, т.2
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №450/07.01.2019г. , постановено по гр.д.№ 976/2018г. на Габровския
районен съд в ЧАСТТА, в която Областна Дирекция на МВР-Габрово, със седалище
гр. Габрово, ул. „Орловска” № 50 е осъдена да заплати на К.П.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, адв. И.С. –ГАК сума НАД 1334,25 лв./ хиляда триста
тридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/ и до уважения размер от
1532,42 лв., представляващи неизплатено допълнително възнаграждение за положен
и незаплатен извънреден труд за 189 часа, за периода 08.01.2015г. –
08.01.2018т. на осн. чл. 187,ал.5,т.1 от ЗМВР, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.П.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, адв. И.С. –ГАК против Областна Дирекция на МВР-Габрово, със
седалище гр. Габрово, ул. „Орловска” № 50 иск с правно основание чл.
187,ал.5,т.1 от ЗМВР в отменената част над 1334,25 лв./ хиляда триста тридесет
и четири лева и двадесет и пет стотинки/ и до уважения размер от 1532,42
лв.,като неоснователен и недоказан.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло
в сила.
ОСЪЖДА ОД на МВР ГАБРОВО да заплати
на адвокат И.С. *** сумата от 261,20лв.(двеста шестдесет и един лева и двадесет
стотинки)-адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА К.П.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, адв. И.С. –ГАК да заплати на Областна Дирекция на
МВР-Габрово, със седалище гр. Габрово, ул. „Орловска” № 50 разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв./ петдесет лева/ на осн. чл.
78, ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател :
1.
Членове
:
2.